Р Е Ш Е Н И Е
№ 788/
08. Декември 2020г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На единадесети ноември 2020г. в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 842/ 2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Р.И.Р. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-ЕН/3226 от 20.08.2020г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която на осн. чл. 4
ал.4 от Наредба № РД 07-5/16.05.2008г. на жалбоподателя е отказано отпускане на
целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2020/2021г.,
тъй като не отговаря на условията на чл. 2 ал.1 от наредбата вр. чл. 10 ал.1
т.4 от ППЗСП – да не притежава движима и недвижима собственост, която може да е
източник на доходи, тъй като притежава 40,853 дка земеделска земя, отдадена под
аренда, която може да е източник на доходи и не са изчерпани всички възможности
за самоиздръжка.
Жалбоподателят оспорва заповедта, потвърдена с
решението на Директора на РДСП-Плевен като незаконосъобразна. Счита, че
заповедта противоречи на смисъла и целта на закона, а подходът е формален.
Посочва, че е пенсионер, освидетелстван с ЕР на ТЕЛК, живее сам, а пенсията е
недостатъчна да покрива нуждите си. Твърди, че арендаторът не му изплаща рента
и не получава доходи от земеделските земи. За 2020г. не му е изплатена рента по
договора. Признава, че непосредствено преди съдебно заседание е получил плащане
от арендатора по банковата си сметка от
порядъка на 2200-2300 лв., които счита, че се отнасят за предходните стопански
години за 2018г. и 2019г., но това е минималната предвидена по договора рента -
по 25 лв. /дка и я счита за недостатъчна.
Ответникът – Директора на ДСП – Плевен изразява
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че жалбоподателят притежава
обработваема земеделска земя, отдадена под аренда, което обстоятелство не е
декларирал, и тя може да бъде източник на доходи. Отказано е отпускане на
помощта, поради неизчерпани възможности за самоиздръжка, тъй като
жалбоподателят е в състояние с притежаваното имущество – обработваема
земеделска земя и получаваната пенсия да задоволи потребностите си за
осигуряване на отопление за предстоящия отоплителен сезон.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 13 ал.6 от Закона за социалното подпомагане, вр. чл. 4 ал.6 от Наредба № РД
07-5/16.05.2008г.
На оспорване подлежи първоначалната заповед за отказ
да се отпусне целева помощ за отопление на Директора на ДСП – Плевен, когато
по-горестоящият административен орган – Директора на РДСП – Плевен е отхвърлил
жалбата при обжалването по административен ред. Предмет на настоящото съдебно
производство е Заповед № ЗСП/Д-ЕН/3226 от 20.08.2020г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Плевен, потвърдена с Решение №
15-РД06-0036/14.09.2020г. на Директора на РДСП – Плевен.
Решението на Директора на РДСП- Плевен, с което е
отхвърлена жалбата срещу заповедта е издадено на 14.09.2020г. и няма данни за
връчването му. Жалбата е подадена на 21.09.2020г. и предвид датата на издаване
на решението може да се направи извод, че е подадена в законния 14-дневен срок,
от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Р.И.Р. с настоящ адрес ***, е подал
заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия
с Вх. № ЗСП/Д-ЕН/3226 от 30.07.2020г. в ДСП – Плевен. Декларирал е, че е
пенсионер, семейно положение – вдовец, с трайно намалена работоспособност с ЕР
на ТЕЛК – над 90%. Живее сам в собствено четиристайно жилище в с. Николаево.
Притежава един лек автомобил, който ползва за лични нужди. Не декларира друга
движима и недвижима собственост. Не е извършвал прехвърляне на други имоти или
ид.ч. от тях срещу заплащане през последните 5 г., не е регистриран като ЕТ и
не е собственик на капитала на търговско дружество. Декларира доходи за
предходните шест месеца от изплатена пенсия.
В законоустановения срок е извършена социална анкета
за проверка на декларираните обстоятелства и е изготвен социален доклад.
Установено е, че заявителят е на 75 год., в пенсионна възраст, вдовец. Живее
сам в собствено жилище. Притежава ЕР на ТЕЛК със срок пожизнен и призната трайно
намалена работоспособност 92%. Получава
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 442,74 лв. , добавка по
чл. 84 КСО от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО,
безсрочна, в размер на 76,19 лв., добавка по чл. 84 КСО от лична социална
пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО, безсрочна, в размер на 7,48 лв. Или
доходът му от пенсия за предходните 6 месеца е 2465,28 лв. Средномесечният му
доход за преценка правото на помощ за отопление, формиран от пенсия след
намаляване със съответния коефициент 1,561 съгласно чл.2 ал.3 от наредбата, е в
размер на 263,22 лв. Диференцираният доход за отопление е изчислен на 277,50
лв.
Освен това като лице с увреждания получава месечна
помощ от 90,75 лв. по реда на чл. 70 т.3 от Закона за хората с увреждания –
общо получени през годината 540,75 лв. Получил е и безплатна годишна електронна
винетка за 2020г. по реда на Наредба № Н-19/02.12.2008г. и 20 бр. батерии за
слухов апарат по реда на чл. 73 от Закона за хората с увреждания.
При служебна справка от Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Плевен относно имущественото му състояние се установява, че
жилището, в което живее сам в с. Николаево е лична негова собственост, и е
ползвател на жилище в гр. Плевен, собственост на сина му, който живее в него
със семейството си. Притежава и един лек автомобил – Пежо 405.
При служебната справка в Имотния регистър на Агенция
по вписванията се установява, че жалбоподателят притежава обработваема
земеделска земя – 40, 853 дка в землището на с. Николаево, предоставена под
аренда на „Нико-М“ ЕООД. Видно от представената от Р. служебна бележка за
периода 01.01.2020г. – 30.06.2020г. той не е получавал рентно плащане по
договора.
Проверката е потвърдила останалите декларирани
обстоятелства, че не е прехвърлял собственост върху недвижим имот срещу заплащане и чрез договор за дарение
през последните 5 години, не е регистриран като ЕТ и не е собственик на
капитала на търговско дружество.
В изготвения социален доклад след преценка на нуждите
от социално подпомагане е направено предложение за мотивиран отказ за отпускане
на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2020/2021 г. поради
неизчерпани възможности за самоиздръжка на лицето, тъй като същото е в състояние
с притежаваното имущество – обработваема земеделска земя и получаваната пенсия
да задоволи потребностите си за осигуряване на отопление за предстоящия
отоплителен сезон.
Въз основа на социалния доклад Директорът на ДСП – Плевен е издал заповед, с която на жалбоподателя е
отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия. В мотивите на
заповедта за отказ е посочено, че Р. притежава 40,853 дка земеделска земя,
отдадена под аренда и затова не отговаря
на условията на чл. 2 ал.1 от Наредба РД-07-5/2008г. вр. чл. 10 ал.1 т.4 ППЗСП
– да не притежава движима и недвижима собственост, която да е източник на
доходи, извън вещите за обичайно потребление съгласно §1 т.7 ДР на ППЗСП, като
съгласно чл. 11 ал.2 ЗСП не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка.
Р. е обжалвал заповедта по административен ред пред
Директора на РДСП – Плевен като е възразил, че за притежаваната земеделска земя
не му е изплащана рента от арендатора от 2018г. до ден днешен.
Директорът на РДСП – Плевен отхвърлил жалбата с мотив,
че не са налице предпоставките на чл. 10 ал.1 т.4 ППЗСП, тъй като размера на
притежаваната обработваема земеделска земя, отдадена под аренда, предполага
възможност за получаване на доходи, без значение дали е изплатена рента през
предходните 6 месеца, такава предстои да
му бъде изплатена и същата обективно може да се използва за покриване на
разходите за отопление.
Този извод е правилен.
Условията и редът за отпускане на целева помощ за
отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г., издадена от министъра на труда и социалната
политика въз основа на законовата делегация на чл. 12 ал.4 на Закона за
социално подпомагане.
