№ 2882
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20231100512216 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 25096952/11.07.2023г., постановено по гр.д. № 28902/20 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 47 състав, е уважен предявеният от С.
М. П. срещу А. Д. Д. осъдителен иск по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД за сумата от
6000лв., представляваща двойният размер на платен от ищеца в полза на
ответника задатък по сключен между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот – УПИ, находящ се в с.Богьовци, м.
Барата, в регулация, с площ от 1300кв.м. и лице минимум 25м., обективиран в
Разписка за платено капаро-задатък за недвижим имот от 24.02.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2020г. до изплащане
на вземането, вкл. ответникът е осъден да плати разноски в общ размер на
1640лв., както и 300лв. по сметка на СРС по чл.77 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която се
обжалва решението с искане за отмяна на същото. Твърди се, че по делото
няма н.а. за имота, липсвал предварителен договор, оспорва, че по делото
било доказано безспорно, че бил собственик на имота, оспорва подписа върху
разписката, вкл. счита, че цената нарушавала добрите нрави. Прави оплакване,
1
че не бил призоваван за съдебните заседания, така и особеният представител
не се бил свързвал с него.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор, в който оспорва
въззивната жалба, за което излага подробни съображения. Сочи, че между
страните бил сключен предварителен договор за покупко-продажба в писмена
форма, обективиран в документа от 24.02.2020г., наименуван „разписка за
платено капаро-задатък“, представляващ именно предварителен договор по
см. на чл.19, ал.2 ЗЗД, доколкото съдържал всички съществени условия на
окончателния договор, вкл. бил индивидуализиран имота, обективирал
волеизявлението на ответника, че продава описания имот на ищеца, за което
получава капаро-задатък в размер на 3000лв, част от продажната цена в общ
размер на 21 000лв., така и е описано, че останалата част от сумата ще бъде
платена пред нотариус в срок до 30.04.2020г., така и уговорка, че при разлика в
площта цената се определя по 16.20лв. на кв.м., вкл. са описани качествата на
страните като продавач и купувач, поради което наименуване на документа
като „разписка“ не променя характера на му на предварителен договор,
доколкото тълкуването на действителната воля на страните води до извод за
договореност за предварителен договор. На следващо място, от заключението
по СПЕ се установявало, че текстът и подписът на „получил“, „приел“ и
„подпис продавач“ били положени от ответника, с което се установявала
автентичността им, съответно заплатения задатък. От събраните
доказателства (вайбър кореспонденция и свидетелски показания) ищецът
търсил ответника за изповядване на сделката, но без резултат, за което и
изпратил нотариална покана. Оспорва оплакванията за процесуални
нарушения по участие на ответника по делото. Претендира разноски в размер
на 1350лв. за адв. възнаграждение (л.44).
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и отговора на
същата относно атакувания съдебен акт и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му
част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в
жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
2
Производството е образувано по искова молба на С. П., с която са
предявени иск с правно основание чл.93, ал.2 за осъждане ответника да
заплати сумата от 6000лв., представляваща двоен размер на платен задатък по
предварителен договор за продажба на недвижим имот, ведно със законната
лихва от 06.07.2020г. до изплащане на вземането, под евентуалност за
осъждане ответника на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да плати сумата от 3000лв.,
представляваща неоснователно получен от ответника задатък по сключен
между страните предварителен договор.
Ищецът твърди, че в началото на м.02.2020г. заплатил на ответника
1200лв. като капаро за покупко-продажба на недвижим имот – парцел с площ
от 1300м2 в с.Богьовци, общ. Костинброд, м.Барата, при уговорена продажна
цена от 21000лв, за което била съставена разписка, подписана между страните,
в която били удостоверени, както платената сума, така и остатъкът за
доплащане, продаваемият имот, както и задължението за прехвърляне на
собствеността. След заплащане на сумата ответникът съобщил, че започвал да
изважда необходимите документи. Последният се свързал с ищеца на
16.02.2020г., за да поиска още пари, поради което ищецът помолил свой
познат (св.А.) да предаде от негово име още 900лв., за което да била оформена
разписка. На 23.02.2020г. ответникът завел ищеца на мястото, но споменал, че
можело да потрябват още пари, поради което на 24.02.2020г.ищецът платил
още 900лв. (общо 3000лв.), за което съставили разписка за платено капаро-
задатък от 24.02.2020г., в който документ съдържал последните уговорки по
предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот, по силата
на който ответникът се задължил да продаде на ищеца УПИ с площ от
1300кв.м. в с.Богьовци, общ. Костинброд, м.Барата, за продажна цена от
21 000лв., по който бил платен задатък в размер на сумата от 3000лв.,
удостоверен с разписката от 24.02.2020г., като изрично било договорено, че
платената сума има функцията на задатък. Продажбата била договорена да
стане пред нотариус в срок до 30.04.2020г. След около седмица при проведен
разговор ответникът поискал още пари, за което ищецът не бил съгласен, при
което ответникът спрял комуникация с ищеца. След отмяната на извънредното
положение ищецът запазил час при нотариус М.Ц. за нотариално изповядване
на сделката на 23.06.2020г., вкл. изпратил нотариална покана до ответника
(връчена на 18.05.2020г.), с която го поканил да се снабди с необходимите
документи за сделката и да се яви на посочената дата за изповядване на
3
сделката, но на посочената дата ответникът не се явил, което било
обективирано в констативен протокол от нотариуса. Междувременно ищецът
разбрал, че имотът представлява УПИ XVIII-179 от кв.13 по действащия
кадастрален и регулационен план на с.Богьовци и бил с площ от 1020кв.м., но
не бил собственост на ответника, а наследствен на наследниците на Д.Ф. Д. и
ответникът в най-добрия случай бил сънаследник (при положение, че имотът
бил деактуван). Поради което ответникът не е бил в състояние да изпълни
поетите задължения по прехвърляне на собствеността. С молба от 01.02.2022г.
уточнява, че ищецът е упражнил правото си да развали сключения
предварителен договор с предявяването на исковата молба, с която доколкото
претендира последиците от разваляне на договора, имплицитно съдържа
предупреждение и волеизявление за разваляне на договора.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор (от назначения особен
представител), който оспорва исковете като неоснователни и недоказани,
поради това че сделката не била индивидуализирана, доколкото липсвало
необходимото описание на имота, съответно липсвали доказателства за
обвързаност по предварителен договор, вкл. оспорва авторството на
положението подписи от страна на ответника в процесните разписки.
Приети по делото са три разписки, както следва: 1) „разписка за капаро
за недвижим имот зададен доброволно“, без дата, по силата на която е
описано, че ответникът е получил капаро от ищеца, „за парцел 1300м2 в
м.Барата с лица 25м в с. Богьовци“, за която е получена сумата от 1200лв., с
остатък от 19800лв. „при изповядване на сделката“; 2) „разписка за дадено
капаро“ от 16.02.2020г., по силата на която ответникът е получил капаро „за
продажба на имот в с.Богьовци, местност Барата от 1300м2 с лица 25м“ в
размер на 900лв., както и условие, че „сделката трябва да приключи до
м.април 2020г., оставаща сума за доплащане 18900лв. при изповядване на
сделката“; 3) „Разписка за платено капаро-задатък за недвижим имот УПИ в
с.Богьовци, местност „Барата“, същият в регулация и с площ 1300м2, лице
минимум 25м, собственост на А.Д.“, съгласно която ответникът продава на
ищеца (описаното) УПИ, за което получава капаро-задатък в размер на 3000лв.
от продажната цена на имота, която е 21000лв., като е уговорено, че
„продажбата и доплащането на остатъка от договорената цена в размер на
18000лв. трябва да се осъществи пред нотариус в срок до 30.04.2020г. При
4
разлика в площта цената се определя по 16.20лв. на кв.м.“, както и изрично
изявление, че сумата е получена като капаро-задатък от А. Д. („продавач“). От
приетото и неоспорено по делото заключение по СПЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че ръкописният текст
и подписът, положени в първите два документа са изпълнени от ответника, а в
подписът положен в мястото за „подпис продавач“ в последния документ са
изпълнени от ответника.
Приета е нотариална покана (връчена на 15.05.2020г.) от ищеца до
ответника, с която се отправя покана до последния да се яви на 23.06.2020г. в
14.00ч. в кантората на нот.Ц., на която дата и час да представи документи за
извършване на покупко-продажба на недвижимия имот, с предупреждение, че
в случай, че не се яви с описаните документи с цел сключване на окончателен
договор в нотариална форма, спорът ще бъде отнесен пред съда. Съгласно
констативен протокол от 23.06.2020г. на нот. Ц. – ответникът не се е явил на
посочената дата и час.
По делото е представена (оспорена в срок) кореспонденция по вайбър,
от която в кореспонденция с „Тони Богьовци Нов“ има изходяща
кореспонденция, сред която и текст, в който е описано, че не е сам наследник,
както и че по скица мястото е 1020м2.
Въз основа на издадено съдебно удостоверение в полза на ищеца, са
приобщени писмени доказателства от общ.Костинброд, съгласно които УПИ
XVIII-179 от кв.13, с площ от 1020кв.м. (без изградени в него сгради), находящ
се в с.Богьовци, общ.Костинброд, е актуван с АДС № 2603/30.09.1989г., със
забележка, че съгласно заповед № ДИ-1077/13.09.2001г. на Обл.Упр. на СО е
отписан от актовите книги за държавни имоти - частна държавна собственост,
и е предаден на общ.Костинброд, за което бил съставен АОС №
453/06.11.2001г. (л.116), в който правното основание за актуване е §42 ПЗР на
ЗИД ЗОС, както и заповед № ДИ-1077/13.09.2001г. на Обл.Упр. на СО.
Съгласно удостоверение № АБ-У-140/24.02.2020г. (л.117), издадено на
ответника (вр. заявление от 18.01.2020г.), УПИ XVIII-179 от кв.13 е с площ от
1020кв.м., и е при съседи: улица с о.т.26 и о.т.65, УПИ XIX-198, 254, IX-233,
X-197, XI-180, XII-178, XVII-178, като по РЛ на с.Богьовци към КП имот пл.№
179 бил записан на наследници на Д.Ф. Д.. Приобщено е и удостоверение за
наследници от 10.11.2020г., от което се установява, че Д.Ф. Д. е починал на
5
18.01.2020г., като един от наследниците е ответника.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетел в режим на довеждане на страната на ищеца – св.А., който дава
показания, че познава страните, присъствал на среща помежду им в началото
на м.02.2020г. в кафе в Люлин, на която ответникът съставил предварителен
договор и било дадено капаро, като на 16.02.2022г. в същото кафе се срещнал
с ответника за даване на още капаро, за която също била съставена разписка.
След това със страните посетили селото, при което ответникът показал
мястото. При първата среща ответникът донесъл документи, които показал на
ищеца, но св.А. не знаел какви били. Потвърждава, че кореспонденцията (л.16-
19) е водена между него и ответника чрез вайбър.
Първоинстанционният съд, тълкувайки съдържанието на разписката от
24.02.2020г., предвид постигнатата между страните уговорка за продажба и
доплащане на остатъка от договорената цена пред нотариус в срок до
30.04.2020г., приема същата за предварителен договор по см. на чл.19, ал.2
ЗЗД, тъй като съдържа всички съществени условия на окончателния договор,
като приема, че е имотът е надлежно индивидуализиран по местоположение и
площ, обективира изявление на ответника, че продава на ищеца описания имот
за обща продажна цена, вкл. с уговорката, че при разлика в площта цената се
определя по 16.20лв. на кв.м., както и срок за сключване на окончателния
договор до 30.04.2020г. Възражението за липса на индивидуализация на имота
е отхвърлено по съображения, че непълнотата на описанието не представлява
липса на предмет, доколкото идентифицирането е осъществено по начин,
който доказва достатъчно волята на страните за определен обект, като в случая
не била налице пълна неопределеност и неопределяемост на задължението,
който да съществува към момента на сключване на договора, за да се приеме,
че е налице липсващ, съответно невъзможен предмет. Възражението за
липсата на облигационна обвързаност по процесните разписки е отхвърлено
по съображения, че от заключението по СПЕ се установява авторството от
страна на ответника на волеизявлението по същите, съответно волята за
обвързване по предварителния договор, както и получаване на сумите и
съгласие същите да имат функцията на задатък. Приема, че ищецът е
надлежна страна по договора, който валидно е развалил поради виновно
неизпълнение от ответника, доколкото от нотариалната покана от 15.05.2020г.
и констативния протокол от 23.06.2020г. приема, че ответникът е бил
6
надлежно уведомен за задължението си да се яви на посочената дата и час за
сключване на окончателен договор, неизпълнение на което влече изпадането
му в забава досежно задължението за сключване на окончателен договор,
съответно представляващо основание за разваляне на договора, което СРС
приема за реализирано с исковата молба (конкретно с уточнението от
01.02.2022г.), вкл. при липса на предложение от ответника за изпълнение на
задълженията му в хода на делото. Съображенията дали ответникът е
действителен собственик на имота, както и тази за наличието на
предпоставките за прехвърлянето му по нот.ред са приети за ирелевантни с
оглед предмета на делото.
Първоинстанционният съд е сезиран с главен осъдителен иск по чл.93,
ал.2, изр.2 ЗЗД, евентуално съединен с иск по чл.55, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД „Ако задължението не е изпълнено от
страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора
може да иска задатъка в двоен размер“. Основателността на претенция с
правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД е предпоставена от кумулативната даденост
на следните изисквания: да е сключен твърденият от ищеца предварителен
договор, по силата на който той да е носител на правата на купувача, а
ответникът да има качеството на продавач; изпълнението на договора да е
обезпечено чрез валидно акцесорно съглашение, с което да е уговорено
предоставянето на задатък от страна на купувача; последният действително да
е дал задатъка; продавачът, които е получил задатъка, да не е осъществил
задълженията си по сделката, чието изпълнение задатъкът обезпечава; ищецът
да е изправна страна по сделката и да се откаже от нея, разваляйки същата (в
трайно установената съдебна практика е прието, че исковата молба, с която се
претендират по делото последици от разваляне на договор, съдържа
имплицитно предупреждение и волеизявление за разваляне на договора), т.е.
при предявен иск по чл.93,ал.2 ЗЗД купувачът следва да установи както
виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна, така и своето
качество на изправна страна по облигационното отношение (Решение №
410/26.06.2024г. гр.д. № 1492/2023г. на ВКС).
Настоящият съдебен състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и възраженията на въззивника, намира, че атакуваното решение
е ПРАВИЛНО. Първоинстанционният съд е изложил фактически
7
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Възражението за липса на предварителен договор настоящият състав
намира за неоснователно, доколкото в практика на ВКС (напр. решение
№133/21 по гр.д. 3595/19 на ВКС, ІІІ г.о., решение 128/19 по гр.д. № 887/19 на
ВКС, ІІ г.о. , решение №64/20 по глр. Д. 350/19 на ВКС, ІІ г.о., решение
№122/19 по гр.д. 3238/18г. на ВКС , ІV г.о. и др.) по приложението на чл.20
ЗЗД, съставите на ВКС еднозначно приемат, че при спор относно точния
смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията
на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки
отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката
и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния
смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението;
доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и
как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място
в договора и общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата, при които е
сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването
му. В този смисъл, конкретно тълкувайки волеизявленията на страните в
„Разписка за платено капаро-задатък за недвижим имот“ (л.9) съдът приема,
че същият обективира писмен предварителен договор. Това е така, защото по
характеристиката си предварителният договор е част от преддоговорните
отношения между страните - той има организационен и подготвителен
характер спрямо обещания с него окончателен договор между тях. Основните
насрещни задължения на страните по предварителния договор, са именно тези
за сключването на окончателен договор, като съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗЗД
предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените
условия на окончателния. При обещание за продажба на недвижим имот, той
трябва да съдържа обещание за прехвърляне правото на собственост върху
имота срещу цена, която купувачът обещава да заплати, т.е. когато
предварителният договор е за продажба, съществените условия са относно
вещта и цената (Решение № 514 от 06.12.2011 г. по гр. д. № 905/2010 г. на
ВКС). Достатъчно е всяко описание на имота, което е достатъчно за
8
индивидуализирането му с оглед на обстоятелствата и отношенията между
заинтересованите при извършването на сделката. В предварителния договор
цената може да бъде уговорена като абсолютна сума за всеки от обещаните
имоти или общо за всички тях, както и за идеални части от имоти. Цената
може да бъде и определяема, като е посочен начина за определянето на нейния
размер.
В случая съдът приема, че са налице необходимите уговорки относно
съществените условия на окончателния договор: 1) предмет (поето
задължение от А. Д. („продавач“) за прехвърляне право на собственост на
купувач (ищеца) пред нотариус в срок до 30.04.2020г.); 2) обект (УПИ в
с.Богьовци, местност „Барата“, в регулация и с площ 1300м2, лице минимум
25м, собственост на А.Д., при което макар да е налице непълнота в описание
на имота – същото не представлява липса на предмет като съществено
условие на сделката, доколкото идентифицирането е осъществено по начин,
който доказва достатъчно точната воля на страните за определения обект –
така и Решение № 13/06.02.2020г. по гр.д. № 2413/2019г. на ВКС, т.е.
непълнотата в описанието в предварителния договор не е липса на предмет,
ако идентифицирането е осъществено по такъв начин, който доказва
достатъчно точно волята на страните за определен обект. Достатъчно е всяко
описание, което прави възможна идентификацията на имота с оглед
отношенията между страните и обстоятелствата при извършването на
сделката- решение № 49 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 363/2012 г., IV ГО на
ВКС); От събраните по делото писмени доказателства (касателно УПИ XVIII-
179 от кв.13, с площ от 1020кв.м, находящ се в с.Богьовци, общ.Костинброд,
л.113-117) се установява, че обектът на предварителния договор е възможен, а
обстоятелството, че ответникът не притежава н.а. за собственост на същия,
както и че притежава ид.ч. от обекта (като сънаследник на Д.Ф. Д.) касае
възможността за изпълнение на поетите с предварителния договор
задължения; 3) цена (определена и фиксирана в размер на 21 000лв., като
установената разлика в площта на дворното място - 1020 кв.м. вместо
1300кв.м., съобразно правилата на чл. 210, ал. 2 ЗЗД в този случай купувачът
има право да развали договора или да иска намаление на цената, но за
продавачите не възниква право да развалят договора и същият продължава да
ги обвързва, вкл. изрично е уговорено, че при разлика в площта цената е
определяема – по 16.20лв. на кв.м.).
9
В цитирания документ е обективирано и акцесорно задължение за
задатък. Допустима е уговорка заплатената сума в изпълнение на поето с
предварителен договор задължение за авансово плащане на продажната цена
по бъдещия окончателен договор (капаро), да придобие качеството на задатък
по предварителния договор при неизпълнение на определени договорни
задължения от страна на прехвърлителя (Решение № 126 от 24.04.2012 г. по
гр. д. № 563/2011 г. на ВКС). Законът не забранява по един двустранен договор
функциите на задатъка да бъдат придадени и на авансово платените суми. В
този случай капарото представлява част от продажната цена и подлежи на
приспадане при изпълнението, а при неизпълнение - се задържа или се връща
в уговорения от страните размер, а при липса на изрична уговорка-в
предвидения в чл.93, ал.2 ЗЗД двоен размер (Решение № 220 от 18.12.2023 г.
по гр. д. № 1513 / 2023 г. на ВКС, 4-то гр. Отделение; Решение № 198 от
17.01.2020 г. по гр. д. № 661/2019 г. на ВКС Решение №12/23.05.2018г. по гр.д.
№ 834/2017г. на ІІІ ГО, Решение №64/10.09.2012г. по търг.д.№ 193/ 2011г. на ІІ
ТО и Решение № 71/09.07.2010г. по търг.д.№ 726/2009г. на І ТО на ВКС).
Възражението за оспорване авторството в подписаната разписка е
неоснователно, с оглед приетото и неоспорено заключение по СПЕ, от което се
установява, че подписът положен в мястото за „подпис продавач“ в последния
документ са изпълнени от ответника. Подписаният частен документ с оглед
чл.180 ГПК има формална доказателствена сила и задължава съда да приеме,
че автор на изявлението е означеното в документа като автор лице.
Възражението, че цената в разписката нарушавала добрите нрави също е
неоснователно. Добрите нрави са правила за поведение, които наред и в
хармония с правните норми регулират обществените отношения. Те са
функция на обществения морал. Добрите нрави са неписани правила за
поведение, като съдът трябва да намери отговор за всеки конкретен случай
при преценката на сделката за нейната действителност. Наличието на
нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне
до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на
договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се
извършва от страните с оглед техния интерес. За да се приеме, че е налице
това основание – следва да бъде доказано, че в най-висока степен
10
нееквивалентността на престациите съществува в такова съотношение, че
едната от тях е незначителна и практически нулева. Възражението за
нищожност поради противоречие с добрите нрави е въведено в предмет на
делото едва с въззивната жалба, без по делото са ангажирани доказателства за
пазарната цена на процесния обект, предмет на предварителния договор,
спрямо която може да се преценява наличие на най-висока степен
нееквивалентността на престациите, като съдът не може да се произнесе
служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат въведени от
страните и доказани по делото.
Оплакването на въззивника, че не бил призоваван за съдебните
заседания, така и особеният представител не се бил свързвал с него, също е
неоснователно поради следното: видно от справка по Наредба 14/18.11.09г.
(л.28) регистрираният постоянен и настоящ адрес на ответника е този, на
който е направен опит за връчване на разпореждането по чл.131 ГПК (л.36),
поради СРС законосъобразно е пристъпил към назначаване на особен
представител на ответника (поради наличие на предпоставките по чл.47, ал.6
ГПК), като особеният представител няма задължение да се свързва с лицето,
което представлява. В хода на делото пред първата инстанция ответникът е
бил надлежно представляван от особения представител до отпадане на
предпоставките за назначаване на последния с оглед личното участие на
ответника (с оглед молба вх.№ 25003938/31.01.2023г., с посочен адрес
съвпадащ с регистрирания адрес). При отлагане на делото не се призовават за
следващото заседание, когато датата му е била обявена в заседанието (чл. 56,
ал. 2 и чл. 142, ал. 3 ГПК). В разглеждания случай с отлагането на делото и
обявяване на датата на следващото открито съдебно заседание, за която дата
съдът съобразно цитирания законов текст е нямал процесуалното задължение
отново да го призовава. От друга страна, при действащия ГПК допуснатото от
контролирания съд процесуално нарушение обаче само по себе си не обусловя
отменяването на крайния му акт от въззивната инстанция. Въззивният съд
също е инстанция по фактите. Допуснатото процесуално нарушение в
първоинстанционното производство е основание за събирането на
допълнителни доказателства във въззивното производство (чл. 266, ал. 3
ГПК). С изключение на съдебната експертиза и огледа въззивният съд няма
процесуално задължение да събира служебно доказателства. За всички
останали доказателства, които не са могли да бъдат представени и приобщени
11
пред първата инстанция поради допуснато от нея процесуално нарушение,
заинтересованата страна следва да формулира съответно доказателствено
искане към въззивния съд. В случая подобни оплаквания липсват.
Следователно дори и да се приеме, че въззивникът е бил лишен от
възможността да участва в последните две съдебни заседания, той е можел и е
следвало да ангажира доказателствени искания във връзка с оплаквания за
процесуални нарушения с въззивната жалба и да поиска от въззивния съд да я
приобщи към доказателствата по делото. Въззивникът обаче е пропуснал да го
стори.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
решението на първата инстанция е правилно, а подадената въззивна жалба
срещу него е неоснователна.
По отговорността за разноски:
С право на такива разполага въззиваемият, който е доказал сторени
разноски в размер на 1350лв. за адв. възнаграждение (л.44).
Така мотивиран Софийски градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 25096952/11.07.2023г., постановено по
гр.д. № 28902/20 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 47 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК А. Д. Д., ЕГН:
**********, гр.София, ж.к. *********, да заплати на С. М. П., ЕГН:
**********, гр.София, бул. „*********, сумата от 1350лв. разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от уведомяването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12