№ 256
гр. Стара Загора, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500546 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ гр.С. против действието на
ЧСИ Г.И., рег.№ 765, с район на действие - ОС - Стара Загора - постановление
за разноски от 20.07.2022г., по изп. д. № 1963/2022г. по описа на ЧСИ, с което
се намалява размера на приетия по делото адв. хонорар до сумата от 999.75
лв.; намалят се разноските за пропорционална такса по т.26 от Тарифата за
ТРЗЧСИ до сумата 2902.78 лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е неправилно
и незаконосъобразно, като излага съображения, че приетите за събиране
разноски за адв. възнаграждение не са съобразени с липсата на каквато и да е
правна и фактическа сложност на изпълнителното дело и извършените до
момента изпълнителни действия за събирането на претендираната сума.
Моли съдът да отмени обжалваното действие– постановление за разноски
като незаконосъобразно и да намали адв. възнаграждение на 200 лв., съгласно
чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения, както и размера на пропорционалната такса по чл.26 от
Тарифата към ЗЧСИ.
Претендира разноски за производството и прилага списък.
Ответникът по жалбата П.Д.П., чрез пълномощника си адв. С.Ч. взема
становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави без уважение.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ
1
Г.И., в които се взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна.
Съдът, като обсъди направените оплаквания в жалбата, становището на
другата страна и като прецени приложените по служебно изготвената
преписка по изпълнително дело № 1963/2022г. по описа на ЧСИ Г. И., рег.№
765, с район на действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за
установено следното:
Производството по изпълнително дело № 1963/2022г. по описа на ЧСИ
Г.И., с рег.№ 765 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС- Стара Загора е
образувано по молба, подадена на 07.07.2022г. от П.П., чрез адв. С.Ч., въз
основа на изпълнителен лист от 22.06.2022г., издаден по т. д.№ 185/2022г. по
описа на ПАС. Към молбата за образуване на изпълнително дело е
приложено адвокатско пълномощно на адвокат С.Ч. и договор за правна
защита и съдействие от 24.06.2022г. Вземането е за присъдено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., заедно със
законната лихва, считано от 28.08.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
На 13.07.2022 год. е връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника по изпълнителното дело.
На 14.07.2022г. е постъпила молба от длъжника за намаляване на адв.
възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса по чл. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ. По повод на тази молба е издадено обжалваното
постановление от 20.07.2022г.
От протокол от 04.08.2022г. на ЧСИ Г. И. се установява, че на
19.07.2022г. длъжникът е заплатил по сметка на ЧСИ сумата 40 817.18 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна,
намира следното:
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част,
но не по – малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело
предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а
за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
2
Съдът намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя следва да
бъде намалено до размера на 200 лв. Това е така, защото освен молбата за
образуване на изп. дело от 07.07.2022г., не е налице друго действие по реално
изпълнение, извършено по делото от пълномощника на взискателя преди
плащане на задължението на длъжника, което видно от приложеното изп. д. е
станало в срока за доброволно изпълнение на 19.07.2022г.
Ето защо съдът намира, че подадената жалба е основателна.
Обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която е
прието адв. възнаграждение на взискателите в размер на 999.75 лв., след
намаляването му от 2000 лв., като вместо това се намали адв. възнаграждение
на взискателя на 200 лв.
Основателна е жалбата и в частта относно дължимата пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която следва да бъде намалена съразмерно на
събраната сума, след намаляване на адв. възнаграждение на взискателя от
999.75 лв. на 200 лв.
В настоящото производство съдът намира, че страните нямат право на
разноски, съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата.
Настоящият съдебен състав отстъпва от поддържаното в предходни актове
становище, че в производството направените от страните разноски подлежат
на възстановяване.
В производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на
определените разноски по изпълнителното дело, разпоредбата на чл. 81 ГПК
не намира приложение. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно
производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на
направените от страните разноски в съответната инстанция и не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно
разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 254 от
05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І ТО, Определение № 489/17.10.2017г. ,
по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение № 393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№
2845/2018г. на ІV ГО и др.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ гр.С. постановление от
20.07.2022г., постановено по изп. д. № 1963/2022г. по описа на ЧСИ Г.И., рег.
№ 765, с район на действие - ОС - Стара Загора, с което се намалява размера
на приетия по делото адв. хонорар до сумата от 999.75 лв. и се намаляват
разноските за пропорционална такса по т.26 от Тарифата за ТРЗЧСИ до
сумата 2902.78 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от взискателя
П.Д.П. по изп. дело адвокатско възнаграждение на пълномощника адвокат
3
С.Ч. от 999.75 лв. на 200 лв., както и размера на дължимата пропорционалната
такса по т.26 от Тарифата за ТРЗЧСИ, съобразно размера на адв. хонорар 200
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4