Съгл. чл. 4 от Наредбата лицата и семействата подават
заявление-декларация по образец в Дирекция Социално подпомагане по настоящ
адрес. Социален работник извършва социална анкета и посещение по настоящ адрес
и изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане и отказ
на целевата помощ. След което Директорът на ДСП издава заповед за отпускане или
отказ от помощта. Заповедта подлежи на обжалване пред Регионалната дирекция за
социално подпомагане по реда на АПК.
Заповедта е издадена от Директора на ДСП – Плевен,
който е съответния териториално и материално компетентен орган. В необходимата
писмена форма, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали
отказа. Спазена е разписаната процедура, при която са изяснени всички факти от
значение за подпомагането.
В разпоредбата на чл.2 ал.1 от тази Наредба е
предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата,
чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца за подаване на
молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за
отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за
прилагане на Закона за социалното подпомагане.
Основа за определяне на диференцирания доход за
отопление е базовия доход за отопление. Съгласно чл.2 ал.5 т.17 от наредбата диференцираният
доход за отопление за лице над 75 год., живеещо само е 1,85 от базовия доход за
отопление или диференцираният доход за отопление в случая е изчислен на 277.5
лв. Средномесечният доход за отопление на жалбоподателя за предходните 6
месеца, формиран от изплатени пенсии е 263,22 лв. т.е. под този праг.
При средномесечен доход за отопление под определения
диференциран доход за отопление се полага помощ за отопление, в случай че
лицето отговаря и на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на
закона за социалното подпомагане.
Според чл. 4 ал.3 от Наредбата преценката за отпускане
на помощта за отопление се извършва след социална анкета съгласно чл. 27 ал.8
от ППЗСП, при която се изследва и възможността за самоиздръжка.
Съгласно допълнителното условие в чл. 10 ал.1 т.4 от
ППЗСП , за да има право на социална помощ, лицето не трябва да притежава
движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде
източник на доходи.
В случая правилно е преценено, че притежаваните от
жалбоподателя обработваеми земеделски земи в размер на 47,760 дка в землището
на с. Николаево, които е отдал под аренда на „Нико М“ ЕООД, могат да бъдат
източник на доход за покриване на нуждите на жалбоподателя от отопление през
отоплителния сезон и затова той не отговаря на допълнителното условие по чл. 10
ал.1 т.4 ППЗСП за подпомагане. В този смисъл не са изчерпани всички възможности
за самоиздръжка съгласно чл. 11 ал.2 ЗСП, затова помощта законосъобразно е
отказана.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е
получил дължимото рентно плащане за 2020г. Без значение е дали е получил
плащането, след като има сключен и вписан аренден договор, то е дължимо. За
преценка на предпоставките на чл. 10 ал.1 т.4 ППЗСП е от значение дали
имуществото обективно би могло да бъде източник на доходи, а не дали реално са
получени такива. Получените доходи се преценяват отделно за нуждите на
подпомагането, при определяне на средния минимален доход на заявителя за
предходните шест месеца. А здравословното състояние, възрастта и нуждите на
лицето намират израз при определяне на диференцирания доход за отопление. Взема
се предвид и подпомагането по реда на Закона за хората с увреждания, каквито
облекчения жалбоподателят също е получил.
В случая непосредствено преди съдебното заседание,
според признанието на жалбоподателя, той е получил по сметката си дължимото
рентно плащане за предходните стопански години – 2018г. и 2019г. в размер около
2200-2300 лв., което е напълно достатъчно да посрещне разходите си за отопление
за зимния сезон и подкрепя правилността на отказа от подпомагане.
Спазена е и целта на закона – да се отпускат средства
само на лица, които не могат сами със собствените си доходи и имуществото си да
покриват основните си жизнени потребности.
По тези съображения постановеният отказ
за отпускане на социална помощ за отопление на жалбоподателя е законосъобразен,
а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 13 ал.6 от Закона за социалното
подпомагане вр. чл. 4 ал.6 от Наредба № РД 07-5/16.05.2008г. решението на
административния съд е окончателно.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.И.Р. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-ЕН/3226 от 20.08.2020г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която на осн. чл. 4
ал.4 от Наредба № РД 07-5/16.05.2008г. на жалбоподателя е отказано отпускане на
целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2020/2021г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :