РЕШЕНИЕ
№ 977
гр. Добрич, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20213230103548 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК:
Образувано е по повод искова молба, подадена от Ц. И. Р.а - В. с ЕГН
********** и Х. И. Р. с ЕГН **********, с която срещу Р. М. М. с ЕГН
********** са предявени субективно и обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетения за
причинените им имуществени и неимуществени вреди от непозволено
увреждане, както следва
- по 1500 лева за всеки ищец за претърпените от тях неимуществени
вреди от деликт - увреждане на надгробен паметник, собственост на ищците,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
15.11.2021 г. до окончателното плащане.
- по 3600 лева /в увеличен размер по реда на чл. 214, ал.1, изр. 3 от ГПК/
за всеки ищец за причинените им имуществени вреди от деликт - увреждане
на надгробен паметник, собственост на ищците, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021 г. до окончателното
плащане
Претендират се сторените по делото разноски.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства и твърдения:
Ищците са собственици на гробно място в гробищен парк в гр. Добрич №
***, в които са погребани техни предци и в който през 1908г. е поставен
ръчно изработен паметник от мрамор с орнаменти. Лелята на ищците Й. Р.
починала на ***г. Приживе Р. завещала цялото си имущество на ответника.
Между страните се водят граждански дела по повод завещанието. Година
1
след смъртта на Р. ищците поставили на гроба й паметна плоча с нейното
име. Впоследствие ответникът поставил без знанието и позволението на
ищците две плочи върху надгробния паметник от 1908г. /в неговата горна
част/ с надписи "С почит и уважение Р.” и "Й. Х. Р. ***”. В гроба, в които
била погребана Р., били погребани нейни родственици. С поставянето на
двете плочи ответникът извършил оскверняване на гроба на прародителите на
ищците. Имената на Й. Р. били изписани най- отгоре, като по този начин се
нарушвала йерархията в изписването на имената на починалите. Нарушена
била фасадата на паметника. Недопустимо било изписването на името на жив
човек на надгробен паметник , който нямал нищо общо с рода на ищците. С
поставянето на плочите паметникът бил повреден. Същите не можели да се
премахнат, без да се разруши целостта му. Според ищците стойността на
паметника и съответно претърпените от тях имуществени вреди възлизат на
7300 лева. В резултат на това деяние всеки от тях е претърпял и
неимуществени вреди - болки и страдания, чувство за безпомощност и
беззащитност предвид престъпното засягане на личната им сфера, изразяващо
се в повреждане на паметника, който е с историческа и емоционална стойност
.По изложените съображения се моли за уважаване на исковете в цялост.
Претендират се сторените по делото разноски.
В първо съдебно заседание ищците поясняват, че покойната Й. Р.,
считано от 2009г. е била във влошено психическо здравословно състояние,
поради което през 2018г. същата била поставена с решение на Окръжен съд
гр. Добрич под запрещение. Твърди се, че от 2009г. до поставянето й под
запрещение ответникът Р. М. се е грижил за Й. Р. в изпълнение на сключен
договор за наем, по силата на който вместо ответникът да заплаща наем е
следвало да се грижи за Й. Р., както и да заплаща ежемесечните и текущите й
разходи.
В срок представят писмена защита. Сочи се, че осъщественото от
страна на ответника въздействие върху процесния паметник представлява
непозволено, неправомерно и грубо посегателство върху чужда движима вещ
- надгробен паметник изграден и поставен от родовете М. и Р.и, който има не
само емоционална, но и историческа стойност за ищците. Повреждането на
паметника, според ищците е престъпление, което засяга обществените
отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху
движими или недвижими вещи, и по- конкретно тези, които осигуряват
физическата цялост на вещите и запазване на техните качества така, че те да
служат по предназначението им. Ответникът злоупотребил със здравословно
състояние на тяхната леля, с цел да придобие имуществото й. Според
ищцовата страна ответника не е имал намерение да изпълни свой нравствен
дълг. Последният е предприел действия по поставянето на плочи с надгробен
надпис, чак след като е даден ход на делото за обявяване на завещанието в
негова полза за недействително и след като в първото съдебно заседание,
опитвайки се да изтъкне близки отношения с покойната, е заявил, че щял да
се погрижи за гроба й. Действията на Р. М. довели до естетически
неприемлива промяна във външния вид на паметник - чужда движима вещ,
като тези действия са извършени в разрез с общоприети правила за реда, по
2
който се поставят/изписват имената на починалите и църковни правила
относно разположението на тези имена по паметниците. В обобщение се
твърди, че действията на ответника са противоправни, не представляват
изпълнение на нравствен дълг и противоречат на морала и добрите нрави,
представляват грубо посегателство върху чужда движима вещ - надгробен
паметник изграден и поставен от родовете М. и Р.и, който има не само
емоционална, но и историческа стойност за ищците, като това посегателство
освен че е извършено неправомерно, на практика е довело до повреждане на
паметника, която повреда не може да бъде отстранена без да се разруши
целостта му.
Ответникът оспорва исковете. Заявява, че плочите са сложени по
желание и разпореждане на Й. Р. преди смъртта й. Оспорва се с поставянето
им ищците да са претъпели описаните в исковата молба имуществени и
неимуществени вреди. С поставянето на плочите на гроба на Р. ответникът
изпълнил свой нравствен и морален дълг в качеството си на неин универсален
наследник. Приживе Р. му завещала цялото си имущество и той й дължал
почит и уважение. Поставянето на надгробни плочи било израз именно на
почит и отговаряло на обществения морал и християнската религия. Плочите
били изработени съобразно особеностите на паметника и били на стойност
500 лева. Счита се, че същите не увреждат паметника, не закриват
съществуващи надписи и могат да бъдат премахнати, без да се наруши
целостта му.
Изразяването на лична почит и уважение не би могло да доведе до
описаните в исковата молба неимуществени вреди. Ищците били лишени от
наследството на Р. и от това те изпитвали неприятни усещания и емоции, а не
от поставянето на надгробните плочи. Навежда твърдения за липса на
установени между ищците и Й. Р.а близки взаимоотношения. Между ищците
и тяхната наследодателка били водени съдебни дела. Ответникът бил този,
който се грижил за Й. Р.а, водел я на операции - на тазобедрената става, на
очите. След като ищците разбират, че тяхната леля е извършила завещание в
полза на Р. М., започват да предприемат действия по поставянето й под
запрещение. През 2017г. Х. и Ц. Р.и заключват Й. Р.а и не й позволяват да се
среща с никой.
Поради изложеното се настоява за отхвърляне на исковете в цялост и за
присъждане на разноски.
В първо съдебно заседание ответникът оспорва твърденията, че Й. Р. от
2009г. е била във влошено психическо състояние. Поддържа релевираното в
писмения си отговор възражение, че е изпълнил свой нравствен и морален
дълг по заръка на покойната. Твърди, че с поставянето на плочите не се
уврежда паметника, както и че не съществува ред в изписването на имената
на починалите върху надгробните плочи. Сочи, че от 2017г. ищците не са
позволявали на никого, включително и на него, да посещава Й. Р., за което
същият е подавал жалби до прокуратурата и полицията и че всъщност е узнал
за смъртта й по-късно, като е поставил паметната плоча от материал и начин,
указан от самата покойница.
Р. М. депозира в срок писмена защита, с която поддържа възраженията
3
си за неоснователност на предявените искове. Поставянето на надгробните
надписи е вследствие лично желание и разпореждане на покойната, която е
искала той да получи цялото й движимо и недвижимо имущество. Със своите
действия ответникът е изпълнил един свой нравствен ангажимент, поет
приживе на неговата завещателка. В този смисъл, според него, са и
показанията на разпитаните по делото свидетели М. и П.. Според него се
касае не за вреда, а за изпълнение на насрещно нравствено задължение в
знак на почит и уважение, поет приживе и изпълнен след смъртта на Р.. От
приетата по делото съдебно – техническа експертиза, според ответника, се
установява, че е напълно възможно премахването на двете плочи, залепени на
горната лицева част на паметника, при това без да се разруши паметника или
съседни на двете плочи елементи. Според Р. М. съдът следва да съобрази
специфичните характеристики на паметника, установени по делото, а именно:
- 100 годишен паметник, липсата на каквато и да е грижа и поддръжка за него.
Твърди се липса на причинна връзка като елемент от условията за
основателност на исковете за имуществени вреди – поради липсата на
почистване и подмазване на дамарите на камъка, от който е изработен ,
вредата би била налице и при обичайно стечение на обстоятелствата, както и
при мислено изключване на поведението на деликвента. Позова се на
практика на ВКС, обективирана в решение № 62/05.07.2022 г. 2 ГО, гр.д. №
4036.2021 ВКС и решение № 9 от 2.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г., Ill гр.
о., с които е дадено тълкуване как се преценява наличието на причинна
връзка като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а
именно: „Причинната връзка е философска категория и общото понятие за
нея е създадено от философската наука, но то е валидно и за правната.
Деянието трябва да е това условие, без което вредата не би настъпила. И
обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не
беше осъществено, липсва причинна връзка между тях“. В обобщение се
твърди, че исковете са неоснователен поради липса на вреди и на причинно-
следствена връзка между противоправно и виновно поведение на ответника и
претендираните от ищците вреди. Оспорва се ищците да са претърпяли
психични негативни преживявания във връзка с констатираното поставяне на
процесните плакети от ответника.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът е сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от
който са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина. Вината се предполага до доказване на
противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е
действал виновно и да се освободи от отговорност. Обединяващият елемент
на всички останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане, е причинната връзка. Тя не се предполага, а следва да се докаже
от увредените (съгласно решение № 370 от 11.11.2011 г. на ВКС, т.е. от
4
ищците. Понятието „вреда“ (което не е нормативно определено) следва да се
тълкува в широк смисъл — като всяко смущение, накърняване или засягане
на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и
психическо състояние. По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди,
за които е установено, че са в причинна връзка (резултат на) противоправното
и виновно поведение на дееца.
В тежест на ответника е оборването на презумпцията по чл. 45, ал.2 от
ЗЗД. Ответникът следва да докаже и наведените от него възражения срещу
основателността на иска.
По делото не е спорно, а и видно от удостоверение за наследници с изх.
№ ***., издадено от Община град Добрич, ищците Х. И. Р. и Ц. И. Р.а – В., са
единствени наследници по закон на Й. Х.ва Р., починала на ***г. Ищците се
явяват племенници на починалата.
Установява се, че въз основа на искова молба на Ц. и Х.в Р.и срещу Й.
Р.а и Р. М. е образувано гр. дело № 2750/2016г. по описа на ДРС с предмет
делба на недвижими имоти /съгласно удостоверение от 21.05.2018г., издадено
от ДРС – л. 42 от делото/.
С влязло в сила на 16.07.2021г. Решение № 74 от 09.03.2020г. по гр.
дело № 147/2017г. на ДОС, на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, е унищожен
сключения между Й. Р.а и Р. М. сключения на 16.06.2014 г., с нот.акт №160,
том І, рег.№1803, нот.д.№139/2014 г. на нотариус с рег. №519на НК, с район
на действие района на ДРС, договор за дарение на 6/10 идеални части от
поземлен имот. Посоченото дело е образувано по искова молба на Й. Р. ,
поставена в хода на производството под запрещение.
Установява се, че с нотариално завещание, вписано в СВ-гр. Добрич под
акт № 20, том I от 05.07.2010г. /л. 34 и л. 35 от делото/ Й. Р. е завещала на Р.
М. собствените си недвижими имоти.
Между страните не е спорно, че Й. Р.а е погребана в семеен гроб на
родовете М. и Р.и, в който през 1908г. е поставен надгробен паметник.
Установява се, че след смъртта на Й. Р.а ищците са поставили на
задната страна на паметника керамична плочка с нейна снимка и надпис. Не е
спорно, че в горната лицева част на паметника ответникът от своя страна е
залепил две плочи със следното съдържание „ С почит и уважение Р.“ и „Й.
Хр. Р. 1924-2020“.
Към доказателствения материал по делото е приобщено заключение по
съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещото лице Н. Л.. Експертът
пояснява, че надгробният паметник е изработен от пясъчник (т.н.
„мраморизирани" пясъчници) с призматична форма и се състои от три части,
слепени с циментов разтвор - основа, централна част с барелеф и горна част с
кръст. Барелефът изобразява тъгуващ ангел, който носи венец, а паметникът
от лицевата и задната си част е изписан с имена на покойници от рода.
Новопоставени на паметника са в горната му лицева част залепените по една
правоъгълна и една триъгълна мраморни плочки с дебелина 14 мм, а отзад
новопоставена е една керамична плочка със снимка и надпис. Експертът
докладва, че паметникът е над 100 годишен и е в лошо техническо състояние
и неподдържан. Според вещото лице, ако дамарите (жили в камъка, по които
5
той най-лесно се цепи и обработва) са непредотвратими поради атмосферните
влияния и процесите, протичащи в камъка, то поддържането на паметника е
напълно в човешките възможности. Същият е констатирал, че около
половината от фугите не са подмазани, на места са отворени, на дълбочина
достигат до 1 см., като дъждът, снегът и ледът, заедно с пукнатините по
дамарите, бавно рушат паметника чрез напреженията на натиск, които
създават между отделните му части. Според вещото лице паметникът
вероятно никога не е бил почистван, като по повърхнините му са започнали
да се развиват мъхове и лишеи, които съответно нарушават гладкостта на
барелефа и на останалите повърхнини и предизвикват микропукнатини по,’
съответните повърхнини, със съответните последици произтичащи от
микропукнатините.
Експертът докладва, че пазар на подобни надгробни паметници от
миналото вече не съществува, поради което стойността му може да се
определи предвид неговото текущо състояние и като процент от разходите по
създаването на нов подобен паметник. Сегашната пазарна стойност на
паметника като процент от стойността на нов подобен паметник експертът
определя като възлизаща на 60 процента от стойността на нов подобен
надгробен паметник или на сумата от 7200 лева.
Според вещото лице историческата стойност на всеки паметник е
свързана с историческата памет и история на обществото, националната
идентичност и/или има определена научна или културна стойност. Пояснява,
че паметници са били издигани в продължение на хилядолетия и често те се
оказват най-устойчивите на времето обекти, като по този начин стават
символи на времената и народите, а надгробните паметници са едни от най-
масовите. Основната функция на надгробни плочи и паметници е да се
съхрани паметта на мъртвите и нейното увековечаването за бъдещите
поколения. Тези паметници имат значение за следващите, поколения на
починалите и нямат значение за останалите членове на обществото. Ако все
пак може да се говори за историческа стойност на определен паметник, то
тази историческа стойност е винаги свързана с историческата роля на лицето,
в памет на което е издигнат надгробния паметник. В обобщение експертът
стига до извода, че без съмнение паметникът има историческа, емоционална и
други ценности за последващите (живите) представители на рода Р.и, но не и
за обществото.
Вещото лице е категорично, че е напълно възможно премахването на
двете плочи, залепени на горната лицева част на паметника, при това без да се
разруши паметника или съседни на двете плочи елементи на паметника.
Наличието на множество съвременни преносими електроинструменти, както
и на ръчни такива и квалифицирани майстори на паметници, според него
способстват сравнително лесното премахване на двете новопоставени от
ответника в горната част плочи. Пояснява обаче , че на местата на плочите ще
останат петна, независимо колко добре ще бъде почистен слепващия
материал, които ще се отличават по цвета на своята повърхност от цветовете
на другите повърхнини на паметника. Наред с това вещото лице докладва,
че е напълно възможно изработването на нов паметник със същите материали
6
и орнаменти - материалите за камъка съществуват на множество места в
България, а изработването на барелефи/орнаменти от камък никога не е
преставало в страната, т.е. не съществуват технически и технологични
проблеми, които да препятстват създаването на нов подобен паметник.
Според вещото лице изработването на нов паметник със същите материали и
орнаменти би възлязла на около 12 000 лева, вкл. материали, труд и монтаж
на паметника.
При изслушването си експертът пояснява, че за да се отстранят
поставените от ответника две плочи е необходимо да се разрежат
определени участъци, например да останат парчета по 1 см или 2 см, или 3
см., като натискът, който се осъществява при това рязане на плочите на части,
е не повече от 40 – 50 кг., колкото режещият инструмент на ъглошлайфа да
влезе в материала. Според експерта не съществува никакъв проблем да
отделиш парченце 1-2 см от камък, който е дебел 30 см. Възможност за
нарушаване на камъка, според него, не съществува, въпреки че горната част,
където са залепени тези плочи, е най-паянтова и вероятно трябва да се
придържа или подпира, или да се подава много бавно ъглошлайфа. След като
се премахне плочата, тъй като тази повърхност е била почистена до гладкост,
според вещото лице ще останат две по-бели петна, които с течение на
годините, може би пет, десет, ще обраснат отново с мъх. Според него
паметникът е лошо техническо състояние, произтичащо от неподдържането и
непопълването на фугите с цимент. Повече от 10-20 години фугите на
паметника не са почиствани, тъй като за такъв период от време се появяват
лишеи върху камъка. Барелефът описва като зеленясал. При изслушването си
заявява, че не е допустимо някой, особено от друг род, да лепи на надгробен
паметник табели, надписи и т.н. Експертът е категоричен, че поставените от
ответника плочи не са стила на паметника. Посочва, че оглеждал и други
паметници, но никога не е виждал подобни надписи, залепени в най-горната
част. Пояснява, че няма точно определен ред за изписване на имената на
покойниците, но през последните 40 – 60 години се е наложил един ред, като
първоначално се изписват най-отдавна починалите и надолу са имената на
наскоро починалите. Според него, общоприето е, когато мястото не достига,
пред самия паметник да се поставят малки мраморни плочи, на които се
изписват имената и датите на раждане и смърт на покойниците, без да закрива
паметника. Според него е недопустимо в горната част на паметник да се
изписват имена. Пояснява, че е чувал, че най-горната част от паметника е
оставена за възвишеното.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, оспорено от страна на
ответника, като задълбочено и компетентно изготвено. Релевираните от
страна на Р. М. оспорвания съдът намира за бланкетни и неоснователни още
повече че същият не е поискал по реда на чл. 201 от ГПК допълнителна или
повторна експертиза.
По искане на страните са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпита на водените от ищците свидетели М.Д.В. и Д.М. В., както и сочените
от ответника – М. В. П. и Е.Е. М..
Свид. В. /син на ищцата Ц. Р.а и племенник на ищеца Х. Р./ споделя, че
7
неговото семейство са се погрижили за погребението на неговата леля Й. Р..
При посещение на гроба на покойната, на Задушница, родителите му
установили, че върху паметника били поставени две плочи от Р. М.. Майка му
и вуйчо му били изненадани, огорчени и омърсени от случилото се.
Свид. В. съпруг на ищцата/ споделя, че съпругата му, след като видяла
поставените от ответника плочи на гроба на нейните родственици, била
тъжна. Веднага се обадила на своя брат, който останал учуден и озадачен как
жив човек може да изпише името си на паметник. Според свидетеля гробът
на Р.и бил осквернен. Той и съпругата му се конслултирали с хора от
църквата, които им обяснили, че мястото, на което били поставени двете
плочи от страна на ответника, било свързано с небето, с горния свят и там не
трябвало да има надписи.
Свид. П. /без дела и родство със страните/, споделя, че в периода 2005г.
– 2006г. бил помощник – нотариус. Тогава се запознал с Й. Р., която му е
споделила, че Р. М. се грижи за нея и й помага. Р. се обърнала към него за
съвет при съставяне на саморъчно завещание . При съставяне на нотариално
завещание в полза на ответника, тя била наясно, че има наследници по закон,
но това за нея било нравствен акт на благодарност, че Р. се грижи за нея. От
Й. Р. свидетелят знаел, че тя не поддържа никакви отношения с роднините си.
Свид. М. /без дела и родство със страните/, споделя че е била приятелка
с Й. Р.. Р. много помагал на Й. и тя много го обичала. Ответникът носел храна
на Й., водел я на лекар. От 2017г. ищците Ц. и Х. не позволявали на никой да
посещава Й. – сменили бравата на апартамента й и изключили телефона й.
Свидетелката споделя, че Й. се страхувала от племенниците си , не ги
обичала и изобщо не искала да ги вижда. Тя искала, след като умре,
ответникът да я погребе, да сложи на гроба й мраморна плоча кога е родена,
кога е починала и той да се разпише, че е направил тази плоча.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а
необсъдените, съдът намира да са неотносими.
Относно исковете по чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди:
Установената по делото фактическа обстановка налага съдът да приеме,
че е доказано, че ответникът е осъществил първият елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, изразяващо се в
поставяне в горната лицева част на надгробен паметник на две мраморни
плочи – една правоъгълна и една триъгълна с дебелина 14 мм., със следните
надписи: „С почит и уважение Р.” и "Й. Х.ва Р. ****”. Това деяние съдът
намира, че е противоправно като нарушаващо на първо място правото на
собственост на паметника /доколкото по делото не е спорно, че паметникът е
поставен на гроб, в които са погребани родственици на ищците – от родовете
М. и Р.и, към които ответникът не принадлежи/. Наред с това деянието
нарушава общоприети правила и обичаи – съдът споделя изложеното от
вещото лице в съдебно заседание, че макар да няма законоустановен ред за
изписване на имената на покойниците, житейски логично е първо да се
изписват най-отдавна починалите и надолу да са имената на наскоро
починалите. Съдът намира, че е недопустимо /с оглед морала и наложилите се
обичаи/ в горната част на надгробен паметник да се изписват имена още
8
повече и на жив човек. Тази най-горната част от паметника, както посочи и
експертът, е оставена за възвишеното. Противоречието с морала е въведено
като законово понятие и основание в редица закони. Общественият морал
предполага съобразяване с етичните норми на отношения между членовете на
едно общество, много от които са неписани. Според настоящия съдебен
състав с деянието си ответникът е нарушил правила от неформален характер,
бидейки неписани такива, но които наред с правните норми регулират
обществените отношения.
Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответникът не обори
законовата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за виновно поведение. Дори да
се приеме, че същият е предприел поставянето на плочите в изпълнение на
свой морален дълг към покойната Й. Р., то самото деяние е осъществено в
разрез с общоприети правила, обичаи и норми и то по отношение на чужда
движима вещ.
Според съда е налице и следващият елемент от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане, а именно: всеки от ищците е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, чувство за
безпомощност и беззащитност предвид засягане на личната им сфера.
Безспорно процесният паметник е с емоционална стойност за рода Р.и, към
които принадлежат ищците.
В настоящата хипотеза е доказана и причинната връзка, изразяваща се в
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата.
Следователно са изпълнени всички елементи на фактическия състав по
чл. 45 ал. 1 от ЗЗД относно исковете за неимуществени вреди. Съгласно тази
разпоредба, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. При настъпило увреждане възниква задължение за обезщетение при
прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД
Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент
на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател; поради това
и не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с
обективни характеристики. При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят. Такива факти са характерът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително
влошаване състоянието на здравето, морални страдания, осакатявания,
загрозявания, продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото
лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира,
обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще
болки и страдания, настъпили в резултат от деянието.
По отношение на предявените искове за неимуществени вреди съдът
счита същите за доказани по основание. Съобразявайки естеството на
9
причиненото увреждане на всеки един от ищците, съдът намира, че размерът
на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за
всеки от тях възлиза на по 300 лева. При определяне на обезщетението съдът
съобразява данните за обтегнатите отношения между ищците и покойната /в
тази насока са показанията на водените от ответника свидетели П. и М., които
съдът кредитира като обективни и безпристрастни/ , но и обстоятелството, че
се касае за семеен гроб, в който освен Й. Р., са погребани и други родствени
на ищците.
По изложените съображения предявените искове се явяват основателни
до размера от по 300 лв. /за всеки ищец/, като за горницата над тази сума до
предявения размер от по 1500 лева подлежат на отхвърляне. Дължима е и
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Относно исковете по чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди:
Описаните в исковата молба имуществени вреди като елемент от
сложния фактическия състав на деликта не са установени и доказани .
Съобразно заключението на вещото лице се налага извода, че премахването
на двете плочи, поставени от ответника, е технологично възможно, не би
довело до нарушаване целостта на паметника и не би увредило другите му
елементи. Неуспешното доказване на твърденията на ищците за причинени
им имуществени вреди в размер от по 3600 лева задължава съда да приложи
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Констатираната липса на един от елементите на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане /съставен, както
беше посочено по-горе, от елементи по отношение, на които законът изисква
да са кумулативна даденост/ , обуславя неоснователност на предявените
искове за имуществени вреди, които следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Относно разноските по производството:
С оглед изхода на спора, в тежест на ищците следва да се възложат
разноски, както следва : 100 лева -заплатена държавна такса /или по 50 лева за
всеки ищец/; 160 лева - адвокатско възнаграждение /или по 80 лева за всеки
ищец/ и 50 лева - депозит за вещо лице /или по 25 лева за всеки ищец/.
В полза на ответника от страна на ищците са дължими разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 810 лева .
Така мотивиран, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 45 от ЗЗД, Р. М. М. с ЕГН ********** от град
***да заплати на Ц. И. Р.а - В. с ЕГН **********от г***, и Х. И. Р. с ЕГН
********** от град ***, сума от по 300 лева на всеки от тях,
представляваща обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, чувство за безпомощност и
беззащитност , произтичащи от деликт - поставяне на две плочи в горната
10
част на надгробен паметник, собственост на ищците, със следните надписи:
„С почит и уважение Р.” и "Й. Х.ва Р. ***”, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над уважения размер от по
300 лева до предявения от по 1500 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. И. Р.а - В. с ЕГН **********от град ,
**, и Х. И. Р. с ЕГН ********** от град*** , срещу Р. М. М. с ЕГН
********** от град ** искове по чл. 45 от ЗЗД за заплащането на всеки от
ищците на сума от по 3600 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищците имуществени вреди, изразяващи се увреждане от
страна на ответника на надгробен паметник, собственост на ищците, чрез
поставяне на две плочи в горната част на паметника със следните надписи: „С
почит и уважение Р.” и "Й. Х.ва Р. ***”, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 15.11.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ЗЗД, Р. М. М. с ЕГН ********** от
град ** да заплати на Ц. И. Р.а - В. с ЕГН **********от град ** и Х. И. Р. с
ЕГН ********** от град ***, сторени по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете, както следва: по 50 лева -заплатена държавна
такса ; по 80 лева - адвокатско възнаграждение и по 25 лева - депозит за
вещо лице .
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.3 от ЗЗД, Ц. И. Р.а - В. с ЕГН
**********от град ***, и Х. И. Р. с ЕГН ********** от град ** , да заплатят
на Р. М. М. с ЕГН ********** от град Добрич,**, съдебно деловодни
разноски в размер от по 405 лева всеки /или обща сума в размер на 810 лева/
.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11