№ 79
гр. Шумен , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500133 по описа за 2021 година
Производство по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба вх. № 08624/19.03.2021 г., депозирана от „ Юки
фермер 2012 ” ЕООД, ЕИК ...., представлявано от управителя Ю.Л.С., чрез пълномощника
адв. Д. С. от ШАК против отказ на ЧСИ Д. З., рег. № 876, с район на действие ШОС да
прекрати производството по изп.д. № 20218760400039, по което жалбоподателят е длъжник.
Жалбоподателят намира отказа на ЧСИ за неоснователен и незаконосъобразен по
съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли съдът да го отмени и му
присъди извършените по делото разноски. Твърди, че процесното изпълнително дело е
образувано въз основа на представена от взискателя обезпечителна заповед по ч.гр.д. №
201/2021 г. на ВТРС. На 02.02.2021 г. жалбоподателят, в качеството на длъжник е изплатил
чрез банков превод по сметка на взискателя сумата, за която е допуснато обезпечението, в
размер на 6 982 преди да бъде информиран, че срещу него е допуснато обезпечение на
бъдещ иск и, че въз основа на издадената обезпечителна заповед e образувано изпълнително
дело. За посочените факти узнал на 03.02.2021 г. и още същия ден изпратил по куриер до
ВТРС молба за отмяна допуснатото обезпечение, в резултат на което с определение от
10.02.2021 г. по визираното ч.гр.д. № 201/2012 г. същото било отменено. Пак на 03.02.2021
1
г. жалбоподателят получил искова молба от въззиваемия за процесното вземане, по която
било образувано гр.д. № 230/2021 г. на ВТРС. Веднага след като узнал за извършеното
плащане на задължението, ищецът по делото депозирал молба за оттегляне на иска, поради
което с определение № 257/09.02.2021 г. производството по гр.д. № 230/2021 г. по описа на
ВТРС било прекратено. Със същото определение ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 959.28 лева – деловодни разноски. След получаване на посочените две
определения, жалбоподателят депозирал молба до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното
дело и вдигане на наложените запори, отчитайки факта, че присъдените в негова тежест
разноски по гр.д. № 230/2021 г. могат да бъдат изплатени чрез банков превод от
запорираната му сметка, по която имало необходимата наличност. На 24.02.2021 г. получил
уведомление от ЧСИ, че наложените запори ще бъдат вдигнати след представяне на влязло в
сила определение за отмяна на допуснатото обезпечение. На 25.02.2021 г., веднага след
влизане в сила на определението за присъдените разноски, в 11:03:20 часа, по „ Изипей „
заплатил чрез превод по банковата сметка на взискателя сумата от 959.28 лева – за разноски
по гр.д. № 230/2021 г. на ВТРС. На 04.03.2021 г. изпратил молба до ВТРС за снабдяване с
препис от влязлото в сила определение по ч.гр.д. № 201/2021 г. на ВТРС за отмяна на
допуснатото обезпечение. На същата дата, при телефонен разговор, получил уведомление за
явяване за получаване на покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, на
което очаквал прекратяване. На 05.03.2021 г. депозирал пред ЧСИ молба вх. № 6976, с която
представил доказателство за извършено плащане на разноските по гр.д. № 230/2021 г. на
ВТРС в полза на взискателя и направил искане за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. На същата дата, при подаване на молбата, му била
връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителен лист за вече изплатената
сума. На 11.03.2021 г. му било връчено уведомление от ЧСИ, че дължи редуцирана сума по
изпълнителното дело в размер на 527.29 лева. От извършена по делото справка установил,
че на 25.03.2021 г., в 11:15:00 часа, по ел. поща е била депозирана молба от взискателя за
присъединяване на вземането за визираните съдебни разноски, която е била оставена без
движение от ЧСИ поради липса на изпълнителен титул в оригинал. След получаване на
молбата и изпълнителния лист в оригинал, на 26.02.2021 г. ЧСИ образувала дело с дата
25.02.2021 г., което е в противоречие с ГПК. Видно от приложения платежен документ обаче
длъжникът по изпълнението е изплатил всички дължими суми по него преди образуване на
изпълнителното дело, точно според нормата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК въззиваемата страна „ Тера Еко МС “ ООД, ЕИК ....,
действащо чрез процесуален представител адв. М. Н. от ВТАК е депозирала писмено
възражение, в което оспорва жалбата като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без
уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски. Излага твърдения, че
сумата от 6 982 лева е платена от длъжника на 03.02.2021 г., а банковата сметка на
взискателя за сумата от 959.28 лева, с наредител Ю.Л.С., но не и „ Юки фермер 2012 „
ЕООД е заверена на 26.02.2021 г., в 13:50 часа, т.е. след образуване на изпълнителното дело,
поради което ЧСИ правилно е отказала да прекрати производството по делото на основание
2
чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
ЧСИ Д. З. е депозирала становище по жалбата, в което излага аргументи относно
нейната неоснователност.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи следното:
Изп.д. № 20218760400039 по описа на ЧСИ Д. З., рег. № 876, с район на действие
ШОС е образувано на 20.01.2021 г. по молба от „Тера Еко МС“ ООД, действащо чрез
пълномощника си адв. М. Н. от ВТАК, въз основа на обезпечителна заповед № 3/18.01.2021
г. по ч.гр.д. № 201/2021 г. по описа на ВТРС, с която е допуснато обезпечение на бъдещ
осъдителен иск, предявим от „ Тера Еко МС „ ООД срещу „Юки фермер 2012” ЕООД за
сума в размер на 6 982 лева, представляваща неизпълнено задължение по фактура №
**********/28.02.2020 г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на „Юки фермер
2012” ЕООД в посочените в обезпечителната заповед банки, до размера на претендираната
сума.
На 20.01.2021 г., в деня на образуване на изпълнителното дело, взискателят е
предявил обезпеченото вземане по съдебен ред, с искова молба вх. № 1083/20.01.2021 г., въз
основа на която е било образувано гр.д. № 230/2021 г. по описа на ВТРС.
На 02.02.2021 г. длъжникът е превел претендираната сума от 6 982 лева по банкова
сметка на взискателя.
На 03.02.2021 г. на длъжника е било връчено уведомление изх. № 2084/21.01.2021 г.
от ЧСИ Д. З. по посоченото изпълнително дело, за наложен върху банковите му сметки
запор до размера на сумата от 6 982 лева.
По молба на взискателя, в която се твърди плащане на претендираната сума и се иска
прекратяване на производството по делото и присъждане на извършените по него разноски,
с определение № 257/09.02.2021 г. производството по гр.д. № 230/2021 г. по описа на ВТРС
е било прекратено и ответникът е бил осъден да му заплати деловодни разноски в размер на
959.28 лева.
По молба на длъжника и с оглед погасяване чрез плащане на обезпеченото вземане,
допуснатото по ч.гр.д. № 201/2021 г. по описа на ВТРС обезпечение е било отменено с
определение № 262/10.02.2021 г. по същото дело, влязло в сила на 26.02.2021 г..
На 23.02.2021 г. длъжникът е депозирал пред ЧСИ молба за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.4 от ГПК, поради отмяна на допуснато по
ч.гр.д. № 201/2021 г. по описа на ВТРС обезпечение, във връзка с която ЧСИ го е уведомил,
че наложените запори ще бъдат вдигнати след представяне на влязлото в сила определение
на съда.
3
На 25.02.2021 г., на основание влязлото в сила на 24.02.2021 г. определение №
257/09.02.2021 г. по гр.д. № 230/2021 г. на ВТРС на взискателя е бил издаден изпълнителен
лист за сумата от 959.28 лева.
На 25.02.2021 г., в 11.03 часа, с разписка № 0200012579437925, управителят на
дружеството длъжник е наредил чрез „ Изипей „ АД извършване превод на сумата от 959.28
лева по банкова сметка на взискателя в „ УниКредит Булбанк „, с посочено основание „
разноски по гражданско дело 230 година 2021 ”.
На 25.02.2021 г., в 11.15 часа упълномощеният от взискателя адвокат е изпратил на
ЧСИ Д. З. по ел. поща молба за образуване на изпълнително производство въз основа на
издадения по гр.д. № 230/2021 г. на ВТРС изпълнителен лист и присъединяването му към
изп.д. № 39/2021 г.. Към молбата са били приложени копия от изпълнителния лист и вносна
бележка за платена такса за образуване на делото. Молбата е била оставена без движение с
разпореждане на ЧСИ от същата дата, с което на взискателя е бил предоставен
едноседмичен срок да представи оригинала на изпълнителния лист.
На 26.02.2021 г. взискателят е депозирал пред ЧСИ оригиналите на посочените по-
горе документи, като с постановление от същата дата ЧСИ е присъединил към
изпълнителното дело вземането му за разноски по гр.д. № 230/2021 г. на ВТРС.
Видно от приложеното заверено копие на Авизо Местен Превод, издадено от „
Уникредит Булбанк ” АД, на 26.02.2021 г., в 13.50 часа, по банковата сметка на взискателя в
посочената банка е постъпила сумата от 959.28 лева, с наредител управителя на дружеството
длъжник и правно основание „ разноски по гражданско дело 230 година 2021 ”, като в
документа е посочено, че преводът е извършен от сметка на наредителя в „ Централна
Кооперативна Банка „.
На 01.03.2021 г. ЧСИ е изпратил на длъжника ПДИ, получена от него на 05.03.2021
г., с която го е уведомил, че задължението му възлиза в размер на 1 486.57 лева, от които
959.28 лева - присъдени разноски, 200 лева - адвокатски хонорар по изпълнителното дело,
327.29 лева - такси по тарифата към ЗЧСИ.
На 04.03.2021 г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ, в която е заявил, че
вземането му за разноски в размер на 959.28 лева е погасено от длъжника, поради което
претендира само сума в размер на 450.40 лева – по представения изпълнителен титул и 284
лева – разноски в изпълнителното производство.
На същата дата ЧСИ е изготвил уведомление до длъжника, връчено му на 05.03.2021
г., с което го е известил, че въз основа на подадената от взискателя молба е направено
преизчисляване на дълга му и същият възлиза на 977.79 лева, от които 450.00 лева -
присъдени разноски, 200 лева - разноски по изпълнителното дело и 327.29 лева - такси по
Тарифата към ЗЧСИ.
4
На 05.03.2021 г. длъжникът е депозирал пред ЧСИ молба вх. № 6976, с искане за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, поради
заплащане дължимите първоначално и присъединено вземания, както и за отмяна на
допуснато обезпечение.
На 11.03.2021 г. на длъжника е било връчено уведомление изх. № 5938/11.03.2021 г.,
с което е информиран, че дългът му е редуциран до сумата от 527.29 лева, от които 200 лева
- адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 327.29 лева - такси по тарифата към ЗЧСИ.
На 19.03.2021 г. длъжникът е депозирал молба вх. № 8623, с която, в изпълнение на
дадените в уведомление изх. № 4562/23.02.2021 г. указания, е представил по
изпълнителното дело заверен препис от влязлото в сила на 26.02.2021 г. определение №
262/10.02.2021 г. по ч.гр.д. № 201/2021 г. на ВТРС и е поискал, на основание чл.433, ал.1, т.4
от ГПК, съдебният изпълнител да прекрати „обезпечителното“ дело и да отмени служебно
допуснатото обезпечение на бъдещ иск.
С постановление от 22.03.2021 г., връчено на длъжника на същата дата, ЧСИ е
прекратил изпълнителното дело на основание чл.433 от ГПК по отношение на обезпечение,
допуснато с обезпечителна заповед № 3/18.01.2021 г. по ч.гр.д. № 201/2021 г. на ВТРС.
Въз основа на изнесените факти и указанията, дадени с определение №
232/08.07.2021 г. по в.ч.гр.д. № 312/2021 г. по описа на ВАпС, съдът приема, че
разглежданата жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащо на съдебен контрол действие на ЧСИ / обективиран в уведомление изх. №
5938/11.03.2021 г. отказ за прекратяване на принудителното изпълнение по отношение на
присъединено вземане за разноски по гр.д. № 230/2021 г. по описа на ВТРС /, редовна и
допустима.
По същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
По аргумент от чл.426 ГПК, началния момент на започване на принудително
изпълнение е моментът на подаване до съдебния изпълнител на молба от взискателя с
приложен към нея изпълнителен лист или друг подлежащ на изпълнение акт. Съгласно
чл.426, ал.3 от ГПК, СИ извършва проверка досежно редовността на депозираната молба по
реда на чл.129 от ГПК, от което следва, че, ако я намери за нередовна следва да предостави
срок на взискателя за отстраняване на констатираните нередности, а ако те бъдат отстранени
в срок – да приеме молбата като редовна от деня на подаването й / чл.129, ал.3 от ГПК /.
Съгласно чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена или
квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство. Посочените в текста начини на плащане на подлежащото на
5
изпълнение вземане са алтернативно изброени като изборът е прeдоставен на длъжника.
Законът не поставя изискване сумата да е реално усвоена от взискателя, както и за
представяне на доказателства за това – необходимо и достатъчно е длъжникът да установи,
че е внесъл сумата за взискателя по някой от посочените в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.1
от ГПК начини.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, разноските по изпълнителното
дело са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433
ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. По
аргумент от посочената разпоредба, при прекратяване на производството, в т.ч.
прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, направените разноски по изпълнението
остават за сметка на взискателя, т.е. не се възлагат в тежест на длъжника.
В конкретния случай, се установи, че длъжникът е наредил превод на сумата от
959.28 лева, с посочено правно основание разноски по гр.д. № 230/2021 г. чрез „ Изипей „
12 минути преди кредиторът да подаде до ЧСИ молба за образуване на изпълнително дело за
принудително събиране на същата сума. В приложената по делото разписка от „ Изипей „ не
е посочено изрично, че делото е по описа на ВТРС, което обаче не е спорно между страните.
Що се отнася до обстоятелството, че като платец е посочен управителя на дружеството, а не
самото юридическо лице, то е ирелевантно по отношение редовността на плащането, тъй
като задължението е парично и не е с оглед на личността.
Също така се установи, че посочената по-горе сума е преведена чрез „ Изипей „ въз
основа на платежно нареждане за превод по банкова сметка на кредитора и, че е постъпила
по тази сметка на следващия ден след подаване на молбата за образуване на изпълнителното
дело. Съгласно приложеното по делото извлечение от Търговския регистър „ Изипей „ АД е
небанкова компания, доставчик на пощенски парични преводи. Дружеството обаче е
лицензирано и като доставчик на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи с лиценз № РД22-1604/14.07.2010 г. и решение №
68/01.07.2010 г. на УС на БНБ и, съгласно приетите от него Общи условия за откриване и
обслужване на платежни сметки и предоставяне на платежни услуги, извършва платежни
операции, посочени в раздел V от тези ОУ, включая преводи по банкова сметка въз основа
на платежно нареждане. Предвид горното и удостовереното в приложеното по делото Авизо
Местен превод, съдът достига до извод, че плащането на процесното вземане от страна на
длъжника е извършено не чрез пощенски паричен превод, а чрез превод по банкова сметка
на кредитора въз основа на платежно нареждане, което го определя като плащане по
банкова сметка. С оглед на изложеното и правилото, уредено с нормите на чл.75, ал.3 от ЗЗД
и чл.305 от ТЗ, според което, когато плащането се извършва чрез задължаване и/или
заверяване на банкова сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на
кредитора, приема, че визираната по-горе разписка от „ Изипей „ АД не съставлява
квитанция за извършен пощенски превод и не е годен документ по смисъла на чл.433, ал.1,
т.1 от ГПК, удостоверяващ плащане на задължението преди образуване на изпълнително
6
дело. Валиден документ относно конкретното плащане би било единствено писмо от
банката на кредитора, удостоверяващо заверяване на сметката му със съответната сума.
Такова писмо е приложено по делото, но според него дължимата сума е преведена от
сметката на длъжника по сметка на кредитора ден след подаване на молбата за образуване
на изпълнително дело за принудителното й събиране. Според разпоредбата на чл.433, ал.1,
т.1 от ГПК, за да е налице прекратителното основание по пр. 3, длъжникът следва да докаже
не, че е наредил плащане на сумата, а, че тя внесена / постъпила / по банкова сметка на
кредитора, което в конкретната хипотеза е станало на 26.02.2021 г., а не на 25.02.2021 г.,
както твърди жалбоподателят. Ето защо, настоящата инстанция приема, че не са налице
основания за прекратяване на принудителното изпълнение досежно вземането за разноски в
размер на 959.28 лева по реда на чл.344, ал.1, т.1 от ГПК и ЧСИ правилно и законосъобразно
е постановил отказ за прекратяване на делото.
В тази връзка и с оглед наведените от жалбоподателя възражения за
недобросъвестност на взискателя и ЧСИ, следва да се отбележи, че, съгласно чл.7.4 от
посочените ОУ на „ Изипей „ АД, превода по сметка, открита при доставчик на платежни
услуги / банка / се изпълнява на следващия работен ден, при условие, че нареждането е
прието от „ Изипей „ до 15 часа на работния ден, с което условие жалбоподателят би
следвало да е бил запознат като ползвател на услуги, предоставени от дружеството. Ето
защо, съдът приема, че, нареждайки превод на сумата по банкова сметка на кредитора по
посочения начин, длъжникът е знаел, че тя ще бъде изплатена на следващия ден. От друга
страна, не би могло да се счита за злоупотреба с право действието на кредитора, изразяващо
се в подаване на молба за образуване на изпълнително дело за вземането преди да е бил
уведомен по какъвто и да е начин за намерението на длъжника да изплати дълга, респ. преди
реално дължимата сума да е била преведена по банковата му сметка.
По изложените съображения, съдът приема, че жалба се явява изцяло неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания отказ на ЧСИ – да се
потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия деловодни разноски за настоящото производство в размер на 300.00 лева –
платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обективираният в уведомление изх. № 5938/11.03.2021 г. отказ на
7
ЧСИ Д. З., рег. № 876, с район на действие ШОС за прекратяване на принудителното
изпълнение по изп.д. № 20218760400039 по описа на същия ЧСИ по отношение на
присъединено вземане за разноски по гр.д. № 230/2021 г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА „ Юки фермер 2012 ” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: с. З....., представлявано от управителя Ю.Л.С. да заплати на
„ Тера Еко МС “ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В.Т.,
представлявано от управителя С.Д.Ц. деловодни разноски в размер на 300.00 лева – платен
адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на съответния СИ за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8