Р Е Ш Е Н И
Е
№4785/8.11.2019г.
гр.Варна 8.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на петданесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№6253/2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищецът „М.д.“ ЕООД твърди, по подадено
от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
образувано ч.гр.д.№4008/2019г. по описа на РС гр.Варна и издадена заповед за
изпълнение за сумата от 19лв. по чл.410 ГПК срещу която ответникът „Е.п.“ АД е
подал възражение. Твърди, че съгласно договор за цесия от 08.03.2019г. ищеца е
придобил вземане за сумата от 19лв. предсталяваща
платена на 19.11.2014г. без основание стойност за възстановяване на ел.
захранване на обект с аб.№*** и кл.№***, с адрес на потребление с.Снежина, общ.Провадия, обл.Варна с титуляр на партидата ***, за което е издадена фактура № ТП ***. Твърди, че цедента ***е уведомил
длъжника „Е.П.“ АД за сключения договор с нарочно уведомление. Твърди, че
таксата от 19лв. платена за повторно включване е заплатена без основание, тъй
като ответното дружество не отчита никакви разходи при прекъсване и
възобновяване на ел. захранването в случаите, когато е било преустановено
снабдяването на потребителя с ел.енергия по негова вина, тъй като услугата по
прекъсването и възобновяването на електрозахранването се извършва от друго
търговско дружество“***. Твърди,
че клаузата на чл.37, ал.1 изр.2 от ОУ за продажба на ел.енергия на „Е.П.“ АД
противоречи на чл.122-124 ЗЕ които не предвиждат като условие за възобновяване
на снабдяването заплащането и/или присъединяването на клиентите след остраняване на причините довели до преустановяването им,
като съгласно практиката на ВКС -Решение
№125/07.08.2015г. по т.д.№990/2015г. е прогласена неравноправността,
респ.нищожността на клауза от ОУ с която потребителя се задължава да заплати
изначално определена сума за възстановяване на ел.захранването му след отпадане
на основанията за прекъсване на електроподаването.
Твърди, че е нарушение на колективните потребителски интереси по чл.186 ал.2
т.1 ЗЗП с наличието на клаузи във вреда на портебителите
в ОУ и в нарушение на принципа за равнопоставеност на
страните в договорното производство. Предявява искане, съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено, че „Е.П.“ АД
дължи на „М.д. “ ЕООД сума в размер на 19лв., представляваща дължима
сума за възстановяване на ел.захранване платена на 19.11.2014г. без основание
по фактура № ТП № **********/17.03.2014г. за партида с абонатен №*** и клинетски №*** с адрес с.***, обл.Варна на която титуляр е ***, ЕГН********** ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на задължението считано от датата на подаване на
заявлението 14.03.2019г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, е подал писмен отговор, в който
счита, предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че
прекъсването на захранването на абоната е следствие от виновно неизпълнение на
договорените задължения на абоната. Захранването на праводателя
на ищеца е преустановено на 17.03.2014г. поради неплащане на ел. енергия в общ
размер на 1314,15лв. Посочва, че ел. захранването е възстановено на
27.04.2015г. Твърди, че съгласно чл.34 от ОУ за ПЕЕЕЕПП „Е.П.“ АД има право да
поиска от „***“ АД да
прекъсне или ограничи преноса на ел. енергия, в случай че битов клиент просрочи
с 20 дни изпълнението си за плащане на дължимите суми. След отпадане на
основанията да прекъсването, „Е.П.“ АД изисква от „Електроразпределение Север“
АД възстановяване на преноса на ел. енерегия, което
става след като клиента заплати цена, съгласно ценоразпис, в която са включени
всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел.
енергия. Твърди, че таксата за възстановяване на продажбата на ел. енергия по
същество представлява такса свързана с достъп и пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа и представлява заплащане на вид мрежова услуга.
Възразява че липсва противоречие на чл.37 , ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП със Закона за
енергетиката, тъй като клаузата от ОУ и законовите разпоредби предвиждат
възстановяването на снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините довели до преустановяването им. Твърди, че липсва противоречие
между чл.37 ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП със Закона за защита на потребителите, тъй
като не се съдържа уговорка във вреда на потребителя, а въвежда реализиране на
гражданска отговорност за същия при виновно неизпълнение на задълженията му
чрез плащане на такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия.
Възразява, че разпоредбата на чл.37 ал.1 от ОУ на ПЕЕЕПП не е нищожна, тъй като
клиентът е имал право да влияе върху съдържанието на клаузите на ОУ съгласно
чл.52 ал2. От ОУ за ПЕЕЕПП , от което право същият е избрал да не се възползва.
Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Не е спорно в производството, че ***
и ответното дружество са били в договорни отношения за доставка на
електроенергия; че сумата от 19.00 лева, която представлява такса повторно включване, е заплатена на 19.11.2014г.
от потребителя по
клиентски №***.
Видно от договор за прехвърляне на вземане от 08.03.2019г.,
цедентът ***чрез пълномощника си *** е прехвърлила на цесионера
„М.д.” ЕООД вземането си за сумата 19лв., представляваща платена без основание
стойност на фактура ТП №**********/17.03.2014г. за обект, находящ се в находящ се в с.Сн*** и кл. №*** за цена от
10 лв. Със сключения договор за цесия, цедентът
е поел задължение да уведоми писмено
длъжника за прехвърленото вземане в тримесечен срок от подписване на
договора.
С нарочно уведомление, длъжникът „*** АД, е уведомен за извършеното прехвърляне от цедента чрез пълномощника си Красимир Димов Тодоров, което
обстоятелство не е спорно между страните.
При така установените фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Искът е предявен след провеждане на производство по
чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414,
ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице валидно
сключен договор за цесия, че цедентът е бил в
договорни отношения с ответника, че му е начислена процесната
сума, както и, че сумата е заплатена, а ответникът следва да докаже наличието
на основание за начисляване на процесната сума.
Между страните не се спори, а и се установява от
представените писмени доказателства, че цедентът е
потребител на ел.енергия, че му е начислена процесната
сума като такса за възстановяване на електрозахранването и че същата е
заплатена. Не са спорни и обстоятелствата по прехвърляне на вземането с договор
за цесия на ищцовото дружество и уведомяването на
ответника за цесията.
Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на ответника да начислява такса за възстановяване на електрозахранването
в обекта.
Ищецът в исковата молба
се е позовал на неравноправност
на клаузата на чл.37, ал.1,
изреч.2 от Общите условия за продажба на електрическа
енергия на ***”. Следва
да се отбележи, че въпросната разпоредба е част от ОУПЕЕ, одобрени с Решение №
ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, което от своя страна е отменено с Решение №
798 от 20.01.2017 г. по адм.д № 3069/2016г. на ВАС. След отмяната на Общите
условия от 2014г. валидни остават Общите условия на Общите условия за продажба
на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби”, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.
Отделно от това, към момента на начисляване на процесната
сума са действали именно Общите условия от 2007г. В същите е налице аналогична,
макар и не идентична на чл.37, ал.1 от ОУПЕЕ от 2014г. разпоредба, а именно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ.
Съгласно чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ (2007г.) „Е.П.” АД
изисква от „***
възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на
основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя,
снабдяването се възстановява след като последния заплати на „Е.П.” АД и „*** всички направени разходи за прекъсване и за
възобновяване на снабдяването.
Съдът намира, че посочената клауза е неравноправна
по следните съображения:
На първо място, клаузата противоречи на чл.122-124
от Закона за енергетиката (ЗЕ). Предвиденото изискване в ОУПЕЕ
за компенсиране от потребителя на разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите на ЗЕ. В
раздел ІХ „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”,
чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с
ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл.123, ал.1 от ЗЕ,
доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните
снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят
временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според
разпоредбата на чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването т.е. предприятието има задължение да
възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за възстановяването
освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 от ЗЗП, тъй като
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
Освен това, дори да се извършват някакви разходи за
доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането на същите
не може да бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на
клиента с ел. енергия. С оглед наличието на договорни отношения между
потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по
повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано
неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Като позволява на
предприятието да изисква предварително заплащане на суми за
възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер,
клаузата е неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя
възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени
вреди, поради включване и изключване на снабдяването.
На следващо място, ответното предприятие, а именно „Е.П.”
АД няма каквито и да е правомощия да извършва действия по електропреносната
мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на
електрозахранването не му се следва.
В горния смисъл е и решение № 125/07.08.2015г. по
т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО, е прието, че Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е.В.Н.” ЕАД, вкл. чл. 34, ал. 1 в частта „...и след
като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на
снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова вина” са
неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Същото решение касае аналогична клауза на тази по чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ на „Е.П.”
АД, макар и в ОУ на друго енергийно предприятие.
Предвид, че въпросната клауза е неравноправна и
доколкото не е уговорена индивидуално, същата се явява и нищожна на осн.чл.146 от ЗЗП.
Плащането по силата на договорна клауза, която е
нищожна, се явява направено без основание.
По
горните съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 325 лева, както и направените в заповедното производство разноски за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 325 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ПРИЕМА за
установено в отношенията между ищеца „М.д.“
ЕООД, *** със
седалище и адрес на управление *** и „Е.П.“ АД, *** и ответника Мирчо Иванов
Мирчев ЕГН********** ***, че ответника дължи на ищеца сумата от 19лв. за възстановяване
на ел.захранване на обект с адрес с*** за което е
издадена фактура ТП №***
от
17.03.2013г. на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД присъдени в рамките на ч.гр.д.№4008/2019г.
по описа на ВРС, VІІI-ти състав.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ***
да заплати на „М.д.“ ЕООД, *** със
седалище и адрес на управление *** сумата от 325лв. сторени по делото разноски
и още 325лв. разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: