№ 96
гр. Варна, 09.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Георги Йовчев
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600128 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.72, ал.1, вр.чл.396, ал.1 от ГПК.
С Определение от 13.04.2022 г., Окръжен съд – Варна на основание чл. 72
НПК, вр. чл. 391, ал.1 и сл. ГПК е допуснал обезпечение на наказанието
"глоба" в полза на Държавата, предвидена като кумулативно наказание за
престъплението по чл.242, ал.4, вр.ал.3 от НК, за което е привлечен като
обвиняем холандския гражданин Р.П. П., чрез налагане на обезпечителна
мярка "запор" върху вземането от връщане на "парична гаранция" в размер на
200 000 лева, внесена на негово име от трето лице. Със същото определение е
допуснато и друго обезпечение - на направените по досъдебно производство
№2/2017 год. по описа на Митница – Варна, по което е образувано пред ВОС
НОХД № 1037/2020 г., разноски в размер на 5 996,50 лева чрез налагане на
запор върху същото вземане до размера на направените разноски.
Така постановеното определение се обжалва от защитата на подс.П. –
адв.А.А., изцяло. В частта относно наложения запор върху паричната
гаранция, обезпечаваща наказанието „Глоба“, от адв.А. се излагат доводи за
незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му в тази част, тъй
като доколкото вземането, произтичащо от връщане на гаранцията,
принадлежи на вносителя и, който не е обвиняем, а се явява трето лице, то
́
напълно незаконосъобразно съдът е допуснал обезпечителната мярка чрез
налагане на запор върху вземането от връщане на гаранцията по отношение
на трето, незадължено за внасяне на обезпечената глоба лице, ограничавайки
неправомерно по този начин правната му сфера. По отношение за
допуснатото обезпечение на сторените на досъдебното производство
разноски, защита счита, че то е преждевременно, тъй като не е налице
присъждане, доколкото наказателното производство е все още висящо и този
въпрос не е решен.
1
Настоящият състав на ВАпС счита частната жалба за неоснователна,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Правилно и законосъобразно първостепенният съд е наложил
обезпечителната мярка – "запор" върху паричната гаранция, тъй като
съгласно чл. 73а, ал.2 НПК съдът може да наложи такава и върху представена
гаранция. От една страна законът не се интересува кой е вносителят на
същата. Достатъчно е да е налице внесена такава гаранция, за да бъде тя
предмет на обезпечителна мярка. В случая действително трето лице е внесло
сумата за паричната гаранция, но следва да отбележи, че същото, когато я
предоставя, поема всички рискове, които могат да произтекат в наказателното
производство, както е предвидено и в разпоредбата на чл. 73а, ал.2 НПК.
Съгласно чл.57 от НК една от целите на гаранцията в пари, като мярка за
неотклонение, е да се предотврати осуетяване на привеждането в изпълнение
на влязлата в сила присъда. Последното означава да се гарантира, както
изпълнението на наложеното с присъдата наказание, така и тази част от нея, с
която са възложени разноските по делото. В този смисъл е Решение №
14/09.10.2018 г. по к. д. № 12/2017 г. на Конституционния съд на Република
България
На първо място, правилно окръжният съд е приел и това, че
производството по обезпечаване на наказанието „глоба“ по смисъла на чл. 72
НПК, има за цел да обезпечи нейното евентуално бъдещо изпълнение, т.е.
обезпечителната нужда произтича от необходимостта да бъде осигурено
изпълнението на евентуален осъдителен краен съдебен акт. На следващо
място, правилно е преценено, че са налице и всички необходимо
предпоставки по чл.390 и сл. ГПК, а именно допустимост и вероятна
основателност за осъждане, както и наличието на интерес, тъй като без това
обезпечение би се затруднило или би било невъзможно изпълнението на една
бъдеща присъда по отношение на лице, което не е български гражданин. Не
на последно място налице е и съразмерност на обезпечителната мярка, тъй
като кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в санкцията на чл.242,
ал.4, вр.ал.3 от НК, по което е предаден на съд подс.П., е със специален
минимум от 200 000 лева.
По отношение на допуснатото обезпечение на направените разноски на
досъдебното производство:
Първо следва да се отбележи, че по делото са налице доказателства, че
направените разноски по досъдебно производство № 2/2017 год. по описа на
Митница – Варна, по което е образувано и НОХД № 1037/2020г по описа на
ВОС, възлизат на 5 996,50 лева.
В тези случаи НПК изрично препраща към процедурата по разглеждане
на искането, уредена в ГПК, част ІV "Обезпечително производство", глави 34
и 35 "Допускане на обезпечението" и "Обезпечителни мерки". Т.е. касае се за
предварително обезпечаване на евентуално вземане за разноски, направени
реално в рамките на наказателното производство от Държавата чрез
2
компетентния разследващ орган. Това вземане на Държавата, безспорно би
станало изискуемо едва при наличието на присъждане с влязъл в сила
съдебен акт.
За обезпечителните мерки в наказателното производство е налице
задължително тълкуване, дадено от касационната инстанция с ТР №
2/11.10.2012 г. на ОСНК-ВКС /относно основното производство по чл.72 от
НПК/. Изискванията, които ВКС поставя пред съдилищата в случаите, когато
разглеждат искания за обезпечения в наказателния процес, са: наличието на
"обосновано предположение" и съразмерност между размера на поисканото
обезпечение и нуждите, които то обезпечава - тълкуването е дадено за
нормата на чл.72 от НПК и преди приемането на нормата на чл.73а от НПК,
но то е относимо и към настоящия казус, доколкото двете норми се отнасят
една спрямо друга като общ и специален текст.
Съгласно изложеното, контролираната съдебна инстанция
законосъобразно е стигнала до извода, че във всички случаи размера на
обезпечението би могло да се простира до размера на направените до
настоящия момент фактически разноски. Първоинстанционният съд, с оглед
изискванията на посоченото по-горе тълкувателно решение, е преценил, че
събраните до настоящия момент доказателства в наказателния процес
обезпечават на пръв поглед предположение за вероятна възможност от
присъждане на вече направените от Държавата разноски за заплащане по реда
на чл.189, ал.3 от НПК.
При това положение съобразно изискванията чл.397, ал.2 от ГПК е
извършена преценка за съразмерност на обезпечителната нужда, като е
направен законосъобразен извод, че същата следва да бъде до стойността на
направените разходи, като е допуснато обезпечение на фактически
направените разноски, но не върху цялата сума, внесена като гаранция.
С оглед на изложеното ВАпС прецени, че следва да остави без уважение
частната жалба и да потвърди изцяло атакуваното определение.
Мотивиран от гореизложеното съставът на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд Варна, постановено на
13.04.2022 г. по НОХД № 1037/2020 г. по описа на ВОС, с което е допусната
обезпечителна мярка – "запор" върху вземането от връщане на „Гаранция в
пари“ в размер на 200 000 лева, внесени в полза на подс. Р. П., обезпечаваща
наказанието "глоба", предвидено като кумулативна санкция по чл.242, ал.4,
вр. ал.3 от НК и обезпечителна мярка – „запор“ върху същото вземане до
размер на 5 996,50 лева, обезпечаваща направените разноски по досъдебно
производство №2/2017 год. по описа на Митница – Варна.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4