НОХД
№ 18/2010г.
М
О Т И В И:
Подсъдимият
Д. М. Ц. xxx е обвинен в това, че за времето от
13.02.2009г. до 15.02.2009г. в гр. Монтана, при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел от владението на Л.
Р. Д. от гр. Монтана движима вещ – 1 бр. велосипед марка “Крос”, модел “Апекс” на стойност 95.00 лева, без съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по
чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.194, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен и съжалява за извършеното.
Служебният му защитник предлага на съда да приеме, че се касае за маловажен
случай на кражба, тъй като не са настъпили вредни последици от деянието, вещта
е възстановена и стойността й е малка, значително под размера на минималната
работна заплата, да преквалифицира деянието по чл.197,
т.2 вр. с чл.194, ал.3 от НК и да наложи на подсъдимия наказание “глоба” в един
подходящ размер, съобразен и с имотното състояние на извършителя.
Представителят на обвинението заявява, че установената
в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответствува
на тази, отразена в обвинителния акт, поради което поддържа правната
квалификация на деянието. Предлага на съда да постанови присъда, с която
признае подсъдимия за виновен, да му наложи наказание при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, съобразявайки разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, лишаване от
свобода в размер на шест месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, с оглед
законните пречки за прилагане на условното осъждане.
Подсъдимият Д. М. Ц. прави пълни
самопризнания по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, като се съгласява да не се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Районният съд, с определение, след
като констатира, че направеното от подсъдимия самопризнание
се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва това самопризнание на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Производството е приключило по реда на чл.370 и сл. от НПК.
В последната си дума подсъдимият
заявява, че осъзнава какво е извършил, признава се за виновен и съжалява за стореното.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, изготвена е експертиза. Съдът е приел и огласил събраните
на досъдебното производство писмени доказателства, както и протоколите за
разпит на свидетели и заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза.
Районният съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка
и логическо единство, и след като съобрази становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият живее в гр.
Монтана, не работи, учи “вечерна” форма на обучение в ПГ Дара Николова гр.
Монтана.
Свид. Л. Р. живее в гр. Монтана, ж. к.
Младост. Същата притежавала велосипед марка Крос, модел Апекс,
когото държала на етажа, жилищната площадка пред жилището и го заключвала със заключващо
устройство. На 14.02.2009г., оставила велосипеда на етажа, където живеела, като
вечерта открила, че същият липсва от мястото. През лятото същата година, месец
август, минавайки с майка си, свид. Р. Б., покрай
магазин за строителни материали в гр. Монтана, на бул. Трети март, свид. Л. Р. видяла и разпознала велосипеда си, който бил
отвън пред магазина. Влезли вътре и разговаряли със собственика, свид. И. Д., който им обяснил, че е купил велосипеда от
заложна къща в гр. Монтана и дори имал документ. Майката и дъщерята донесли
документите, които имали за велосипеда и след като сравнили номера на рамата на
велосипеда с този в техните документи, установили пълно съвпадение. Освен това свид. Л. Р. разпознала велосипеда и по отличителни белези –
по същия имало червени на цвят лепенки и лично била рисувала с маркер различни
картинки. След като сигнализирали органите на полицията, свид.
И. Д. с протокол за доброволно предаване предал велосипеда, който впоследствие
срещу разписка бил върнат на собственика, свид. Л.
Р..
Подсъдимият в началото на
месец февруари 2009г. ходил на гости в дома на свид.
Л. Р., с която се познавали. Като излязъл от тях, видял оставения на площадката
велосипед и решил да го открадне, тъй като имал нужда от пари. Взел велосипеда
и го закарал в дома си, като обяснил на баща си, че е закупил велосипеда, но
след ден-два решил да го продаде, тъй като му трябвали пари за телефон. Накарал
баща си да заложи велосипеда, в заложната къща на свид.
З. А. М., за което получил сумата от 30.00 лева, която дал на сина си. Свид. М. съставил договор за залог и след като изминал
уговорения срок, продал с договор за покупко-продажба велосипеда на свид. И. Д..
Събраните данни относно
съдимостта на подсъдимия сочат, че същият е осъждан към момента на деянието и
към момента на постановяване на присъдата, предимно за престъпни посегателства
против собствеността, като има 13 влезли в сила присъди. Последната е по НОХД №
391/2009г. на РС Монтана за престъпление по чл.194, ал.3 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева.
Горното се установява от
фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, от показанията
на всички разпитани свидетели на досъдебното производство, приобщени по
надлежния ред, от направените самопризнания на подсъдимия в хода на съдебното
следствие, както и от неговите обяснения, дадени на досъдебното производство и
от заключението на приетата по делото експертиза на вещото лице М. В..
Писмените доказателства и съдебната експертиза не са оспорени от страните и следва
да се ценят за нуждите на процеса. Тези писмени доказателства съответствуват и на събраните гласни доказателства. Следва
да се кредитират изцяло показанията на всички свидетели, разпитани на
досъдебното производство. Лицата предават обективно, съвестно и безпристрастно
фактите, които лично са възприели. Показанията на всички свидетели са логични,
взаимно-допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства. Вещото лице е
изготвило заключението си обективно, компетентно и безпристрастно, въз основа
на пълен анализ на надлежно събраните по делото доказателства. Обясненията на
подсъдимия, също следва да се ценят като годно доказателствено средство. Същите
са едновременно и средство за защита на подсъдимия, но съпоставени в останалия
доказателствен материал, се наблюдава пълно съвпадение при предаването на
фактите.
При така установената и цитирана
по-горе фактическа обстановка, съдът прие, че деянието на подсъдимия
осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.197,
т.2 вр. с чл.194, ал.3 от НК - за времето от 13.02.2009г. до 15.02.2009г. в гр.
Монтана, отнел от владението на Л. Р. Д. от гр. Монтана движима вещ – 1 бр. велосипед марка “Крос”, модел “Апекс”
на стойност 95.00 лева, без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен и до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд,
откраднатата вещ е върната.
От субективна страна, съдът
прие, че деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено -опасните
последици и е целял настъпването на
вредоносния резултат. С отнетата движима вещ подсъдимият се е разпоредил –
заложил е същата, срещу пари в заложна къща, като получената сума е използвал
за себе си.
При определяне на наказанието, съдът
съобрази вида наказания, предвидени в текста на чл.197,
т.2 вр. с чл.194, ал.3 от НК, общата част на НК, касаеща материята, както и всички
обстоятелства с правно значение, а също и разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която задължава съда при постановяване на осъдителна
присъда, да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, в която
разпоредба се съдържа забрана за налагане на най-тежкото по вид наказание при
алтернативно предвидени различни наказания. За това престъпление са предвидени
наказания пробация и глоба, от които по-тежкото е пробация – чл.37 НК в низходяща градация са изброени видовете наказания и глобата, като вид
наказание по място е след наказанието пробация. При индивидуализиране
на наказанието съдът съобрази сравнително ниската степен на обществена опасност
на конкретното деяние, обществената опасност на извършителя, която е висока,
смекчаващите вината обстоятелства, свързани с направените самопризнания и
критичното отношение към извършеното, както и с отегчаващите вината такива –
предходните осъждания за престъпления от общ характер против собствеността.
Съобразявайки всички изисквания на закона,
съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а,
предл. първо от НК, като му
наложи наказание ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100, 00 /сто/ лева,
като при определяне на размера съдът съобрази и имотното състояние на
извършителя – в съдебно заседание същият заявява, че не работи, родителите му
го издържат, тъй като учи и вечерно обучение в ПГ в гр. Монтана.
Така определеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер да
изпълни целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия, като му въздействува предупредително, поправително и възпитателно и
го мотивира занапред да спазва законите и установения правен ред, така и по
отношение на останалите членове на обществото, като им въздействува
предупредително и възпитателно.
Съдът
намира, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен в това да е извършил
деянието при повторност и в немаловажен случай и
оправдан по обвинението по чл.195, ал.1, т.7 от НК, по следните съображения:
По
смисъла на чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от същия вид. В случая е налице първата хипотеза на горния
текст – липсата на вредни последици от престъплението – противозаконно отнетата
вещ е върната на собственика, за последния няма настъпили други вредни
последици, касаещи вещта – някакво повреждане по същата или унищожаване или
липса на някои части от велосипеда, които да изискват подмяна и даване на
парични средства от страна на собственика. На следващо място стойността на
вещта е 95.00 лева, което е значително под размера на МРЗ за страната, която
към момента на деянието е била 240.00 лева и се е нанасяла 0.40 пъти в
причинената щета. Подсъдимият е направил самопризнания, които са спомогнали за
разкриването на обективната истина по делото. Преценявайки в съвкупност
изброените по-горе предпоставки, съдът не споделя становището на обвинението,
че се касае за “немаловажен случай”, а тъй като двата признака “повторност” и “немаловажен случай” са комулативно
дадени, при липсата на единия от тях деянието се явява несъставомерно
по този текст – чл.195, ал.1, т.7 от НК.
С
оглед изхода на делото, подсъдимият следва да заплати по сметка xxx – 45.00 лв.
за вещо лице и сумата от 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
При
горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: