Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                            15.07.2022 година                      град С.З.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 24.03.                                                                                      2022 година                                                

В открито заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

 

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ТРИФОНОВА

т.д. № 96 по описа за 2020 година

за да се произнесе, съобрази:

 

         Предявени са искове с правно основание по чл. 557 ал. 1 т. 2 б. “а” от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД.

         Посочено е в исковата молба, че ищците А.Щ.Ю. и И.М.Ю. са родители на починалия вследствие на ПТП Ю.А. Щ., на 30 г.

Изложени са обстоятелства, че на 14.10.2019 г., около 01:00 часа по ПП І-5 км 190+200 се е движил л.а. „Мерцедес Е 250 Д“ с peг. № СТ 1296 ВК, с водач Ю.В. А., който поради управление с несъобразена скорост внезапно навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в л.а. „Ауди А4“ с peг. № ЕВ 3149 АС, управляван от Л. Н. У.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на двамата водачи, както и на пътниците в л.а. „Мерцедес Е 250 Д“ с peг. № СТ 1296 ВК, между които е и синът на ищците - Ю.А. Щ..

Сочи се, че по случая е образувано ДП № 1303/2019 г. по описа на РУ - К., пр.пр. № 6428/2019 по описа на ОП - С.З., което към настоящия момент не е приключено. Заявено е, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от Ю.В. А. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Според ищците, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на Ю. А. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Ю.А. Щ..

Посочено е, че за увреждащия л.а. „Мерцедес Е 250 Д“ с peг. № СТ 1296 ВК, с водач Ю.В. А. няма валидно сключена ЗГО. Отбелязано е, че задължителната застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС. Изложено е, че съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Г. – гр.С. изплаща по застраховка “Гражданска отговорност” обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, ако пътнотранспортното произшествие е причинено от МПС без сключена задължителна застраховка ГО, какъвто е настоящият случай. Сочи се, че по силата на договора за застраховка “Гражданска отговорност” за 2019г., застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., като тази сума е и лимитът, до който Г. отговаря.

В конкретния случай, ищците сочат, че са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред Г. - С., като са заведени щети с № 19210415 и № 19210414, и двете с дата 22.11.2019 г. С писмо с обр. р. от 15.11.2019 г. ГФ е уведомен за настъпилото събитие. Ф. с Решение от 13.02.2020 г. е отказал да плати обезщетение за неимуществени вреди, поради което за ищците е налице правен интерес да предявят претенциите си за плащане пред съда. Намират, че няма пречка да бъде ангажирана отговорността на ответника чрез предявяване на настоящия иск за определяне от съда на справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди.

Посочено е, че в резултат на инцидента е загинал Ю.А. Щ., на 30 г., както и че същият е получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта му. Наведени са твърдения, че загиналият е бил млад мъж в работоспособна възраст и работещ, деен, активен и в отлично здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив син, който е живял с родителите си в едно домакинство и е бил всеотдаен към своето семейство.

Ищците А.Щ.Ю. и И.М.Ю. посочват, че са родители на Ю.А. Щ. и преживяват изключително тежко смъртта на детето си, настъпила в най-хубавата млада и зряла възраст. Тя е била неочаквана и съкрушителна за тях. Между ищците и загиналият им син е съществувала дълбока и особено силна емоционална връзка. А. и И. са били любящи родители, които са подкрепяли във всяко едно отношение синът си. Били са много горди с него, като са го отгледали и възпитали с много любов. Връзката между ищците и сина им Ю. Щ. е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и взаимна привързаност и подкрепа, като семейството е било изключително сплотено, във всичко са си помагали и подкрепяли и разчитали един на друг, както физически и морално, така и финансово. Домакинството е било с общ бюджет, в който е участвал и загиналия при процесното ПТП Ю.. Родителите са се грижили за сина си, както и той за тях, оказвали са си взаимна помощ и подкрепа, били са силно привързани един към друг. Родителите са имали планове за бъдещето му и са възлагали големи надежди на него, включително и да бъде тяхна опора в живота, като са разчитали Ю. да им помага на старини. Той е бил отговорен и любящ син, бил е по-големия брат от двамата сина на ищците, те изключително много са разчитали на него, както морално така и финансово, бил е тяхна опора и помощ за всичко. С причинената смърт, ищците загубват моралната и физическа подкрепа на своя син, която винаги са имали и на която са разчитали. Неочакваната му смърт е предизвикала значителни по обем и интензитет негативни преживявания у ищците. Сочи се, че най-голямата мъка и непреодолима загуба е тази на дете, която не може никога да бъде преживяна. Покрусата и мъката от внезапната и нелепа загуба на сина им, предизвикват силни емоционални изживявания у А. и И. Ю.ови, търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно на здравословното и емоционалното им състояние. Загубили са смисъла на живота си. Изложено е, че моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Травмата от преживяното, болките и страданията от загубата на най-скъпото — детето, ще останат за цял живот, а с времето дори ще се увеличават, защото е безспорно, че загубата на дете е най - тежката загуба и е най - голямата трагедия, която може да се случи на един родител.

Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна смърт на Ю.А. Щ. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на семейството. Мъката им е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо.

Посочено е, че причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани. Сочи се, че безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Заявено е, че паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Изложени са доводи, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние. Отбелязано е, че съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, но тъй като в случая за увреждащия автомобил не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, са налице основанията за ангажиране отговорността на Г. - С.. Твърди се, че предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от ищците, във връзка с причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Молят, съда да постанови решение, с което да приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер и да осъди ответника Г., гр. С., да заплати на всеки от ищците обезщетение в размер на по 25 500 лв., частичен иск от по 250 000 лв. за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им Ю.А. Щ..

Претендират законната лихва върху сумите от 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.

Молят да се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, тъй като адвоката е регистриран по ЗДДС, като молят настоящата молба да се счита за списък на разноски.

         В отговора на исковата молба ответникът заявява, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.4, от ГПК.

Посочва, че видно от петитума ищците искат осъждане на Г. за сумата от по 25 500.00 лева частичен иск от по 250 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като в исковата молба не посочват банкова сметка ***.

Намира, че в случая не са отчетени обезщетителната, обезпечителната, социалната и защитната функции на Ф.. Непредставянето на банкова сметка, ***, при едно евентуално осъдително бъдещо решение, би заплатил обезщетението, предполага, че цели единствено да промени стандарта на живот на ищците, както и на техните процесуални представители и да ги облагодетелства в икономически план, а не да репарира причинените им вреди или присъдени съдебни разноски и адвокатско възнаграждение. С непредставянето на банкова сметка, ***, че предполага, че се цели натрупване на законна лихва за по-дълъг период от време, тъй като Г. би бил поставен в невъзможност да изпълни съдебното решение. Твърди се, че непосочването на сметката би натоварило Ф. да заплаща напълно ненужни и неоправдани такси и адвокатски хонорар при евентуално образуване на изпълнителни дела срещу ГФ.

Ето защо, ответникът сочи, че с оглед факта, че порока не е от този, които могат да бъдат отстранени на основание чл.129, ал.1 от ГПК, моли да се прекрати настоящото производство.

Счита, че редът за разглеждане на настоящите искове не е по Глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове” от ГПК, като сочи, че материалните права на ищеца не произтичат от търговска сделка. Моли разглеждането на спора да става по общия ред.

Изложено е, че Г. е създаден през 1997 г., като основна цел на законодателя е била да се избегнат случаите, в които за поправяне на вредите се разчита само на платежоспособността на деликвента и увредените от ПТП лица/имущество да не бъдат репарирани. Функциите на Ф. са - обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция. Посочва, че основна роля имат обезщетителната и обезпечителната функция, които се изразяват в това, че спрямо увреденото лице отговаря както делинквентьт, така и Г. в случаите на липса на застраховка „Гражданска отговорност“, който по правило е платежоспособен и може да посрещне големи по своя размер задължения. Отбелязано е, че предназначението на Ф. е да се осигури обезщетение в полза на претърпените вреди лица от виновното поведение на водач управлявал МПС без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в което се изразява и неговата социална функция. Функции, които категорично го различават от застрахователите и видно от същите липсва каквато и да била търговска дейност.

На основание чл. 229, ал 1, т. 4 от ГПК, ответникът моли да се спре настоящето производство до приключване на ДП №1303/2019г. по описа на РУ - К., респективно съответното НОХД. Твърди, че няма нито едно доказателство, от което може да се определи механизмът на процесното ПТП. Аргументира се, че във връзка с чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая, ответникът сочи, че е поставен в невъзможност да упражни правата си.

Ответникът счита, че непредставянето на доказателства с исковата молба, с които ищците и процесуалният им представител са могли да се снабдят своевременно на основание чл. 75, ал.1 от НПК, нарушава принципа на чл.9 от ГПК, предвид факта, че не само по бланкетно изпълнената процедура пред Г., но и в настоящето производство е поставен в невъзможност да вземе становище, да ангажира доказателства и да осъществи адекватна защита, което от своя страна представлява злоупотреба с право. Твърди се, че не са представени никакви данни за хода и резултата от образуваното досъдебно производство. Посочва, че на основание чл. 9 във връзка с чл. 127 от ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. В случая, според ответника, това не е изпълнено и не е осигурена равна възможност да упражни предоставените му права.

В тази връзка, ответникът моли да се прекрати делото.

Оспорва изцяло исковите претенции - по основание и размер.

Сочи, че Г., към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваните щети №19-210416/22.11.2019 г. и № 19-210418/22.11.2019 г. са уведомили ищците, че следва да представят доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. “а“ от Кодекса за застраховането, които и до ден днешен не са представени в ГФ по щетата, а и по настоящото дело.

Твърди, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него.

Оспорва изцяло твърдения от ищците механизъм, въпреки че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това, ответникът сочи, че същия няма и материална доказателствена сила за настоящия съд.

В тази връзка, ответникът оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.

Счита, че задължителната извън съдебна административна процедура пред Г. не се изчерпва с бланкетното подаване на молби от пострадалите лица, с която се цели бърз отказ от страна на Ф., поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на искова молба пред ОС С.З..

Предвид факта, че Ф. не е бил страна в досъдебното производство, а ищците и пълномощникът им не са представили никакви доказателства в тази насока, то прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия Ю.А. Щ., който вероятно е:

- пътувал в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда и смърт - нарушение на чл. 137а от ЗДвП.

- се е съгласил да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавал и който е употребил алкохол/наркотични вещества.

- е употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача Ю.В. А. преди процесното ПТП.

Счита, че не следва да бъде игнориран приносът на пострадалия за настъпване на вредите, противното би означавало неоснователно толериране на недобросъвестното му поведение, несъобразявайки своите действия, съгласявайки се да се вози при пиян водач, което е недопустимо в обстановка на нарастващ брой такива пътнотранспортни произшествия.

За установяване на наличието на съществения принос на пострадалия, ответникът моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с материалите от ДП № 1303/2019г. по описа на РУ - К., респективно съответното НОХД - копия от изготвените експертизи, вкл. и не само заверен препис от химическа експертиза на водача Ю.В. А. и на загиналия Ю.А. Щ., копие от краен акт, в случай, че наказателното производство е приключило, копия от разпити на свидетели, АТЕ, СМЕ, протокол за оглед, ведно с фотоалбум и скица на местопроизшествие, като след получаването им по настоящето дело, ще предостави само относимите материали.

Алтернативно, в случай, че не се уважи искането за издаване на съдебно удостоверение, то моли да се изискат и приобщят по настоящото дело в цялост ДП №1303/2019г. по описа на РУ - К., респективно съответното НОХД, вкл. и не само заверен препис от химическа експертиза на водача Ю.В. А. и на загиналия Ю.А. Щ..

Алтернативно, в случай, че съдът счете искът за основателен и направените от ответника възражения за съпричиняване, то моли за допускане и назначаване на САТЕ и СМЕ, само в случай, че ищецът разполага и с други доказателства, извън оспорения констативен протокол, по които вещите лица само след като се запознаят с относимите материали по ДП №1303/2019г. по описа на РУ - К., респективно съответното НОХД и приложенията към исковата молба, да дадат заключение по конкретно поставени въпроси.

Ответникът счита, че поставените от него въпроси към СМЕ са от изключителна важност за разрешаване на спора в хода на исковото производство, като посочва, че е от съществено значение дали загиналия и водача са употребили алкохол или наркотични вещества.

Досежно размерите на предявените претенции от по 25 500.00 лева частичен иск от по 250 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, счита същите за изключително завишени, тъй като не отговарят на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП - 14.10.2019 г.

Намира, че исковите претенции не кореспондират със задължителната практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. Сочи, че в т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи, според ответника, правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Отбелязва, че тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Счита, че предявените претенции не кореспондират нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р Б., нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот, както и наличието на допринасяне в значителна степен на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Оспорва изцяло и претенцията за лихва от датата 21.10.2019г.

Твърди, че не е ясно как ищците и процесуалният им представител - са определили датата 21.10.2019г. за датата, от която да претендира законна лихва за забава.

Моли Съдът да вземе предвид и следното:

Ф. ВИНАГИ е уведомен в един по-късен момент и спрямо него законодателят в чл. 288, ал.7 от КЗ (отм.) е предвидил 3-месечен срок, в който след като бъде сезиран, е длъжен да се произнесе по претенцията на пострадалото лице. Посочва, че в този смисъл е и постоянната съдебна практика Решение № 1028/2008 г. по т.д.621/2007 г. на ВКС, следователно Г. дължи законна лихва след изтичане на законоустановения тримесечен срок.

Ф. е бил поставен от ищците в обективна невъзможност да се произнесе по претенцията им, като определи и изплати обезщетения за неимуществени вреди.

Сочи, че видно от молби с вх. № 24-01-754 от 22.11.2019г. и вх. № 24-01-754-2 от 22.11.2019г., които не са приложени от ищците и пълномощникът им към исковата молба, ГФ е бил сезиран за процесното ПТП, като в подкрепа на твърденията им не са представени доказателства и документи, удостоверяващи основанието и размера на обезщетението и не са представени никакви доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието и поведението на участниците в него.

Изложено е, че с писмо, описано и приложено от ищците с изх. №24-01-753/26.11.2019г., молителите са били надлежно уведомени, че за установяване на твърдените от тях факти и обстоятелства, е необходимо да представят допълнителни доказателства. Твърди се, че до 13.02.2020г. нищо от посочените писмени доказателства не постъпва по щетата, вследствие на което и предвид законоустановения краен срок за произнасяне, Управителния съвет на Г. взима решение от 13.02.2020 г., с което отказва изплащане на обезщетения за неимуществени вреди поради липса на достатъчно доказателства за установяване на основанието и размера на претендираните вреди.

Посочено е, че молителите отново са надлежно уведомени с писмо изх. № №24-01-753/13.02.2020г., че ако представят изисканите документи, претенцията ще бъде отново заведена и разгледана.

Навежда твърдения, че в ОС С.З. е заведена срещу Г. настоящата искова молба, като към нея отново не са приложени преписи от необходимите писмени доказателства.

Отбелязано е, че ако изисканите писмени доказателства са били надлежно представени в Г. по щети № 19-210416/22.11.2019 г. и № 19-210418/22.11.2019 г. Управителният съвет на Г. нямало да постанови решение, с което да откаже изплащане на обезщетения за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди и вероятно ще се избегне завеждането на гражданско дело и влизането в допълнителни ненужни разходи, както за ищците, така и впоследствие за Ф., ако са изпълнили разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ГПК.

Посочено е, че с оглед гореизложеното и предвид преклузията на чл. 558 от КЗ, единствения извод е, че ищците и пълномощникът им, недобросъвестно са осъществили бланкетни процедури пред Ф., с цел бърз отказ и последващо завеждане на гражданско дело.

Заявено е, че Ф. не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на определената в Кодекса за застраховане процедура, поради което на основание чл.558, ал.7 от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. В случая, ответникът посочва, че по предявената в ГФ претенция са образувани щети № 19-210416/22.11.2019 г. и № 19-210418/22.11.2019 г.  и прави следното уточнение:

Ф. се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок. Видно от исковата молба и от молбите до ГФ, както и от писмата до ищците, които дори са представени от самите тях и адв. К., в настоящото производство, не са представили необходимите документи, за да може да бъде определено обезщетение. От всичко гореизложено, ответникът счита, че следва да се направи извода, че ГФ е бил поставен в обективната невъзможност да се произнесе по предявените претенции. Ф. е уведомил ищците, че следва да представят необходимите доказателства, от които да е видно основанието за определяне на обезщетение, които не са представени, а напротив заведена е настоящата искова претенция. Ищците са имали възможност да предявят нова претенция с приложени необходимите документи, след което УС на ГФ отново да разгледа претенциите и да вземе решение, но ищците и адв. К. не са го направили.

В тази връзка, ответникът оспорва началния момент на законната лихва и моли, Г. да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.

По делото е депозирана допълнителна искова молба, с която ищците вземат становище по възраженията на ответника.

         По отношение възраженията на ответника относно допустимостта на ИМ, ищците сочат, че въпреки въведеното изискване в ГПК за представяне на банкова сметка ***, следва да се обърне внимание, че законът не свързва неизпълнението на това изискване с никакви последици, вкл. и с нередовност на исковата молба, каквато твърди ответника. Сочи се, че в чл. 129, ал. 1 от ГПК са уредени последиците от нередовност на исковата молба и изобщо не са предвидени такива при неизпълнение на ал. 4 на чл. 127 ГПК. Изложено е, че законодателят не е въвел задължение на съда да следи за това и съответно не е предвидена санкция за неизпълнение. Посочено е, че изменението на чл. 127 ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е съпътствано от изменение на разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, в която като основание за провеждане на производство по отстраняване на нередовности на исковата молба е посочено само несъответствието на молбата с изискванията за редовност, визирани в чл.127, ал.1 ГПК. Сочи се, че при отсъствие на такова изрично препращане, непосочването на банкова сметка ***, не може да се квалифицира като нередовност на исковата молба, чието неотстраняване би обусловило връщане на молбата или недопустимост на постановеното по нея съдебно решение. Твърди се, че ответникът не предлага никакво плащане, за да бъде нужно да бъде представена банкова сметка ***, даже напротив, видно от отговора на исковата молба същият оспорва предявените искове изцяло - както по основание, така и по размер.

