№ 1554
гр. Варна, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100501795 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №
284981/26.04.2021г. на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София и въззивна жалба вх. № 284098/19.04.2021г. на
Б. В. К..
Подадена е въззивна жалба вх. № 284981/26.04.2021г. от "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, действащо чрез пълномощник ю.к. Н.Г., срещу решение №261211/07.04.2021 год.,
постановено по гр.дело №11603/2020 год. на РС – Варна, в частта, в която "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София е осъдено да заплати на Б. В. К., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „***” №146,
вх.7, ет.З, ап.24, сумата 2916.41 лева, представляваща неизплатен остатък от
застрахователно обезщетение за щети изразяващи се в увреждане на задна броня, заден ляв
стоп, заден капак багажен, заден ляв калник, греда (основа) задна броня, маска задна, водач
(PVC) конзола задна броня лява, основа калник заден ляв, стойки задна броня на основа,
лайсна в задна броня лява, лайсна в задна броня средна, спойлер под задна броня на л.а.
„Фолксваген Пасат”, с ДК № ****, причинени в резултат на реализирано на 08.07.2020 г.
ПТП в гр. Варна по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф”, с ДК № ****, застрахован по
1
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.09.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
постановено в нарушение на процесуалния закон и при явна необоснованост. Излага, че
неправилно ВРС е приел, че заключението на САТЕ не е било оспорено от страните. Излага,
че с молба от 12.03.2021г. застрахователят е задал въпроси към вещото лице и е заявил, че
ако вещото лице не коригира заключението си, оспорва заключението и моли за назначаване
на повторна експертиза. По това негово искане не е налице произнасяне. Излага, че
решението се основава на заключението на вещото лице, което очевидно е грешно, като не е
съобразено, че към датата на ПТП автомобилът е бил на 21г. Предвид неправилните
калкулации погрешно е установено наличието на тотална щета. Излага, че посочената в
решението стойност на запазените части е нереално ниска. С въззивната жалба е направено
искане за приемане на писмени доказателства – разпечатки от cars.bg и mobile.bg, както и
искане за назначаване на повторна експертиза.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Б. В. К., чрез пълномощник адв. Й.А.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното
първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода
на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и
процесуални правни норми. Оспорва искането за назначаване на повторна експертиза, като
излага, че не са налице предпоставките по чл.201 от ГПК. Счита решението на ВРС за
правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и
присъждане на направените разноски.
Подадена е въззивна жалба вх. № 284098/19.04.2021г. от Б. В. К., чрез пълномощник
адв. Й.А., срещу решение №261211/07.04.2021 год., постановено по гр.дело №11603/2020
год. на РС – Варна, в частта, в която е отхвърлен иска му срещу "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София за разликата над присъдената сума от 2916.41 лева до пълния претендиран размер от
3085.88 лева. В жалбата се излага, че съгласно неоспорената САТЕ пазарната стойност на
автомобила е 3800 лева, а не 3600 лева, както неправилно е приел ВРС.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК застрахователят не е подал отговор на жалбата.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание застрахователят не
изпраща представител. С подадена преди съдебно заседание молба моли за уважаване на
подадената от него жалба и присъждане на разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание Б. В. К. се
представлява от адв.Й.А., който моли за отхвърляне жалбата на застрахователя и уважаване
на подадената от Б.К. жалба, ведно с присъждане на направените във въззивното
2
производство разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на Б. В. К.
против "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК
********* за заплащане на сумата от 3085.88 лева (след увеличение на иска),
представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети на л.а.
„Фолксваген Пасат”, с ДК № ****, причинени в резултат на реализирано на 08.07.2020 г.
ПТП в гр. Варна по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф”, с ДК № ****, застрахован по
договор за гражданска отговорност в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.09.2020 г. до
окончателното изплащане. Ищецът твърди, че застрахователят му е заплатил 503.59 лева
(372.28 лева и впоследствие още 131.31 лева), която сума не е достатъчна за репариране на
причинените му имуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Не оспорва, че към датата на застрахователното събитие лекият
автомобил на виновният водач е бил застраховател по договор за Гражданка отговорност в
ответното дружество. Твърди, че е заплатил на ищеца 503.39 лева, която сума е достатъчна
за репариране на причинените имуществени вреди. Твърди, че претендираната от ищеца
сума не се дължи.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, съобразно която разпоредба
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380. С договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
3
на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. При кумулативната даденост на тези
предпоставки в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение на увредения. Съгласно процесуалното правило на чл.154, ал.1
от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже при
условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически състав, за да
установи основателността на исковата си претенция. Застрахователят от своя страна носи
тежестта за доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.
В разглеждания случай, пред въззивния съд не е налице спор относно дължимостта
на застрахователно обезщетение, а относно неговия размер. Не се спори между страните, че
застрахователят доброволно е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 503.59
лева.
Съставът на ВОС констатира, че ВРС е извършил съществено процесуално
нарушение като не е задал на вещото лице по САТЕ въпросите, обективирани в подадената
от ответника молба преди съдебно заседание. Поради това с определение
№2680/28.07.2021г. ВОС допусна преразпит на вещото лице. В съдебно заседание на
21.09.2021г. вещото лице А.В. обясни, че средната пазарна оценка на труда, която е дал в
заключението си, е формирана на база пазарната цена на труда в шест сервиза, от които три
притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и съответно три сервиза без
такъв сертификат. Вещото лице също така обясни разликата в цената между преден капак и
заден капак – цената на предния капак е за част втора употреба, а за задния е нова част от
оторизиран сервиз.
По отношение на спорния въпрос относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че
в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента
на застрахователното събитие, от която се приспада стойността на запазените части. В
разглеждания случай определената от вещото лице по САТЕ пазарна стойност на
застрахования автомобил към момента на ПТП е 3600 лева. По изложените съображения
като изходна величина за изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение следва да
се използва стойността 3600 лева, поради недоказаност на възраженията на ответника за по-
нисък размер на действителната стойност на автомобила, както и недоказаност твърденията
на ищеца за по-висок размер на действителната стойност на автомобила.
4
От посочената сума следва да се приспадне заплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 503.59 лева, както и сумата от 210.53 лева, представляваща цената,
която може да се получи при предаване на автомобила за скрап. Въззивният съд намира, че
следва да се приспадне цената, която може да се получи при предаване на автомобила за
скрап, т.к. тя е по-висока от стойността на запазените части, която възлиза на 180 лева.
Налага се извода, че след приспадане на посочената по-горе стойност на заплатеното
застрахователно обезщетение и стойността на автомобила при предаването му за скрап,
дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 2885.88 лева, която по делото
не е налице спор, че не е заплатена към момента на настоящото произнасяне. Искът следва
да бъде отхвърлен за горницата над 2885.88 лева до претендираните 3085.88 лева. Поради
това като е присъдил обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2916.41
лева, ВРС е постановил частично неправилно решение, което следва да бъде частично
отменено - за горницата над 2885.88 лева до 2916.41 лева. В частта, в която искът е
отхвърлен за сумата над 2916.41 лева до претендираните 3085.88 лева решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
В съответствие с този резултат решението следва да бъде частично ревизирано и по
отношение на присъдените разноски.
Видно от представения списък по чл.80 ГПК (л.94, дело ВРС) за
първоинстанционното производство ищецът е претендирал репарирането на разноски в общ
размер на 808.44 лева, включваща платените държавни такси, възнаграждение за вещо лице
и адвокатско възнаграждение, които районният съд е присъдил частично. Отчитайки
основателния размер на исковата претенция, установена от въззивния съд, разноските, които
се следват на ищеца за първоинстанционното производство са в общ размер на 756.04 лева.
За въззивното производство ищецът претендира репарирането на разноски в размер
на 520 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Съразмерно с неоснователната част от
въззивната жалба на застрахователя, при отчитане неоснователността на въззивната жалба
на ищеца, на страната се следват разноски за въззивна инстанция в размер на 486.30 лева.
Или общият размер на сторените разноски за производство по делото (в т.ч.
първоинстанционно и въззивно), които ответникът следва да следва да бъде осъден да
репарира на ищеца по съразмерност с уважената част от иска е 1242.34 лева.
Видно от представения списък по чл.80 ГПК (л.71, дело ВРС) за
първоинстанционното производство ответникът е претендирал репарирането на разноски в
размер на сумата от 250 лева - платено възнаграждение за вещо лице, както и адвокатско
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт (чл.78, ал.8 от ГПК), определено
от ВРС на 100 лева, които районният съд е присъдил частично. Отчитайки неоснователния
размер на исковата претенция, установена от въззивния съд, разноските, които се следват на
ответника за първоинстанционното производство са в общ размер на 22.68 лева.
5
За въззивното производство застрахователят претендира репарирането на разноски в
размер на 58.33 лева - платена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение за
осъществената защита от юрисконсулт (чл.78, ал.8 от ГПК), което въззивният съд определя
на 100 лева. Съразмерно с неоснователната част от въззивната жалба на застрахователя, при
отчитане неоснователността на въззивната жалба на ищеца, на страната се следват разноски
за въззивна инстанция в размер на 10.26 лева.
Или общият размер на сторените разноски за производство по делото (в т.ч.
първоинстанционно и въззивно), които ищецът следва да следва да бъде осъден да репарира
на ответника по съразмерност с отхвърлената част от иска е 32.94 лева.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261211/07.04.2021 год., поправено с решение
№261906/10.06.2021 год., постановено по гр.дело №11603/2020 год. на РС – Варна, в частта,
в която "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, е осъдено да заплати на Б. В. К., ЕГН **********, от гр.
Варна, ж.к. „***” №146, вх.7, ет.З, ап.24, обезщетение за щети на л.а. „Фолксваген Пасат”, с
ДК № ****, причинени в резултат на реализирано на 08.07.2020 г. ПТП в гр. Варна по вина
на водача на л.а. „Фолксваген Голф”, с ДК № ****, застрахован по договор за гражданска
отговорност в ответното дружество за горницата над 2885.88 лева до 2916.41 лева, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.09.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. К., ЕГН ********** срещу "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София иск за заплащане на обезщетение за щети на л.а. „Фолксваген Пасат”, с ДК № ****,
причинени в резултат на реализирано на 08.07.2020 г. ПТП в гр. Варна по вина на водача на
л.а. „Фолксваген Голф”, с ДК № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност в
ответното дружество за горницата над 2885.88 лева до 2916.41 лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.09.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОТМЕНЯ решение №261211/07.04.2021 год., поправено с решение
№261906/10.06.2021 год., постановено по гр.дело №11603/2020 год. на РС – Варна изцяло в
частта относно разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати на Б. В. К., ЕГН **********, от гр.
Варна, ж.к. „***” №146, вх.7, ет.З, ап.24, сумата 1242.34 лева, представляваща общия
6
размер на сторените разноски за производство по делото (в т.ч. първоинстанционно и
въззивно), по съразмерност с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. В. К., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „***” №146, вх.7, ет.З, ап.24
да заплати на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София сумата 32.94 лева, представляваща общия размер на
сторените разноски за производство по делото (в т.ч. първоинстанционно и въззивно), по
съразмерност с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261211/07.04.2021 год., поправено с решение
№261906/10.06.2021 год., постановено по гр.дело №11603/2020 год. на РС – Варна в
останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7