Решение по дело №32468/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12225
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20221110132468
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12225
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110132468 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от И. К. М., ЕГН ********** и К. К. М.,
ЕГН **********, в качеството им на наследници на К.Т. М., срещу [ЮЛ] АД,
ЕИК [НОМЕР] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 и
сл. от ГПК за установяване недължимост на ответника на сумата от 2768,60
лева, представляваща претендирана от ответника сума за предоставени В и К
услуги за имот, находящ се в [АДРЕС] 1 за периода от 16.09.2011 г. до
15.09.2015 г. и сумата в размер на 169,80 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 16.10.2011 г. до 16.04.2021 г., поради изтекла погасителна
давност.
В законоустановения срок, от страна на ответното дружество постъпи
писмен отговор, в който се признава иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорни следните
обстоятелствата, че наследодателя на ищците и [ЮЛ] АД, ЕИК [НОМЕР] са
били в облигационни правоотношения, по силата на които ответното
дружество е предоставило В и К услуги за имот, находящ се в [АДРЕС] за
1
периода от 16.09.2011 г. до 15.09.2015 г. на стойност 2768,60 лева и размерът
на мораторната лихва за забава върху тази главница за периода от 16.10.2011
г. до 16.04.2021 г. е 169,80 лв.
Следва да се установи дали посоченото задължениe е погасено по
давност.
С оглед приложимите общи условия потребителите на ВиК услуги
заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на ВиК услугите представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на [ЮЛ] към потребителите се погасяват с
изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на [ЮЛ] се погасяват, започва да тече от деня, в който
всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а именно
с изтичане на месеца, за който се отнасят, поради което и последното
задължение за незаплатени ВиК услуги е станало изискуемо м.10.2015 г., а
давността за него е изтекла м.10.2018 г. С погасяване на главното задължение
се погасяват и законните лихви, начислени върху него.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за настъпили
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, от което
следва, че всички процесни задължения на ищеца за заплащане на ВиК
услуги, са погасени по давност.
Фактът, че оспореното от ищеца задължение е погасено по давност освен
това се признава от ответника в отговора на исковата молба.
Ето защо, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде изцяло
уважен.
2

По разноските:
Съдът намира, че доколкото ответникът признава иска, не е дал повод за
завеждане на делото на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не следва да се присъждат
разноски по производството в полза на ищеца. В този смисъл е константната
практика на ВКС – Определение № 300 от 26.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2274/2013
г., Първо ГО, Определение № 75 от 21.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1371/2017 г.,
Първо ГО, Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/2017 г., Трето
ГО, Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г., Четвърто ГО,
Определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г., Трето ГО,
Определение № 534 от 06.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4484/2019 г., Трето ГО.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че И. К.
М., ЕГН ********** и К. К. М., ЕГН **********, в качеството им на
наследници на К.Т. М., не дължат на [ЮЛ] АД, ЕИК [НОМЕР] сумата от
2768,60 лева, представляваща претендирана от ответника сума за
предоставени В и К услуги за имот, находящ се в [АДРЕС] 1 за периода от
16.09.2011 г. до 15.09.2015 г. и сумата в размер на 169,80 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 16.10.2011 г. до 16.04.2021 г., поради изтекла
погасителна давност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3