№ 49
гр. Кюстендил, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500388 по описа за 2022 година
„Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 чрез пълномощника старши
юрисконсулт К.Л.-С., обжалва Решение № 148 от 05.04.2022 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 1567/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил като
неоснователен предявения от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.138 и сл. от ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на Р. С. Л., че дължи на ищеца следните суми, произтичащи от договор №
211LD-R-001640/15.05.2017г. за банков кредит, сключен между „Първа инвестиционна
банка“ АД и С. С. М. като кредитополучател, обезпечен с поръчителство от ответницата, в
общ размер към 15.02.2021 г. включително 8397.52 евро, в това число: - непогасена главница
- 5 778, 18 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.02.2021 г.; - непогасена
договорна лихва - 2 139, 39 евро, начислена за периода 02.08.2017 г. - 07.02.2021 г.
включително, дължими на основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит; - непогасена
наказателна лихва – 381, 63 евро, начислени за периода 02.06.2017г. - 12.03.2020 г.
включително, дължима на основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит; - непогасена
наказателна лихва – 60, 94 евро, начислени за периода 14.05.2020 г. - 07.02.2021 г.
включително, дължима на основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит; - непогасена
законна лихва – 12, 84 евро, начислена за периода 08.02.2021 г. - 15.02.2021 г. включително,
върху просрочената главница на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; - непогасени разноски за
връчване на покани до длъжниците – 24, 54 евро; и е осъдил ищцовата банка да заплати на
ответницата сумата 30 лв. - разноски по водене на делото, а на адвокат Е. Г. за
осъщественото на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА процесуално представителство на
ответницата - адвокатско възнаграждение в размер общо на 2560, 89 лв.
1
Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради
неговата незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че е противоречащ на
материалния закон и необоснован изводът на първоинстанционния съд за недействителност
на процесния договор за банков кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в
него не са посочени взетите предвид допускания при определяне на ГПР по определения в
Приложение № 1 от ЗПК начин, като счита, че този извод не съответства на правилата на
логиката и е в противоречие със събраните по делото доказателства. Подчертава, че
непосочването на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение №1 начин, само по себе си не може да обоснове
недействителност на клаузата от договора, уреждаща ГПР, тъй като смисълът бил, от една
страна кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще
върне на банката под форма на ГПР, което изискване било налице в случая, а от друга-
естеството на част от допусканията изключвало тяхното приложение към процесното
кредитно правоотношение.
Твърди, че след като в ОУ изчерпателно е посочено как се формира размер на ГПР и
включените в него компоненти, а в процесния договор за кредит е посочен в цифрово
изражение ГПР и общата дължима сума за целия период на кредита, то кредитополучателят
към момента на сключването на договора е бил наясно със сумата, която следва да върне и
цената на предоставения му финансов ресурс, респ. е можел да вземе информирано решение
относно предложения му банков кредит.
Възразява, намирайки го за незаконосъобразен, и срещу извода на районния съд, че
процесният договор за банков кредит е недействителен поради противоречие с чл. 33а от
ЗПК, доколкото методиката на банката за определяне на РЛП съдържала изчислителна
формула съгласно ЗПК, но липсвали количествените изражения и относителната тежест на
отделните компоненти по формулата. Твърди, че изчислителната формула на приложимия
по кредита лихвен процент е изцяло обвързана с данни, които се обявяват от БНБ и се
публикуват на интернет страницата на централната банка, а доколкото количествените
изражения на компонентите се променят, невъзможно е те да бъдат посочени количествено
в самата Методика.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което
предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендират се разноските пред двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Р. С. Л. чрез пълномощника й адв. Е. Г., с който се излага становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу наведените в нея
оплаквания. Твърди се, че посочването на ГПР в цифрово изражение не е достатъчно да
удовлетвори законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в случая
единственото ясно за първата година от договора за кредит и определяемо за остатъка от
срока му перо, е възнаградителната лихва, като липсват данни по отношение на останалите
включени компоненти и взетите предвид допускания съобразно приложение 1 към ЗПК.
Акцентира се, че посочената в договора стойност на ГПР е актуална само и единствено към
дата на сключване на договора, респ. приложимият ГПР е неопределяем за който и да е
бъдещ момент от действието на договора, след датата на сключването му, което на практика
лишавало длъжника от възможността да прецени цената на предоставения финансов ресурс.
Позовава се на решение на СЕС от 20.09.2018г.по дело С-448/17, според което ако договор
съдържа само математическа формула за изчисляване на ГПР, без да предоставя
необходимите данни за изчисляването, това се приравнява на непосочване на ГПР, сочи и
съдебна практика по сходни казуси. Твърди, че методиката за изчисляване на РЛП по
договора е неясна и неразбираема до такава степен, че на практика е недостъпна за
обикновения потребител по смисъла на ЗПК.
Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноски за въззивното производство.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото
2
същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд;
относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Районен
съд- Дупница, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния
закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно
решение е допустимо.
По същество въззивният съд намира следното:
В производството ищецът е поддържал, че на 15.05.2017 г. в качеството на кредитор
сключил със С. С. М., като кредитополучател, договор за банков кредит № 211LD-R-
001640/15.05.2017 г., съгласно който отпуснал кредит в размер на 5780 евро със срок за
погасяване 02.05.2027 г. Кредитът бил обезпечен с поръчителство от въззиваемата Р. С. Л. с
договор от 15.05.2017 г.Погасяването на кредита е уговорено на равни месечни вноски,
всяка в размер и с падеж съгласно погасителен план - приложение № 1 към договора за
кредит.
Видно от посочения договор за банков кредит, същият е сключен при приложимост
на общи условия, като съгласно т.4.4 от ОУ :“ При промяна на приложимия референтен
лихвен процент договореният лихвен процент се променя съответно , считано от датата на
промяната.В този случай Банката има право едностранно да променя размера на месечните
погасителни вноски , посочени в погасителния план, за което уведомява
Кредитополучателя.“В самия договор лихвеният процент е уговорен с фиксиран размер до
02.05.2018г., като след този момент за остатъчния срок и размер на кредита „Банката
прилага лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран
на спестяванията (СЛП) на банката за евро , увеличен с надбавка от 11,36 пункта“-
(срвн.раздел II,4.1.от договора).Приложена е и методика за определяне референтен лихвен
процент по смисъла на ЗПК и ЗКНИП, приета от УС на ПИБ АД с решение в сила от
23.07.2014г., където е обективирана формула за СЛП с много компоненти и е посочено, че
СЛП на ПИБ представлява среднопретегления процент по срочни депозити за банковата
система .
Тъй като са били просрочени 45 погасителни вноски по главница с общ размер 1488,
80 евро, ищецът изпратил покани на кредитополучателя и поръчителя, с които предоставил
7-дневен срок за изплащане на задълженията, от които към 12.10.2020г. - 1328,84евро
просрочена главница; 2301,54евро просрочени лихви и уведомил, че при неизпълнение ще
обяви кредита за предсрочно изискуем.
Видно от приложените покани, длъжникът С. М. е уведомена на 12.12.2020г.,
респ.поръчителят – ответницата Р. Л. е получила лично поканата на същата дата –
12.12.2020г.(срвн.л.23 от делото на ДнРС) и тъй като длъжниците не заплатили
задължението, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 08.02.2021 г.
По депозирано на 16.02.2021г. от банката-ищец заявление срещу
кредитополучателя и ответника за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
образувано ч.гр.дело № 328/2021 г. по описа на ДнРС , по което е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК за осъждане на кредитополучателя и поръчителя ( ответницата
3
по иска) да заплатят солидарно главница от 5778,18евро; 2139,39евро просрочена договорна
лихва за периода от 02.08.2017г.до 07.02.2021г. ; начислени наказателни лихви
(обезщетение за просрочените плащания), както следва: за периода от 02.06.2017г. до
12.03.2020 г. включително -в размер на 381.63 евро, и за периода от 14.05.2020г. до
07.02.2021 г. включително, в размер на 60.94 евро; 12,84 евро непогасенна законна лихва от
08.02.2021г.до 15.02.2021г. и 24,54 евро разноски за връчване покана на длъжника, ведно
със законна лихва върху главницата от 16.02.2021г.
С оглед постъпило в срок възражение от ответната страна, на заявителя са дадени
указания за предявяване на установителен иск , който е предявен в срока по чл.415 ГПК.
Ответната страна оспорва изцяло исковите претенции, като в отговора си се позовава
на недействителност на договора за банков кредит поради неспазване на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9 ЗПК, а също и за неяснота при определяне на
референтния лихвен процент, т.е.противоречие с изискването на чл.33а от ЗПК, като
самостоятелно основание за недействителност на договора за кредит.Направено е и
възражение за неспазване на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД за предявяване на иск срещу
поръчителя, както и такова за погасяване по давност на вземанията за периода от 02.08.2017
г. до 15.02.2018 г. Твърди се липса на предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост.
Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира
следното:
С визираните разпоредби на договора е уговорена възможност при условията на т. 4.
4 от Общите условия, банката да извършва едностранна промяна на размера на годишния
лихвен процент, уговорен в договора, и съответно – на размера на анюитетната вноска,
опредЕ. с подписания между страните погасителен план. В самия договор липсват
разписани критерии, по които банката едностранно ще определя новия размер лихвен
процент, приложим към договора. С Решение № 60095/16.08.2021 г. по т. д. № 663/2020 г. на
ВКС, 2-ро търг. отд. се приема, че уговорката в банков кредит, предвиждаща възможност на
банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено
в самия договор основание, и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни
обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Ако потребителят не е получил предварително достатъчно
конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да
промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията,
създадена от банката – кредитор, не е част от договора за кредит, банката не може да се
счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143
от ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП.
В съдебната практика е прието, че уговорената неиндивидуално в договора за кредит
възможност за едностранно увеличаване на лихвен процент, при недостатъчно ясни правила
за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното
погасяване на кредита, не отговаря на изискванията за добросъвестност, поради което по
отношение на тази клауза не е приложимо изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП /в
този смисъл Решение № 60160/08.06.2021 г. по т. д. № 2751/2019 г. на ВКС, 1-во търг. отд. и
др. /.
Дори да не се приеме, че, клаузите, касаещи договорна лихва, се явяват нищожни –
т.е.че е налице посочена методология за промяна, не става ясно как и кога е изменян
лихвеният процент в срока на действие на договора – до обявяването му за предсрочно
изискуем- при липса на данни и доказателства за това по делото.
Що се касае до възражението за наличие на погасителна давност, въведено от
ответната страна, с приетото ТР № 5/21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на
ВКС.е даден отговор, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да
тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
4
изискуемост. Разяснено е, че при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да се
раздели на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава
да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена
вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Поради липса на
самостоятелно /извън това на главното задължение/ основание за плащане на отделните
вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД.В случая не се
оспорва, че поканата е получена на 12.12.2020г.с предоставяне на 7-дневен срок за
доброволно погасяване на задължението, т.е.до 19.12.2020г., след което кредитодателят
сочи, че счита кредитът за предсрочно изискуем.
Доколкото, обаче, ищецът не е установил при пълно и главно доказване в хода на
исковото производство какъв е размерът на дължимата главница при условие, че не става
ясно как е формиран размерът на вноските, включващи лихви и главница, които ищецът
счита за предсрочно изискуеми, както и какви са внесените суми и каква част от дълга е
погасена, то исковите претенции се явяват недоказанщ и като такива- следва да бъдат
отхвърлени, респ.предвид отхвърлянето им с атакуваното решение на ДнРС, същото ще
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора , от въззивната страна се дължат разноски в размер на
2253,80лв.- адвокатско възнаграждение с включен ДДС на пълномощника на въззиваемата
адв.Е. Г. – срвн.списък по чл.80 ГПК, пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 148 от 05.04.2022 г., постановено по гр.дело №
1567/2021г. на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК *********, да заплати на
адвокат Е. С. Г. от САК, личен № **********, адвокатско възнаграждение в размер на
2253,80лв. за осъщественото на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв. процесуално
представителство на въззиваемата по гр.дело №388/2022г.по описа на КнОС Р. С. Л., ЕГН
**********.
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от
връчването му пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5