№ 1792
гр. София, 16.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110216868 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.
Производството е образувано по молба на П. Ч. чрез пълномощника му
– адв. С. Г., за изменение на решението в частта за разноските.
В предоставения на ответника срок за становище по молбата, съгласно
чл. 248, ал. 2 от ГПК, той не е взел отношение по молбата.
Административнонаказателното производство по посоченото дело е
приключило с решение, по силата на което е отменена обжалваната заповед за
задържане на лице, като съдът е присъдил разноски на жалбоподателя, но е
редуцирал претендираното възнаграждение от 750 на 250 лева.
В решението си този съдебен състав е отчел практиката на СЕС, който в
свое решение обяви, че българската наредба за размера на минималните
адвокатски възнаграждения противоречи на правилата на конкуренцията и
постанови, че съдилищата са длъжни да откажат да се съобразяват с
нейните разпоредби – виж решение по дело по дело C‑438/22 на СЕС.
Поради това, съдът е осъществил самостоятелна преценка за размера на
възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя като е
отчел сложността на делото, броя на заседанията, обема от действия по
оказване на правна помощ от процесуалния представител и т.н.
В този ред на мисли, съдът намира, че не са налице основания за
ревизия на възприетата в решението позиция по този въпрос. Съдът отново
отбелязва, че процесното производство е с елементарна степен на сложност, а
1
обемът от материалите е буквално няколко листа, защитата е осъществена в
едно съдебно заседание и под формата на подадена жалба и пледоария от
няколко кратки изречения. Освен това, по делото не се наложи събирането на
допълнителни доказателства или осъществяването на значителни по обем
процесуално следствени действия. Ето защо, съдът намира, че съответният
размер на възнаграждението на адв. Г. в случая следва действително да бъде
250 лева и няма основание за неговото ревизиране.
Тук съдът дължи коментар и на доводите в молбата относно поемането
на риск от страна на защитника когато предоставя правна помощ. Съдебният
състав не е съгласен с позицията, изложена в молбата, че предоставяйки
безплатна правна помощ защитникът рискувал да не получи възнаграждение.
Преди всичко, следва да се има предвид, че защитникът сам е решил да стори
това, а подбудите за това решение са си изцяло негови. Той не е бил принуден
или задължен да предостави безплатна правна помощ. Освен това, поемайки
този риск, защитникът пряко съзнава, че не винаги е възможно да му се
присъди възнаграждение предвид евентуалния изход на делото, който би бил
неблагоприятен за неговия клиент. На следващо място, съдът намира, че този
случай въобще не е такъв, защото възнаграждение е присъдено, макар и не в
пожелания от адв. Г. размер.
И в заключение, съдът намира, че размерът, определен от съда, е
обоснован и съответен на предоставената защита и на сложността на делото, а
освен това не се явява недостоен или обиден за адвоката.
Ето защо, молбата е неоснователна.
Воден от горното, СРС, НО, 112-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Г. за допълване на
постановеното съдебно решение по НАХД № 16868/2023 г. по описа на 112-
състав на СРС в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване, с частна жалба пред
Административен съд София-град, в 7-дневен срок от съобщението до
2
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3