Р Е Ш Е Н И Е
№ 2221
гр. Пловдив 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6690/2019 г. по описа на РС Пловдив –
ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 14-0432-000544/24.10.2014
г. на *** Първо РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Т.М.Н. с ЕГН **********
*** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/
лв. за нарушение по чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ на
основание чл.315 ал.1 т.1 от КЗ.
Жалбоподателят Т.М.Н. не се явява в съдебно заседание,
явява се упълномощеният му процесуален представител адв. А. от АК Пловдив. Чрез
процесуалния представител и по съображения изложени в жалбата и допълнително
становище се иска от Съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно
и незаконосъобразно. Основно се изтъква аргумент за изтекла погасителна
административната отговорност давност.
Въззиваемата страна Първо РУ при ОД на МВР гр. Пловдив
не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Относно изводът на настоящата съдебна инстанция за
допустимостта на жалбата против НП № 14-0432-000544/24.10.2014 г. следва да се
отбележи следното: Обжалваното НП № 14-0432-000544/24.10.2014 г. е издадено на
24.10.2014 г., като административно – наказващият орган е приел, неправилно
според съда, същото за влязло в сила на 01.02.2014 г. – вписана дата за влизане
в сила, която предхожда датата на издаването му, при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН. За да намери приложение посочената разпоредба, следва върху НП да е
посочено, че нарушителят не е могъл да бъде намерен на посочен от него адрес,
респективно, че новият му адрес е неизвестен, като именно от деня на
отбелязването постановлението се счита за връчено, след което започва да тече
предвиденият в чл.59 ал.2 от ЗАНН 7-дневен преклузивен срок за обжалване на
същото, в рамките на който ако не е подадена жалба то се счита за влязло в
сила. В случая не е спазен чл.58 ал.2 от ЗАНН, тъй като не са били налице
кумулативно предвидените предпоставки, за да се прояви съставът на разпоредбата
и да се приеме, че НП е редовно
връчено, когато това не може да стане чрез личното му връчване на нарушителя. В
обжалваното НП е вписан адрес по местоживеене на нарушителя Н. *** ***, на
който адрес според приложена към материалите по административната преписка
докладна записка от служител на Пето РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор ООР,
с вписана дата на изготвянето й 24.11.2014 г., адресатът Т.М.Н. не е бил
намерен на адреса ***, нямал друг адрес, а по сведение на лице от друг
апартамент търсеният не живеел на адреса от 2-3 години. Без да ангажира
доказателства за евентуално друг адрес, на който да се е преместило лицето
адресат на наказателното постановление, на друг адрес, на който да е евентуално
новорегистрирано, или да събере данни за задгранични пътувания или данни за
местопребиваване чрез близки и родственици на жалбоподателя административно –
наказващият орган е приел, че това е било достатъчно, за да се позове на чл.58
ал.2 от ЗАНН към съответната неправилно преценена дата за това 01.02.2014 г.,
на която да е влязло в сила издаденото НП. Според постъпила по делото от Сектор
„Български документи за самоличност” при ОД на МВР Пловдив справка за постоянен
и настоящ адрес, както и от съдържащо се по делото копие на документ за
самолично – лична карта на наказания Т.М.Н., жалбоподателят Н. е имал само един
единствен адрес по местоживеене, който е постоянен и актуален и към процесния
на нарушението момент, и понастоящем, а именно ***. Доколкото този адрес *** е
бил известен на Първо РУ при ОД на МВР гр. Пловдив /***на което Първо РУ е
административно – наказващ орган в случая/, не е бил променян и няма никакви
доказателства, че действително лицето Н. към дата 24.11.2014 г. или което и да
е друго време да се е бил преместил на друг адрес, то и не може да се направи
извод, че са били налице кумулативните предпоставки на чл.58 ал.2 от ЗАНН и да
се приеме, че НП е връчено по установения в Закона ред и съответно е влязло в
сила. Когато НП не е връчено по установения в Закона ред, се предполага и че
същото не е съобщено на адресата, поради което пък и жалбата против това НП
/входирана в Районен съд Пловдив с вх. № 63292/03.10.2019 г. – 15.13 ч./ следва
да се приеме за допустима.
Вечерта на 27.09.2014 г. жалбоподателят Т.М.Н. ***
управлявал в *** лек автомобил *** с рег. № ***. Автомобилът бил собственост на
лицето П.И.П. от *** като за същия автомобил към датата на управлението му от
водача Н. нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Около 23.30 ч. *** Т.Н. при
управлението на автомобила „***“ с рег. № *** бил спрян за полицейска проверка
от служители на Първо РУ при ОД на МВР Пловдив и за нарушаване на забраната по
чл.315 ал.1 т.1 от КЗ /стар – отм. ДВ бр. 102/29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г./ - управление на моторно превозно средство във връзка с чието
притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, му бил съставен акт –
АУАН № 902641/27.09.2014 г. При предявяване на акта на нарушителя последният
вписал, че няма възражения. Възражения против констатациите по акта не били
направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка било издадено атакуваното наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: АУАН № 902641/27.09.2014 г., докладна
записка, копие на застрахователна полица № 11114002428630 от дата на сключване
29.09.2014 г., копие на лична карта, справка за постоянен и настоящ адрес,
оправомощителна заповед.
С оглед на така изложената въз основа на събраните
доказателства фактическа обстановка Съдът прие, че от страна на санкционираното
лице Т.М.Н. на 27.09.2014 г. е осъществен съставът на административно нарушение
по см. на чл.315 ал.1 т.1 от КЗ /стар – отм. ДВ бр. 102/29.12.2015 г., в сила
от 01.01.2016 г./, но независимо от извършването на административното нарушение,
настоящият съдебен състав прие, че е налице основание за отмяна на
наказателното постановление изцяло като незаконосъобразно – поради изтекла
абсолютна погасителна давност, изключваща реализацията на административната
отговорност.
Към момента на осъществяване на процесното нарушение
законодателят е предвиждал административно наказание в приложената в случая
санкционна разпоредба на чл.315 ал.1 т.1 от КЗ /стар/ за субект физическо лице
глоба в размер от 400 до 600 лева. Този вид административно наказание глоба
налага при преценката за изтичане на срока на давността да се приложи
съответната в НК съобразно чл.84 от ЗАНН разпоредба, а именно чл.80 ал.1 т.5 от НК. Давностният срок по чл.80 ал.1 т.5 от НК е три години, а съгласно нормата
на чл.81 ал.2 от НК „Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност.”. В настоящия случай НП е издадено на
24.10.2014 г. и в следващите се три години /с оглед на предвидената погасителна
давност в чл.80 ал.1 т.5 от НК/ не са били извършени никакви пряко насочени за
реализацията на административната отговорност действия спрямо жалбоподателя Т.М.Н.
/с оглед и на изложеното по – горе относно допустимостта на жалбата неправилно
приложение на чл.58 ал.2 от ЗАНН/. От издаването на НП до момента на подаване
на жалбата на 03.10.2019 г. /входирана в Районен съд Пловдив с вх. №
63292/03.10.2019 г. – 15.13 ч./ против това НП /невръчено по съответния за това
ред/ е минал срок по – голям от давностния срок от три години. Погасителната
давност от три години, започнала да тече на 24.10.2014 г., е била изтекла на 24.10.2017
г., като от този момент насетне обжалваното наказателно постановление, с което
се цели да се реализира докрай административната отговорност спрямо лицето
нарушител, се явява незаконосъобразно. Наред с изтичането на относителната три
годишна давност съдът прие, че и абсолютния давностен срок – от четири години и
половина /според нормата на чл.81 ал.3 от НК и чл.82 ал.3 от ЗАНН/, е изтекъл
към настоящия момент – за нарушение осъществено на 27.09.2014 г. е изтекъл на 27.03.2019
г.
Изтеклата абсолютна погасителна давност е и
основанието за отмяна на наказателното постановление изцяло като
незаконосъобразно.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ
н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-0432-000544/24.10.2014
г. на *** Първо РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Т.М.Н. с ЕГН **********
*** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/
лв. за нарушение по чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ на
основание чл.315 ал.1 т.1 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
М.Р.