Решение по дело №152/2018 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 57
Дата: 15 юни 2018 г. (в сила от 19 ноември 2018 г.)
Съдия: Цветанчо Димитров Трифонов
Дело: 20181440200152
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2018 г.

Съдържание на акта

                                      Р Е Ш Е Н И Е   № …

                                гр.Козлодуй, 15 юни 2018 г.

 

                             

                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Козлодуйският районен съд, първи състав в открито съдебно заседание на 07.06.2018 г.  /седми юни две хиляди и осемнадесета година/ в  състав:

 

                                                     Районен съдия: Цв. Трифонов

 

при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Цв.Трифонов  административно наказателно дело № 152 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Б.“ ЕООД с управител Л.Л.Н. и със седалище и адрес на управление ***.“Петър Панчевски“ №15,  е обжалвало Наказателно постановление №309455-0331336/22.12.2017 г., издадено от Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново, с което му е наложена  имуществена санкция в размер на 4000.00 лв., за нарушение на чл.185, ал.2 от ЗДДК и е поискало неговата отмяна като незаконосъобразно.

         Според жалбоподателя атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения.

         В съдебно заседание на дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат Красимир К.  от ВАК, който развива доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати нарушения в административно - наказателното производство и поради несъответствие с правната уредба.

         За ответника по жалбата се явява юрисконсулт Виктор А.  , който поддържа становище, че жалбата не е основателна, а наказателното постановление законосъобразно и административно-наказващият орган е приложил правилно закона.

         По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетелите П.И.В.,П.М.И., Д.Х.В. К. Г. Н. .

         Въз основа на събраните доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

            Административно-наказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение, който е издаден въз основа на протокол за извършена проверка от 16.11.2017 г. На тази дата, в 14.00 часа, в търговски обект – бетонов възел, намиращ се в с.Бутан, кв.65, парцел 1364, стопанисван от  Б.“ ЕООД от П.И. Вълков, на длъжност „инспектор по приходите” към ТД на НАП – Велико Търново и П.М.И. на длъжност „инспектор по приходите” към ТД на НАП–Велико Търново  извършили проверка. При проверката били установили, че в двора на дружеството била монтирана надземна цистерна с вместимост 10000 литра за съхранение на гориво. В протокола си те записали, че при измерване в нея имало наличност от 4000 литра дизелово гориво. Към цистерната била монтирана една колонка с един маркуч, а горивото се използвало за зареждане на собствени на дружеството МПС, свързани с дейността му, а именно производство на бетон и бетонови изделия. Установили още пак при проверката, че цистерната не била снабдена с нивомерна система и не била свързана с ЕСФП. Констатациите в този протокол послужили на актосъставителя П.В. на 23.11.2017 г. да издаде акт за установяване на административно нарушение, в който отразил констатациите на протокола и направил квалификация на нарушението като такова по смисъла на чл.3, ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в тези обекти чрез ФУ във връзка с  чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и параграф 4 от ПЗР на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл.118, ал.8 от ЗДДС. АУАН бил съставен в гр.Враца и бил получен от упълномощено лице Веска Георгиева – гл. счетоводител в Б.“ ЕООД.

         На 22.12.2017 г. Директорът на ТД на НАП – Велико Търново издал наказателно постановление, в което записал, че при извършена проверка на 16.11.2017 г. в 14,00 ч. в търговски обект – бетонов възел, намиращ се в с.Бутан, кв.65, парцел 1364, стопанисван от Б.“ ЕООД с ЕИК ********* е установено, че надземна цистерна с обем от 1000 /хиляда/ литра се използва от лицето/??/ за зареждане на транспортни средства, свързани с дейността му, и наличие в нея на 4000 литра дизелово гориво, не била снабдена с ЕСФП за отчитане на изразходваното гориво. Нарушението водело до неотразяване на приходи от страна на дружеството и било извършено на 01.12.2015 г. в с.Бутан. Административно–наказващият орган наложил имуществена санкция на дружеството в размер на 4000 лв. на основание чл.185, ал.2 предложение 1 от ЗЗДС.

         Жалбата е подадена в срок от имащо право на такава правен субек, поради което е допустима. По съществото си тя е основателна, но на различни основания от посочените в нея.

        Настоящият съдебен състав възприема твърденията от страна на жалбоподателят за незаконосъобразност, като по силата на последващ контрол приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно със следните съображения.       Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с административно наказателна компетентност. Съгласно т.7 от ППВС № 10 / 28.09.1973г. отразените в акта констатации на административното нарушение не се считат за установени до доказване на противното и затова административно наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона средства. При издаването му следва да се спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство, за да настъпят целените правни последици, а именно да бъде наложена съответната административна санкция – административно наказание от съответния вид за извършеното нарушение. В тази връзка, по отношение развитие на административно наказателното производство, преди да се произнесе по преписката, административно наказващият орган следва да направи два вида преценки: за допустимостта на съставения акт и за правната обоснованост. Административно-наказващият орган трябва да провери съставения акт, като подлага на проверка и преценка събраните доказателства и начинът на установяването им, а когато е необходимо извършва разследване на спорните обстоятелства. Върху актосъставителя лежи отговорността и тежестта на доказване на твърденията, съдържащи се в съставения от него акт. Когато се установи, че нарушителят е извършил административното нарушение виновно се издава наказателно постановление. В тази насока са и ППВС № 5 / 28.10.1968г. и ППВС № 10 / 28.09.1973г. Дори да се приеме, че констатациите на наказващите органи са верни, то те следва да спазват процедурата по установяване и прилагане. Целта на административното наказание е да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства предупредително към останалите граждани. Не следва, обаче, да се забравят целите на самия закон, да осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите,тъй като административно-наказателна отговорност е осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение или лошо изпълнение на административно-правни задължения. Осъществяването на административната отговорност е наказание, властническа наказателна мярка, израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред. Ето защо установяването на нарушението, на неговите индивидуални белези и параметри, трябва да стане по несъмнен  и безспорен и чрез методи, даващи такава възможност.

         В случая това условие не е изпълнено. В съдебното заседание свидетелите П.В. – актосъставител и П.И., извършили проверката, заявяват, че установили количеството течност в цистерната визуално, като погледнали през люка без да използват какъвто и да е прибор. Ясно е, че такъв вид измерване не може да доведе до вярно заключение, относно количеството  на течността. Що се отнася до вида на течността в цистерната, свидетелят В. отговаря, че след отварянето на люка бил усетил силен мирис на дизелово гориво. По такъв начин той „установил”, че в цистерната има дизелово гориво без да взима проби от него.

         Както отбеляза по-горе съдът, нито количеството, нито вида на течността в цистерната били установени по надлежен ред, чрез използване на измервателни уреди, което означава, че заключенията на двамата проверяващи не могат да бъдат приети за верни, тъй като са субективни. От това следва, че отразените в протокола за извършване на проверката и АУАН констатации не отговарят на обективната действителност. Като се е позовал на тези констатации, отразявайки ги в мотивите на наказателното си постановление, административно-наказващият орган всъщност е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.

         Водим от горното и на основание чл.63, вр.чл.61, вр. чл.59 от ЗАНН съдът

          

 

 

 

        

        

Р     Е     Ш     И :

 

Отменя като незаконосъобразно Наказателно постановление № 309455-0331336/22.12.2017 г. издадено от Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново,  с което на основание чл. 53, ал.1, във вр.чл.27, /чл.83/ и чл.3, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл.185, ал.2 предложение 1 от ЗЗДС.   на жалбоподателя Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** и управител Л.Л.Н. е наложена  имуществена санкция в размер на 4000.00 лева,.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                                                                     

                                                                                                   Районен съдия: