Решение по дело №240/2025 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 118
Дата: 21 юли 2025 г.
Съдия: Елена Симеонова Геренска
Дело: 20253130200240
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Провадия, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20253130200240 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от „Балкантранс“ ООД, с ЕИК ******,
представлявано от М.Ю.К., срещу Електронен фиш № ********** издаден от
АПИ, с който за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179,
ал.3б вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена
санкция „Глоба“ в размер на 2 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалвания пред настоящия съд
електронен фиш, въз основа на изложени в същата аргументи, свързани с
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на същия.
В съдебни заседания, жалбоподателят не се явява, както и
процесуалният му представител, който с депозирана молба поддържа
подадената жалба и изразява становище по съществото на делото
доразвивайки изложените аргументи за отмяна на ЕФ. Отправя искане и за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез писмени становища на процесуален
представител оспорва въззивната жалба и моли обжалвания Електронен фиш
като правилен и законосъобразен да бъде потвърден. Претендират се и
разноски.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РП-******, не изпращат
представител в съдебно заседание
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 29.09.2021 г. в 17:01 ч. на път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа – Община ******, път I-2 км. 157+018, с посока нарастващ километър,
било установено движение на ППС – влекач МАН ТГА 18.440 4х2 БЛС с рег.
1
№ ******, с технически допустима маса 19 000, брой оси 2, с ремарке, с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000,
като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ЗП – тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна
карта или тол декларация за преминаването. Така извършеното нарушение
било установено с устройство № 10251, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път I-2 км. 157+018. Установено било, че собственикът, на
когото е регистрирано ППС е дружеството-жалбоподател „Балкантранс“ ООД,
с ЕИК ******, представлявано от М.Ю.К..
С оглед на горното бил съставен процесният ЕФ, с който на
„Балкантранс“ ООД, с ЕИК ******, на основание чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500
лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени такива събрани в хода на настоящото
производство, които съдът кредитира изцяло, считайки ги обективни и
достоверни, а именно – справка за нарушение, статични изображения във вид
на снимков материал от автоматизираното техническо средство на заснетото
процесно ППС, справка за собственост на ППС, Протокол 28765/21 от
заседание на УС на АПИ, Заповед и образец, справка от ИТС, доклад от
Електронната система за събиране на пътни такси.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата срещу Електронния фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е подадена в установения в чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:
В случая по делото съдът намира за установено визираното в ЕФ
нарушение по несъмнен начин от обективна страна, като е доказано, че на
29.09.2021 г. в 17:01 ч. на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа –
Община ******, път I-2 км. 157+018, с посока нарастващ километър, се
движело ППС – влекач МАН ТГА 18.440 4х2 БЛС с рег. № ******, с
технически допустима маса 19 000, брой оси 2, с ремарке, с общ брой оси 5, с
обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, като за
посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП.
Посоченият път е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за
движение по него се дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, които зависят от
категорията на ППС и изминатото разстояние.
Тол таксата е такса за изминато разстояние, като заплащането й дава
право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък. Всеки път и пътен участък от платената пътна мрежа, към
която безспорно се числи и процесният участък на община ******,
съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП е разделен на тол сегменти, за навлизането и
движението през всеки от който, се дължи тол такса в определения размер.
Тол таксите се определят в зависимост от техническите характеристики на
2
пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
пътното превозно средство, броя на осите и екологичните му характеристики
и се определят за всеки отделен път или пътен участък. Процесният случай
касае липса на изцяло платена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закон за
пътищата посочена в размер на 167,00 лева.
Не се спори и че дружеството „Балкантранс“ ООД, с ЕИК ******,
представлявано от М.Ю.К. е ползвател на процесното ПМС, в каквото
качество е ангажирана отговорността му.
Предвид, че се касае за административнонаказателна отговорност на
юридическо лице, то въпросът за вината не се изследва, тъй като
отговорността е обективна.
Въпреки горното, съдът намира, че е налице съществено процесуално
нарушение при издаването на процесния електронен фиш, което представлява
основание за отмяна на същия, доколкото към датата на извършване на
нарушението, съответно установяването му посредством електронната
система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, въз основа, на която
разпоредба е наложена имуществена санкция в случая.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение
на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва
да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в
приложимата редакция към датата на нарушението /29.09.2021 г./сочи, че при
нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение, който електронен фиш е със съответно
съдържание. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, за която се отнася
предвиждането на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се издаде електронен фиш,
урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер 2500 лв.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обаче, в приложимата й редакция,
не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за
нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, още повече че тази разпоредба е
съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДвП (без да е посочена възможност за издаване на ЕФ). Липсва и
друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването
на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което и в
случая правилното и законосъобразно процедиране за ангажиране на
отговорността на дружеството е било да бъде съставен АУАН, а в последствие
да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш.
Предвид горното, към датата на извършване на нарушението, не е била
3
налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да
бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в
сила от 13.02.2024 г. законодателят вече е предвидил възможността за
издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция
при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова
разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове
за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на
нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП с допълнението на член 179, ал. 3б има
процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното
приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през
2021 година, е недопустимо. От посоченото съдът формира извод за
незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство без
право да се издава ЕФ, което е основание за отмяната му в случая.
На следващо място, съдът намира, че е налице противоречие на
разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата с
разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид
задължителните постановки на постановеното решение по дело № С –
61/2023 г., както и на решението по обединени дела Euro – Team и Spiral –
Gep, С – 501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна
разпоредба на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата и на чл. 187а,
ал. 2, т. 1, т. 2 и т.3 от Закона за движение по пътищата не е спазен принципът
на пропорционалност, тъй като те предвиждат "глоба" и/ или "имуществена
санкция" в абсолютен размер от 2 500 лева, респективно - не предоставят
никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ
пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на
частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна
уредба – чл. 179, ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2, т. 3 от Закона за движение по
пътищата да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би
се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат.
В Закона за движение по пътищата липсва друга правна норма,
предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. След като са налице пречки за прилагане на
предвиденото в случая административно наказание под формата на
имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на
административно – наказателната отговорност на въззивното дружество.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" е
незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
По делото са претендирани разноски и от двете страни. С оглед изхода на
4
делото и съобразно разпоредбата на чл.143 от АПК, такива следва да се
присъдят на жалбоподателя, при прилагане на чл.144 от АПК. Процесуалният
представител на въззивника е представил Договор за правна защита и
съдействие за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
800,00 лева. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в
две съдебни заседания, без участието на представител на въззивника,
депозирал писмени бележки преди приключването му, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност ннастоящият състав намира, че
на страната следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
минималния размер, съгласно чл.8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа, а именно – от 550,00 лева, като се
прецени като основателно и в този смисъл направено възражение за
прекомерност от въззиваемата страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. ал.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** издаден от Агенция
"Пътна инфраструктура" с който на „Балкантранс“ ООД, с ЕИК ******,
представлявано от М.Ю.К., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.179, ал.3б вр. чл.187а,ал.2, т.3 ЗДвП е наложена имуществена
санкция „Глоба“ в размер на 2 500 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Балкантранс“ ООД, с ЕИК ******, сумата от 550,00 лева
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – ****** по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5