Решение по гр. дело №1608/2020 на Районен съд - Добрич

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№

 

град Добрич, 16.02.2021 година

 

В    И   М   Е   Т   О     Н  А    Н   А  Р  О  Д   А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА

 

при секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 1608   по описа на ДРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на „Изи Финанс”ЕООД ЕИК *** гр.С., ул.”***, партер, представлявано от управителя Б.И. Н., с която срещу П.М.Г. ЕГН ********** ***, е предявен установителен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите,  предмет на издадената по ч.гр.д. №976/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №382 от 20.05.2020г., а именно:

-   500 лв. / петстотин лева/- парично задължение по договор за кредит  N *** от ***г.,  заедно със законната лихва от  датата на  подаване на заявлението  - 15.05.2020г. /  дата на пощенското клеймо/  до окончателното плащане;

-16,50 лв. /шестнадесет лева 50 ст./ -  договорна /възнаградителна лихва/ за периода ***г. - ***г. ;

-20,69 лв./ двадесет лева 69 ст. / -  лихви за забава за периода на забавата ***г. – ***г.;

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Претендираните права произтичат от следните обстоятелства:

Според изложените в исковата молба твърдения между страните е налице сключен договор за кредит в размер на 500 лв., като П. Г., като кредитополучател, се е задължил да върне предоставената му заемна сума в срок до ***г.  с една погасителна вноска. Между страните е уговорена и договорна възнаградителна лихва в размер на 40,50% /или сумата от 16,50 лева/.

Кредитополучателят не е изпълнил основното си договорно задължение, а именно, да върне предоставения му кредит при договорените условия на падежа. За погасяване на процесното задължение няма постъпило плащане. Ищецът претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава в размер на 20,69 лв./ двадесет лева 69 ст. за периода на забавата ***г. – ***г.;

Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е образувано заповедно производство - ч.гр.д. № 976/2020г. по описа на ДРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена надлежно на длъжника по, който в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е депозирал възражение за недължимост на претендираното вземане. Поради за това за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли се за постановяване на положително решение по предявените  искове.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомено, не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не взема участие.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете черпят правното си  основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Исковете са предявени като установителени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след надлежно подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

С молба, подадена преди първото по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника. С протоколно определение от 10.02.2021г. искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба; 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5. Предявените  искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

 С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да уважи иска, така както е предявен.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в заповедното производтсво производство, както следва: 25 лв. - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

За установителното произодтсво ищецът има право на разноски, както следва: 125 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от НЗПМ, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл. 239 от ГПК, Добричкият районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „Изи Финанс”ЕООД ЕИК *** гр.С., ул.”***, партер, представлявано от управителя Б.И. Н., и ответника  П.М.Г. ЕГН ********** ***,  че ответникът дължи на ищеца сумите,  предмет на издадената по ч.гр.д. №976/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №382 от 20.05.2020г., а именно:

-   500 лв. / петстотин лева/- парично задължение по договор за кредит  N *** от ***г. , заедно със законната лихва от  датата на  подаване на заявлението  - 15.05.2020г. /  дата на пощенското клеймо/  до окончателното плащане;

-16,50 лв. /  шестнадесет лева 50 ст. / -  договорна  /възнаградителна лихва/ за периода ***г. -***г. ;

-20,69 лв./ двадесет лева 69 ст. / -  лихви за забава за периода на забавата ***г. – ***г.

 

ОСЪЖДА П.М.Г. ЕГН ********** ***,   да заплати на „Изи Финанс”ЕООД ЕИК *** гр.С., ул.”***, партер, представлявано от управителя Б.И. Н. съдебно – деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр. дело №976 /2020г. на ДРС, както следва: 25 лв. - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, и съдебно – деловодни разноски по настоящото гр. дело №1608/2020 г. на ДРС, както следва: 125 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

 

                                           

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :