№ 2389
гр. С., 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110160796 по описа за 2021 година
Ищецът „О.З.К.З.АД е предявил срещу ответника З.Д.Б.И.” АД осъдителен иск с
правно основание чл. 213 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 1лев частичен иск от иск в
размер на 151,36 лв., заплатено регресно вземане по щета №0020-090- 0401-2016, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до
пълното изплащане на сумата, както и за сумата от 1лев частичен иск от сумата от 46,13 лева
мораторна лихва, изтекла за периода от24.10.2018г. до 24.10.2021г. Претендира направените
по делото разноски. Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 31.03.2016 г. ПТП в гр.
В. е изплатил сумата от 811,86лв. и 15 лв. ликвидационни разходи, представляваща
застрахователно обезщетение за щетите по лек автомобил „Шкода Румстър“ с рег. № ***,
застрахован при него по застрахова „Автокаско“. Виновен за процесното ПТП е водачът на
л.а. „Рено Меган“ с рег. № ***, застрахован по застраховка Гражданска отговорност при
З.Д.Б.И.“АД. Ищецът твърди, че е извършено прихващане от страна на ответника, но е
останала незплатена сума в размер на претендираната главница.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З.Д.Б.И.” АД е депозирал
писмен отговор, с който дава становище за неоснователност на ищцовите претенции.
Твърди, че претенциите на ищеца са удовлетворени изцяло чрез извършено извънсъдебно
прихващане. Не оспорва твърдяните дата и място на процесното ПТП; обстоятелството, че
виновният за ПТП-то автомобил е застрахован при него; наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил,
както и плащането на дължимата премия в посочения размер. Оспорва се единствено
претенцията по размера, като се твърди, че заплатеното от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение е в завишен размер. Претендира разноски.
Допуснато е изменение на исковете за главница и лихви като същите се считат
предявени за сумата от 151,36лв. – главница и за сумата от 46,13лв. – лихва за забава изтекла
за периода от 24.10.2018г.-24.10.2021г.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени всички релевавнти по делото
обстоятелства, с изключение на размера на процесните вреди.
Спорен по делото е размерът на причинените вреди.
По делото е изслушана САТЕ от заключението на която се установява, че на
30.03.2016г. в гр. В., на паркинг, находящ се на ул. С.В. водачт на МПС „Рено Меган“ с рег.
№ *** е предприел маневра за излизане от паркирано състояние, при което не е съобразил
габаритите на автомобила си с останалите паркирани автомобили, като е нанесъл
увреждания по страничната лява габаритна част на паркирания л.а Шкода Румстър с рег №
***. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка и с оглед представените писмени
доказателства е възможно процесните щети да са нанесени от процесното ПТП. Посочено е,
че размерът на вредите е 844,94лв.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е
покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното
от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение ищецът
встъпва в правата на увредения срещу ответника - застраховател на гражданската
отговорност на делинквента, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за
определянето му.
Не е спорно по делото, че от страна на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 811,96лв. След приспадане на изплатената от ответното дружество
сума в размер на 675,60лв. остава дължима сума в размер на 136,36лв, а с включени
ликвидационни разноски е в размер на 151,36лв., което прави искът основателен до пълния
предявен размер.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Регресното вземане по чл. 213 от КЗ/отм./ възниква като безсрочно. За да бъде
поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл.
84, ал. 2 от ЗЗД). По делото като начална дата на претенцията за лихва за забава ищецът
посочва датата – 24.10.2018г. до 24.10.2021г. Размерът й изчислен с онлайн приложение за
изчисляване на законна лихва е равен на 46,13лв, което прави искът основателен до пълния
предявен размер.
При този изход на спора разноските между страните следва да се разпределят по
правилата на чл.78, ал.1 и 3 ГПК.
Ищецът претендира сумата от 760лв. – разноски по делото – 300лв. депозит САТЕ, 100
лв. – държавна такса и 360лв. адвокатски хонорар, които му се дължат в пълен размер.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Д.Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***
да заплати на ЗАД „О.З.К.З.АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***
на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ/отм./ сумата 151,36 лв., представляваща незаплатено
2
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
"Каско" за вреди на „Шкода”, модел „Румстър“, с ДК № ***, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 31.03.2016 г. в гр.В. ведно разходи за
определянето му, заедно със законната лихва от 25.10.2021г. до погасяване на задължението;
на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 46,13лв. – мораторна лихва дължима за периода от
24.10.2018г.-24.10.2021г. и на основание чл. 78,ал.1 ГПК сумата от 760лв. – разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3