Р Е
Ш Е Н
И Е № 420
Гр.Пловдив,15.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,търговско отделение,в публичното
заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия:КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря АНГЕЛИНА КОСТАДИНОВА,като разгледа докладваното от съдията т.д.№121 по описа за 2018 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Установителен иск с правна
квалификация по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
Ищецът
„Юробанк България“АД-гр.София с ЕИК ********* твърди,че на датата 05.08.2008 г.
между банката /тогава с наименование „Юробанк И Еф Джи България“АД/ и ответника
Д.А.Д. като кредитопучател е бил сключен договор за потребителски кредит №HL 41051,по силата на който
банката-кредитодател предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 251 280 лева,по курс
„купува“ за швейцарски франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България“АД в деня
на усвояване на кредита,като една част от кредита е бил отпуснат за
рефинансиране на друг потребителски кредит към същата банка,а друга част-за
текущи нужди на кредиполучателя.Твърди още,че кредитополучателят се е задължил
да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията
на договора,както и че е било уговорено заплащането на описаната в исковата
молба възнаградителна лихва за ползването на кредита,начисляваща се от датата
на усвояване на кредита.Уговорено било плащането от кредитополучателя и на наказателна
лихва при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита,както и при
предсрочна изискуемост на същия,като ищецът сочи в исковата си молба и
уговорения начин на определяне размера на тази лихва.Твърди още,че с процесния
договор са били уговорени и описаните в исковата молба такси и комисионни,както
и задължението на кредитополучателя за застраховка на предоставения в
обезпечение недвижим имот,а уговореният краен срок за погасяване на
кредита,включително и на дължимите лихви,бил 276 месеца,считано от датата на
усвояване на кредита-19.08.2008 г.С чл.18,ал.1 от договора било предвидено и
правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем-изцяло или
частично,при непогасяване на която и да е вноска,както и при неизпълнение на
което и да е задължение на кредитополучателя по договора.В ал.2-ра на чл.18
била уговорена предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита и при
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,като
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните.
На
следващо място банката-ищец твърди,че кредитът е бил усвоен на датата
19.08.2008 г. в размер на 211 462 швейцарски франка.След това описва подробно в
исковата си молба какви предоговаряния са били извършени от страните със сключени
помежду им допълнителни споразумения от 26.06.2009 г.,05.07.2010 г.,31.08.2011
г.,18.04.2012 г., 20.09.2012 г. и 20.05.2013 г. относно съществуващите към
датата на сключване на всяко от споразуменията задължения на кредиполучателя по
договора за кредит.Сочи и размера на задълженията,констатиран във всяко от
споразуменията,както и постигнатите с тях уговорки относно лихви и такси,а също
и други предоговорени с допълнителните споразумения условия по кредита.Твърди
още,че с договор за цесия от 02.10.2008 г.,сключен между банката-ищец и
дружеството „Бългерийн Ритейл Сървисиз“АД с ЕИК *********,вземанията на банката
по процесния договор за кредит и прилежащите му допълнителни споразумения са
били прехвърлени на посоченото дружество,а впоследствие с договор за цесия от
23.12.2016 г. последното дружество е прехвърлило обратно на банката цедираните
вземания.За последната цесия длъжникът-настоящ ответник бил уведомен с
описаната в исковата молба нотариална покана рег.№3445 от 21.06.2017 г.,връчена
на датата 07.07.2017 г.А с друга нотариална покана от 21.06.2017 г. с №3442,връчена
също на датата 07.07.2017 г.,ответникът-длъжник бил уведомен,че банката обявява
кредита за изцяло и предсрочно изискуем поради неплащане на дължимите вноски.С
последната покана длъжникът бил поканен в 7-дневен срок от получаването й да
погаси изцяло задълженията си към банката и го уведомил,че в противен случай
банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.
Банката-ищец
твърди,че след датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпили
никакви плащания,както и не е бил осъществен никакъв контакт с длъжника,поради
което за нея възниква правен интерес от образуване на заповедното производство
по чл.417 от ГПК пред РС-Пловдив.Описва подробно какви са били договорните
задължения на ответника към датата на подаване на заявлението и заявява,че
издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист било поискано за част
от дължимата главница-за частта от 176 058,40 швейцарски франка,обхващата
периода от 05.01.2014 г. до 08.08.2017 г. и по образуваното ч.гр.д.№12617/2017
г. по описа на РС-Пловдив,4-ти състав,са били издадени заповед за изпълнение №8752/12.09.2017
г. и изпълнителен лист №10223 от 13.09.2017 г. за исканата сума,заедно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението-11.08.2017 г. до
окончателното плащане на вземането,а също и за направените разноски в размер на
11436 лв.Сочи и изпълнителното дело,което е било образувано въз основа на
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист и заявява,че предявява
процесния иск,след като със съобщение от 19.01.2017 г. на РС-Пловдив,получено
от банката на 07.02.2018 г.,последната е била уведомена,че длъжникът е подал
възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК.Счита,че последното поражда
правния интерес на банката от образуване на настоящото дело по предявения
установителен иск,за който заявява,че е предявен в законния едномесечен срок.
На
база горните основни твърдения,банката-ищец моли да бъде постановено съдебно
решение,с което да бъде признато съществуването на процесното вземане на
банката срещу ответника в размер на 176 058,40 швейцарски
франка,представляващо част от дължимата главница за периода от 05.01.2014 г. до
08.08.2017 г. по извлечение от счетоводните книги на банката към датата 08.08.2017
г.,заповед за незабавно изпълнение №8752 от 12.09.2017 г. и изпълнителен лист №10223
от 13.09.2017 г.,издадени по ч.гр.д.№12617/2017 г. по описа на 4 с-в на
РС-Пловдив и съгласно договор за потребителски кредит №HL 41051/05.08.2008
г.,прилежащите към него приложения №1 от 19.09.2008 г. и сключваните към него
допълнителни споразумения,изброени и описани в исковата молба,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението-11.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.Моли като
законна последица от уважаването на иска да се присъдят на банката съдебните
разноски по заповедното производство по горното частно гражданско дело,както и
направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
Д.Д. е подал в законния срок отговор на исковата молба,в който е оспорил
процесния иск изцяло и е поискал същият да бъде отхвърлен,поддържайки в тази
връзка няколко аргумента.Смята на първо място,че с договора за цесия от
23.12.2016 г. не се прехвърля на банката-ищец вземането към него и затова
настоящата искова претенция е предявена от ненадлежна страна.Заявява на второ
място,че не е уведомен надлежно за предсрочната изискуемост на кредита по
процесния договор за кредит от 05.08.2008 г.,като сочи в тази връзка,че
представляващия го адвокат М. не е имал пълномощия да приема от негово име
нотариални покани и уведомления.Позовава се и на твърдението,че предявената искова претенция е
погасена по давност.Претендира разноски.
В
допълнителната искова молба банката-ищец оспорва възраженията на ответника,че
вземането не е прехвърлено с договор за цесия от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ЕАД
на „Юробанк България“АД.Също така излага аргумента,че уведомленията за цесията
и за предсрочна изискуемост на кредита са редовно връчени на упълномощения от
ответника адвокат В. М. и оспорва твърдението на ответника,че същия адвокат не
е имал пълномощия да приема от името на ответника нотариални покани и
уведомления,като заявява в тази връзка,че пълномощното на адвоката включва
всички видове процесуални права,а получаването на нотариална покана не е
някакво по-специално право,което да се нуждае от специално,изрично
упълномощаване.Дори счита,че пълномощното е дадено именно за получаване на
процесните уведомления и процесуално представителство във връзка с последици от
връчването на поканата и уведомлението.Освен това,банката-ищец счита,че законът
не поставя изисквания относно формата на уведомленията за извършена цесия и на
тези за предсрочна изискуемост,като заявява,че е достатъчно да са налице
доказателства,че тези уведомления са достигнали до адресата.Банката-ищец излага
в допълнителната си искова молба аргументи и за неоснователността на заявеното
от ответника възражение за изтекла погасителна давност,но не сочи нови обстоятелства
по съществото на процесния иск.
Ответникът не е подал в законния
срок отговор на допълнителната искова молба.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на иска:
По
приложеното ч.гр.д.№12617/2017 г. по
описа на РС-Пловдив,IV-ти гр. състав е
издадена заповед №8752 от 12.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК,с която е разпоредено ответникът Д.А.Д. да
заплати на банката-ищец „Юробанк България“АД-гр.София исковата сума от 176
058,40 швейцарски франка като главница,дължима по договор за банков кредит от
05.08.2008 г.,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението-11.08.2017 г. до окончателното й погасяване и разноските по делото
за държавна такса в размер на 6000 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
5436 лв.За главницата по заповедта и присъдените разноски има издаден по частно
гражданското дело и изпълнителен лист от 13.09.2017 г.,а срещу самата заповед
има подадено в законния срок възражение по чл.414 от ГПК от длъжника,с оглед на
което районният съд е указал на банката-кредитор да предяви в едномесечен срок
иск за установяване на вземането си по заповедта.Процесният иск е предявен в
този срок и касае именно установяване
съществуването на вземането по горната заповед за изпълнение.
Горните
обстоятелства налагат извода,че са налице всички предпоставки за допустимостта
на процесния иск:налице е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК относно процесната главница и тя е присъдена в полза на ищеца на същото
основание,на което се претендира и с процесната искова молба,срещу заповедна
има подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК в законоустановения
срок,искът е насочен именно срещу длъжника по издадената заповед и е предявен
от кредитора по същата,а също така е предявен в законния едномесечен срок.
Следва още да се
посочи,че междувременно разпореждането за незабавно изпълнение е обжалвано по
реда на чл.419 ГПК от длъжника по издадената заповед за изпълнение-Д.Д. и по
подадената от него частна жалба е образувано възз.ч.гр.д.№1289/2018 г. по описа
на ОС-Пловдив,XIV-ти състав,
приложено към делото на РС-Пловдив.С определение №1202/06.06.2018 г.,постановено по посоченото
въззивно дело,окръжният съд е уважил частната жалба,като е отменил
разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилил издадения въз основа на
заповедта изпълнителен лист.Така постановения от въззивния съд резултат по
частната жалба обаче не води до извод за отпадане на правния интерес от
предявения по настоящото дело установителен иск по чл.422 от ГПК,в което
отношение съдът е изложил подробните си аргументи в определение №342 от
12.02.2019 г.,постановено по настоящото дело.
В крайна
сметка,съдът счита процесния иск за процесуално допустим и затова е длъжен да
го разгледа го същество.
По съществото на
иска:
На 05.08.2008 г.
между банката-ищец /тогава
с наименование „Юробанк И Еф Джи България“АД/ и ответника Д.А.Д. като
кредитопучател е сключен представения по делото договор за потребителски кредит №HL
41051,който е с предмет:предоставяне на потребителски кредит на
кредитополучателя от банката в размер на равностойността в швейцарски франкоеа
на 251 280 лева,по
курс „купува“ за швейцарски франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България“АД в
деня на усвояване на кредита.Уговорено,че една част от кредита се отпуска за рефинансиране на друг потребителски кредит на
кредитополучателя към
същата банка,а друга част-за текущи нужди на кредиполучателя.От своя страна
кредитополучателят се е задължил с този договор да върне ползвания кредит
заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора,като съгласно
чл.5,ал.1 от договора крайният срок за погасяване /издължаване/ на
кредита,включително и на дължимите лихви,е 276 месеца,считано от датата на
усвояване на кредита,която се удостоверява чрез подписване на приложението по чл.1,ал.3
от договора.Според чл.6,ал.1 от договора,кредитополучателят погасява кредита на
месечни вноски,включващи главница и лихва,с размер на всяка вноска,съгласно
погасителен план /приложение №2/,представляващ неразделна част от
договора.Между страните е уговорено с процесния договор и заплащането на
възнаградителна лихва за ползване на кредита,начисляваща се от датата на
усвояване на кредита,а също и заплащането на наказателна лихва при просрочие на
дължимите погасителни вноски по кредита,както и при предсрочна изискуемост на
същия.Начина на определяне размера на лихвите-възнаградителна и
наказателна,също е уговорен с процесния договор.С него е постигнато и съгласие
за заплащането на описаните в ИМ такси и комисионни,както и задължението на
кредитополучателя за застраховка на предоставения в обезпечение недвижим
имот.Също така,в
чл.18,ал.1 от договора е предвидено правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем-изцяло или частично,при непогасяване на която и да е от дължимите
вноски,както
и при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя по
договора.В ал.2-ра на чл.18 е уговорена предсрочна изискуемост на целия остатък от
кредита и при неиздължаване на три последователни месечни погасителни
вноски,като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните.
След
сключването на процесния договор,страните по него са подписали помежду си и
допълнителни споразумения от 26.06.2009 г.,05.07.2010 г.,31.08.2011
г.,18.04.2012 г., 20.09.2012 г. и 20.05.2013 г. за уреждане плащането на
съществуващите към датата на сключване на всяко от споразуменията задължения на
кредиполучателя по договора за кредит.Във всяко споразумение са отразени и
констатации за размера на задълженията на кредитополучателя към датата на сключване
на съответното споразумение,като заедно с това са постигнати и допълнителни
уговорки за лихви и такси,а също така са предоговорени и други условия по
кредита.Уговорени са също условия и съответен период на облекчено погасяване на
кредита,а с някои от допълнителните споразумения е уговорена и промяна на
падежната дата на месечните погасителни вноски по кредита,но крайния срок за
погасяване на кредита не е променян със сключваните допълнителни споразумения
към договора.
На
следващо място,по делото се установява,че с договор за цесия от 02.10.2008 г.,сключен между банката-ищец и
дружеството „Бългерийн Ритейл Сървисиз“АД с ЕИК *********,вземанията на банката
по процесния договор за кредит и прилежащите му допълнителни споразумения са
прехвърлени на посоченото дружество,а впоследствие с договор за цесия от
23.12.2016 г. последното дружество е прехвърлило обратно на банката цедираните
вземания.Двата договора за цесия са представени и приети като писмени
доказателства по делото.Представена е и нотариална покана с рег.№3445 от
21.06.2017 г. по описа на нотариус Теодора Кашилска,връчена на датата
07.07.2017 г. на ответника,чрез която дружеството-цедент на основание чл.99 от ЗЗД е уведомило ответника-длъжник за извършената с договора от 23.12.2016 г.
цесия /прехвърляне на вземания/.
Друга
представена по настоящото дело нотариална покана от 21.06.2017 г. с рег. №3442,том
2,акт 16 по описа на нотариус Теодора Кашилска,съдържа уведомление на
банката-ищец до ответника за това,че поради непогасяването на формирани просрочия
по процесния договор за кредит,които към датата 13.06.2017 г. възлизат общо на
сумата от 109 553,10 швейцарски франка,банката на основание чл.18 от договора
обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем преди крайния срок на
погасяване.В поканата е определен и седмодневен срок,считано от получаването
й,за доброволно погасяване на всички задължения по договора-главница,лихви и
такси,посочени като размер в поканата.Съгласно извършеното от нотариуса
удостоверяване върху поканата и приложената по делото разписка №24 за
получаване на нотариална покана,посочената нотариална покана с рег.№3442 от
21.06.2017 г. е връчена на адресата-ответника по делото,на датата 07.07.2017 г.
чрез адв. В. Г. М. като негов пълномощник.По делото е представено и заверено
копие от пълномощното на адв. М..
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,изготвено
от вещото лице И.С.,неоспорено от страните и кредитирано от съда като
професионално,обосновано и безпристрастно извършено,се установява,че последните
плащания по процесния договор са извършени на датите 02.01.2014 г.,16.01.2014
г. и 30.01.2014 г. и с тези плащания /описани като отделен размер в
заключението/ са погасени част от дължими договорни лихви и такси по договора
за кредит,като след последно посочената дата други погасявания не са
извършвани.От същото заключение се установява още и как се формира и какъв е
размера на дълга по процесния договор към 08.08.2017 г.-датата,предхождаща
датата,на която е изпратено на съда по пощата заявлението на банката за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК /същото заявление
е с входирано в РС-Пловдив на 11.08.2017 г.,но за дата на подаването му следва
да се счита именно датата,на която то е изпратено на съда по пощата-08.08.2017
г./.Така е видно от заключението,че към 08.08.2017 г. дългът по процесния
договор възлиза на общата сума от 330 837,80 швейцарски франка,от които редовна
главница в размер на 214 701,16 швейцарски франка и просрочена главница от 23 489,51
швейцарски франка,а останалите суми,включени в общия размер на дълга и посочени
поединично като размер в заключението на вещото лице,представляват начислени
лихви по редовна главница,лихви по просрочия,просрочени лихви по редовна
главница и по просрочия,просрочени такси и имуществени застраховки.От
експертното заключение се установява още и обстоятелството,че отпуснатият
кредит по процесния договор е бил усвоен на датата 19.08.2008 г.
Пре
така установените по делото факти,съдът намира за категорично установено
материалноправното основание,на което банката-ищец основава предявената
установителна претенция,а именно-сключения между банката и ответника договор за
потребителски кредит.Налице е и неизпълнение от страна на ответника по смисъла
на чл.18 от договора,даваща право на банката да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем и се установява,че същата се е възползвала от това
право,като е обективирала волеизявлението си за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем в изпратената до ответника нотариална покана от 21.06.2017 г. с рег. №3442,том 2,акт 16 по
описа на нотариус Теодора Кашилска.И още се установява,че към момента на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем вземанията на банката по процесния
договор са били прехвърлени обратно в нейния патримониум с посочения по-горе
договор за цесия от 23.12.2016 г.,сключен между банката-ищец и третото за спора
лице-дружеството „Бългерийн Ритейл
Сървисиз“АД с ЕИК *********.В тази насока ответникът е направил възражение,че с
този договор за цесия не се прехвърля вземането към него,произтичащо от
процесния договор за потребителски кредит,поради което исковата претенция е
предявена от ненадлежна страна.Ответникът обаче не е обосновал това си
възражение с конкретни твърдения за каквито и да е пороци в договора за цесия и
съдът не констатира наличието на такива,като счита договора за цесия за
обективиращ напълно валидни волеизявления на сключилите го страни и оттам-за
пораждащ целените с него правни последици.В крайна сметка,съдът намира,че в
резултат на постигнатите с този договор уговорки,вземанията на банката-ищец по
процесния договор са й били прехвърлени обратно от горното дружество,придобило
ги преди това с предходния коментиран по-горе договор за цесия от 02.10.2008
г.А относно редовността на уведомяването на ответника за цесията,извършена с
договора от 23.12.2016 г.,ответникът не е направил никакви възражения и съдът
приема,че той е бил надлежно уведомен на основание чл.99 от ЗЗД за същата цесия
с нотариалната покана с рег.№3445,което обстоятелство има значение не за
действителността на самата цесия,а само за това да се прецени кой е
кредитора,спрямо който ответникът е длъжен да изпълнява задълженията
си,произтичащи от процесния договор за кредит.
На
следващо място,при положение,че се приеме за надлежно настъпила предсрочната
изискуемост на целия дълг по процесния договор за кредит,то от това би се
наложил извода,че към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е
съществувало вземане на банката-ищец за целия неизплатен остатък от главницата
по кредита,а оттам и за основателността на настоящата преценция за част от тази
главница в размер на 176 058,40 швейцарски франка,като се има предвид и
обстоятелството,че ответникът не доказа да е изплатил,дори и
частично,процесната главница,а дори и не поддържа твърдение за такова
плащане.Но ответникът е възразил,че не е уведомен надлежно за предсрочната
изискуемост на кредита по процесния договор от 05.08.2008 г.,тъй като дадените
от него пълномощия към представляващия го адвокат М.,получил от негово име уведомлението
на банката за обявяване предсрочната изискуемост на кредита,са били само „да се
запознае с проблема и естеството,по които е търсен при съответния нотариус,а не
да приема от негово име нотариални уведомления и покани“.Това възражение на
ответника съдът счита за основателно.Както по-горе се посочи,по делото е
представено заверено копие от пълномощното на адв. В. М.,с което той се е
легитимирал като пълномощник на ответника Д.Д. при връчването на нотариалната
покана от 21.06.2017 г. с рег. №3442,съдържаща
волеизявлението на банката-ищец за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита по процесния договор за банков кредит и за уведомяването на
ответника-длъжник относно тази изискуемост.За да се приеме за настъпила
предсрочната изискуемост на банковия кредит при предявен иск по чл.422 от ГПК,основан на договор за банков кредит /какъвто е настоящия случай/,несъмнено
е необходимо не само да е изразена воля от банката-кредитор за обявяване на
същата изискуемост,но и длъжникът да е надлежно уведомен за това от кредитора и
то преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.Това
становище вече трайно наложено в
съдебната практика и застъпено в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС.В случая обаче не е налице надлежно уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост на кредита.Такъв извод се налага след преценка на
съдържанието на предоставеното от ответника на адв. М. пълномощно от 06.07.2017
г.Това,както е видно,е бланково адвокатско пълномощно,с което се предоставят
общи пълномощия за извършване на всякакви съдоприозводствени действия от
адвоката от името на ответника-упълномощител.Не е посочено конкретно дело,по
което да бъде осъществявано представителството,но при всички положения е ясно,че
упълномощаването касае именно извършване на представителство пред съд,не и пред
други органи или лица,не и извършването на други действия от адвоката,които не
попадат в категорията „съдопроизводствени“.В тази връзка предоставеното
пълномощно не включва представителни пълномощия на адвоката за получаване на
каквито и да било документи от името на ответника,които не се отнасят до вече
образувано съдебно производство,а връчената чрез адв. М. на 07.07.2017 г.
нотариална покана с рег.№3442 определено не е документ,който към момента на
връчването му да има връзка с някое съдебно производство.Предвид изложеното се
налага извода,че адв. М. не е притежавал представителни пълномощия спрямо
ответника Д.Д. за получаването от негово име на изпратената му от банката-ищец
нотариална покана,съдържаща уведомление за обявяване предсрочната изискуемост
на кредита,а това обосновава крайния извод,че самото уведомяване на ответника
за предсрочната изискуемост е ненадлежно извършено от банката-кредитор и с
оглед на това самата предсрочна изискуемост не може да бъде приета за настъпила
преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.А щом като това е така,то и
процесната главница,предмет на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК,се
явява неизискуема,а оттам и недължима,което като краен резултат налага отхвърлянето на иска като
неоснователен.
Ответникът
е заявил и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковата
претенция.Това възражение е неоснователно.Спрямо договор като процесния,а
именно-договор за банков кредит,при който престациите представляват задължение
за неделимо плащане,се явява приложим общия петгодишен давностен срок,който
тече считано от изтичане срока по кредита,респективно от настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита.В случая крайния срок за погасяване на
кредита /276 месеца от датата на усвояване на кредита-19.08.2008 г./ все още не
е изтекъл,а относно предсрочната изискуемост на кредита се прие,че такава не е
настъпила предвид ненадлежното уведомяване на длъжника за същата
изискуемост.Следователно,приложимият давностен срок спрямо процесното вземане
дори не е започнал да тече и съответно на това възражението на ответника за
погасяване на същото вземане по давност се явява неоснователно.
Но
в крайна сметка,въпреки неоснователността на някои от поддържаните от ответника
възражения срещу иска,последния по изложените по-горе съображения се явява
изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С
оглед изхода от спора,на основание чл.78,ал.3 от ГПК банката-ищец следва да
бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 9871 лв. съдебни
разноски,представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 14.05.2018 г.,сключен между ответника и
представляващия го по делото адвокат А.Д..
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен
установителния иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,предявен от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД-гр.София с ЕИК ********* против Д.А.Д. с ЕГН **********,с
който е поискано да бъде признато за установено съществуването на вземане на
банката срещу ответника в размер на 176 058,40 швейцарски франка,представляващо
част от дължимата главница за периода от 05.01.2014 г. до 08.08.2017 г. по
извлечение от счетоводните книги на банката към датата 08.08.2017 г.,заповед за
незабавно изпълнение №8752 от 12.09.2017 г. и изпълнителен лист №10223 от
13.09.2017 г.,издадени по ч.гр.д.№12617/2017 г. по описа на 4 с-в на РС-Пловдив
и съгласно договор за потребителски кредит №HL 41051/05.08.2008 г. и прилежащите към него Приложение №1 от
19.08.2008 г. и допълнителни споразумения от 26.06.2009 г.,05.07.2010
г.,31.08.2011 г.,18.04.2012 г.,20.09.2012 г. и от 20.05.2013 г.,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението-11.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,район
Витоша,ул.“Околовръстен път“№260 да заплати на Д.А.Д. с ЕГН ********** и с
адрес:г*** сумата от 9871 лв. /девет хиляди осемстотин седемдесет и един лева/
съдебни разноски,направени в първоинстанционното исково производство по т.д.№121/2018
г. по описа на ОС-Пловдив,XVIII-ти
състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :