СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
28.12.17г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 30.11.17г.
/с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 20662/14г. и констатира следното:
Предявени са искове от Й. Д. и А. А.
против НББАЗ с правно основание чл. 282 от КЗ за сумите по 100 000 лева –
за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ и
чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочените суми, считано от 12.03.12г.
Съображенията на страните са изложени по
делото.
Представените по делото доказателства
удостоверяват, че:
На 12.03.12г. е настъпило ПТП-е, в
резултат на което е загинал В. Д. /наследодател; син на ищците/. Произшествието
е причинено от О. Д./който в момента на инцидента е управлявал МПС-во с чуждестранна регистрация/. Обстоятелствата,
свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието
на делинквента, противоправността
му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и
резултата и вината на О. Д./ са удостоверени със събраният по делото писмен и
експертен доказателствен материал /преценен в
съвкупност/, съответно и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд, който
акт е задължителен за настоящия граждански съд на основание чл. 300 от ГПК.
Изложеното удостоверява, че в случая са налице
предпоставките на чл. 282 от КЗ. От друга страна – не се спори /а този факт е и
удостоверен по делото с писмени доказателства/, че ищците вече са били обезщетени
/доброволно, извън-съдебно/ от ответника със суми в размер на по 50 000
лева /за всеки от ищците/. Посоченото обстоятелство на практика представлява
признаване на исковете по – основание.
Главните искове са основателни до размера
на сумите по 30 000 лева – за всеки от ищците:
Председателят на настоящия съдебен състав
намира, че във всички случаи, когато е налице физическо увреждане на дадено
лице /или когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди
следва да се презумира, т.е. обезщетение принципно се
следва във всички случаи на причинено телесно увреждане или смърт. От друга
страна - по делото са разпитани и свидетели /по делегация/, приета е и
медицинска експертиза. Тези доказателства /преценени в съвкупност/
удостоверяват конкретното измерение на процесните
неимуществени вреди /преценени в контекста на отношенията в семейството приживе
и след настъпване на инцидента/.
Процесните обезщетения се определят в контекста на
правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна –
съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и
конкретните събрани по делото доказателства досежно
претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания и медицинска експертиза/.
Съдът отчита също и възрастта на загиналия, възрастта на ищците и наличието на
доказателства за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналия. В тази връзка:
От една страна – употребата на алкохол от
страна на пострадалия /съответно и от страна на другите пострадали лица в
рамките на същото ПТП-е/ се явява неотносима пряко към
настъпването на инцидента /предвид конкретният механизъм на същия, установен
подробно по делото от приетата техническа експертиза и от наказателният съд в
рамките на процеса срещу О. Д./. В последната връзка – наказателният съд /в
мотивите към присъдата си/ не констатира наличието на причинно следствена
връзка между алкохолното опиянение на пострадалите от ПТП-е лица и настъпването
на ПТП-е. Това обстоятелство следва да бъде съобразено по настоящото дело в
хипотезата на чл. 300 от ГПК. Независимо от това обаче – това обстоятелство
следва да се окачестви като косвено допринасящо за настъпването на процесния инцидент /предвид факта, че всички пострадали – в
състояние на алкохолно опиянение са взели решение да пътуват в каруца по
неосветен път в тъмната част на денонощието/.
Наказателният съд /втората и третата
инстанция/ констатира изрично, че в момента на инцидента процесното
ППС-во- /каруца/, в която са пътували пострадалите
лица – не е било оборудвано със светло-отразителни
знаци и светеща лампа /въпреки, че инцидентът е настъпил в тъмната част на
денонощието/. Във връзка с това – посочените съдебни инстанции приемат наличие
на съпричиняване от страна на всички пътуващи в каруцата
и окачествява това съпричиняване като смекчаващо
вината обстоятелство /съответно отчита същото при индивидуализацията на
наказанието на О. Д./. Този извод на наказателният съд също следва да бъде
съобразен в настоящото производство /в хипотезата на чл. 300 от ГПК/.
Председателят на състава отчита и размера
на вече изплатените на ищците /доброволно; извън-съдебно/ обезщетения.
Частично основателни са и акцесорните искове:
На ищците следва да бъде присъдена и
законната лихва върху горните главници – при условията на чл. 282, ал. 5 от КЗ
във връзка с чл. 271 от КЗ за периода след 09.12.13г. /когато е изтекъл визираният
в цитираните законови разпоредби 3-месечен срок, започнал да тече на 09.09.13г. – когато ответникът е бил сезиран от ищците с искане
за извън-съдебно обезщетяване на процесните
неимуществени вреди/.
Възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /претендираният от ответника
адвокатски хонорар превишава минимума по Наредба № 1; с оглед това последният
следва да бъде редуциран в съответствие с правилата на Наредбата и цената на
исковете/.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5
от ГПК е неоснователно /претендираните от ищците
адвокатски хонорари съответстват на минимумите по Наредба № 1/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Б.на Б.А.З.да плати на Й.В.Д. ЕГН
********** и на А.А.А. ЕГН ********** сумите по 30 000
лева – за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени вреди, следствие от ПТП-е/
- на основание чл. 282 от КЗ; законната лихва върху тези суми от 09.12.13г. до
цялостното им изплащане и 2 322 лева – съдебни разноски /съразмерно на
уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ главните искове за сумите над по 30 000
лева за всеки от ищците, а акцесорните искове за
периода до 09.12.13г.
ОСЪЖДА Й.В.Д. и на А.А.А.
да платят на Н.Б.на Б.А.З.– 4 963 лева съдебни разноски /съразмерно на
отхвърлените искове; при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОСЪЖДА Н.Б.на Б.А.З.да плати на СГС 2 400
лева държавна такса - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: