Р
Е Ш Е Н И Е
№ 123 02.02.2021
г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и първи януари две хиляди
двадесет и първа година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МАРИНА НИКОЛОВА 2.ЯНА КОЛЕВА
секретар: Г. Д.
прокурор: Дарин
Христов
Като
разгледа докладваното от съдия М. Николова
КАНХ дело № 2529 по описа за
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на „Фармакея“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Айтос, ул. „Богориди“ № 12А, представляван от управителя
Звезделина Василева Славова, чрез адв. К., против решение № 260405 от 30.10.2020
година, постановено по НАХД № 3988/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, с
което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 1643-F526252/16.12.2019 г.,
издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение по
чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл 2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. (отм.), на дружеството на основание чл.355, ал.1 от КСО, е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
500 лева.
В касационната жалба се твърди,
че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като се
касае за маловажен случай. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се представлява от адв. К., която поддържа
жалбата.
Ответникът, редовно уведомен, не се представлява. Депозира становище
преди насроченото съдебно заседание, в което изразява становище за
неоснователност на подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното
решение.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира
следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, настоящият състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С обжалваното решение
Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление /НП/ №
1643-F526252/16.12.2019 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП –
Бургас, с което за нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл 2, ал.1 и чл.3,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.), на „Фармакея“ ООД, на
основание чл.355, ал.1 от КСО, е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лева.
С
наказателното постановление отговорността на „Фармакея“ ООД е ангажирана за това, че в качеството му на
осигурител, не е подало в срок до 25.08.2019 г. декларация образец 1 за месец
юли 2019 г.
За да постанови оспореното решение, районният
съд е приел, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това
лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на дружеството нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените
материално правни норми. Първоинстанционният съд е приел, че дружеството има
качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО, като е следвало да
подаде декларация образец 1 за месец юли 2019 г. в ТД на НАП-Бургас до
25.08.2019 г. Същото е бездействало и е сторило това на 24.10.2019 г., като по
този начин е осъществило състава на вмененото му нарушение, поради което
правилно е ангажирана отговорността му. В заключение, съдът е посочил, че
случая не е маловажен и не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, за което е изложил подробни мотиви.
Така постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на
чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по
вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните
свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената
опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно
наказание. Не са налице допуснати в
първоинстанционното производство процесуални нарушения, като настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено
наказателното постановление.
Въззивното
решение е подробно и мотивирано. Нови твърдения не се навеждат пред
касационната инстанция. Въззивният съд е отговорил на всички възражения от
страна на наказаното лице, включително и защо не са налице условия за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, според
която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Нарушението по нищо не се отличава от подобни такива и не сочи белези на
маловажност. Същото е осъществено чрез бездействие и се изразява в неподаване в
срок на декларация образец 1 за м. юли 2019 г. Декларацията е следвало да бъде
подадена най-късно до 25.08.2019 г., а фактически е била подадена на 24.10.2019
г. Деянието няма съставомерни вредни последици, затова и такива не са
изследвани нито от административнонаказващия орган, нито от районния съд.
Твърдението, съдържащо се в касационната жалба, че сумите, които са
декларирани, са били коректно платени, е ирелевантно за спора, тъй като
дружеството не е наказано за това, че не е платило навреме тези суми, а за това,
че не е подало навреме дължимата декларация. Обстоятелството, че декларираните
с нея суми са внесени, не може да бъде смекчаващо в случая, доколкото плащане
на сумите по декларацията няма отношение към състава на деянието. Без значение
е и здравословното състояние на счетоводителя на дружеството, тъй като
задължението е на юридическото лице. Конкретното възражение, че в случая следва
да се отчете липсата на вредни последици за фиска също е неоснователно по
съображенията, изложени по-горе, тъй като деянието няма съставомерни вредни
последици, т.е. липсата или наличието на вредни последици не може да повлияе на
преценката дали деянието е маловажно. Съдът счита, че в процесния случай не са
налице други обстоятелства, които да бъдат преценени като смекчаващи и да
доведат до извода, който се твърди от касатора, а именно, че се касае за
маловажно деяние. Аргументите на касатора, ако се възприемат за основателни,
биха довели до заключение, че всяко такова деяние, което не води до щети за
фиска е маловажно, а това е в противоречие с целта на закона, вложена от
законодателя при инкриминиране на тези деяния като административни нарушения.
Що се касае до представената в съдебното заседание съдебна практика – Решение
на РС-Бургас, то същата не е задължителна за настоящия съдебен състав, тъй като
постановеното съдебно решение не попада в хипотезата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната
власт.
По изложените съображения, настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с
материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила.
В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на
въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във
връзка чл.63, ал.1 ЗАНН,
Бургаският административен съд, ХІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260405 от 30.10.2020 година,
постановено по НАХД № 3988/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2.