Ищците считат, че не са налице основания за прекратяване на настоящото производство, поради което това искане на ответника е неоснователно и като такова следва да се отхвърли.

По искането за разглеждане на делото по общия ред, предоставят на съда, но считат, че делото следва да се гледа по реда на Глава тридесет и втора на ГПК - Производство по търговски спорове.

По искането за спиране на настоящото производство, намират, че същото е неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Освен това, сочат, че всички относими доказателства следва да бъдат събрани по реда на ГПК в настоящото производство. Отделно от това отбелязват, че съдебната практика категорично е приела, че образувано досъдебно производство срещу виновния водач не е основание за спиране на делото. /В този смисъл посочват Определение № 310 от 18.06.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. №338/2009 год., III г.о., ГК. Висящото досъдебно производство не е "друго дело" по смисъла на чл. 229, т. 4 ГПК и не може да е основание, до приключването му, да се спре гражданския спор - Определение № 763 от 23.12.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 658/2011 г., IV г. о., ГК./. В случая, ищците посочват, че няма данни за висящо НОХД, поради което и не са налице основания за спиране на настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Считат, че не са налице основания и за прекратяване на настоящото производство. Посочено е, че видно от исковата молба за виновното и противоправно поведение на водача на л.а. “Мерцедес Е 50Д“ са изложили твърдения, представили са доказателства и са направили доказателствени искания - издаване на СУ за снабдяване с материалите от ДП, които поддържат.

По отношение възраженията на ответника относно основателността на исковата претенция е заявено, че оспорват всички възражения на ответната страна като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.

Намират, че неоснователно се оспорва от ответника механизма на ПТП и вината за настъпването на ПТП на водача Ю.В. А..

Отбелязват, че механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето производство. Твърди се, че независимо от посоченото, видно от всички приложени по делото писмени доказателства, както и от обстоятелствената част на исковата молба, е достатъчно ясно посочен механизма на ПТП. Заявяват, че представеният по делото Констативен протокол за ПТП, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. В същия смисъл са посочени - решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО., Решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, II Т. О. и Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т. О. Обръщат внимание, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила.

Изложено е, че както са посочили и в исковата молба, срещу виновния водач А., е образувано досъдебно производство, което към настоящия момент не е приключило. Отделно от това, следвало да се посочи, че в гражданското право, за да се приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив, сочи се, че тази презумпция е въведена в гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Според ищците, дори наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство може да не се обори установената презумпция за вина. Посочват, че присъдата има действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от гражданския съд. В тази вр. следвало да се има предвид Решение № 25/17.03.2010 г. по т.д.№ 211/2009 г., II ТО на ВКС.

Посочено е, че предвид и факта, съгл. чл.45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина, считат, че не е в тежест на ищците да доказват обстоятелства от механизма.

Във връзка с твърденията на Г., че извънсъдебната претенция пред него не се изчерпва с бланкетното подаване на молба от пострадалото лице, ищците посочват, че видно от приложената към исковата молба обратна разписка, писмената претенция е получена от ответната страна на 22.11.2019 г. - близо 5 месеца преди завеждане на исковата молба. Към нея, ищците твърдят, че са приложили всички документи, с които разполагат, вкл. и Констативен протокол за ПТП /видно от приложената към отговора на ИМ молба/, поради което ГФ не може да откаже плащане на обезщетение. Посочено е, че ако на Гаранционния фонд са му били нужни допълнителни документи, то законодателят му е дал възможност за снабдяване със същите и при желание - да се произнесе по предявената претенция, като определи справедливо обезщетение. Освен това се сочи, че единственото условие за допустимост, което законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, е да има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след отправена към застрахователя писмена застрахователна претенция, което в случая е сторено от страна на ищците, видно от заведената по случая преписка пред ответника, обстоятелство, което не се и оспорва от него. В този смисъл, уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред ГФ е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в законоустановения срок по КЗ и на ищците се предоставя възможност да предявят претенциите си по съдебен ред. Отбелязано е, че дори и към настоящия момент, ответника не предлага никакво плащане, което е видно и от отговора на исковата молба, с който същият оспорва исковете.

Намират за неоснователни и недоказани възраженията на ответника за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия. Заявяват, че Г. не представя никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, а от представените и събрани към настоящия момент в производството писмени такива не може да се направи извода, че загиналият е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.

По отношение възражението за прекомерен размер на предявените претенции, е посочено, че исковете са съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищците следствие смъртта на своя син, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

По отношение претендираните законни лихви, евентуално претендират такива върху сумите от 13.02.2020 г. - датата на постановяване на отказ от ГФ, до окончателното изплащане на сумите.

Правят възражение за недължимост на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски.

Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор, с който заявява следното:

Поддържа искането си за прекратяване на настоящото производство на основание чл.129, ал.1 от ГПК, тъй като и в допълнителната искова молба ищците отново не посочват банкова сметка ***.

Отделно от горното смята, че непредставянето на банкова сметка ***а изпълни едно евентуално осъдително решение. Посочва, че с непредставянето на банковата сметка се цели евентуално образуване на изпълнителни дела против Г., начисляването на ненужни такси по ТТРЗЧСИ и разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Ф. е юридическо лице с обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция и събирането на дължимите от него суми не е свързано с никаква фактическа и правна сложност и спрямо ГФ не се налага осъществяването на каквито и да било принудителни действия за реализиране на вземанията. Ето защо, ответникът моли Съда да задължи ищците и адв. П. К. да посочат банкова сметка, ***, при евентуално осъдително решение, Ф. да извърши плащането.

Поддържа възражение си по чл.369, ал.1 ГПК. Счита, че настоящия спор следва да се разглежда по общия ред, тъй като не е налице спор, свързан с търговска сделка.

Поддържа искането си за прекратяване на настоящото производство на основание чл. 9 във връзка с чл. 127 от ГПК, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.

Поддържа искането си за спиране на настоящото производство до приключване на ДП № 1303/2019г. по описа на РУ - К..

Посочва, че видно от изложеното в допълнителната искова молба спорни са механизмът на ПТП и приносът на наследодателя на ищеца и в тази връзка счита, че всички негови доказателства са относими към спора.

Поддържа депозирания си отговор, като оспорва изцяло исковите претенции - по основание и размер.

Поддържа и всички доказателствени искания направени с отговора на исковата молба.

Поддържа оспорването относно механизма на процесното ПТП, като посочва, че за него остават напълно неясни и неразбираеми твърденията на процесуалния представител на ищците. Сочи, че от една страна се твърди следното: „механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящото производство, а от друга моли Съда да допусне въпрос към САТЕ: „какъв е механизмът и причините за настъпване на ПТП“. За Ф. оставали напълно нелогични подобни твърдения. Заявява, че неразбираеми остават исканията на ищците и п.п. К.. Предполага, че с подобни твърдения се цели да бъде въведен в заблуждение Съдебния състав. Отново обръща внимание на п.п. К., че констативния протокол, в частта относно механизма,         обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това, ответникът сочи, че същият няма и материална доказателствена сила за настоящия съд.

Посочва, че в допълнителната искова молба самите ищци и п.п. К. много ясно и точно описват изминалото време от подаването на претенцията пред ГФ, постановеният отказ и завеждането на исковата претенция. Намира, че от изложеното от тях става ясно, че те за изчакали да мине този достатъчно дълъг срок, за да се натрупа по-голяма сума за законна лихва, която да претендират в настоящото производство. Ответникът предполага, че с това се цели облагодетелстване във финансов и икономически план на ищците и техния п.п. - П. К.. В този ред на мисли, моли Съдът да вземе предвид явното недобросъвестно поведение и моли, Г. да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.

Обръща внимание на п.п. П. К., че тъй като липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него, Ф. е поискал от Съда назначаване на САТЕ и СМЕ и е направил възражение за съпричиняване. В тази връзка, е посочено, че твърденията на п.п. К., че „Г. не представя никакви доказателства в подкрепа на твърденията си“, относно направеното възражение за съпричиняване, следва да бъдат оставени без коментар, тъй като подобни коментари и съждения не бива да бъдат толерирани, а в същото време в допълнителната си искова молба ищците и п.п. К. си противоречат, относно механизма на ПТП, неговото оспорване или не.

Посочено е, че установяването на принос на загиналия към вредоносните последици е от изключителна важност за разкриване на обективната истина в производството и за ответника остава неразбираема причината ищците и п.п. К. така яростно да оспорват разкриването й. Ответникът сочи, че направените от него възражения, на този етап са в сферата на вероятностите, тъй като ищцовата страна не е изпълнила задължението си да представи заедно с исковата молба всички необходими писмени доказателства. Ето защо, заявява, че поддържа възражението си за съпричиняване на Ю.А. Щ., който вероятно е:

- пътувал в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда и смърт - нарушение на чл.137а от ЗДвП.

- се е съгласил да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавал и който е употребил алкохол/наркотични вещества.

- е употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача Ю.В. А. преди процесното ПТП.

Счита всички останали възражения за ищците и п.п. К. за неоснователни, неуместни и неотносими към същината на спора и развитието на процеса.

С определение № 260032/11.01.2021 г. по делото съдът е конституирал като трети лице –помагачи на страната на ответника наследниците на водача Ю.В. А..

С определение № 260392/05.04.2021 г. по делото съдът е конституирал поименно като трети лице –помагачи на страната на ответника Ю.О.Д. и В.Ю.А..

Третото лице-помагач Ю.О.Д. чрез назначения и особен представител адв. Р.Г. взема становище, че иска е неоснователен и прекомерно завишен по размер. Моли съда да го отхвърли.

Третото лице-помагач В.Ю.А. в съдебно заседание оспорва механизма на настъпване на ПТП, като излага твърдения, че л.а. „Мерцедес Е 250 Д“ с peг. № СТ 1296 ВК, с водач Ю.В. А. се движил в посока от гр. К. към гр. Габрово. Чрез назначения му особен представител адв. В.З. моли съда да отхвърли предявените искове, тъй като счита същите за неоснователни и завишени по размер.

С протоколно определение от 06.10.2021 г. по т.д. № 96/2020 г. по описа на ОС – С.З., съдът е допуснал увеличение на иска за неимуществени вреди, които да се считат предявени вместо по 25 000 лева на по 200 000 лева за всеки от двамата ищци – частични искове от 250 000 лева, представляващи обезщетение за причинени на А.Щ.Ю. и И.М.Ю. неимуществени вреди от смъртта на техния син Ю.А. Щ..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е безспорно установено, че на 14.10.2019 г., около 01:00 часа по ПП І-5 км 190+200 се е движил л.а. „Мерцедес Е 250 Д“ с peг. № СТ 1296 ВК, с водач Ю.В. А., който поради управление с несъобразена скорост внезапно навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в л.а. „Ауди А4“ с peг. № ЕВ 3149 АС, управляван от Л. Н. У.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на двамата водачи, както и на пътниците в л.а. „Мерцедес Е 250 Д“ с peг. № СТ 1296 ВК, между които е и синът на ищците - Ю.А. Щ..

От удостоверение за наследници изх. № 200/25.11.2019 г. се установява, че И.М.Ю. /майка/ и А.Щ.Ю. /баща/ са наследници на починалия Ю.А. Щ..

Страните не спорят, че за л.а. “Мерцедес Е 250 Д” с рег. № СТ 1296 ВК към датата на ПТП не е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”.

Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 284р-22414/15.10.2019 г. от РУ – К. и е образувано ДП № 1303/2019 г. по описа на РУ - К., пр.пр. № 6428/2019 по описа на ОП - С.З..

С постановление № 6428/2019 г. от 26.02.2021 г. по  описа на ОП – С.З. по ДП № 284 зм-1303/2019 г. по описа на РУ – К., пр.пр. № 6428/2019 по описа на ОП - С.З. е прекратено наказателното производство по ДП № 284 зм-1303/2019 г. по описа на РУ – К., водено за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. ,,б‘‘ вр с ал. 1, б. ,,в‘‘ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради смърт на дееца.

Ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред Г. - С., получени на 22.11.2019 г., видно от известие за доставяне на ,,Български пощи‘‘ № ИД PS 6100 00EYBM X. Заведени са щети с № 19210416/22.11.2019 г. и № 19210418/22.11.2019 г.

С писмо изх. № 24-01-754-2/13.02.2020 г. до И.М.Ю. и писмо № 24-01-754/13.02.2020 г. до А.Щ.Ю. ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение по заведените щети.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска  експертиза, оспорена от ответника се установява, че от приложения по делото Протокол за извършено химическо лабораторно изследване - химическа експертиза № 284/17.10.2019 г. е видно, че в кръвната проба на Ю.А. Щ. ЕГН ********** /изследвана по газхроматографския метод/ е установена концентрация на алкохол в кръвта - 0,095 промила.

От приложения по делото Протокол за извършено химическо лабораторно изследване - химическа експертиза № 286/17.10.2019 г. е видно, че в кръвната проба на Ю.В. А. ЕГН ********** /изследвана по газхроматографския метод/ е установена концентрация на алкохол в кръвта - 0,22 промила.

От Протокол за извършена Експертиза № 20/ТКХ - 116 от 27.04.2020 г. е видно, че в изследваната проба кръв на Ю.В. А. ЕГН ********** не са установени наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества от следните групи: бензодиазепини, дибензазепини, фенотиазини, барбитурати, три циклични антидепресанти, метадон, тетрахидроканабинол алкалоиди / в това число опиеви, кокаин и др/, амфетамин, метамфетамини, респ. и на техни метаболити.

Установената концентрация на алкохол в кръвта на Ю.А. Щ. ЕГН ********** е била 0,095 промила.

Концентрация на алкохол в кръвта от 00,00 до 0,10 промила се приема за алкохол в границите на физиологичната норма.

Установената концентрация на алкохол в кръвта на Ю.В. А. ЕГН ********** е била 0,22 промила.

Концентрация на алкохол в кръвта от 0,10 до 0,20 промила се приема за практически трезво лице. Приетото количество алкохол не дава функционални промени.

При извършеното токсикохимическо изследване от проба кръв на Ю.В. А. ЕГН ********** не са установени наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

При извършената аутопсия върху трупа на Ю.А. Щ. ЕГН ********** са установени следните травматични увреждания: съчетана гръдна коремна травма /кръвонасядания на гръдния кош и корема, счупване на гръдната кост и ребра двустранно, разкъсване на сърцето, контузии на белите дробове, набиране на кръв в двете плеврални кухини, разкъсване на диафрагмата, разкъсване на слезката и черния дроб, набиране на кръв в коремната кухина, разкъсноконтузна рана на брадата, кръвонасядания на долните крайници, охлузване на дясна лопатка.

Гореописаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети със значителна сила и отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил при описаното в материалите по делото ПТП, като в конкретният случай е било налице свободно инерционно движение на тялото на пострадалия в купето на автомобила и травматичните увреждания са получени при сблъсъка на тялото на пострадалия с облегалката на предна дясна седалка и дясна врата, което дава основание да се твърди, че към момента на произшествието, пострадалият Ю.А. Щ., не е бил с поставен обезопасителен колан.

По предната повърхност на гръдния кош и корема са установени множество наслагващи се кръвонасядания, които не е възможно с категоричност да се отдиференцират от такива получени от поставен предпазен колан.

В конкретният случай с оглед механизма и скоростта на двата автомобила участници в произшествието, която е била около 180 км/час /обща сумарна скорост/ и кинетичната енергия получена при сблъсъка, органите в човешкото тяло са подложени на изключително силно сътресение, при което е напълно възможно да се получат разкъсвания на вътрешни органи и да се стигне до масивен кръвоизлив, от което може да се направи извод, че дори и с поставен предпазен колан смъртният изход е бил неизбежен.

От заключението на назначената по делото повторна съдебномедицинска експертиза се установява, че в кръвта на пострадалия Ю.А. Щ. е установена концентрация на алкохол 0,095%о. В кръвта на водача Ю.В. А. е установена концентрация на етилов алкохол 0,22 %о.

В кръвта на водача Ю.В. А. не са установени наркотични вещества.

Концентрация на алкохол 0,095 %о е в границите на физиологичната норма.

Концентрация от 0,22 %о е с 0,02 %о над горната граница на физиологичната норма. Тази разлика практически не може да окаже влияние върху организма на човека. Това означава, че един и същи организъм с концентрация на алкохол в кръвта 0,20 %о и 0,22 %о е неразличим от трезво лице.

И при двете концентрации лицето е практически трезво и не могат да се очакват промени във възприятията и реакциите.

При изследването на трупа на Ю.А. Щ. са установени травматични увреждания, както следва:

Лицева травма - разкъсно-контузна рана на брадата.

Гръдна травма - кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, счупване на гръдната кост и ребра двустранно, разкъсване на сърцето, контузия на белите дробове, кръвоизлив в двете плеврални кухини, разкъсване на диафрагмата. Охлузване в областта на дясната лопатка.

Коремна травма - кръвонасядания на корема, разкъсване на слезката и черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина

Травма на крайниците - Кръвонасядания по долните крайници.

Признак за свободно движение в купето на автомобила са кръвонасяданията по предната повърхност на гръдния кош и корема, както и разкъсно-контузната рана на брадата. Крайниците са подвижни части и могат да бъдат увредени по всякакъв начин.

При изследването на трупа не са описани увреждания, които да са специфични от въздействието на предпазен колан. Същите не са и задължителни.

Причината за смъртта се дължи на разкъсването на вътрешните органи, като водещо е разкъсването на сърцето. Тези увреждания са получени по механизма на инерционна травма. Това означава, че при внезапно спиране на движението на тялото в пространството от някаква скорост до пълен покой вътрешните органи се стремят да продължат движението си и се разкъсват. Дали спирането ще е от предпазен колан или от облегалката на предната седалка въздействието върху организма е едно и също.

Ако пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан може да се предположи, че не би получил разкъсно-контузна рана на брадата и множеството кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош и корема, както и охлузването на гърба. Възможно е да се получат лентовидни кръвонасядания и/или охлузвания от въздействието на колана. Всички останали увреждания биха се получили в приблизително същия мащаб по причина на факта, че предпазните колани при висока скорост придобиват свойствата на твърди тъпи предмети.

От заключението на назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се установява,че механизмът на ПТП е следния: На 14.10.2019 год. около 01.00 часа на околовръстния път на гр. К., по първокласен път ПП 1-5, в посока от гр. Ш. към гр. К. /посока север-юг/ се е движил л.а. "Мерцедес" Е 250 Д с peг. № СТ 12 96 ВК, управляван от Ю. А..

По същото време в противоположна посока се е движил л.а. "Ауди" А 4 с per. № ЕВ 31 49 АС управляван от Л. У..

На км. 190+200, южно от разклона за с. Х. водачът А. навлиза в противоположната лента на движение, която е предназначена за движение на л.а. " Ауди" и настъпва сблъсък/удар.

ПТП в тъмната част на денонощието - след полунощ, на неосветен пътен участък, при условията на нормална видимост, на видимостта на фаровете на автомобилите.

Пътното платно за движение е ориентирано в посока север-юг.

По лек автомобил "Мерцедес" Е 250 Д с per. № СТ 12 96 ВК - ударният импулс при сблъсъка е основно в предната лява и лява странична част - сблъсъка е челно - ляв. При сблъсъка надлъжната ос на л.а. е била успоредно на пътното платно.

По лек автомобил "Ауди" А 4 с peг. № ЕВ 31 49 АС - ударният импулс при сблъсъка е основно в предната лява и лява странична част - сблъсъка е челно - ляв. При сблъсъка надлъжната ос на л.а. е била успоредно на пътното платно.

Мястото на сблъсъка /удара/ се намира в източната лентата за движение на около 4.30 м. южно и 1.60 м. западно от ориентира /О/.

След първоначалния сблъсък двата автомобила са се завъртали спрямо напречната си ос по посока наляво /по посока обратна на часовниковата стрелка/, като контактната повърхност между двата автомобила се е осъществила с левите им страни.

В последствие л.а. "Мерцедес" се е преобърнал през таван и е заел положение на колела.

Л.а. "Ауди" се е преобърнал и е заел положение на таван.

Пътуващите в л.а. Мерцедес не са ползвали предпазни триточкови колани. Водачът на л.а. Ауди е ползвал триточков предпазен колан.

Скоростта на л.а. "Ауди" А 4 преди настъпване на ПТП и в момента на сблъсъка/удара е равна на 51.00 км/ч.

Скоростта на л.а. "Мерцедес" Е 250 преди настъпване на ПТП и в момента на сблъсъка/удара е равна на 128.60 км/ч.

Водачът на лек автомобил "Ауди" А 4 с peг. № ЕВ 3149 АС е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

Водачът на лек автомобил "Мерцедес" Е 250 Д с peг. № СТ 12 96 ВК е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

В резултата на това настъпва ПТП с последици описани в делото.

Лекият автомобил "Мерцедес" с pгr. № СТ 1296 ВК е с фабрично монтирани триточкови предпазни колани на двете предни седалки - на водача и на пътника вдясно. На задните седалки има монтирани триточкови предпазни колани - пътника вляво, вдясно и по средата.

Ю.А. Щ. с ЕГН ********** преди сблъсъка/удара се е возил на задна дясна седалка на л.а. "Мерцедес".

Мястото на сблъсъка /удара/ се намира в източната лентата за движение на около 4.30 м. южно и 1.60 м. западно от ориентира /О/.

/На мащабната скица на ПТП настъпило на 14.10.2019 г. е обозначено с МУ/.

Скоростта на л.а. "Ауди" А 4 преди настъпване на ПТП и в момента на сблъсъка/удара е равна на 51.00 км/ч.

Скоростта на л.а. "Мерцедес" Е 250 преди настъпване на ПТП и в момента на сблъсъка/удара е равна на 128.60 км/ч.

Водачът на лек автомобил "Ауди" А 4 с peг. № ЕВ 3149 АС е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

Водачът на лек автомобил "Мерцедес" Е 250 Д с peг. № СТ 1296 ВК е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

Първата техническа причина за настъпването на ПТП на 14.10.2019 г. е навлизането на лек автомобил Мерцедес с peг. № СТ 1296 ВК в насрещната лента, която е предназначена за движение на л.а. "Ауди", като му е отнел предимството на движение, при което се е поставил в положение да попадне в опасната зона на спиране на л.а. "Ауди".

Втората техническа причина за настъпването на ПТП на 14.10.2019Т. е, че водачът на л.а. "Мерцедес" с peг. № СТ 1296 ВК се е движил с технически несъобразена скорост на осветеността на фаровете на автомобила, на този участък от пътя.

От техническа гледна точка при така описаният сблъсък и движение на л.а. "Мерцедес", при не поставен обезопасителен колан от Ю. Щ., тялото му в следствие на инерционните сили е контактувало с предната дясна седалка, задната дясна врата, при преобръщането на л.а. с тавана, а при установяването на л.а. на колела с тялото на пътника по средата на задната седалка.

От техническа гледна точка при така описаният сблъсък и движение на л.а. "Мерцедес", при поставен обезопасителен колан от Ю. Щ., тялото му в следствие на инерционните сили няма да контактува с предната дясна седалка, задната дясна врата и с пътника по средата на задната седалка, но ще има контакт при преобръщането на л.а. с тавана.

Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че сблъсъкът спрямо лекия автомобил „Мерцедес“ и „Ауди“ е челно ляв, което означава, че л.а. „Мерцедес“, след като първоначално е контактувал с л.а. „Ауди“, същият се завърта странично и се преобръща през тавана със страничната част. Сочи, че основание за това дава описаното в протокола за оглед на местопроизшествието „по тавана и десните колони на купето са фиксирани праволинейни хоризонтални протривания“, което е характерно при преобръщането и контакта на тавана и десните части на купето с асфалта. На мащабната схема на ПТП, това е посочено с № 7 - следи от механични протривания по пътното платно.

Това е характерно при преобръщане и протриване по асфалта до последващо падане на колела. При конкретния случай няма значение, теоретично при този сблъсък и съответното завъртане, част от кинетичната енергия се трансформира в деформации по предна лява част на л.а. „Мерцедес“ и предна лява част на л.а. „Ауди“ в последствие се завърта, част от тази  кинетична енергия се губи, в последствие при преобръщането и протриването тази кинетична енергия е намалена и в последствие пада на колела, и именно затова са по-малко деформациите по тавана и десните колони.

Уточнява, че кинетичната енергия в момента на удара е била в някакво количество, блъска се, той продължава да се движи „Мерцедесът“, завърта се, преобръща се по таван и в момента, когато кинетичната енергия намаля, той пада на колела и се установява в положение описано в протокола за оглед на местопроизшествието.

         От техническа гледна точка нямаше да има тези протривания № 7 на мащабната скица и от техническа гледна точка, ако е имало сблъсък и л.а. „Ауди“ се е качило по таван, нямаше да бъдат описани така веществени доказателства № 4 прясна следа от протриване посока югоизток оставена от л.а. „Ауди“ след сблъсък и № 6 пресни попадания по източния банкет и тревния участък, които водят до л.а. „Ауди“ намерен след ПТП.

От заключението на назначената по делото допълнителна съдебно-автотехническа експертиза се установява, че посоката на движение на л.а. "Мерцедес" Е 250 Д с peг. № СТ 1296 ВК, управляван от Ю. А., на 14.10.2019 год. около 01.00 часа, по околовръстния път на гр. К., е от гр. Ш. към гр. К. /посока север-юг/, т.е. на този участък от пътя се е движил от кръстовището на първокласен път ПП 1-5 с пътя за центъра на гр. К. и с. Х..

Посоката на движение на л.а. "Ауди" А 4 с peг. № ЕВ 3149 АС управляван от Л. У., на 14.10.2019 год. около 01.00 часа, по околовръстния път на гр. К., е от гр. К. към гр. Ш. /посока юг - север/, т.е. на този участък от пътя се е движил по първокласен път ПП 1-5 към кръстовището на пътя за центъра на гр. К. и с. Х..

Вещото лице излага подробен анализ на предоставения видеозапис, заснет от охранителна камера на специализиран сервиз за ремонт на ходова част на МПС - "П." ООД - гр.К..

Камерата е разположена североизточно от мястото на сблъсъка. На този запис се наблюдават двете МПС участвали в ПТП настъпило на 14.10.2019 г. около 01.00 ч. От записа се наблюдава движение на МПС от ляво на дясно /посока от юг на север/, като първоначално светлината се появява между храстите /има просека между храстите/, след около 1 секунда се появява северно от храстите и настъпва сблъсъка. Петното на светоразпределение от мястото, където първоначално светлината се появява между храстите /има просека между храстите/ и мястото на сблъсъка се припокрива от осветеността на фаровете. Това разстояние е около 60.00 - 70.00 м.

От техническа гледна точка, след като се съпостави и анализира горе описаното този автомобил, при технически изправни и правилно регулирани фарове се е движил на къси светлини.

От записа приложен в досъдебното производство не може да се определи дали фаровете на автомобила, който се е движил от ляво на дясно  /от юг на север/, са правоъгълни, елипсовидни или с друга форма. Около фаровете се наблюдава разсейване на светлината и се наблюдава като петно около тях.

От записа се наблюдава движение на МПС от дясно на ляво /посока от север на юг/, като първоначално светлината се появява като продълговато петно по дължина на пътното платно, появява се автомобила, за миг не се вижда зад параклиса и настъпва сблъсъка. Това МПС се движи на фарове, но не може да се определи дали е на къси или дълги светлини.

От записа приложен в досъдебното производство не може да се определи дали фаровете на автомобила, който се е движил от дясно        на ляво /от север на юг/, са правоъгълни, елипсовидни или с друга форма. Пред фаровете се наблюдава разсейване на светлината по дължина на пътното платно.

По координатите от справки на АПИ  се установява, че на преброителен пункт, който е с № 2058 са регистрирани двата автомобила и се намира на входа на гр. К. в посока от изток на запад, на линията на източния вход на бензиностанция "Лукоил", която е северно от пътя.

Лек автомобил автомобил "Мерцедес" Е 250 Д с peг. № СТ 1296 ВК, управляван от Ю. А. е преминал през този пункт на 13.10.2019 г. в 22:31:41 ч., като посоката му на движение е от изток на запад, по посока към гр. К..

Друга информация за този автомобил до момента на ПТП настъпило на 14.10.2019 г. около 01.00 ч. няма.

Лек автомобил "Ауди" А 4 с peг. № ЕВ 3149 АС, управляван от Л. У. е преминал през този пункт на 14.10.2019 г. в 00:47:02 ч., като посоката му на движение е от изток на запад, по посока към гр. К..

Преди това лек автомобил "Ауди" А 4 с peг. № ЕВ 31 49 АС е преминал през пункт № 2059 /с. Я./ на 14.10.2019 г. в 00:39:55 ч., като посоката му на движение е към гр. К..

Това разстояние е около 12.600 - 12.800 км. и се изминава за време 9 м. - 11 м., в зависимост от скоростта на движение на МПС, трафика, съобразяване с пътните знаци, маркировка и др.

От техническа гледна точка за да се отговори по подробно на втората част на въпроса, вещото лице е извършило експертно измерване на разстоянието от преброителния пункт с № 2058 до мястото на сблъсъка, като е измерило и времето за изминаване на това разстояние с автомобил с технически характеристики подобни на лек автомобил "Ауди" А 4 с peг. № ЕВ 31 49 АС.

Лек автомобил "Ауди" А 4 с peг. № ЕВ 31 49 АС, управляван от Л. У. е преминал през преброителен пункт с № 2058 на входа на гр. К. в посока от изток на запад, на 14.10.2019 г. в 00:47:02 ч., като посоката му на движение е от изток на запад, по посока към гр. К..

От преброителен пункт с № 2058 на входа на гр. К. до мястото на сблъсъка/удара разстоянието е около 09.000 - 09.100 км. и се изминава за време 11 м. - 12 м., в зависимост от скоростта на движение на МПС, трафик, съобразяване с пътните знаци, маркировка и др.

От това експертно измерване на разстоянието от преброителния пункт с № 2058 до мястото на сблъсъка и измереното време за изминаване на това разстояние, от техническа гледна точка е видно, че лек автомобил "Ауди" А 4 с peг. № ЕВ 31 49 АС, управляван от Л. У. преди ПТП настъпило на 14.10.21 г. се е движил на този участък от пътя от юг на север /посока гр. К. - гр. Ш./.

Видно от допълнителното заключение на САТЕ посоката на движение на л.а "Мерцедес" Е 250 Д с peг. № СТ 1296 ВК, управляван от Ю. А., на 14.10.2019г. около 01.00 часа, по околовръстния път на гр. К., е от гр. Ш. към гр. К. /посока север – юг/, т. е. на този участък от пътя се е движил от кръстовището на ПП І – 5 с пътя за центъра на гр. К. и с . Х..

Посоката на движение на л.а. "Ауди" А 4 с peг. № ЕВ 31 49 АС, управляван от Л. У., на 14.10.21 г. около 01.00 часа, по околовръстния път на гр. К., е от гр. К. към гр. Ш. /посока юг – север/, т. е. на този участък от пътя се е движил по ПП І – 5 към кръстовището на пътя за центъра на гр. К. и с. Х..

От заключението на назначената по делото комплексна съдебно- автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следния: на 14.10.2019 год., около 01.00 часа в гр. К. по първокласен път ПП-1-5, в посока от гр. Ш. към гр. К. се е движил л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е 250 Д“ с peг. № СТ 1296 ВК, управляван от Ю.В. А.. В зоната на прав и равнинен участък, след разклона за с. Х., при движение със скорост от около 136 км/ч и опасна зона за спиране около 180 м, лекият автомобил навлиза в лентата за насрещно движение. В този момент на около 115 м от него и в насрещната лента за движение се е движел л.а. марка „Ауди“, модел „А 4“, с peг. № Е В 3149 АС, управляван от Л. Н. У. със скорост на движение около 55 км/ч и опасна зона за спиране около 45 м. Настъпва удар, като мястото на удара се намира изцяло в лентата за движение на Ауди, на около 2,9 м по направление от МЛ, в граници от 1,7 м до 2,4 м източно от осевата линия. Към момента на удара и двете МПС са били разположени изцяло в лентата за движение на Ауди, като припокриващата площ към момента на удара е била около 0,7-0,8 м. Надлъжната ос л.а. Ауди е била успоредна или почти успоредна на платното за движение. Надлъжната ос на ,,Мерцедес‘‘ е била под ъгъл около 1-30 на ляво спрямо същата ос. Скоростите на движение на двете МПС към момента на удара са тези и преди настъпване на ПТП. След удара предвид значително по-голямото си количество на движение, лекият автомобил ,,Мерцедес‘‘ продължава движението си напред и наляво, гледано по посока на движението на автомобила, а лекия автомобил ,,Ауди‘‘ се връща назад и се преобръща източно извън платното за движение. В следствие на ПТП е причинена смъртта на возещите се в лекия автомобил ,,Мерцедес‘‘: Ю.В. А., В.Ю. С., Ю.А. Щ., Галин Х.Х. и И.Е.И., както и на водача на ,,Ауди‘‘ - Л. Н. У..

Техническата причина за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. ,,Мерцедес‘‘ в лентата за насрещно движение, при наличие на насрещно движещо се МПС.

Лекият автомобил ,,Мерцедес‘‘ е бил оборудван фабрично с обезопасителни колани за всички места в автомобила.

Пострадалият Ю.А. Щ. е бил пътник в автомобила ,,Мерцедес‘‘ отзад в дясно.

Опасната зона за спиране на лекия автомобил ,,Мерцедес‘‘ при движение с така изчислената му скорост на движение е около 180 м. Опасната зона за спиране на лекия автомобил ,,Ауди‘‘ при движение с така изчислената му скорост на движение е около 45 м.

Времето за движение на л.а. ,,Мерцедес‘‘ от момента на навлизане в лентата за насрещно движение до мястото на удара е 2,16 секунди.

82 м е разстоянието на което се е намирал лекият автомобил ‚,Мерцедес‘‘ преди мястото на удара към момента на навлизането му в лентата за движение на ,,Ауди‘‘.

За така изчисленото време, л.а. ,,Ауди‘‘ се е намирал на разстояние 32,7 м.  преди мястото на удара

Следователно към момента на навлизане на л.а. ,,Мерцедес‘‘ в лентата за движение на ,,Ауди‘‘, двете МПС са се намирали на разстояние преди мястото на удара 114,7 метра.

Така изчисленото време за движение на ,,Мерцедес‘‘ от момента на навлизане в лентата за движение на ,,Ауди‘‘, до мястото на удара е по-малко от времето за реакция, задействане на спирачната система и нарастване на ускорението = 2,2 с. за водача на лекия автомобил ,,Ауди‘‘. Следователно, при реакция на водача на ,,Ауди‘‘ чрез предприемане на аварийно спиране към момента на навлизане на ,,Мерцедес‘‘ в лентата му за движение, предвид и насрещното движение на ,,Мерцедес‘‘, ПТП е непредотвратимо.

След като са установени механизма на настъпването на произшествието, включително силите, действащи върху телата вътре в купето на автомобил „Мерцедес Е 250 Д“ с peг. № СТ 1296 ВК и настъпилите механични увреждания върху купето на същия, експертизата установява възможно ли е при правилно поставен предпазен колан от починалия Ю.А. Щ. категорично да бъде изключено настъпването на травми, които могат да доведат до летален изход.

Силите, действащи на телата в автомобила ,,Мерцедес‘‘, разглеждани в подвижната координатна система на автомобила, са преносни, центробежни и кориолисови инерционни сили. Първите се дължат на ускоренията на преносните точки - точките от подвижната координатна система на автомобила, а вторите и третите зависят от релативната скорост на телата спрямо автомобила, пропорционална на ъгловата скорост на масовия му център.

Инерционните сили са преносни, центробежни и кориолисови.

В конкретната ситуация доминиращи са преносните инерционни сили, които се дължат на неимоверно големите преносни ускорения на масовия център на автомобила по време на удара. След него и последващото движение на автомобила, инерционните сили са съизмерими помежду си по големина, като менят своето направление и посока спрямо купето на автомобила.

Движението на автомобила веднага след удара е квазиравнинно със съставящи - транслационна и ротационна.

Първата основна компонента на преносната инерционна сила от удара се дължи на ускорението на масовия център, което има посока на вектора изменение на скоростта при удара. Тази сила по време на удара е насочена за телата в обратна посока на ускорението на масовия център, респ. обратно на вектора S, или за всяко тяло е насочена косо напред и на ляво спрямо автомобила. Тази компонента на силата възниква при удара и рязко намалява след него предвид значително по-малката стойност на ускорението на масовия център на автомобила при движението му след това.

Големината на тази сила по време на края на фазата на удара /максимален ударен импулс/, при маса на пътника 80 кг. по време на удара е 1 210.9 kgf.

Големината на тази сила съответства на натоварване върху телата на пътниците 15,1.G, което е несъвместимо с живота без значение дали са били обезопасени или не с предпазен колан.

Вещото лице анализира видеозаписа от охранителната камера, наличен към Досъдебно производство №1303/2019г. по описа на РУ - К., п.пр. № 6428/2019 г. по описа на ОП - С.З., ТОМ №1 и ТОМ №2, като посочва, че е направен от три различни камери, които се намират на територията, на Автосервиз „П.“ ООД, гр.К.. Въпросните камери са с номера 2, 3 и 4, и са поставени непосредствено върху горната част на халето на автосервиза. Те са статични/не се въртят/, позиционирани са в една определена посока, като се използват единствено за охранителна дейност на въпросния обект. Записват информацията в реално време на устройство/DVR/, което се намира на територията, на автосервиза. При запознаване с дисковете, приложени към настоящото досъдебно производство е установено, че те са два броя: EMTEC, DVD-R, 4,7 gb,120 min,16x - описан с №2 и №3; EMTEC, DVD+R, 4,7 gb,120 min,16x, RW- описан с №4

За диск EMTEC, DVD-R. 4.7 gb.120 min.16x - описан с №2 и №3, е установено следното: Налични са два видео файла: - XVR ch2 main 20191014060000 20191014070001(САМ2): - XVR ch3 main 20191014060000 20191014070000(CAM3):

Единият видео файл е от запис на камера №2(САМ2), а другият е от запис на камера №3(САМ30)

Двата видео файла са във формат “dav”, който се използва при охранителни камери, от посоченият по-горе модел

За възпроизвеждане на процесните видео записи е използван „Smart Player(Dahua Record Player)

За извличане на изображения от видео материала, от охранителната камера е използван програмния продукт „Paint“

За изготвяне на фотоалбума с кадри от видео материала и цифровото им приближаване са използвани програмните продукти „Smart Player(Dahua Record Player) и „Paint“

За диск EMTEC, DVD+R, 4.7 qb.120 min.16x.RW - описан c №4, е установено следното:

Наличен е един видео файл:

XVR ch4 main 20191014060000 20191014070001(САМ4)

Същият видео файл е от запис на камера №4(САМ4)

Видео файла е във формат “dav”, който се използва при охранителни камери, от посоченият по-горе модел

За възпроизвеждане на процесният видео запис е използван „Smart Player(Dahua Record Player)

За извличане на изображения от видео материала, от охранителната камера е използван програмния продукт „Paint“

За изготвяне на фотоалбума с кадри от видео материала и цифровото им приближаване са използвани програмните продукти „Smart Player(Dahua Record Player) и „Paint“

Началото на записа от камера №2(САМ2) е 2019-10-14 06:00:00 часа, като неговият край е 2019-10-14 08:23:48 часа. В обхвата на камерата влизат: част от двора на автосервиза, един бус, един товарен автомобил, параклис, пътя пред двора на сервиза, улична лампа и конструкцията на автобусна спирка(която е извън територията на автосервиза). В 06:05:19 часа, вляво от обхвата на камерата навлиза автомобил(тъмен на цвят, който от видео записа не може да стане ясен какъв е точно, поради техническите характеристики на видео камерата) в посока гр.Габрово. В 06:05:25 часа, вдясно от обхвата на камерата навлиза автомобил(светъл на цвят, който от видео записа не може да стане ясен какъв е точно, поради техническите характеристики на видео камерата) в посока гр. К.. Контактът между двата автомобила се случва в 06:05:26 часа, в посока входа на автосервиза, вляво от параклиса.

Началото на записа от камера №3(САМЗ) е 2019-10-14 06:00:00 часа, като неговият край е 2019-10-14 08:23:48 часа. В обхвата на камерата влизат: част от металната конструкция на халето, на автосервиза, оградата на автосервиза, затревената площ в двора на автосервиза, част от пътя и 4 броя флагове(в затревената площ между оградата и халето на автосервиза). Посоката, в която е позиционирана камерата е към гр.Габрово. В 06:05:23 часа, в обхвата на камерата влиза автомобил (светъл на цвят, който от видео записа не може да стане ясен какъв е точно, поради техническите характеристики на видео камерата), с посока на движение от гр.Габрово към гр.К. и в 06:05:25 часа, същият излиза от обхвата на камерата. Началото на записа от камера №4(САМ4) е 2019-10-14 06:00:00 часа, като неговият край е 2019-10-14 08:23:48 часа. В обхвата на камерата влизат: част от металната конструкция на халето, на автосервиза, оградата на автосервиза, затревената площ в двора на автосервиза, част от пътя, параклиса, стълб за улично осветление (със закрепена към него рекламна табела). Посоката, в която е позиционирана камерата е към гр.К.. В 06:05:23 часа, вляво от обхвата на камерата навлиза автомобил(тъмен на цвят, който от видео записа не може да стане ясен какъв е точно, поради техническите характеристики на видео камерата) в посока гр.Габрово. В 06:05:25 часа, вдясно от обхвата на камерата навлиза автомобил(светъл на цвят, който от видео записа не може да стане ясен какъв е точно, поради техническите характеристики на видео камерата) в посока гр.К.. Контактът между двата автомобила се случва в 06:05:26 часа, в посока централна на камерата.

По делото са събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетеля Ф.О.И. се установява, че познава ищците от деца, както и пострадалия Ю. Щ., тъй като е далечен братовчед на И.Ю.. Твърди, че Ю. е бил работливо и умно дете и му е помагал в работата в земеделието. Сочи, че пострадалият е живеел в едно домакинство с родителите си и брат си. Описва ги като сплотено семейство, като родителите са полагали много добри грижи за децата. Майката е работела в А., като всеки ден е разговаряла по телефона със сина си. Поддържала е финансово семейството и често се е връщала в Б.. Твърди, че не са и съобщили за смъртта на сина и чак, когато е пристигнала в Б.е научила, като е изпаднала в шок и е припаднала. Описва, че родителите много тежко са приели загубата на сина си, като всеки ден ходят на гробищата, бащата е зле физически и психически и е напуснал работа.

От показанията на свидетеля  М.Ю.К., който има далечна роднинска връзка с ищеца А.Щ.Ю. се установява, че познава семейството от години. Сочи, че ищците са работели в А. за период от около една,две години, като често са се връщали в Б.. Към момента на смъртта на сина им, бащата е бил в Б.. Твърди, че са били грижовни родители като са устроили вторият етаж от къщата за сина им, който е започнал да го обзавежда. Посочва, че често Ю. е подпомагал финансово семейството. Описва като непосилна мъката на родителите след загубата на сина им, като всеки ден посещават гробищния парк,  майката все още готви за него и чака да се върне, разказват постоянно за загубения си син. След загубата родителите са се затворили в себе си. Посочва, че са разчитали на помощ и грижа от сина им на  старини.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ Г. изплаща на увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени от МПС, което обичайно се намира на територията на Република Б.и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За да се ангажира отговорността на ГФ, следва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения, и за автомобила да няма сключена застраховка Гражданска отговорност.

По делото е безспорно установено, че за л.а. “Мереседес Е 250 Д” с рег. № СТ 1296 ВК към датата на ПТП - 14.10.2019г. не е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”.

В случая спорът между страните по делото е относно наличието на  предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на водача Ю. А., наличие на противоправност в поведението му, наличие на принос на пострадалия в причиняването на уврежданията и справедливия размер на обезщетението.

За установяване на всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства са изготвени три автотехнически експертизи, като и трите посочват един и същ механизъм. От заключенията им се установява, че механизмът на ПТП е следния: на 14.10.2019 год., около 01.00 часа в гр. К. по първокласен път ПП-1-5, в посока от гр. Ш. към гр. К. се е движил л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е 250 Д“ с peг. № СТ 1296 ВК, управляван от Ю.В. А.. В зоната на прав и равнинен участък, след разклона за с. Х., при движение със скорост от около 136 км/ч и опасна зона за спиране около 180 м, лекия автомобил навлиза в лентата за насрещно движение. В този момент на около 115 м от него и в насрещната лента за движение се е движел л.а. марка „Ауди“, модел „А 4“, с peг. № ЕВ 3149 АС, управляван от Л. Н. У. със скорост на движение около 55 км/ч и опасна зона за спиране около 45 м. Настъпва удар, като мястото на удара се намира изцяло в лентата за движение на Ауди, на около 2,9 м по направление от МЛ, в граници от 1,7 м до 2,4 м източно от осевата линия. Към момента на удара и двете МПС са били разположени изцяло в лентата за движение на Ауди, като припокриващата площ към момента на удара е била около 0,7-0,8 м. Надлъжната ос л.а. Ауди е била успоредна или почти успоредна на платното за движение. Надлъжната ос на Мерцедес е била под ъгъл около 1-30 на ляво спрямо същата ос. Скоростите на движение на двете МПС към момента на удара са тези и преди настъпване на ПТП. След удара предвид значително по-голямото си количество на движение, лекият автомобил Мерцедес продължава движението си напред и наляво, гледано по посока на движението на автомобила, а лекият автомобил Ауди се връща назад и се преобръща източно извън платното за движение. В следствие на ПТП е причинена смъртта на возещите се в лекия автомобил Мерцедес: Ю.В. А., В.Ю. С., Ю.А. Щ., Галин Х.Х. и И.Е.И., както и на водача на Ауди - Л. Н. У..

Техническата причина за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. Мерцедес в лентата за насрещно движение, при наличие на насрещно движещо се МПС.

Втората техническа причина за настъпването на ПТП на 14.10.2019г. е, че водачът на л.а. "Мерцедес" с peг. № СТ 1296 ВК се е движил с технически несъобразена скорост на осветеността на фаровете на автомобила, на този участък от пътя.

Водачът на лек автомобил "Ауди" А 4 с peг. № ЕВ 3149 АС е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

Водачът на лек автомобил "Мерцедес" Е 250 Д с peг. № СТ 1296 ВК е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

С действията си водачът Ю. А. е нарушил правилата за движение по пътищата, определени в чл. 20, ал.2 от ЗДвП: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."

Предвид събраните доказателства съдът намира, че произшествието е настъпило по вина на Ю. А. - водач на лек автомобил "Мерцедес" Е 250 Д с peг. № СТ 1296 ВК, който движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол над управлението му, вследствие на което навлязъл в насрещната лента за движение /нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП/ и реализирал челен удар с насрещно движещото се МПС.

Налице са предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ. Заявено е искане от страна на правоимащото лице за обезщетение по реда на чл. 558, ал. 5 от КЗ, по което е налице произнасяне за отказ от плащане на обезщетение, видно от становището в отговора, както и до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, поради което ответникът е пасивно, материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.

Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволеното увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.

В настоящия случай при определяне на обезщетенията съдът съобрази възрастта на починалия – 30 години при настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците и пострадалия /родител-дете/, близките отношения между родителите и пострадалия. Житейски погледнато загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да се случи на родител. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни страдания, които  неминуемо водят до промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции. Смъртта на млад, в работоспособна възраст син се е отразила изключително зле върху психичното равновесие на ищците, като болките и страданията  ще ги съпътстват  през целия им живот, поради невъзвратимостта на загубата им.

В психологически план след неочакваната смърт на сина им за родителите  се констатират високи нива на тревожност, емоционална лабилност с неустойчиво емоционално състояние, следствие на което се появяват трудности в социалните контакти; ниско ниво на общителност, което е индикация за липса на социална активност и намалена до крайна степен потребност от общуване, които са типични за особено кризисни жизнени ситуации, каквато е загубата на член от семейството.

Това състояние по отношение на ищците е мъчително за психиката, нанася трайни поражения на душевното здраве, общото състояние и баланс на личността. Настъпила е безвъзвратна промяна в живота им, която се е отразила на цялостното им функциониране - лично, социално и трудово. Пречупено е семейното им щастие, усещането за сигурност и хармония.

Внезапната смърт на сина им е лишила завинаги родителите от неговата обич и опора, от възможността да се радват на неговото израстване, бъдещо семейство и подкрепата, от която биха имали в бъдеще нужда. Следва да се има предвид и факта, че пострадалият е бил мъж в работоспособна възраст и е помагал финансово на родителите си.

Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар, който родител може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар. Преминаването през мъката на родителите е много дълго, трудно и болезнено, но съобразявайки горните критерии съдът определи размера на обезщетението от 200 000 лв. за всеки от ищците.

Ответното дружество е направило възражения за съпричиняване от страна на вредоносния резултат от пострадалия.

Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

В настоящия случай се установява от заключенията и на двете  автотехнически експертизи, че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан. От техническа гледна точка при така описаният сблъсък и движение на л.а. "Мерцедес", при поставен обезопасителен колан от Ю. Щ., тялото му в следствие на инерционните сили няма да контактува с предната дясна седалка, задната дясна врата и с пътника по средата на задната седалка, но ще има контакт при преобръщането на л.а. с тавана.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че ако пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан може да се предположи, че не би получил разкъсно-контузна рана на брадата и множеството кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош и корема, както и охлузването на гърба. Възможно е да се получат лентовидни кръвонасядания и/или охлузвания от въздействието на колана. Всички останали увреждания биха се получили в приблизително същия мащаб по причина на факта, че предпазните колани при висока скорост придобиват свойствата на твърди тъпи предмети.

От заключението на назначената комплексна съдебно автотехническа експертиза се установява, че големината на сила по време на края на фазата на удара /максимален ударен импулс/, при маса на пътника 80 кг. по време на удара е 1 210.9 kgf.

Големината на тази сила съответства на натоварване върху телата на пътниците 15,1.G, което е несъвместимо с живота без значение дали са били обезопасени или не с предпазен колан.

Т.е. дори и без поставен обезопасителен колан, травматичните увреждания биха настъпили. Следователно възражението е неоснователно.  

По възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като се е съгласил да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавал и който е употребил алкохол/наркотични вещества, както и самият той е употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача Ю.В. А. преди процесното ПТП, съдът счита същото за неоснователно.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че установената концентрация на алкохол в кръвта на Ю.А. Щ. ЕГН ********** е била 0,095 промила.

Концентрация на алкохол в кръвта от 00,00 до 0,10 промила се приема за алкохол в границите на физиологичната норма.

Установената концентрация на алкохол в кръвта на Ю.В. А. ЕГН ********** е била 0,22 промила.

Концентрация на алкохол в кръвта от 0,10 до 0,20 промила се приема за практически трезво лице. Приетото количество алкохол не дава функционални промени.

При извършеното токсикохимическо изследване от проба кръв на Ю.В. А. ЕГН ********** не са установени наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

Поради това съдът приема, че възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат са неоснователни.

Г. дължи лихва за забава по силата на чл. 558, ал. 1, посл. изр., който препраща към разпоредбата на чл. 497 от КЗ. Последната от своя страна определя, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.

Ищците са предявили претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претъпени неимуществени вреди, която е получена от ответника на 22.11.2019 г., видно от известие за доставяне /стр. 12 от делото/. На 13.02.2020 г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение.

Предвид горното, съдът счита, че законната лихва се дължи от датата на отказа 13.02.2020 г. до окончателното изплащане, като претенцията за законна лихва за периода от 21.10.2019 г. до 12.02.2020 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

По отговорността за разноски:

В договорите за правна защита и съдействие на ищците е посочено, че процесуалното представителство е осъществявано безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

По разноските по исковете за неимуществени вреди:

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., като адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 5 530 лева.

Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистрирана по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.

Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищците е в размер 6 636 лева с ДДС за всеки един от ищците.  

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 16 000 лв. за държавна такса, както и сумата от 2 005 лева за възнаграждение на вещи лица.

         Водим от горните мотиви, съдът

 

                                                        Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ,,Г.‘‘ – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *** да заплати на А.Щ.Ю., ЕГН ********** и И.М.Ю., ЕГН ********** *** сумата от по 200 000 лева на всеки един от тях, частичен иск от по 250 000 лв. за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им Ю.А. Щ. в резултат на ПТП от 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от 13.02.2020 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва за периода от 21.10.2019 г. до 12.02.2020 г. като НЕОСНОВАТЕЛНА.  

 

ОСЪЖДА ,,Г.‘‘ – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *** да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен адрес:***, ***адвокатско възнаграждение в размер на 6 636 лева с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ на И.М.Ю., ЕГН **********.

 

ОСЪЖДА ,,Г.‘‘ – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *** да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен адрес:***, ***адвокатско възнаграждение в размер на 6 636 лева с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ на А.Щ.Ю., ЕГН **********.

 

 ОСЪЖДА ,,Г.‘‘ – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 16 000 лв. за държавна такса, както и сумата от 2 005 лева за възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда.

 

Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на страната на ответника В.Ю.А. с ЕГН ********** *** и Ю.О.Д.  с ЕГН ********** ***.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр.Пловдив.

 

 

                                                           

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: