Номер 277808.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело №
20203100502470 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивна жалба на ОДМВР – гр. Варна, чрез юрк. Б.Йа, против
Решение №3367/22.07.2020г., постановено по гр. дело №18049 по описа за 2019г. на РС-
Варна, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на Г.Н.Г, ЕГН ********** сумата 1559,04 лева,
представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 31.10.2016 г. - 30.06.2019 г., получен в резултат на преизчислеване на положен
нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата 270 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 01.01.2017 г. - 30.06.2017г., както и разноски за производството в размер на
400лева, на осн.чл.78 ГПК. В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на
материалния закон. Твърди се, че спорът между страните е изцяло правен, като досежно
приетите за установени фактически положения спор не съществува. Въззивникът оспорва
изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия закон –
КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно
преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото
между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е
нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от
29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово
законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Счита, че
дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не
следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1,
доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно
такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до
06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в
размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми,
уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на
държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Излагат се и
аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд
създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност
служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време. По изложените
съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо
него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза
1
сторените съдебно-деловодни разноски. В условие на евентуалност моли искът да се
отхвърли за периода 01.01.2018г.-16.07.2018г., поради липса на действаща нормативна
уредба, уреждаща преизчислението на нощен труд към дневен за размера от 321,64лв. и за
обезщетението за забава за сумата от 47,85лв. Доказателствени искания не са направени.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Излага, че решението е правилно, обосновано и
законосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите
трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала
за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от
служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че субсидиарното приложение на общите
трудови закони е необходимо с оглед наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2
и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстнационното решение –потвърдено, като му бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор не са обективирани доказателствени
искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба на ОДМВР – гр. Варна
срещу решението, постановено по гр.д.№ 18049/2019г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството за 24.11.2020г. от 9,30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2