№ 153
гр. Троян, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20224340100675 по описа за 2022 година
за да се произнесе - съобрази:
Производството е образувано по искова молба на И. Сатинславов С. от
гр. Троян против И. С. С. от същия град с посочено правно основание чл. 127
ал. 2 от СК.
Твърди се, че страните нямат сключен граждански брак, живели са на
семейни начала, като от съвместното им съжителство имат родено едно
малолетно дете – С.И. С., роден на *** г. С. излага, че от 2019 г. ответницата
започнала да страни от него, той научил за изневери на С., но й простил.
Между тях започнали чести скандали. Ищецът излага, че С. се държала много
агресивно и с детето, често му се карала. През 2022 г. тримата отишли на
море и сред поредния скандал, С. взела автомобила и си тръгнала, като
оставила С. и сина им без превоз.
Ответникът твърди, че оттогава той полага грижи за детето. Майката не
се обаждала с дни. Миналата година завела детето на море, след което отново
го върнала при бащата.
С. излага, че двамата с ответницата не могат да постигнат съгласие
относно упражняването на родителските права и местоживеенето на
малолетният им син.
В с. з. ищеца се явява лично и е представляван от адв. В. К. от ЛАК,
която моли съда да постанови решение, с което уважи изцяло така
предявените искове, като му присъди упражняването на родителските права и
постанови детето да живее при него, като определи режим на контакти с
ответницата и съответната месечна издръжка.
Ответницата И. С. е представлявана в процеса от адв. С. Б. от ГАК. По
1
реда на чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор в месечния срок.
Оспорват се изцяло изнесените обстоятелства по исковата молба, ангажирани
са писмени и гласни доказателства. Предявен е насрещен иск срещу И. С., с
който С. моли съда да й предостави упражняването на родителските права,
както и местоживеенето на детето при нея, да определи месечна издръжка и
режим на контакти между детето и бащата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства: Служебна
бележка изх. № 6/27.09.2022 г. от Детска градина „***“ - Троян, Доклад за
психологичното състояние и резултати от психологичната подкрепа на С.И.
С. от Дневен център за подкрепа на деца и младежи с увреждания и техните
семейства гр. Троян, удостоверение изх. № 5 от 27.09.2022 г. от „***“ ООД,
удостоверение за Б. сметка, изд. от ОББ АД, удостоверение за постоянен
адрес изх. № 02-03-621 от 27.09.2022 г., изд. от Община гр. Троян,
удостоверение за раждане № ********** от 24.01.2017 г., изд. от Община гр.
Троян, Служебна бележка изх. № 189/08.09.2022 г. от Детска градина „***“
Троян, Допълнително споразумение № 18 от 07.09.2022 г. от НЗОК, Епикриза
на И. С. С. от УБ МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД гр. София – Отделение по
лъчелечение, Епикриза на И. С. С. от УБ МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД гр.
София, Договор за наем от 01.09.2022 година и Социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Троян с вх. № 1987 от 03.05.2023 г., от
показанията разпитаните свидетели С.И. С.а, М.И.Д., С.И. С. и М.И.М., както
и от заключението на назначената комплексна съдебно-психологическа -
психиатрична експертиза с вещи лица А. А. и Н. Л. М. Д., намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане на Община Троян,
страните И. С. и И. С. са родители на малолетното дете С.И. С., роден на ***
г.
Не се оспорва, че С. и С. са живели на семейни начала и от лятото на
2022 г. двамата се разделили.
Относно твърдяните отношения между страните, съда е допуснал гласни
доказателства. В производството са разпитани посочените горе свидетели.
Свидетелката Силвия С.а е майка на ищеца. Излага, че сина й и ответницата
се разделили през м. август миналата година, когато били заедно с детето на
море. С. си тръгнала сама от там и оставила ищеца и сина им без превоз. След
това свидетелката и сина им близо месец гледали детето. Ответницата
многократно е казвала на С.а, че не може да живее с ищеца, че не може да го
понася, но тя е молела да остане заради детето. За детето са се грижили и
двамата родители. Ищецът е ходила на работа, но когато С. се е разболяла и е
претърпяла операция, цяло лято детето е било при бащата и той се е грижел
за него. С.а излага, че също е помагала. Родителите на ответницата са били
ангажирани и затова повечето пъти свидетелката е гледала детето.
След операцията С. всяка седмица е ходила на лъчетерапия, като един пътя я
карал ищеца, един път – баща й. С.а излага, че когато се е влошило
състоянието на ответницата, тя е съдействала да постъпи в болница, била е до
нея, помагала й е винаги. След случая на морето, С. се прибрала при
родителите с в Г.. В последствие наела квартира в гр. Троян, в която живее в
момента. Свидетелката излага, че сина й е предлагал на С. да се споразумеят
за детето, но тя не желаела да разговаря с него. Потърсили са съдействие от
Центъра за подкрепа за деца в гр. Троян. Детето е ходило два пъти седмично.
Към момента детето живее при майката, но ходи и при бащата, съответно
2
изцяло подпомаган от бабата - свидетелката С.а.
Свидетелката излага своите наблюдения, че когато С. дойде при тях
първо е плах, не иска да разговаря, но после се отпуска, но се забелязва, че
майката настройва детето против бащата и бабата.
С.а излага, че в момента сина й живее с друга жена, с която детето има
комуникация, чувства се добре с баща си и другата жена. Свидетелката
излага, че винаги се е отзовавала да помага, когато детето е болно, прави
всичко възможно да поеме грижите за него. С. ходи на детска градина, но сега
много често боледува. С.а има наблюдение, че като дойде детето при тях,
първият ден е неспокойно, нервничи. След това става спокойно, свиква си с
живота, който живее в къщи при сина й и жената, с който той живее.
Към момента детето живее и при единия и при другия родител, зависи
С. колко време ще прецени да пусне сина им при бащата. Свидетелката
излага, че двамата нямат комуникация не могат да се разберат по този въпрос.
Показанията на свид. М.Д. разясняват отправния за ищеца случай на
морето през м. август 2022 г. Установява се от показанията, че Д. и страните
са близки приятели и отишли заедно с децата си на море. Д. излага, че С. й се
оплаквал, че от около три години с в лоши отношения с ответницата. Когато
отишли на морето, ищцата и ответника започнали да се карат. След поредния
скандал, на сутринта ответницата станала и си тръгнала с автомобила, и
ищеца и сина им останали без превозно средство. Наложило за навръщане
ищеца и детето да се приберат с автомобила на свидетелката. Д. излага, че
оттогава не поддържа контакти с И.. Детето в момента живее при нея, но
ходи и при баща си. Наложило се е детето да посещава психотерапевт, тъй
като в детската градина са забелязани проблеми с него. Свидетелката
предполага, че здравословното състояние е повлияло силно на поведението на
майката. И. е станала много нервна, всичко я дразни, случвало се е да удря
детето.
Свид. С. С. е баща на ответницата. Показанията на същия са
противоположни на тези на предходните свидетели. С. излага, че от
раждането на детето всичко необходимо е купувал той и майката на И..
Преките грижи за С. е полагала винаги дъщеря му.
През 2021 г. ответницата се разболяла и се наложила оперативна
интервенция в София. Свидетелят излага, че заедно с ищеца и неговата майка
настанили дъщеря му в болницата в София. След няколко дена я изписали и
тя се прибрала в Троян, наложило се майката на ответницата да остане в дома
й в гр. Троян да й помага за детето. С. излага, че работи на смени и също е
идвал в Троян често, докато дъщеря му се е възстановявала. Правело му
впечатление, че ищеца не обръща почти никакво внимание. Връщал се късно
в къщи и излизал рано. Майката на С. също е идвала да помага, но за малко.
Детето е стояло при И.. След операцията се провела лъчетерапия, за която се
налагало всеки ден от понеделник до петък С. да пътува до София. Свидетеля
излага, че той карала и после връщал дъщеря си от болницата. Само два или
три пъти се наложило да я кара ищеца. Случвало се е И. сама да тръгне в
понеделник за София, да проведе терапията си и да се върне, тъй като И. се е
прибирал късно в неделя през нощта, след като се е събирал с приятели и е
употребил алкохол. С. описва процесния случай за почивката на морето. Още
на вторият ден, вечерта С. се обадила на баща си поискала да отиде да я
вземе, тъй като се скарали жестоко с И.. Свидетелят й казал, че ще може да
3
тръгне сутринта. На другият ден рано тръгнал за Приморско. Като отишъл
видял дъщеря си на пейка пред хотела, казала му, че не е спала цяла нощ. И. й
казал, че това й е последното море, тъй като й остават още два-три месеца
живот. Двамата тръгнали, като С. карала след свидетеля и двамата се
прибрали в Г.. С. през това време казал на С., че като се прибера в Троян да я
няма в апартамента. След като И. и детето се прибрали в Троян, И. дошла от
Г. да вземе сина си. Но И. С. не и е дал въобще детето, като й казал, че няма
жилище. Тогава С. си намерила квартира, в която живее и в момента и се
грижи постоянно за детето. С. разказвала на баща си, че когато И. вземе
детето при себе си, всъщност за него не се грижи той, а неговите родители. С.
заявява, че той не гледа детето. Ако го вземе в месеца най – много за един-два
дена. Показанията на С. са противоположни от първата група свидетели и
относно отношенията на детето към другата жена, с която в момента живее
баща му. Детето казвало на дядо си, че тя му е изхвърлила всички дрехи и
играчки от гардероба му и си е сложила нейните вещи там. Когато детето
било при тях, не му давали да спи на леглото си, а спяло при тях на спалнята.
Свид. М. М. е съседка на страните в гр. Троян, излага, че познава
страните. Двамата живеели заедно, родило им се дете – С., което е на шест
години. От лятото на миналата година двамата се разделили. М. много пъти е
помагала на С., да гледа детето, когато е болно.
Когато двамата се разделили, около два месеца детето стояло при баща
си, докато И. си намери квартира. М. излага, че й помагала при пренасянето
на багажа в квартирата. От тогава детето живее при майка си. И. го взема
много рядко, а когато го вземе, детето стои при баба си /майката на ищеца/.
Според свидетелката, И. е безотговорен, когато С. е бил много малък, не се
интересувал от него, тъй като работата му била по-важна. М. излага, че
поддържа контакти с детето и И., от как се е изнесла в квартирата. Прави й
впечатление, че С. е много неспокоен и не може да разбере защо родителите
му са се разделили. Когато е бил при баща си и се върне при майката, е много
буен, изнервен, неспокоен. И. е отговорен човек. Тя винаги се е грижила за
него. Свидетелката не отрича, че е помагала и майката на И.. Впечатление на
М. направило, когато И. се разболяла и претърпяла операция, И. си работил в
гаража и не стоял при нея, сякаш не го интересувало.
Знае, че родителите на ответницата са били винаги на разположение на
дъщеря си. И. не ги харесва и те не се чувстват добре дошли в неговия дом.
Бабата и дядото са вземали детето в Г..
По делото са представени доказателства относно доходните на
страните.
По делото е назначена и приета комплексна съдебна експертиза, с вещи
лица – психолог А. А. и психиатър д-р Н. Л.. Експертите са изследвали
материалите по делото, провели са интервю със страните. В заключението се
сочи, че не се регистрират данни за синдром на родителско отчуждение
спрямо който и да било от двамата родители, съхранено е амбивалентното
отношение и привързаност на детето спрямо всеки един от тях. И двамата
родители демонстрират разбиране по отношение ролята на другия при
развитието на детето им, но се разминават във възгледите си относно
отговорностите.
Вещите лица заключват, че в случая по-ефективен се оказва авторитетния
подход при майката в сравнение с либералното родителско ръководство при
4
бащата. Негативно влияние върху психичното развитие на детето има и
разминаването в стила на родителско поведение и разнопосочния подход при
възпитанието му от двамата родители, тъй като детето се научава да
манипулира единия и другия родител с оглед интереса си. Сочи се, че на този
етап е по-удачно да не са споделени родителските права, а да се предоставят
на родителя с по-висок родителски капацитет при режим на срещи с другия
родител. При детето се очертава неотговарящо на нормите поведение,
придобито или заучено, което е сравнително дълготрайно, но обратимо.
Подобно поведение се отключва в процеса на семейни конфликти, довели
впоследствие до семейната промяна и включва хиперактивност и
безпокойства, които пораждат агресивни импулси. Стресът при детето е по-
скоро от реакциите при възрастните, отговорни за грижите около него и
различията в подходите им при възпитанието му, което го обърква.
Неспокойствието и агресията му са индикатор, че не се чувства сигурен в
ситуацията на конфликт между родителите му и перспективата да живее
отделно от единия от тях. Посочва се още, че детето е заучило агресивния
модел на поведение при наблюдение как бащата разрешава проблемни
ситуации и следвайки го е проявявало агресия в групата на връстниците си.
Агресията му е и реакция на разочарование, опит за преодоляване на
препятствие по пътя към задоволяване на свои нужди, постигане на
емоционален баланс. Установено е, че на този етап при детето липсват
индикации чрез внушения да му е повлияно и да избягва срещи с единия или
другия родител.
В с. з. експертите поддържат заключението си и подробно са отговорил на
въпросите, зададени от двете страни.
По делото е представен социален доклад от ДСП – Троян. Социалните
работници са извършили задълбочено проучване по настоящия случай,
провеждали са разговори с родителите и детето. Детето е привързано и към
двамата си родители. Отбелязва се, че във висш интерес на детето и негово
право е да живее съвместно с родителите си, в сигурна и стабилна семейна
среда, като най-важното е правилното психически развитие на детето. При
израстването, възпитанието и отглеждането на детето важна и еднакво
значима роля имат и двамата родители. Ето защо е важно то да не прекъсва
връзката с никой от тях.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи:
Съгласно чл. 127 ал. 2 от СК когато родителите не живеят заедно и не
постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се
решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по
посочените въпроси.
В процесния случай родителите на малолетното дете са разделени от
близо една година. От доказателствата по делото се установи, че двамата не
могат да поддържат нормални контакти, и по настоящия казус не могат да
постигнат споразумение относно отношенията си с малолетната си син.
Затова по повод подаденото искане, посочените в закона въпроси следва да се
решат от съда.
При преценката на обстоятелствата решаващо значение има най-
добрия интерес на детето, който е най-висшият критерий, наред с
притежавания от родителите капацитет. В конкретния казус и двамата
родители са направили искане /съответно с предявяването на исковата молба
5
и насрещния иск/ да упражняват родителските права по отношение на
малолетния си син, като бъде определен съответния режим на контакти с
другия родител и издръжката.
Съдът във всеки случаи е длъжен да обсъди начина, по който
обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на
мерките.
Настоящето производство представлява спорна съдебна администрация
и постановяването на съдебното решение не е със сила на пресъдено нещо.
Всеки път при смяната на обстоятелствата и при липса на споразумение на
двамата родители, сезирания съд е длъжен да се произнесе по тези основни
въпроси от изключително значение за правилното развитие и възпитание на
детето.
В § 1 т. 5 от Закона за закрила на детето е дадена дефиниция на
понятието „най-добър интерес на детето” – същата включва преценката на
желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, които имат отношение
към детето.
В процесния случай след преценка на събраните по делото
многобройни доказателства и при съобразяване най – добрия интерес на
детето, съдът намира, че следва родителските права да бъдат предоставени за
упражняване от майката И. С., като местоживеенето на малолетния С. да е
при нея, на посочения адрес в гр. Троян. Детето посещава детска градина в
града. От социалния доклад се установява, че в жилището, което обитава
майката са налице подходящи условия за детето. Настоящия състав,
съобразявайки се с необходимостта на детето да поддържа пълноценен
контакт и с двамата си родители, счита, че следва да определи следния режим
на контакти между малолетния С. и неговия баща: всяка втора и четвърта
седмица на месеца от 10:00 часа на съботния ден до 16:00 часа в неделя с
преспиване. Петнадесет дни през лятото, по време, което не съвпада с
годишния платен отпуск на майката. Всяка нечетна година за коледните
празници /от 24 до 26 декември/ от 09:00 часа на първия ден до 18:00 часа на
последния ден на празника. Всяка четна година за новогодишните празници
/31 декември и 1 януари/ и великденските празници от 09:00 часа на първия
до 18:00 часа на последния ден на празниците.
Претенцията за заплащане на месечна издръжка, от другия родител,
който не упражнява родителските права е основателна, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. При определяне на размера на
издръжката съда следва да съобрази изискванията на чл. 142 ал. 1 СК – според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи. Съда намира, че посрещането на ежедневните нужди на
детето, което е на шест години, ще са необходими средства в размер на 500
лева, от които бащата ще заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева,
считано от датата на завеждане на делото, а майката ще обезпечи останалата
част и ще полага ежедневни грижи за детето.
6
По повод направеното искане за присъждане на съдебни разноски:
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да
намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от СК пред първата инстанция.
Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите,
когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. Както
беше посочено и горе - за разлика от исковото производство, в него не се
решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Ще следва ищеца да заплати на Държавата по сметка на съдебната
власт сумата 360 лева, представляващи 4 % ДТ върху размера на
определената издръжка за три години.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул.
„***“ № *** упражняването на родителските права по отношение на
мамолетното дете С.И. С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето С.И. С., ЕГН **********
при майката И. С. С., ЕГН **********, на адрес: гр. Троян, ул. „***“ № ***
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между
бащата И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ж. к. „***“, *** и
малолетно дете С.И. С., ЕГН **********, както следва: всяка втора и
четвърта седмица на месеца от 10:00 часа на съботния ден до 16:00 часа в
неделя с преспиване. Петнадесет дни през лятото, по време, което не съвпада
с годишния платен отпуск на майката. Всяка нечетна година за коледните
празници /от 24 до 26 декември/ от 09:00 часа на първия ден до 18:00 часа на
последния ден на празника. Всяка четна година за новогодишните празници
/31 декември и 1 януари/ и великденските празници от 09:00 часа на първия
до 18:00 часа на последния ден на празниците.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ж. к. „***“, ***
ДА ЗАПЛАЩА на И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „***“ №
***, в качеството й на майка и законен представител на сина им С.И. С., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 250,00 – двеста и петдесет лева до
5-то число на текущия месец, считано от датата на предявяване на настоящия
иск -14.10.2022 г. за в бъдеще до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ж. к. „***“, ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС
сумата 360,00 – триста шестдесет лева държавна такса, представляваща 4 %
7
върху определената издръжката за три години.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8