МОТИВИ ПО НОХД №474/2019 г. ПО ОПИСА
НА ГРС
Срещу подсъдимия Р.М.И. роден на *** ***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********, е предявено
обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.28 ал.1 от НК. Същият е предаден на съд, затова че през периода м. декември
2013 година – м. февруари 2019 година /вкл./ в Габрово при условията на
повторност, след като е осъден със съдебна спогодба по гр. дело № 1367/2013 г.
по описа на Районен съд - Габрово, одобрена с определение от 14.11.2013 г. на
същия съд, в сила от 22.11.2013 г. да издържа свой низходящ – сина си Н.Р. И.,
като му заплаща чрез неговата майка и законна представителка Б.П. ***
ежемесечна издръжка в размер на 120.00 лева, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 63 месечни вноски,
общо в размер на 7560.00 лв.
Подсъдимият не се явява в
съдебно заседание. Представлява се от договорен защитник - адв. Б.. С оглед
предявеното обвинение, съдът прие, че са налице предпоставките за разглеждане
на делото в негово отсъствие, тъй като това няма да затрудни изясняването на
фактическата обстановка и установяване на обективната истина.
Чрез комплексна преценка на
събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност, както и чрез съпоставка на същите с обясненията на
подсъдимия, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.М.И. и
свидетелката Б.П.П. са живели на семейни начала, от което съжителство имат дете
- син Н., роден на *** г. През 2012 г. родителите се разделили. Със спогодба по
гр.д.№1367/2013 г. на РС Габрово, влязла в сила на 22.11.2013 г., подсъдимият И.
бил осъден да заплаща месечна издръжка на малолетния си син, чрез неговата
майка и законна представителка, в размер на 120,00 лева
От влизането на спогодбата в
сила подсъдимият не заплащал дължимите суми за издръжка на детето си. До месец
февруари 2019 г. И. не изплатил общо 63 месечни вноски на стойност 7560 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин въз основа обясненията
на гласните доказателства по делото - показанията на свидетелката Б.П.П., като
и писмените доказателства, имащи значение за решаване на делото – препис от протокол за постигната спогодба - л.21 д., изпълнителен
лист №841 от 19.07.2018 г. - л.12 д., преписка №1752 ЗМ 32/2019 г.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът прие следното:
Обвинението
срещу подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин. Приложените
писмени доказателства се подкрепят от събраните гласни доказателства. Налице са
както обективните, така и субективните признаци от състава на престъплението,
за което същият е преден на съд. Липсата
на достатъчно средства по никакъв начин не отрича наличието на умисъл за
осъществяване на престъпното деяние. Има значение само при определяне размера
на наказанието. Съгласно установената съдебна практика всякакви други
обстоятелства - трудовия статус, размер на получавано трудово възнаграждение;
задължения към кредитори; ново фактическо съжителство на осъдения да плаща
издръжка; наличието на други деца; поведението на родителя, комуто са възложени
родителските права / изпълнява ли задължението да представя децата на другия
родител да установи лични контакти с децата/; образувано ли е или не
изпълнително дело; търсена ли е или не издръжка от държавата - са без значение. От наказателно-правна
гледна точка са от значение единствено следните обстоятелства: че в тежест на подсъдимия има парично
задължение, което се дължи на равни месечни вноски по силата на влязъл в сила съдебен акт и че
същото не е изпълнявано съзнателно за повече от два месечни периода, т.е. в
размер на две или повече месечни /минимум две/
вноски.
Подсъдимият И. е
осъждан. С определение по ЧНД -289/2012 г. на РС Габрово, влязло в сила на 27.04.201
г. на същият е наложено общо наказание при условията на чл.25 ал.1 във вр. с
чл.23 ал.1 от НК като са групирани присъди по НОХД №1158/2011 г. на РС Габрово,
влязла в сила на 28.12.2011 г. и НОХД №301/2011 г. на РС Габрово, влязла в сила
на24.02.2012 г.. Определено е общо наказание пробация за срок от 6 месеца.
Предвид горното и установената
фактическа обстановка, съдът прие, че след като през периода - м. декември 2013 година – м. февруари 2019
година /вкл./ в Габрово при условията на повторност, след като е осъден със съдебна
спогодба по гр. дело № 1367/2013 г. по описа на Районен съд - Габрово, одобрена
с определение от 14.11.2013 г. на същия съд, в сила от 22.11.2013 г. да издържа
свой низходящ – сина си Н.Р. И., като му заплаща чрез неговата майка и законна
представителка Б.П. *** ежемесечна издръжка в размер на 120.00 лева, съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 63
месечни вноски, общо в размер на 7560.00 лв., действувайки при форма на вина
пряк умисъл, подсъдимият Р.М.И. осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление по чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр.
с чл.28 ал.1 от НК, в извършването на което съдът го призна за виновен.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства:
невисоката степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние,
липсата на вредни последици за детето, съдействието му за установяване на
обективната истина в хода на досъдебното производство. Отегчаващо вината
обстоятелство е продължителния период на неплащане на издръжка - респективно
високата стойност на дължимите суми.
Преценявайки посочените по-горе
обстоятелства поотделно и в съвкупност, съдът прие, че на подсъдимия И. следва
да бъде наложено лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца.
Като констатира, че са налице
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК и като прие, че за постигане целите на
наказанието не е необходимо неговото ефективно изтърпяване, съдът отложи същото
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът наложи и кумулативно
предвиденото наказание „обществено порицание”, като постанови същото да бъде
изпълнено чрез оповестяване в средство за масово осведомяване на територията на
гр. Габрово.
По делото не са правени
разноски, поради което такива не бяха присъждани.
Съдът счете, че с така
определеното наказание ще бъдат постигнати най-ефективно целите на същото по
чл.36 от НК.
В този смисъл е произнесена
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: