Решение по дело №90/2023 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Й.Ж.Д. с ЕГН– ********** *** срещу Решение № 170 от 26.10.2023 г., постановено по АНД № 441по описа на Районен съд – Разград за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0003159 от 24.11.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, санкциониращо касатора с глоба в размер на 500.00 лв., на основание чл. 93, ал. 11 от Закона за автомобилните превози.

В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон. Изтъкнато е, че съдът е неглижирал допуснатите в досъдебната фаза на производството процесуални нарушения, в резултат на което е останало неустановено мястото, на което е извършено нарушението и точната дата на нарушението. Твърди се липса на описание на конкретно установените факти в санкционния акт, в резултат на което за лицето не е станало ясно за какво деяние е санкционирано, респ. правото му на защита е било нарушено. Въз основа на това се моли за отмяна на съдебното решение и потвърденото с него НП, както и за присъждане на разноски за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация”– гр. Русе – не се е възползвал от възможността да представи писмен отговор на касационната жалба, да вземе становище по нея или да участва в съдебното заседание.

Прокурорът от ОП - Силистра дава заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Й.Ж.Д. против НП № 38-0003159 от 24.11.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (посочен по-долу в текста само като Регламент (ЕС) № 165/2014).

Въззивният съд е възприел фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства съдът е установил, че на 29.08.2022 г. двама служители при РД “АА” – Русе извършвали проверка на преминаващите водачи на МПС по път I -2, на отбивка срещу бистро „Дервента“ до гр. Цар Калоя. Около 18.00 ч. спрели за проверка касатора, в качеството му на водач на влекач ДАФ с регистрационен № В 6203 ВА от категория ППС № 3, оборудван с дигитален тахограф Siemens AG SV 1381.**********, с прикачено полуремарке от категория О4 с рег. № В 8838 ЕК, извършващ международен превоз на товари от гр. Варна до гр. Питещ, Румъния. При проверка на дигиталната картата на водача за 28 дни назад било установено, че за времето от 00.00 ч. на 01.08.2022 г. до 02.02 ч. на 09.08.2022 г. не са били въведени необходимите данни в картата на водача – ръчно, автоматично или по друг начин, когато е бил извън превозното средство и не го е управлявал и съответно не е бил в състояние да използва монтирания в превозното средство дигитален тахограф. Въз основа на установеното бил съставен АУАН, с който нарушението е квалифицирано по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент № 165 / 2014 г. Въз основа на акта било издадено и оспореното НП, с което наказващият орган ангажирал административнонаказателна отговорност на водача на основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, като му наложил глоба в размер на 500. 00 лева. Съдът е коментирал, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Във връзка с материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е преценил въз основа на установените в процеса факти и обстоятелства, че е налице нарушение на задължението на водача, посочено в чл. 34, §3, б. „б“ от регламента, изискващо в случай на отсъствие от превозното средство да регистрира дейността си със задна дата чрез ръчно въвеждане на данни. Поради това при проверката контролните органи не са могли да разберат каква дейност е извършвал жалбоподателя. Приел е, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава от останалите типични случаи на подобни нарушения. По тези съображения е потвърдил оспорения акт.

Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:

Несъстоятелни са оплакванията в жалбата, че въззивният съд е неглижирал допуснатите в досъдебната фаза на производството процесуални нарушения, в резултат на което е останало неустановено мястото, на което е извършено нарушението и точната дата на нарушението. Непосочването в АУАН и НП на мястото на извършване на нарушението е порок, който с оглед характера на простъпката не съставлява самостоятелно основание за отмяна. По принцип, когато се касае за административно нарушение, реализирано чрез бездействие, каквото е вмененото в конкретния случай, то се счита за извършено там, където се е дължало съответното правнорелевантно действие (в този смисъл Определение по ч.н.дело № 1068 по описа за 2017 г. на ВКС). Изложените съображения важат в пълна сила и относно времето на извършване на деянието – то е извършено в момента, в който се е дължало изпълнението на съответното правнорелевантно действие. В тази връзка мястото на извършване на процесното нарушение е мястото на започване на работа от касатора на 09. 08. 2022 г. след отсъствие от превозното средство в продължение на около девет дни (00.00 ч. на 01.08.2022 г. до 02.02 ч. на 09.08.2022 г.), когато е следвало да регистрира дейността си със задна дата чрез ръчно въвеждане на данни. Посочената дата 09.08.2022 г. е датата на извършване на нарушението. Освен това непосочването на местоизвършването на процесното нарушение не е от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като не затруднява преценката относно компетентността на органите, водили производството, респективно проверката относно местна подсъдност при оспорването на НП. По силата на чл. 91, ал. 3, т. 1 вр. чл. 91а, ал. 2 от ЗАвтПр длъжностните лица от ИА "АА" са компетентни да спират за проверка моторните превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари и превози на пътници и товари за собствена сметка, като контролират дневните периоди на управление, прекъсванията, периодите на ежедневна и седмична почивка, правилното функциониране на контролните уреди и другите изисквания на закона. По силата на цитираните разпоредби както актосъставителят, така и АНО са действали в рамките на материалната и териториалната си компетентност. Предвид характера на дейността на касатора, която предпоставя пътувания и не е свързана с конкретно място на изпълнение на трудовите задължения, нито житейски оправдано, нито в съответствие с изискванията на закона би било териториалната компетентност на контролните органи да се обвързва с трудно установимото място на извършване на нарушението.

Що се касае до датата на нарушението, същата е от значение за преценяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а с оглед това, че нарушението е извършено на 09.08.2022 г., актът е съставен на 29.08.2022 г., а НП е издадено на 24.11.2022 г., то тези срокове са спазени.

Лишено от основание е и твърдението на касатора за липса на описание на конкретно установените факти в санкционния акт. Обосноваването на този довод преповтаря изцяло изложените оплаквания пред първата инстанция, на които съдът е дал правилен и обоснован отговор в мотивите на решението си, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Следва да се допълни, че в основата на тезата на касатора е твърдението, че от изложеното в НП не става ясно какво точно водачът не е въвел ръчно в картата, но текстът на санкционния акт е пределно ясен, че не е въведена информация за дейността на водача съгласно § 34, §5, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014

Несъстоятелно е и твърдението, че преценката на факта за наличие на обстоятелства, даващи основание да се приеме, че нарушението е маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, е неправилна. Неизпълнението на задължението в случай на отсъствие от превозното средство водачът да регистрира дейността си със задна дата чрез ръчно въвеждане на данни, не е самоцелно – въведено е, за да бъде гарантирано спазването на изискванията на Регламент (ЕО) № 561 / 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, и най-вече на правилата относно времето на управление и почивка. Именно в тази насока в чл. 36, § 3 от Регламент (ЕО) № 165 / 2014 г. е предвидено правомощие на служителите на контролните органи да проверяват спазването на Регламент (ЕО) № 561 / 2006 г. чрез анализ на тахографските листове, на показваните, разпечатаните или извлечените данни, които са регистрирани от тахографа или от картата на водача, или ако това е невъзможно, чрез анализ на всеки друг съпътстващ документ, с който се оправдава неспазването на дадена разпоредба. Други съпътстващи документи, установяващи дейността на водача, не са били представени. В резултат на пропуска на водача след период на отсъствие със задна дата да регистрира дейността си (периодите на друга работа, на разположение или почивка) води до невъзможност извършването на проверка за спазването на нормативните изисквания за работното време. В случая не са въведени данни за почти 1/3 от 28 дневният период, за който водачът е следвало да предостави информация за дейността си. Нарушението, извършено от касатора, е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което няма белезите на маловажно деяние по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Ето защо настоящият състав намира, че наведените доводи за маловажност на деянието са несъстоятелни, а преценката на районния съд в тази насока е правилна.

Във връзка с гореизложеното се налага извода, че санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което му е наложено административно наказание. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите, направени от въззивния съд за установеност и доказаност на нарушението. Ето защо следва да се приеме, че решение на РС – Разград не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 170 от 26.10.2023 г., постановено по АНД № 441 по описа на Районен съд – Разград за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0003159 от 24.11.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: