Решение по дело №687/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7363
Дата: 26 ноември 2018 г. (в сила от 9 септември 2020 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20171100100687
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.....

 

гр.София, 26.11.2018год.

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                            СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 687 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.

 Образувано е по предявени от З.Д.А., И.М.А. срещу З. „У.“ АД субективно и обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците следните суми: на З.Д.А. сумата от 200 000лв., частичен иск от пълен размер от 220 000 лв.; на И.М.А. сумата от 180000лв., частичен иск от пълен размер от 200 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 17,08,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми от 29,08,2016год. до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се доводи, че на 17,08,2016год., около 16:20 часа, в село Дълбоки, по ул. „Върба“ водачът на лек автомобил, с марка „Мерцедес“, модел „С200“ с рег. № ********– Ж.Г.Ж., е нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с превишена скорост, вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие, при което са ударени намиращите се на източния тротоар пешеходци, измежду които и М.А.А.– съпруг на ищцата З.А. и баща на И.М.  А.. На пострадалия са причинени телесни повреди несъвместими с живота и причинили смъртта  му. В резултат на инцидента, ищците са претърпели неимуществени вреди, произтичащи от загубата на техен близък. Посочва се, че във връЗ.а с настъпилото произшествие е било образувано ДП № 293/2016год. по описа на КАТ – Стара Загора, което към настоящия момент е висящо. Излагат се съображения, че произшествието е било причинено по вина на водачът на лекия автомобил - Ж.Г.Ж., която не е съобразила поведението си с правилата за движение по пътищата. Поддържа се, че гражданската отговорност на делинквента е застрахована при ответното дружество, поради което за ищците е възникнало право да претендират обезщетение пряко от застрахователя на делинквента. Твърди се, че е депозирана претенция с вх. № 15639/29,09,2016год. пред застрахователя, по която последният не се е произнесъл в законоустановения срок - обстоятелство, обуславящо интерес от исковата претенция.

Съобразно изложеното е заявено становище за  основателност на  исковата претенция. Претендират разноски.

Ответникът-З.У.  АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва да е извършен деликт. Поддържа да е недоказано осъществено противоправно деяние от страна на застрахования водач, както и причинната връЗ.а между действията на водача и настъпването на ПТП от една страна и между пътнотранспортното произшествие и смъртта на М.А.от друга. Излага доводи да са налице обстоятелства, иЗ.лючващи вината на делинквента. Оспорва началния момент на дължимост на законна лихва, тъй като претендиращите обезщетение  не са представили изискуемите документи по щетата по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В указания законоустановен срок по реда на чл. 373 от ГПК  е депозиран отговор на допълнителна искова молба, в който се навеждат доводи за съпричиняване от страна на починалото лице М.А.на вредоносния резултат, който се намирал върху пътното платно. Съдът намира възражението да е процесуално допустимо, тъй като е заявено преди по делото да е представен препис от досъдебното производство и при липса на данни относно механизма на произшествието.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.

Третото лице помагач- Ж.Г.Ж. не излага становище по основателност на претенцията.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото доказателства –констативен протокол за пътно-транспортно произшествие от 18,08,2016год. е видно да реализирано произшествие на 17,08,2016год., около 16,20часа, в с.******* и с участието на лек автомобил Мерцедес, модел С 200, с рег.№********, управляван от Ж.  Г.Ж. и пешеходците М.А.А.и А.Т.  А., при което на пешеходците са причинени  физически травми.

Безспорно между страните е обстоятелството относно наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност  за увреждащото МПС  към датата на застрахователното събитие./определение постановено по реда на чл.146 от ГПК в закрито съдебно заседание от 24,10,2017год. /

Видно от удостоверение за наследници № АО-117/24,08,2016год. на Община Стара Загора ищците се легитимират като законни правоприемници на починалото лице –съпруга и син.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се  установява, че при ПТП починалия е получил следните травматични увреждания: черепномозъчна травма, гръдна травма, счупване на таза, счупване на дясно бедро и счупване на  десните странични  израстъци на  поясните прешлени, който са довели в своята съвкупност до летален изход. Причинените травматични увреди отговарят на установения механизъм на пътнотранспортното произшествие.

От изслушаната съдебна автотехническа експертиза се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно: На 17.08.2016 г., около 16,20часа в с.******** е реализирано ПТП. Ширината на пътя е 5 метра, без хоризонтална маркировка, без данни за налични пътни знаци, с износено асфалтово покритие и с наличие на дупки. Произшествието е настъпило пред магазин за хранителни стоки, пред който е била изнесена маса, около която е имало столове. В близост до масата - на около 2-3 метра е бил паркиран автомобил Мерцедес С200, с регистрационен номер ********. Водачът на автомобила Ж.Ж. около 16,20часа се качила в автомобила и  предприела маневра на заден ход, след което ряЗ.о потеглила в посока напред, покачила се с левите гуми на автомобила върху тротоарната площ и блъснала намиращите се на и до тротоара  пешеходци М.А.и А.А.. Вследствие на удара масата и столовете били счупени и разместени в пространството, след което последвал удар на автомобила в метален тръбен парапет на стълбище. Водачът Ж. завила леко на дясно, автомобилът слязъл от тротоара и спрял на около 10 метра от мястото на сблъсъка. Ударът възниква с предната габаритна част на автомобила първо в тялото на М.А., който бива завлечен под гумите на автомобила. Вторият удар е в тялото на А.А., който след покачване върху предния капак и удар в челното стъкло бива отхвърлен в посока напред с последващо падане върху терена. Изложено е становище за липса на технически причини, които да са довели  до настъпване на произшествието, автомобилът  е бил с изправна спирачна система. Причината за произшествието са субективните действия на водача на автомобила Ж.  Ж., която не упражнила достатъчен контрол над превозното средство.

Не е спорно между страните, че както пострадалия  М.А., така и Ж.Ж. са бил под въздействието на алкохол по време на инцидента.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св.Д.А.Д., от които се установяват неимуществените вреди за ищците. Изложени са противоречиви показания относно местонахождението на пострадалия М.А., който седял върху стол/ първо се сочи да е ..“стоял до тротоара“, след което се  посочва „стоеше на стол на тротоара“/.

От показанията на св.А. се установява пострадалия по време на инцидента да е седял на стол до масата пред магазина „на тротоара“.        

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

По иска с пр.кв.чл.432, ал.1  от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие  на  предвидените пет законови предпоставки,  а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събрания по делото доказателствен материал съдът намира да се обосновава извод за осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил мерцедес -Ж.  Ж., която нарушила правилата за движение по пътищата -чл.20, ал.1 от ЗДВП, вменяващ задължение на водачите на превозни средства да  контролират непрекъснато превозните средства които управляват, при което причинила на М.А.А.телесни увреждания довели до смъртта  на последния. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние, поради което настоящият състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.

Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищците, в качеството на съпруг и низходящ на починалия са активно материално- правно легитимирани да претендират обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на М.А.А.. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.

             При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11,  според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/

С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице деца се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени и продължаващи към момента болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от И.  М.А. неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 120000.00лв. При определяне на същите, съдът съобрази родствената връзка между ищеца и пострадалия/родител -дете/, възрастта на ищецът /23год. / и починалия /45год./ към датата на ПТП, съществувалите преди инцидента близки отношения между тях, живели в общо домакинство, обстоятелството, че между починалия и децата му е имало  нормални родствени отношения, фактът, че  тежко е приел загубата на баща си, която все още не е преодоляна, фактът, че ищецът макар и пълнолетен е  лишен от подкрепата на баща си, от опора и напътствие през предстоящия му житейски път по причина настъпИ.неочаквани нелеп инцидент, които са обичайни последици от смъртта на близък.

На увреденото лице  З.  Д.А. се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера  на претърпени и продължаващи към момента болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на  130 000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази възрастта на ищцата-40години, конкретните обстоятелства около произшествието-внезапен и неочакван инцидент, вида, степента, продължителността и характера на претърпените от съпругата страдания, фактът, че приживе с починалия са били в добри отношения и живели съвместно около 24години. Същевременно не се установи по делото промяна в поведението на ищцата или емоционални отражения  извън обичайните за подобен род събития.   

За определяне размера на обезщетенията съдът съобрази икономическата обстановка в страната към датата на деянието и съдебната практика приложима за сходни случаи.

            За недоказано по делото съдът намира релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради това, че пострадалият се е намирал на платното за движение-нарушение на чл.108 от ЗДВП. От една страна този факт не е категорично установен, тъй като ангажираните гласни доказателства в тази насока са противоречиви. От друга страна дори да се приеме за установен, обстоятелството, че пострадалият е седял на стол върху платното за движение непосредствено до тротоара, е факт, който не е допринесъл за настъпването на ПТП, с оглед установения механизъм на произшествието, от който се установи делинквентът  при неограничена видимост от спряло положение да е потеглил рязко срещу седящите лице и се е качил с автомобила върху тротоара, от което се налага извод, че дори и на тротоара пострадалия би получил травматични увреждания довели до смъртта му.

Като законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за законна лихва върху обезщетението. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на  депозиране на молбата пред застрахователя на 29,08,2016год. е дължима от 30,11,2016год. до изплащане на  вземането.  В настоящото хипотеза съдът намира необосновано от страна на ответника да е изискан документ –„крайния  влязъл в сила  акт от образуваното по случая ДП“. На основание чл.496, ал.3, т.1 от КЗ  застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение, когато за удостоверяване на ПТП е представен констативен протокол, какъвто към ИМ е приложен. С оглед 106, ал.5 от КЗ застрахователят не може да изисква доказателства, с които страната не може да се снабди поради съществуваща нормативна пречка или липса на правна възможност/ краен съдебен акт по ДП преди да е приключило досъдебното производство, което обичайно е извън срока за произнасяне на застрахователя/. От друга страна  следва да бъде съобразено и обстоятелството, че на осн.чл. 107 от КЗ застрахователят има право да се снабди с необходимата информация от органите на МВР, други държавни органи , които имат право да установят настъпване на релевантни обстоятелства, а когато  исканата информация е част от досъдебното производство  след разрешение на  прокурор. Ето защо в конкретната хипотеза на претендиращите обезщетение не може да се вмени неизпълнение на указания на застрахователя, което да е от естество да обоснове приложение на чл.497, т.2 КЗ и освободи застрахователя от отговорност за заплащане на законна лихва.

По разноските:

Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в общо размер на 10000,00лв. - държавна такса.

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца не се дължат разноски съобразно уважената част от иска, тъй като не са извършени.

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, но искане в този смисъл не е заявено, поради което не се присъждат.

На осн.чл.38, ал.2 от ЗА на адв.П.К. се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер на 5934,50лв. от общия размер-9130,00лв. С оглед данните за регистрация по ЗДДС се начислява 20% ДДС /1186,90лв./ или общо адв. възнаграждение е 7121,40лв.

 

Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗК“У.“АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес ***, съд.адрес *** *******да заплати на З.  Д.  А., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 10  на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сумата от  130000,00лв., представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 17.08.2016г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на М.А.А., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ  исковата претенция за разликата над 130000,00лв. до пълния предявен размер от 200000,00лв., частично от 220000,00лв. като неоснователна.

ОСЪЖДА ЗК“У.“АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес ***, съд.адрес *** *******да заплати на И.М.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 10  на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сумата от  120000,00лв., представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 17.08.2016г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на М.А.А., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ  исковата претенция за разликата над 120000,00лв. до пълния предявен размер от 180000,00лв., частично от 200000,00лв. като неоснователна.

ОСЪЖДА ЗК“У.“АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес ***, съд.адрес *** *******да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от  10000,00лв.– държавна такса по делото.

ОСЪЖДА ЗК“У.“АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес ***, съд.адрес *** *******да заплати на адв.П.К. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 7121,40лв.- адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП –Ж.Г.Ж..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: