№ 29
гр. Ямбол , 26.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица С. Стоева
Членове:Николай Е. Иванов
Галина И. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Въззивно частно гражданско
дело № 20212300500074 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1, вр. чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. Х. К. от с.Х., обл.Я., подадена чрез
пълномощника адв.Ч. от САК против Определение №260749/29.12.2020 г., постановено по
гр.д.№4093/2020 г. по описа на ЯРС, с което на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по
делото е спряно до приключването на НОХД №336/2020 г. по описа на ЯОС с влязла в сила
присъда.
В жалбата са заявени оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Сочи се, че отговорността на застрахователя по прекия иск на
увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на водача, но с
оглед на целите и предназначението на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност" в КЗ изрично е предвидено задължение за произнасяне по основателността на
претенция за обезщетение, което задължение не е поставено в зависимост от наличието на
влязла в сила присъда на наказателен съд или от висящност на наказателно производство, а
единствено от удостоверяване на ПТП чрез някои от посочените в нормата на закона
документи. Частния жалбоподател изтъква още, че обстоятелството, че визираният в
исковата молба граждански деликт е с висока степен на обществена опасност, поради което
съставлява и престъпление, не изключва възможността със способите на гражданския
процес да се установи деликтното поведение и съобразно с него да се прецени, дали са
налице предпоставките за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на
застрахователя. Излагат се аргументи, че съгласно Директива 2000/26/ ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 май 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите –
членки относно застраховането на гражданската отговорност във връзка с използването на
1
моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на
Съвета, следва да се гарантира специфичното право на пострадалото лице претенцията му да
бъде уредена бързо. Въз основа на изложените подробни съображения в жалбата се иска
отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Насрещната страна "ЗД БУЛ ИНС" АД, в срока по чл.276 ГПК, не се е възползвала
от правото на писмен отговор по частната жалба и не е изразила становище по нея.
Ямболският окръжен съд като съобрази оплакванията в частната жалба,
доказателствата по делото и закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, подадена е в
законовия срок по чл.275, ал.1 от ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:
От фактическа страна се установява, че производството по гр.д.№4093/2020 г. по
описа на ЯРС е образувано по исковата молба на С. Х. К., с която против "ЗД Бул инс" АД е
предявен иск с правно основание чл.432 КЗ - за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ПТП, причинено от МПС с водач В.И.Й., застрахован
при ответника по застраховка "ГО", в размер на сумата от 2 000 лв., увеличена в
последствие на 20 000 лв. - частичен иск от общо дължимо обезщетение в размер на 50 000
лв.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, ЯРС отменил
определението си за даване ход на делото по същество, възобновил производството по
делото и го спрял на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като в мотивите си е посочил, че при данни
за образувано наказателно дело, установяването с влязла в сила присъда на наказателния съд
на престъплението, от което са настъпили вредите за ищеца, е обуславящо за изхода на
делото, тъй като съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд.
Така постановеното определение е правилно.
В съдебната практика се приема, че предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за
спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската
отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо
пострадалото лице, са налице при висящо наказателно производство срещу застрахования
делинквент при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато
обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство и противоправното
деяние, от което се твърди че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност
на делинквента. (в т.см. Определение №616/21.07.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№1732/2014 г., 1-
во т.о.).
2
От една страна - видно от доказателствата по делото, в ЯОС е образувано НОХД
№336/2020 г. въз основа внесен обвинителен акт срещу В.И.Й. за престъпление против
транспорта, от което престъпление пострадало лице е и частния жалбоподател (ищец пред
ЯРС). По делото е постановена осъдителна присъда, която е обжалвана и не е влязла в
законна сила и към настоящия момент, установено и с извършена служебна справка в
деловодната система на ЯОС.
От друга страна - претендираното от ищеца обезщетение е за вреди от ПТП, което е
и престъпление, установяването на което е в съдебната фаза на наказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. При това положение в случая безспорно е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК,
съгласно която съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се
разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В
подкрепа на този извод на настоящия съд са и разясненията в т.1 на ТР №1/2017 г. от
09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
При горните констатации и при съвпадането на крайния извод на въззивния съд с
този първостепенния съд се налага обжалваното определение да бъде потвърдено, а частната
жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260749/29.12.2020 г., постановено по гр.д.
№4093/2020 г. по описа на ЯРС, с което на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно
производството по делото до приключването на НОХД №336/2020 г. по описа на ЯОС с
влязла в сила присъда.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3