№ 33890
гр. София, 27.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110125893 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ВД, чрез адв.
И., с която е предявен срещу Л. Г. К. осъдителен иск за заплащане на сума в общ размер на
8 807,92 лв. - главница, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за
строителство от 03.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 03.04.2020 г. сключил с ответника договор за
строителство, по силата на който в качеството си на изпълнител се задължил да изпълни
строително-монтажни работи за изграждането на обект, находящ се в с. Б район П“, община
С. Поддържа, че прогнозното възнаграждение за ищеца по процесния договор било в размер
на 45 795,86 лв. с ДДС. След извършване на строително-монтажните работи на обекта били
констатирани всички извършени услуги от ищеца, обективирани в съставения на 14.01.2021
г. Акт/Образец 19, като общата стойност на извършените СМР възлизала на сумата в размер
на 46 950,58 лв., от която ответникът-възложител заплатил сума в общ размер на 38 142,66
лв. и останало незаплатено задължение в размер на 8 807,92 лв. Ето защо моли съда да
уважи предявения иск, като постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 8 807,92 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Т., е подал отговор на исковата молба, в
който е релевирал възражение за неподсъдност на делото по смисъла на чл. 19 от ГПК,
поради наличие на арбитражна клауза – т.10.5. от процесния договор за строителство от
03.04.2020 г. Ето защо моли съда да прекрати производството по делото. Претендира
разноски.
В предоставения му 1-седмичен срок ищецът не е изразил становище по
релевираното от ответника възражение за подсъдност на спора на арбитражен съд, както и
по искането за прекратяване на делото и присъждане на разноски.
1
При така релевираните твърдения, настоящият съдебен състав приема, че делото не
му е подведомствено, с оглед наличието на валидно уговорена и обвързваща страните
арбитражна клауза по т. 10.5 от сключения между тях договор за строителство от 03.04.2020
г., която клауза ги обвързва и дерогира компетентността на държавния съд. Съгласно
цитираната клауза по т. 10.5 от договора, за всеки спор относно съществуването и
действието на сключения договор или във връзка с неговото нарушаване, включително
спорове и разногласия относно действителността, тълкуването, прекратяването,
изпълнението или неизпълнението му, както и за всички въпроси неуредени в този договор
се прилага българското право, като страните уреждат отношенията си чрез споразумение, а
при непостигане на такова спорът се отнася за решаване пред Арбитражния съд при БТПП –
София за решаване съгласно неговия правилник и българското материално право.
Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен
съд, като сключат арбитражно споразумение за отнасяне на спора пред арбитражен орган –
чл. 19 ГПК. Арбитражното споразумение е особен вид договор, чрез който страните се
съгласяват споровете във връзка с действителността, изпълнението или прекратяването на
друг договор или извън договорни отношения да бъдат разрешавани от арбитражен съд.
Арбитражно споразумение може да бъде арбитражна клауза в самия договор или отделно
споразумение. То трябва да бъде писмено – да е инкорпорирано в самия договор, в нарочен
договор за арбитраж или в писмена кореспонденция, включително и по Интернет.
Споразумението е писмено и когато се съдържа в разменени между страните писма,
телеграми и други писмени средства за комуникация или в общи условия, към които
препраща сключен между страните писмен договор. В случая е налице арбитражно
споразумение, уговорено в сключения между страните договор за строителство от
03.04.2020 г.
За разлика от общия случай на неподведомственост на делото, когато спорът следва
да се разгледа и реши от орган извън системата на гражданските съдилища, за наличието на
арбитражно споразумение съдът не следи служебно. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗМТА, съдът, пред
който е предявен спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото,
ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба, какъвто е и настоящият
случай. Арбитражното споразумение е сключено в предвидената в чл. 7, ал. 2 от ЗМТА
форма и касае арбитрируем съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК спор.
По разноските:
Ако исковото производство бъде прекратено, след като е депозиран отговор на
исковата молба, се предполага, че ищецът неоснователно е заставил ответника да направи
разноски по делото. В този случай ответникът има право на разноски на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК. В Определение № 213/15.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 157/2010 г., ІІ Т.О., е
прието, че при направено в срок възражение по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА вр. чл. 19 от ГПК,
когато намери за основателен отвода на ответника за подведомственост на спора на
арбитражен съд, сезираният съд прекратява производството по делото, но той не само няма
задължение, но и правомощие да изпрати делото за разглеждане на договорения от страните
2
решаващ орган, а в Определение № 105/11.02.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 975/2012 г., ІІ
Т.О., в отговор на поставения пред касационния съд процесуален въпрос "при прекратяване
на делото поради приет отвод по чл. 8, ал. 1 ЗМТА вр. чл. 19 ГПК длъжен ли е държавният
съд, пред който е предявен иска да препрати делото на компетентния арбитражен съд и
дължат ли се в тази хипотеза разноски в полза на ответника по делото" освен, че посоченият
в предходното определение на ВКС извод за липса на правомощие на държавния съд да
препрати делото на арбитражния съд е споделен и подкрепен напълно, е прието от състава
на ВКС в отговор на въпроса за дължимостта на разноските в тази процесуална ситуация, че
"при наличието на арбитражно споразумение и възражение на ответника, съдът се десезира
по време на висящността на допустим съдебен процес. Инициирането му от ищеца при
несъобразяване с договорената арбитражна клауза съставлява основание за възлагане в
негова тежест на направените от ответника разноски до прекратяване на производството по
делото поради наличие на относителна отрицателна процесуална предпоставка за
продължаване на неговото развитие". В Определение № 791/06.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 657/2012 г., I Т.О., отново е посочено, че аналогично на внесената държавна такса,
направените от ответника разноски до момента на прекратяването имат своето процесуално
основание, тъй като прекратяването не настъпва по силата на закона, нито се касае за
процесуална пречка, за която съдът следи служебно. В случая, към отговора на исковата
молба са приложени договор за правна защита и съдействие от 10.07.2023 г., фактура №
261/10.07.2023 г. и платежно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1420 лв. с ДДС. Видно от съдържанието им, същите сочат изпълнение на изискването по
т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК,
поради което претендираните от ответника разноски следва да му бъда присъдени в пълния
заявен размер.
Ето защо и на основание чл. 15 вр. чл. 19 ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 25893/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „ВД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
”О.К 1”, ул. Б № *** да заплати на Л. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. М.“,
бл. ****** на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 1420 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за производството пред СРС.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3