№ 31166
гр. София, 23.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110142008 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК
Производството е образувано по искова молба на Д. С. Д., ЕГН **********, срещу Е.
с. с административен адрес гр. София, ул. №.
В сезиращата съда искова молба се навеждат фактически твърдения, че по покана на
ищеца от 14.06.2023 г., допълнена с последваща писмена покана от 17.06.2023 г., е било
свикано Общо събрание /ОС/ на етажните собственици /ЕС/ в жилищната сграда в гр.
София, ул. №, което е следвало да се проведе на 26.06.2023 г., от 18:00 часа. В посочените
ден и час на събранието се явил единствено ищецът Д. С. Д., поради което то било отложено
за 19:00 часа. Поради липса на кворум и към 19:00 часа, събранието се отложило за
27.06.2023 г. На 27.06.2023 г. на посоченото в поканата място, в часовия интервал 18:00 –
18:05 часа се явили лицата Д. С. Д., Г. Л. Р. и Б. В. И.. Ищецът твърди, че, с оглед на
личното му явяване на събранието, в качеството му на титуляр на 27,62 идеални части от
общите части на сградата, и на основание чл. 15, ал. 3 ЗУЕС събранието в този ден и час е
било законно и се провежда по предварително обявения дневен ред, независимо от броя на
явилите се лица. Посочва, че на събранието са предложени и взети решения, както следва:
1./ избор на протоколчик в лицето на Г. Р., за което ищецът е гласувал „ПРОТИВ“, 2./
решаването на въпроса с ремонта на ревизионната шахта на сградата да се отложи за
месец септември 2023 г., за което ищецът е гласувал „ПРОТИВ“, а останалите двама
присъстващи – „ЗА“, 3./ да се извърши прихващане на извършените от Д. Д. разходи за
необходим ремонт на общите части на сградата с вноски по чл. 50 ЗУЕС /предложено от
ищеца/, за което ищецът е гласувал „ЗА“, а останалите двама присъстващи – „ПРОТИВ“, 4./
в седемдневен срок да бъдат премахнати всички поставени камери и вещи от Г. Р. и В. В. от
общите части на сградата на адрес ул. /предложено от ищеца/, за което ищецът е гласувал
„ЗА“, а останалите двама присъстващи – „ПРОТИВ“, 5./ да не се разглежда т. 4 от дневния
ред, за което ищецът е гласувал „ПРОТИВ“, 6./ да се избере нов управител и нов контрольор
на ЕС и да се освободят настоящите управител и контрольор /предложено от ищеца/, за
което ищецът е гласувал „ЗА“, 7./ да се прекрати теча на вода в банята и тоалетната на
ап. на етаж , с. на Д. Д., която вода произхожда от ап. на етаж , с. на Г. Р. и В. В.
/предложено от ищеца/, за което ищецът е гласувал „ЗА“, а останалите двама присъстващи
– „ПРОТИВ“, 8./ да се постави обявление за дължимите от Д. Д. вноски, след което да се
съберат по съдебен ред, за което ищецът е гласувал „ПРОТИВ“, а останалите двама
присъстващи – „ЗА“, 9./ Д. Д. да отстрани теча на плочата между . и . етаж около
канализационния щранг, за което ищецът е гласувал „ПРОТИВ“, а останалите двама
присъстващи – „ЗА“. Поддържа се, че вземането на последните две решения е предложено
1
от Б. И., без да са били предварително включени в дневния ред. Твърди, че към датата на
сезиране на съда управителят на ЕС не е поставил на видно и общодостъпно място на входа
на сградата съобщение за изготвяне на протокола от проведеното ОС, не е връчил на ищеца
препис от протокола от ОС и е отказал устно да му предаде такъв. При тези фактически
твърдения ищецът предявява следните искови претенции: 1./ положителен установителен
иск за установяване кои са взетите на горепосоченото ОС на ЕС решения; 2./ евентуален иск
за установяване неистинност на протокола от ОС на ЕС; 3./ евентуален иск по чл. 40 ЗУЕС за
отмяна на решенията на ОС на ЕС, взети на горепосоченото ОС, за приемането на които
ищецът е гласувал „ПРОТИВ“.
С разпореждане от 24.08.2023 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на настоящето разпореждане с писмена молба с препис за ответника да изложи
ясно, свързано и пълно фактите, на които основава претенцията си, като формулира
съответен на тях петитум и съобрази, че съгласно чл.124, ал.4 ГПК иск за установяване
съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в
случаите, предвидени в закон.
В изпълнение на дадените му указания ищецът е депозирал молба вх. №
250958/11.09.2023 г., в която преповтаря изложеното в сезиращата искова молба и се
позовава на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, че всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато
има интерес от това. Общо заявява, че взетите решения на ОС на ЕС пораждат нови правни
отношения между него, в качеството му на етажен собственик, и други лица съгласно чл. 8,
ал. 1 и чл. 11 ЗУЕС, което във всички случаи обосновава наличието на правен интерес от
водене на установителен иск за установяване какви решения са взети на ОС на ЕС.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който се
оспорва изобщо провеждането на ОС на ЕС на посочените от ищеца дата и час и по
повод на отправена от него покана, като се поддържа, че на 27.06.2023 г. е било проведено
ОС на ЕС от 19:00 часа, но с друг дневен ред, други присъствали лица, по повод на покана
на етажни собственици, притежаващи 46,16 % идеални части от общите части на сградата.
С оглед на възраженията, наведени в срока по чл. 131 ГПК и при повторна проверка
за редовност и допустимост на исковото производство, съдът е констатирал, че исковата
молба не отговаря в цялост на изискванията на процесуалния закон, поради което с
разпореждане от 30.04.2025 г. е оставил същата без движение с конкретни указания на
ищеца, както следва: 1./ да уточни дали искането му към съда е за установяване
съдържанието на конкретно взетите решения от общото събрание на етажната с., проведено
на 27.06.2023 г., или за установяване съществуването или респ. несъществуването на
възникнало правоотношение между етажната с. и етажните собственици въз основа на
решенията, взети на посоченото събрание; В случай, че искането му е за установяване кои са
взетите решения на общото събрание на етажната с., проведено на 27.06.2023 г., да обоснове
правния си интерес от този иск, а в случай, че искането му е за установяване
съществуване/несъществуване на правоотношение въз основа на решенията, взети на
въпросното общо събрание, да посочи кои са тези решения и в контекста на тях да обоснове
правния си интерес от този иск; 2./ като вземе предвид твърденията на ответната страна в
писмения отговор по чл. 131 ГПК, да уточни дали твърди, че на 27.06.2023 г. са били
проведени две различни и отделни общи събрания – едно от които по негова покана и второ
по покана на управителя на етажната с.; 3./ да обоснове правния си интерес от предявения
при евентуалност иск за установяване неистинност на протокол от общо събрание на
етажната с., проведено на 27.06.2023 г., като съобрази, че правният интерес от предявяването
на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК трябва винаги да е конкретен и не е налице когато страната се
позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални
бъдещи правоотношения с трети лица, а е необходимо да се установи, че документът ще
бъде използван като доказателство с оглед на други конкретни правоотношения между
страните, в евентуален бъдещ съдебен процес, в който документите ще се представят пред
съд за първи път; 4./ да посочи точно и ясно отмяната на кои решения на общото събрание
2
на етажната с., проведено на 27.06.2023 г., иска в настоящия процес по предявения в
условията на евентуалност иск по чл. 40 ЗУЕС.
В изпълнение на дадените му указания ищецът е депозирал молби вх. №
157431/07.05.2025 г. и вх. № 157545/07.05.2025 г., в които уточнява, както следва:
На първо място, че евентуалният иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС касае следните две
решения: „Да се постави обявление за дължимите от Д. Д. вноски, след което да се съберат
по съдебен ред“, „Д. Д. да отстрани теча на плочата между . и . етажи около
канализационния щранг“;
На второ място, посочва, че на Общото събрание на 27.06.2023 г. са взети следните
решения:
Решение № 1: ОСС прие решение главната ревизионната шахта на сградата да бъде
ремонтирана в срок до края на септември 2023 г. така че да може да служи по
предназначението си.
Решение № 2: ОСС прие решение да се прихванат извършените от собственика Д. Д.
разходи за необходим ремонт на общите части на сградата адрес ул. , София, с вноски фонд
"Ремонт и обновяване" на основание чл. 48(6) ЗУЕС в размер на 900 лева по договор № от
11.03.2010 г., и в размер на 1200 /хиляда и двеста / лева по договор № от 25.09.2015 г., в
размер на 2000 /две хиляди/ лева по договор от 30.08.2015 г.
Решение №: ОСС прие решение да се премахнат поставените камери и вещи от Г. Р. и
В. В. в общите части на сградата адрес ул. , София, включително поставените вещи на
фасадната част на балкона към улицата на етаж на тези собственици.
Решение № 4: ОСС прие решение да се прекрати теча на вода по общите части във
банята и тоалетната на ап. на етаж, с. на Д. Д., която вода произхожда от общите части или
от ВиК инсталацията в апартамент на етаж, с. на Г. Р. и В. В..
Посочва, че горепосочените 4 решения не са изпълнени до момента, като интересът
му от предявяване на установителни претенции е да се установи какво е фактическото
състояние на правоотношенията между съсобствениците, които засягат правото му на с..
Поддържа, че изброените решения са изпълними по съдебен ред и обосновава правния си
интерес от установителен иск и с възможността впоследствие да предяви осъдителен такъв
по чл. 109 ЗС.
С оглед на така направените от ищеца уточнения в исканията му към съда и при
извършване на преценка за допустимостта на производството, съдът намира, че настоящото
производство е недопустимо доколкото предявените искове са недопустими – чл. 130 ГПК.
Мотивите за това са следните:
В разпоредбата на чл. 124 ГПК изрично и изчерпателно са посочени възможните
процесуални средства за защита по реда на ГПК, а именно: иск за възстановяване на право,
когато то е нарушено или за установяване съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това – чл. 124, ал. 1 ГПК; иск за
осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да
настъпва след постановяване на решението – чл. 124, ал. 2 ГПК; иск за пораждане,
изменение или прекратяване на граждански правоотношения – само в предвидените в закон
случаи – чл. 124, ал. 3 ГПК; иск за установяване истинността или неистинността на един
документ и иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с
правно значение – само в случаите, предвидени в закон – чл. 124, ал. 4 ГПК, съответно иск за
установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение
или за отмяна на влязло в сила решение – в посочените случаи по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Според настоящия съдебен състав предявеният в рамките на настоящото
производство главен иск, уточнен с молба вх. № 157545/07.05.2025 г., е такъв за
установяване на правни отношения, възникнали от взети на проведено на 27.06.2023 г. в
18:00 часа ОС на ЕС, конкретизирани в молбата от 07.05.2025 г. Съдът намира, че този иск е
процесуално недопустим поради липса на правен интерес от завеждането му. Правният
3
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и наличието му се
преценява през цялата висящност на спора. Правният интерес е винаги налице, когато
съществува правен спор между ищеца и ответника. Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба.
Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за
правния интерес при всяко положение на делото. В разглеждания случай, ищецът навежда
твърдения за проведено с негово участие и по повод на отправена от него покана ОС на ЕС в
процесната жилищна сграда на 27.06.2023 г., от 18:00 часа, което е законно предвид именно
на неговото присъствие на събранието, на което са взети решения от него и други 2
физически лица, които и към момента не са изпълнени /съобразно уточнението от 07.05.2025
г./. В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответната страна оспорва провеждане на ОС на ЕС
на посочените от ищеца дата и час, по повод на отправена от Д. С. Д. покана и при
посочения от него дневен ред, като посочва, че на никой от етажните собственици /извън
ищеца/ не му е известно такова събрание да е било свикано и провеждано, респ. е в
невъзможност да представи протокол от събрание, за което узнава едва с получаване на
книжата по настоящото дело и каквото поначало твърди да не е провеждано. По делото не се
твърди и не се установява във връзка с посочените от ищеца решения по молба вх. №
157545/07.05.2025 г. да са били предприемани фактически или правни действия, които да са
от естество да накърнят правната сфера на ищеца. В депозираната в отговор на изисканото
от съда обосноваване на правния интерес от предявения главен иск ищецът не излага
конкретни обстоятелства, които да сочат на такъв интерес, а абстрактно се позовава на
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК и хипотетичната възможност да премине към осъдителен
иск в хода на процеса. Същевременно, съдът констатира, че в сезиращата съда искова молба
ищецът сам твърди, че на твърдяното от него ОС на ЕС мнозинството от присъстващите са
гласували „Решаването на въпроса с ремонта на ревизионната шахта на сградата да се
отложи за месец септември 2023 г.“, което съдът цени като признание на страната за липса
на взето решение с нововъведеното в молбата от 07.05.2025 г. съдържание /в която ищецът
преформулира съдържанието на решението, посочвайки че такова решение е било взето,
макар сам да е признал в ИМ, че това не е сторено/, както и сам твърди, че единствено той е
гласувал за решение за извършване на прихващане с негови задължения, за решение за
премахване на вещи на Г. Р. и В. В. и за решение за премахване на теч, за които
мнозинството от присъстващите са гласували „ПРОТИВ“ – последното съдът също цени
като признание, че решения с преформулираните и допълнени с молбата от 07.05.2025 г.
текстове не са били взети от ОС на ЕС и ищецът цели да подмени изявленията си пред съда,
навеждайки напълно противоположни на първоначалните си такива, с цел да поддържа
висящност по искове за съществуване на правни отношения по решения на ОС на ЕС,
каквото ответната страна не твърди да е провеждано и съответно да са вземани решения с
подобно съдържание, респ. да има претенции спрямо ищеца във връзка с тяхното
изпълнение. Ето защо, съдът намира за недопустим иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване съществуването на правни отношения по решения на ОС на ЕС от 27.06.2023 г.
с посоченото в уточнителна молба вх. № 157545/07.05.2025 г. съдържание. Както се посочи,
наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба. В контекста на изложеното и предвид признанието на ищеца в
сезиращата искова молба, че решения за извършване на прихващане с негови задължения, за
премахване на вещи на Г. Р. и В. В. и за премахване на теч не са взети на проведеното с
негово лично участие ОС на ЕС на 27.06.20223 г., от 18:00 часа, а, че вземането на решение
за „Решаването на въпроса с ремонта на ревизионната шахта на сградата“ се отлага за месец
септември 2023 г. /т. е. отново не е взето решение/, и изявленията в лично подадения от
всички останали етажни собственици писмен отговор, че соченото от ищеца ОС на ЕС не е
било провеждано, съдът намира, че липсва абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на главния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК - а именно правен
интерес, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба в тази част следва да бъде
върната. При изложените мотиви съдът намира за принципно недопустим и иск по чл. 40
ЗУЕС за изброените решения, доколкото предмет на посочения конститутивен иск могат да
4
бъда само положителни решения. Независимо от това и с оглед на уточненията, направени с
молба вх. № 157431/07.05.2025 г., съдът приема, че предмет на иска по чл. 40 ЗУЕС са само
двете решения, индивидуализирани в молбата от 07.05.2025 г.
Съдът констатира, че в срока, даден с разпореждане № 70069/30.04.2025 г., не са
изпълнени указанията му за обосноваване на правен интерес от предявения при условията на
евентуалност иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за неистинност на протокол от общо събрание на
етажната с., проведено на 27.06.2023 г., поради което и доколкото на страната изрично са
указани неблагоприятните последици от неизпълнение в срок на указанията, то са налице
предпоставки за връщане на исковата молба и в тази част.
Съдът намира, че предявеният в рамките на настоящото производство евентуален иск
по чл. 40 ЗУЕС, уточнен с молба вх. № 157431/07.05.2025 г., също е процесуално
недопустим поради липса на правен интерес. Това е така, тъй като правен интерес от водене
на този иск е налице, когато съществува правен спор между ищеца и ответника, какъвто в
случая явно не съществува. Явно от изявленията на етажните собственици в процесната
жилищна сграда е, че същите не твърдят съществуването в правния мир на решения с
посоченото от ищеца съдържание, конкретизирано в молбата от 07.05.2025 г., вкл. същите не
са предявявали и не предявяват претенции спрямо ищеца във връзка с подобни решения,
каквито междувременно дори ищецът не твърди да са били обективирани във вид, навеждащ
към съмнения за претенции от естество да засегнат правната му сфера. Нещо повече,
еднопосочно и двете страни по делото твърдят, че такива решения не са били валидно взети
и не обвързват етажната с., като евентуалното устно формулиране на такива в разговори
между етажни собственици не са достатъчни за обосноваване на правен интерес от водене на
съдебен процес.
При горните мотиви, съдът намира, че предявените искове са процесуално
недопустими, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде
върната в цялост, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба с вх. № 213369/27.07.2023 г.,
уточнена с молба вх. № 250958/11.09.2023 г., молба вх. № 157431/07.05.2025 г. и молба вх. №
157545/07.05.2025 г., на Д. С. Д., ЕГН **********, срещу Е. с. с административен адрес гр.
София, ул. №.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца на посочения в исковата молба
адрес: гр. София, ул. №, ет. , ап., а на ответната страна – чрез управителя Б. В., на адреса,
посочен в съобщението на 72 от делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5