Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 8.05.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-
Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира И.
Светлана А.
при
участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева гр. дело № 10486 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 9.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 7595/ 2014 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 81 състав, по предявени от „И.Ф.” ЕООД- *** /ЕИК*********/
срещу С.И.Ц. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че С.И.Ц. /ЕГН **********/
дължи на „И.Ф.” ЕООД /ЕИК*********/ общо сумата 1 638.90 лв., представляваща: 599 лв.- дължима
главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 17012 от
28.08.2012 г.; 587.98 лв.- дължима такса за ползване съгласно чл.3 от Договора;
300 лв.- неустойка по чл.19 от Договора; 151.92 лв.- дължима такса за
предприемане на извънсъдебни действия по събиране на вземането, съгласно чл.10
от Договор за кредит № 17012 от 28.08.2012 г. и сключения Договор за услуга №
532/ 14.04.2011 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от
датата на завеждане на заповедното производство- 17.06.2013 г., до
окончателното плащане на задължението. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата
С.Ц. е осъдена да заплати на ищеца „И.Ф." ЕООД сумата 132.78 лева-
разноски по делото, и на основание чл.77 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата
84.42 лева-
държавна такса.
Постъпила е въззивна жалба от С.И.Ц.
/ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „И.Ф.” ЕООД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени
са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.92, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество решението на СРС е неправилно в частта, в която е призната
дължимостта на сумата 1 507.92 лв., представляваща горница над сумата
130.98 лв., и следва да бъде отменено.
Основателността на иска за реално изпълнение на договорно задължение по
чл.79, ал.1 ЗЗД е предпоставена от установяването при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищеца /чл.154, ал.1 ГПК/ на следните право-пораждащи
факти: 1/ възникване на твърдяното облигационно правоотношение; 2/ изпълнение
на задължението за предоставяне на заемната сума в определения срок от ищеца-
заемодател, и 3/ изискуемост на претендираните вземания.
В случая ищецът се позовава на възникнало на 28.08.2012 г. между него и
ответницата Ц. правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от
разстояние, във връзка с което представя документ, наименуван „Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 17012 от 28.08.2012 г.“, подписан за
кредитополучател от С.И.Ц. /л.67- л.69 от делото на СРС/, и погасителен план с
подпис на С.И.Ц. /л.70 от делото на СРС/, в който са посочени за плащане 6 бр.
погасителни вноски за главница от по 133.33 лв. всяка, и 6 бр. намаляващи такси
по кредита с начална такса 301.33 лв. и последна- 161.33 лв., дължими съответно
на 27.09.2012 г., 27.10.2012 г., 26.11.2012 г., 26.12.2012 г., 25.01.2013 г. и
24.02.2013 г.
Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит- ЗПК /обн. ДВ- бр.18 от 5.03.2010 год., в сила от 12.05.2010
г., приложима редакция- изм. бр.58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г./,
според който това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи
вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне- чл.9 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.1 ЗПК /в приложимата към м.08.2012 г. редакция/ договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два
екземпляра- по един за всяка от страните по договора. „Траен носител“- съгласно
дадената в § 1, т.10 от ДР на ЗПК дефиниция, е всеки носител, даващ възможност
на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който
позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за
които е предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 10486/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б
с-в
ЗПК допуска възможността
договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този
случай съгласно чл.5, ал.9 кредиторът трябва да предостави на потребителя
стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2, а според чл.5, ал.13,
когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по
инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от
разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, което не позволява предоставяне на преддоговорната
информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал.10 /при
използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за
гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник,
предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал.2 незабавно
след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за
предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние- ЗПФУР /обн. ДВ- бр.105 от
22.12.2006 г., приложима редакция- изм. бр.82 от 16.10.2009 г., в сила от
16.10.2009 г./, според който договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние- едно или повече- чл.6 ЗПФУР. Дефиниция на понятието
„финансова услуга“ се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗПФУР, като това е всяка
услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а „средство за комуникация от разстояние“-
съгласно § 1, т.2 от ДР на ЗПФУР, е всяко средство, което може да се използва
за предоставяне на услуги от разстояние, без
да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл.18, ал.1
ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че: 1/ е изпълнил задълженията си за предоставяне
на информация на потребителя; 2/ спазил е сроковете по чл.12, ал.1 или ал.2, и
3/ получил е съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор. За доказването на електронни изявления
се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис- ЗЕДЕП /в сила
от 2001 г., сега с променено наименование: Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги- изм. 2017 г./, като изявленията, направени
чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях-
чл.18, ал.2 и ал.3 ЗПФУР.
Електронното изявление е
предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен
или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ- чл.2, ал.1 и 2 и чл.3, ал.1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при
условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП- за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис /чл.13, ал.3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен /чл.13, ал.4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са
налице, е създаден подписан електронен документ.Неговата доказателствена сила е
признатата от чл.180 ГПК и чл.18, ал.3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184,
ал.1, изр.1 ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като
препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство
за авторството на изявлението и неговото съдържание /Решение № 70 от 19.02.2014
г. по гр.д.№ 868/ 2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
В
настоящия случай в представените по делото Общи условия към договор за
предоставяне на кредит от разстояние на „И.Ф.“ ООД е посочено, че договарянето e част
от организирана от кредитодателя система за предоставяне на кредити от
разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.
Кандидатстването за кредит за сума от 200 лв. до 800 лв. /допустим максимален
размер на кредита/ се извършва, като кандидатът избере сумата на кредита и срока,
за който кредитът ще се връща; избирането става от главната страница на Сайта на
дружеството и натискането на бутон „кандидадствай сега“; в този момент
кандидатът получава предварителна информация относно таксите за разглеждане,
сума, период, дата на получаване, такса за ползване, административни такси и
падеж на кредита, за който кандидатства; кандидатът за кредит от разстояние
попълва публикуван на сайта въпросник, при което предоставя на кредитодателя
лична информация- за определяне на кредитоспособността му; всеки кандидат за
кредит от разстояние, попълнил въпросника, публикуван на Сайта, се счита за
запознат с Общите условия; след попълване на въпросника, маркиране на полето
„Съгласен съм с Общите условия“ и натискане на бутона „Напред“, потребителят
безусловно приема Общите условия и изпраща своето изрично предварително искане
за предоставяне на кредит от разстояние, както и молбата за кредит, която ще
бъде разгледана; кандидатът трябва да изпрати текстово съобщение (SMS) c текст
“PAYTAX” на кратък номер 1925 в срок от 48 часа от попълване на въпросника; ако
кандидатът е одобрен, в рамките на 30 минути от получаване на текстовото
съобщение оторизиран представител на кредитодателя ще се свърже с него, за да
го уведоми за това; одобреният кандидат
ще бъде поканен да посети най- близкия офис на кредитодателя, където му
се предоставя формуляр с преддоговорната
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 10486/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б
с-в
информация по кредита и се подписва договор за предоставяне на кредит
и запис на заповед за сумата на кредита; с подписване на договора за
предоставяне на кредит от разстояние кредотополучателят получава схема с
погасителния план, съдържаща всички дължими вноски; в рамките на половин час от
сключване на договора кредитодателят изпраща на кредитополучателя електронно
писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочената
от него банкова сметка ***, размера на превода и датата на плащането.
Предвид горното, съвкупният
анализ на събраните в процеса доказателства не може да обоснове извод на
въззивния съд, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на
кредит от разстояние, чиято правна уредба е дадена в Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Въз основа на представения от ищеца индивидуален
договор за кредит с дата 28.08.2012 г. /недостоверна дата/, подписан от
ответницата С.Ц., придружен с погасителен план, съдържащ ръкописен подпис на ответницата,
чието авторство върху двата документа не е оспорено, се налага извод, че
страните са сключили процесния кредитен договор присъствено, поради което и необосновани
са твърденията на ищеца за неприсъствен начин на възникване на правоотношението
помежду им и за сключване на кредитния договор от разстояние- съобразно
правилата на ЗПФУР. Не се установява да е осъществена визираната в ЗПФУР и
частично- в Общите условия на ищцовото дружество, последователност от действия,
извършени изключително чрез използването на средства за комуникация от
разстояние /едно или повече/, както и да са направени електронни изявления, без
да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя на
финансовите услуги.
Събраните доказателства,
обаче, обосновават приемането на извод, че страните са били обвързани от
договор за потребителски кредит, сключен присъствено, чиято правна
регламентация се съдържа в ЗПК. Това е така, тъй като авторството на цитирания
по- горе документ- договор от 28.08.2012 г., подписан от ответницата Ц.,
придружен и с подписан от нея погасителен план, не е оспорено от същата, като
наред с това са направени фактически твърдения, че е извършила плащания по
договора /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, за което представя
съответни платежни документи.
Видно от приложените от Ц. 8
бр. разписки за извършени парични преводи чрез платежната система EasyPay /л.49- л.56 от делото на СРС/, през
периода м.08.2012 г.- м.09.2013 г. същата е извършила погашения по сключения с
ищеца договор за потребителски кредит /при посочено основание: „договор 17- 012
от 2012 г.“/, като е заплатила общо сумата 1 056
лв. /80 лв.+ 151 лв.+ 50 лв.+ 50 лв. + 150 лв. + 175 лв. + 150 лв. + 250
лв. = 1 056 лв./. Полученият от ответницата кредит е бил в размер на 800 лв., от
които ищецът претендира сумата 599 лв., като според клаузите на процесния
договор Ц. е поела задължение да заплати на ищеца- кредитодател освен
главницата, и сумата 587.98 лв.- такса за ползване на кредита /с характер на
възнаградителна лихва- в размер на „0.7 % на ден от оставащата за плащане
главница“/- чл.3 от договора, както и неустойка за забава при изплащане на
дължимата сума- чл.19 от договора, възлизаща на: 20 лв.- при забава до 3 дни,
50 лв.- при забава от 3 до 10 дни, и 100 лв.- при забава над 10 дни, плюс
мораторна лихва за всеки просрочен ден в размер на законната лихва за периода,
до окончателното изплащане“. Други задължения за плащането на парични суми към
ищеца с процесния договор не са поети от ответницата. Бланкетната клауза на
чл.10 от процесния договор не е от естество да обвърже ответницата със
задължението за плащане на конкретна парична сума, вкл. процесната сума от
151.92 лв., квалифицирана като „разходи за принудително събиране на вземането“,
за каквито действия на ищеца доказателства по делото не са представени.
Предвид извършените от Ц.
през горепосочения период плащания- в общ размер от 1 056 лв., следователно
произтичащите от процесния кредитен договор задължения са били погасени до този
размер и е останала дължима от ответницата горницата до размер на сумата 1 186.98
лв. /599 лв. + 587.98 лв./, или сумата 130.98
лв.- част от претендираното от „И.Ф.“ ЕООД главнично вземане, чиято дължимост
следва да бъде призната на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД. При
зачитане на извършените от Ц. плащания основание за признаване дължимостта на останалите
претендирани от ищеца вземания липсва, като доказване съществуването на
неустоечно вземане в посочения от ищеца размер от 300 лв., при принадлежаща
нему доказателствена тежест за обосноваването на това спорно материално право, по
делото изобщо не е проведено.
Недоказано е и насрещното твърдение
на ищеца, че горепосочените суми били заплатени от ответницата в изпълнение на задълженията
по друг кредитен договор, предхождащ процесния, тъй като доказателства в
подкрепа на това твърдение по делото изобщо не са представени. Липсват данни и
доказателства както за сключването на предходен кредитен договор между
страните, така и за предаването на друга заемна сума /различна от процесната в
размер на 800 лв./ от ищеца на ответницата и извършването на погашения от
последната именно по такъв договор. Вземането за сумата 151.92 лв. изобщо не
произтича от сключения между страните кредитен договор, като няма основание за
приемането на извод, че ответницата носи отговорността за плащането й на ищеца.
При тези съображения
исковете на „И.Ф.“ ЕООД за признаване дължимостта на вземания, произтичащи от
сключен на 28.08.2012 г. договор за потребителски кредит, в общ размер от 1 507.92
лв., включващи част от главницата /599 лв./, част от възнаградителната лихва-
такса за ползване на кредита /587.98 лв./, цялото неустоечно вземане /300 лв./
и цялата „такса за предприемане на извънсъдебни действия по събиране на
вземането“ /151.92 лв./, като неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени, а поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното решение в тази част като неправилно следва да
бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на
предявените срещу С.Ц. установителни искове по чл.422 ГПК за горницата над
сумата 130.98 лв. до пълния предявен размер от 1 630.90 лв. В останалата
част, в която е призната дължимостта на сумата 130.98 лв.- задължения по
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 10486/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б
с-в
договор за кредит от 28.08.2012 г., включващи
главница и възнаградителна лихва, решението на СРС като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора следва
да бъде преразпределена и отговорността за разноски между страните, като
дължимата на основание чл.78, ал.1 ГПК от ответницата на ищеца сума следва да
бъде определена на 8 лв. /за юриск. възнаграждение/, до който размер
осъдителното решение на СРС следва да бъде потвърдено, а в останалата част-
отменено. На потвърждаване подлежи решението и в частта относно определената на
ответницата по реда на чл.77 ГПК държавна такса- до размер на сумата 2.62 лв. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи да заплати на ответницата сумата 552.05
лв.- разноски за първоинстанционното производство /за платено адв.
възнаграждение/, съразмерно на отхвърлената част от исковете. На основание
чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати на въззивницата
общо сумата 322 лв.- разноски за въззивното производство /92 лв.- платена д.т.,
и 230 лв.- платено адв. възнаграждение/, а на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна сумата 8 лв.-
разноски за въззивното производство /за юриск. възнаграждение/. На основание
чл.77 ГПК ищецът дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса от 64.60 лв.
/по предявените искове/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
от 9.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 7595/ 2014 г. на Софийски районен съд,
ІІІ ГО, 81 състав, в частта, в която
по предявени от „И.Ф.” ЕООД- *** /ЕИК*********/ срещу С.И.Ц. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че С.И.Ц. /ЕГН **********/ дължи на „И.Ф.” ЕООД /ЕИК*********/
сумата 1 507.92 лв., представляваща горница над сумата 130.98
лв. до пълния предявен размер от 1 638.90 лв., включващ сумите: 599 лв.- дължима
главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 17012 от
28.08.2012 г.; 587.98 лв.- дължима такса за ползване съгласно чл.3 от Договора;
300 лв.- неустойка по чл.19 от Договора; 151.92 лв.- дължима такса за
предприемане на извънсъдебни действия по събиране на вземането, съгласно чл.10
от Договор за кредит № 17012 от 28.08.2012 г. и сключения Договор за услуга №
532/ 14.04.2011 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума от
датата на завеждане на заповедното производство- 17.06.2013 г., до
окончателното й изплащане, и в частта,
в която С.Ц. е осъдена да заплати на ищеца „И.Ф." ЕООД разноски по чл.78,
ал.1 ГПК над сумата 8 лв. до 132.78
лева, както и разноски по сметка на СРС над
сумата 2.62 лв. до 84.42 лева
/за държавна такса/, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.Ф.” ЕООД- ***
/ЕИК*********/ срещу С.И.Ц. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че С.И.Ц. /ЕГН **********/ дължи на „И.Ф.”
ЕООД /ЕИК*********/ сумата 1 507.92
лв. /хиляда петстотин и седем лева и
92 ст./, представляваща горница над сумата 130.98 лв. до пълния предявен размер
от 1 638.90 лв.,
включващ сумите: 599 лв.- дължима главница по Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 17012 от 28.08.2012 г.; 587.98 лв.- дължима такса за ползване
съгласно чл.3 от Договора; 300 лв.- неустойка по чл.19 от Договора; и 151.92
лв.- дължима такса за предприемане на извънсъдебни действия по събиране на
вземането, съгласно чл.10 от Договор за кредит № 17012 от 28.08.2012 г. и
сключения Договор за услуга № 532/ 14.04.2011 г., ведно със законната лихва
върху сумата 1 507.92 лв., считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК- 17.06.2013 г., до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 26052/ 2013 г. на СРС,
59 състав, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 9.02.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 7595/ 2014 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 81 състав,
в останалата част, в която по
предявени от „И.Ф.” ЕООД- *** /ЕИК*********/ срещу С.И.Ц. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че С.И.Ц. /ЕГН **********/ дължи
на „И.Ф.” ЕООД /ЕИК*********/ сумата 130.98
лв. /сто и тридесет лева и 98
ст./, включваща дължима главница по Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 17012 от 28.08.2012 г. и дължима такса за ползване на кредита /възнаградителна
лихва/- съгласно чл.3 от Договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-
17.06.2013 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 26052/ 2013 г. на СРС, 59 състав, а също
и в частта, в която С.Ц. е осъдена
да заплати на ищеца „И.Ф." ЕООД разноски по чл.78, ал.1 ГПК до размер на сумата 8 лв.
/осем лева/, а също и разноски по сметка на СРС до размер на сумата 2.62 лв.
/държавна такса/.
ОСЪЖДА „И.Ф.” ЕООД- *** /ЕИК*********/
да заплати на С.И.Ц. /ЕГН **********/
сумата 552.05 лв. /петстотин петдесет и два
лева и 05 ст./- разноски за
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, и сумата 322 лв. /триста двадесет и два лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.И.Ц. /ЕГН **********/ да заплати на „И.Ф.” ЕООД- *** /ЕИК*********/
сумата 8 лв. /осем лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Л.5 на Реш. по гр.д.№ 10486/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б
с-в
ОСЪЖДА
„И.Ф.” ЕООД- *** /ЕИК*********/ да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 64.60 лв. /шестдесет и четири лева и 60 ст./- държавна такса по предявените искове,
на основание чл.77 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.