№ 583
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110126396 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ от Г. М. Ч. срещу
„(фирма) ” АД, за заплащане на сумата 1521,17 лева /след допуснато изменение на иска по
реда на чл. 214 от ГПК/, представляваща застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка № (№)/26.02.2020 г., ведно с добавък от 16.02.2021 г., на лек
автомобил „Т.” модел „А.“, с рег. №СВ7616КВ, по застрахователна преписка
№0306/21/456/500044, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
– 13.05.2021 г., до окончателното ѝ изплащане.
Твърди се, че между страните е сключен договор за имуществена застраховка със срок
на покритие 15.03.2020-14.03.2021 г. На 19.02.2021 г. е настъпил застрахователен риск –
материални щети по паркирания в близост срещу №23, ул. „С.п.“, гр. С., застрахован
автомобил, причинени от неизвестен извършител. Застрахователят е уведомен, но отказал да
изплати застрахователно обезщетение. Претендират се разноски.
Ответното дружество оспорва иска по основание и размер. Счита, че заявеното
застрахователно събитие не е настъпило по описания в искова молба начин; липсва
причинна връзка между вида на уврежданията и механизмът на настъпването им, които не
могат да настъпят при спряно превозно средство. Твърди, че е налице основание за отказ за
изплащане на застрахователното обезщетение по т.2.4.1 от ОУ.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване са приети следните обстоятелства: наличие на валидно към датата на
1
събитието застрахователно правоотношение между страните по силата на договор за
имуществена застраховка № (№)/26.02.2020 г. , ведно с добавък от 16.02.2021 г., на лек
автомобил „Т.” модел „А.“, с рег. №СВ7616КВ, както и образуването на щета във връзка с
изложените твърдения.
От Общи условия по застраховка „Моята кола“ се установява, че ПТП или сблъсък с
други физически тела, когато това не представлява ПТП, представлява покрит
застрахователен риск по застрахователен пакет – „Макс“. Съгласно клаузата на т.2.4.1 от
ОУ, застрахованият следва да информира застрахователя в 7-дневен срок за настъпилото
застрахователно събитие, да уведоми незабавно компетентните органи за настъпилото
застрахователно събитие, както и да изиска от тях документи за доказване настъпването му,
а при настъпване на ПТП - да представи свидетелство за управление на МПС и протокол за
ПТП с материални щети. Последица от неизпълнението на тези задължения е отказ от страна
на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, доколкото същото е значително
с оглед неговия интерес и е довело до настъпване на застрахователното събитие. Като
основание за отказ за плащане на обезщетение е предвидено и явното несъответствие между
вида и степента на уврежданията по МПС, настъпили дори и вследствие на покрит
застрахователен риск, и декларираното в уведомлението за щета от застрахования събитие.
Видно фактури № **********/24.03.2021 г. и №**********/14.04.2021 г. ремонтът на
автомобила за отстраняване на щетите, произлезли вследствие на произшествието, е
извършен от „(фирма).“ ЕООД и възлиза на 1521,17 лв., която сума е платена от ищеца.
С Писмо № 2-101-4101-2367/24.02.2021 г. ответното дружество е отказало плащане на
застрахователно обезщетение поради несъответствие между вида и степента на
претендираните увреждания по МПС и декларираното от застрахования събитие, на осн. т.
2.2.1 от ОУ.
Разпитани св. Р.Т. и св. Вл. К. установяват време, място и начин на настъпване на
застрахователното събитие ( св. Р.Т. е свидетел-очевидец, и има непосредствени
впечатления, а св. К. потвърждава и допълва съобщеното от първия свидетел), а именно, че
вечерта на 19.02.2021г. на ул. „С.п.“ в гр. С., автомобилът на ищеца е паркиран в една
редица, успоредно на улицата, по посока на движението. При извършване на маневра за
излизане от заето паркомясто от водач на друго превозно средство, последният удря л. а.
„Т.” модел „А.“, с рег. №СВ7616КВ, при което чува силен удар. Неизвестният водач на
автомобила бързо потегля надолу по улицата със загасени габарити. По това време няма
друга кола, която да маневрира на улицата.
Съдът възприема показанията на свидетелите за добросъвестно изложени и
достоверни, тъй като преценени по правилата на чл. 172 от ГПК, са непротиворечиви,
последователни и житейски логични, кореспондират помежду си и с останалите
доказателства по делото, и безспорно са независими и обективни източници на информация,
тъй като не се намират със страна в лични или служебни отношения.
За изясняване на спора е допусната съдебна техническа експертиза, преценена от съда
по реда на чл. 202 от ГПК, вещото лице по която установява, че уврежданията по л.а. с рег.
№СВ7616КВ се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като
обективните находки сочат, че могат да настъпят при съприкосновение с предната броня със
спойлер на друг автомобил при движението му напред и наляво. Изяснява, че не могат да
бъдат получени при съприкосновение между бронята на автомобила и колче, което
кореспондира и с показанията на св. К., съгласно които автомобилите са били паркирани в
редица успоредно на улицата по посока на движението без да са качени на тротоара, където
има колчета. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в този вид уврежданията могат
да настъпят в паркирано състояние. Стойността, необходима за възстановяване на щетите по
л.а. с рег. №СВ7616КВ, изчислена на база средни пазарни цени, възлиза на 1380,77 лв. към
датата на настъпване на процесното ПТП, като видно от констатациите на вещото лице,
2
макар описаният във фактурата детайл за отремонтиране „рефлектор задна броня“ да не е
посочен като увреден в съставения от ответника опис, то същият се приема за такъв,
доколкото се намира в зоната на удара. Вещото лице посочва, че отразената в представените
по делото фактури цена представлява стойността на ремонта за възстановяване на щетите,
извършен в сервиз на официален представител на марката.
Застрахователния договор е договор, с който застрахователят се задължава срещу
плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие
да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение
или сума. С оглед целта на договора, от момента на влизането му в сила за застрахователя
възниква задължение да носи риска от настъпване на предвидените застрахователни събития
и при евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за
претърпените вреди, определено по правилото на чл. 405 КЗ.
Предпоставките за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение са посочени
принципно в общата разпоредба на чл. 408 КЗ и се свеждат по т. 1, до умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; при т. 2, умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго
лице; по т. 3, неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие; по т. 4, в други случаи, предвидени със закон. Влезлият в сила застрахователен
договор поражда за застрахователя задължение чл. 386 КЗ, във вр. чл. 394 КЗ, във вр. чл. 405
КЗ при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за
претърпените от събитието вреди. Основанията, при които застрахователят по имуществена
застраховка може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в
закона. Общото помежду им е, че правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато
във връзка с неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или
по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото
имат отношение към настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него.
Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в
застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и дължимото
от застрахования поведение - задълженията, чието неизпълнение освобождава
застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение. Независимо от спецификата на
основанията, застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си по чл. 405, ал.
1 КЗ, ако поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху
проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите
или върху техния обем. Правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования,
което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и
съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия
изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на
вредите или към ограничаването им.
3
Ищецът своевременно и добросъвестно е изпълнил задължението си за уведомяване на
ответното дружество за настъпилото събитие. Не се твърди и не се установява
уведомяването на компетентните държавни органи за настъпилото ПТП, както и
представянето от ищеца на протокол за ПТП с материални щети. В случая дори и да бъде
прието за установено, че застрахованият не е изпълнил тези задължения, вменени му с ОУ,
това неизпълнение не е причина нито за настъпването на застрахователното събитие, нито за
установяване на обстоятелствата, при които се е осъществило последното, съответно за
доказване на претърпените от застрахования щети. Неизпълнението на тези задължения не е
предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като няма пречка
произшествието да бъде установено с всички допустими и относими доказателства, като
тежестта за това е на ищеца, доколкото черпи благоприятни за себе си правни последици от
доказването на този факт. Ответникът не излага конкретни твърдения, с които да обоснове
възраженията си относно настъпването на описаното в исковата молба събитие, както и
неговия механизъм, и не се твърди или установява вредите, да са били налични преди
сключване на процесния застрахователен договор, както и предвид заключението на САТЕ
кореспондиращо със свидетелските показания, съдът намира за доказан факта, че в срока на
застрахователно покритие на процесния договор, е настъпилото описаното от ищеца
събитие по приетия в заключението на САТЕ механизъм. Същият съответства на заявеното
от ищеца при информиране на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие.
По делото е безспорно установено и че описаните в исковата молба щети са в пряка
причинна връзка с посочения от ищеца начин на настъпване на произшествието. Предвид
това и с оглед бланкетните и неподкрепени с доказателства твърдения за липса на
съответствие между механизма и щетите по МПС, при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че ответното дружество не е проведе пълно и главно
доказване на елементите от фактическия състав за възникване правото му на отказ, поради
което възражението за това е недоказано и неоснователно.
Застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Видно от фактури № **********/24.03.2021 г. и
№**********/14.04.2021 г., издадени от „(фирма).“ ЕООД ищецът е заплатил сумата
1521,17 лв., представляваща стойност на ремонта за възстановяване на увреждания на лекия
автомобил, извършен в официален сервиз, което се потвърждава и от вещо лице. При новите
автомобили е налице гаранция, която става невалидна при ремонт на автомобила в
неоторизиран сервиз на марката. Това е прието и в по-новата практика на ВКС, която
изрично сочи, че при ремонт на нови автомобили се вземат предвид цените в оторизиран
сервиз - вж. Решение № 167/07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 г., II ТО; Решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., II ТО. Ако не бъде взето предвид това
обстоятелство, няма да може да се стигне до реално „възстановяване“ на автомобила към
състоянието преди увреждането - същият вече няма да може да бъде ремонтиран в
гаранционен сервиз, което намалява неговата стойност и пострадалото лице би загубило
правата си по гаранцията. Ето защо се налага изводът, че претенцията за главница следва да
се уважи по основание и размер, а доколкото паричното задължение е дължимо и
изискуемо, то като законна последица от това се дължи обезщетение в размер на поисканата
законна лихва, считано от датата на подаване на искова молба до окончателното й
4
изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените
деловодни разноски за сумата общо 741лв. за платени държавна такса, възнаграждение на
адвокат, вещо лице и на един свидетел. Депозитът за втория свидетел не е усвоен и може да
заяви се възстановяване.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „(фирма)” АД, ЕИК: *********, да заплати на Г. М. Ч., с ЕГН: **********,
на основание чл. 405 от КЗ и чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 1521,17 лева за главница,
представляваща застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка №
(№)/26.02.2020 г., с добавък от 16.02.2021 г., на лек автомобил „Т.” модел „А.“, с рег.
№СВ7616КВ, по застрахователна преписка №0306/21/456/500044, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 13.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата
741,00 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „(фирма)” АД по банкова сметка на Г.
М. Ч. с IBAN .75...
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5