Решение по дело №1244/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба на Х. Д. М. от с.Дорково, чрез адв. Ч., против решение №1012-12-283#2 от 12.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №122-00-1963-5 от 19.10.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик. С оспореното решение на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 122-00-1963-3 от 13.03.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, съответно е потвърдено разпореждане №122-00-1963-7 от 19.10.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на Х. Д. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 31.08.2019 г. – 30.12.2019 г. в размер на 9 лева дневно.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По същество в жалбата се твърди, че от страна на административния орган не е установено по безспорен начин основанието, на което е прекратено осигуряването на лицето. В този смисъл са изложени съображения относно приложението на чл. 54б от КСО.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Ч. поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски.

Ответникът чрез юрк. С. оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира разноски, в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено от жалбоподателя заявление с вх. № 122-00-1963 от 18.11.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирано, че последното му правоотношение е с работодател от Ирландия и същото е прекратено считано от 31.08.2019г.

Към заявлението жалбоподателят е приложил заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004; копие на трудов договор; копие на преносим документ ПД U1 с потвърдени: период на осигурителна заетост от 15.05.2019 г. до 30.08.2019 г., причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“ и доход за периода от 15.05.2019 г. до 30.08.2019 г. в размер на 1 948 евро месечно; документи от Ирландия и 3 броя фишове за изплатени заплати.

С разпореждане № 122-00-1963-1 от 20.11.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 05.03.2020 г. в ТП на НОИ - Пазарджик са получени структурирани СЕД U002 и U004 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост от 15.05.2019 г. до 30.08.2019 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; доход за периода от 15.05.2019 г. до 30.08.2019 г. - в размер на 1947 евро месечно.

С оглед получената информация с разпореждане № 122-00-1963-3 от 13.03.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Х. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2019 г. до 29.04.2020 г. - осем месеца - в размер на 74.29 лв. дневно.

С разпореждане № 122-00-1963-4 е изменено разпореждане № 122-00-1963-3 от 13.03.2023 г. в частта относно периода от 31.08.2019 г. до 30.12.2019 г. - четири месеца – и относно размера – 9 лв. дневно.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо с изх. № 1030-12-744 от 27.04.2023 г. от работодателя „Keelings Softfruits UC“ е изискано предоставяне на информация за периода на работа и причината за прекратяване на заетостта.

На 12.10.2023 г. с вх. №1030-12-744#3 в ТП на НОИ - Пазарджик е получено писмо от работодателя „Keelings Softfruits UC“ в следния смисъл: „Бих желала да потвърдя, че Х. М., на горепосочения адрес, беше нает на работа в „Keelings Softfruits UC“ като работник в градинарството на срочен договор. Х. беше нает в „Keelings Softfruits UC“ между 15.05.2019 г. и 30.08.2019 г. Х. напусна длъжността при обстоятелства, при които той напусна преди края на договора си на 30.09.2019 г.“ (л. 116 от делото).

От страна на НОИ е изискан нов СЕД от компетентната институция в Ирландия - относно периода на осигурена заетост и причините за прекратяване на договора.

На 18.09.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за жалбоподателя е получен структуриран електронен документ U002 №769924 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост от 15.05.2019 г. до 30.08.2019 г. и причина за прекратяване на заетостта - напускане на служителя.

Предвид горните документи е издадено разпореждане № 122-00-1963-5 от 19.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 122-00-1963-3 от 13.03.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, както и е издадено разпореждане № 122-00-1963-7 от 19.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на Х. Д. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 31.08.2019 г. – 30.12.2019 г. в размер на 9 лева дневно.

По делото е представен договор за работа (превод л. 164 и сл.), сключен между „Keelings Softfruits UC“ и Х. М., по силата на който жалбоподателят е бил нает като работник в градинарско стопанство от 15.05.2019 г. до 30.09.2019 г. Изрично е уговорено, че това е фиксиран срочен трудов договор и следователно разпоредбите на ирландския Закон за несправедливите уволнения от 1977-2001 г. няма да се прилагат за прекратяването му, когато такова прекратяването се дължи единствено на изтичането на този срочен договор.

По делото не е спорно, че лицето е преустановило престацията си на труд за работодателя „Keelings Softfruits UC“ на 30.08.2019 г.

Издадените разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик в ТП на НОИ – Пазарджик са били оспорени по административен ред, като било издадено оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, според който пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Според 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК ясно са посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Постановеният с решението резултат е основан на конкретно описани и обсъдени факти и обстоятелства, които са съотнесени към съответните материални и процесуалноправни норми.

Съгласно чл. 54а, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на заявлението жалбоподателят е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал.1 от КСО. Не е спорна регистрацията му в Агенцията по заетостта, както и че последната му трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 15.05.2019 г. до 30.08.2019 г. в друга държава членка на ЕС - Ирландия.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за безработица - съобразно националното законодателство.

Съгласно чл. 54ж, ал. 2 от КСО влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; съответно паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Предпоставките и реда за отмяна на влязло в сила разпореждане, установени в чл. 54ж, ал. 2 от КСО, са специални по отношение на общия режим за отмяна на влязъл в сила административен акт, предвиден в чл. 99 и сл. от АПК. Изрично следва да бъде посочено, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО може да стане извън сроковете по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК. Кодексът за социално осигуряване е специален по отношение на АПК, което води до извода, че следва да се съобразяват сроковете посочени в първия. Установеният в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/ ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма и изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение /в този смисъл напр. решение № 3288 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2022 г., VI отд. на ВАС/.

С оглед данните по делото съдът приема, че извършената от административния орган преценка на новоустановените данни е обективна и еднозначна.

Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Съгласно мотивите на разпореждане № 122-00-1963-7 от 19.10.2023 г., паричното обезщетение на жалбоподателя е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2019 г. от 9,00 лева поради това, че последното прекратяване на осигуряването е по причина „напускане на служителя“.

Правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 от КСО, представлява изключение от общото правило по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл напр. решение № 9434/07.07.2014 г. по адм.дело №1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

Това налага извод, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.

Категорично е установено, че първоначално по преписката са били представени СЕД U002 и U004 (л. 61 и сл.), в които е посочено период на осигурена заетост от 15.05.2019 г. до 30.08.2019 г. и причина за прекратяване на заетостта - ,,дата на изтичане на договора“. Към подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (л. 86) е представено и собственоръчно попълнено заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 (л. 75), в което като причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период е посочено - „Изтичане срока на договора“.

При последващата проверка на тези данни обаче, изрично от работодателя „Keelings Softfruits UC“ е потвърдено, че Х. М. е бил нает в периода от 15.05.2019 г. до 30.08.2019 г., като е напуснал преди края на уговорения в неговия договор срок - 30.09.2019 г.

Така заявените от работодателя данни са потвърдени в СЕД U002 № 769924 (л. 29) от компетентна институция на Ирландия, в който е посочен период на осигурена заетост от 15.05.2019 г. до 30.08.2019 г., а като причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

Съобразно чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г., за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, документи, които са издадени от институция на държава членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата членка, в която са били издадени.

Действително в случая няма данни първоначално представените СЕД U002 и U004 да са били отнемани при условията на чл. 5, § 2 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г.

В чл. 5, § 3 от същи Регламент(ЕО) № 987/2009 обаче е предвидено, че по силата на параграф 2 когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва - доколкото е възможно - по искане на компетентната институция необходимата проверка на тази информация или документ.

В случая от компетентната администрация в България е предприета именно такава проверка, в хода на която е получена безпротиворечива информация относно начина на прекратяване на трудовото правоотношение между Малехунов и работодателя му. Тази информация е зачетена при условията на чл. 5, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009. За да бъде сторено това от страна на компетентната администрация в България, не е необходимо първоначално представените СЕД U002 и U004 да са били изрично отнемани от издалата ги администрация в Ирландия. Отричането на заявените в тях данни е последица именно от издаването на последващия СЕД U002 № 769924, в който след извършената повторна проверка са установени действителните данни по случая.

Следва да се отбележи изрично, че фактът, който обосновава извода, че удостоверените в СЕД U002 № 769924 от администрацията в Ирландия и в писмо от 12.10.2023 г. от работодателя „Keelings Softfruits UC“ данни са истинни, е изричната уговорка между Малехунов и работодателя в договора, сключен помежду им, че жалбоподателят се наема като работник в градинарство от 15.05.2019 г. до 30.09.2019 г., като изрично е посочено, че това е срочен трудов договор. По делото няма спор, че след 30.08.2019 г. Малехунов не е изпълнявал задълженията си по договора, т.е. трудовото правоотношение е било прекратено. При това положение е очевидно, че основание за прекратяването му не е възможно да бъде изтичане на уговорения между страните срок на действие на договора. Не се твърди и не се установява уговорките по договора да са били променяни от страните след неговото сключване, съответно предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение да е станало по инициатива и по воля на работодателя „Keelings Softfruits UC“ или по някакви други, независещи от Малехунов причини.

Затова следва да се приеме, че причината за прекратяване на правоотношенията между Keelings Softfruits UC и жалбоподателя е именно посочената в СЕД U002 № 769924 и в писмото на работодателя от 12.10.2023 г. - напускане на служителя.

Поради това размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл. 54б, ал. 3 от КСО въз основа на наличните официални и редовни документи. Възраженията на жалбоподателя за неправилното им определяне съдът намира за неоснователни, като в тази връзка следва изрично да се посочи, че оспорването истинността на документите остана недоказано в съдебното произвдство, поради което на основание чл. 194, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от ГПК следва да бъде признато за такова.

С оглед на гореизложеното правилно с разпореждане № 122-00-1963-5 от 19.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 122-00-1963-3 от 13.03.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и с разпореждане № 122-00-1963-7 от 19.10.2023 г. е изменен размера на отпуснатото парично обезщетение, като е приложен по чл. 54б, ал. 3 от КСО и са определени нов размер за периода от 31.08.2019 г. – 30.12.2019 г. от 9 лева дневно.

Процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважена претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Д. М. от с. Дорково против решение № 1012-12-283#2 от 12.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.

ОСЪЖДА Х. Д. М., [ЕГН] да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 119 от КСО.