№ 28
гр. Карлово , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гюрай А. Мурадов
при участието на секретаря Гергана К. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай А. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200114 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281-001420/08.02.2021 година на
Началника на РУ на МВР - К. на Г. Л. К. с ЕГН ********** от гр.К., ул. “С.г.
№*, обл.П., на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
К. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. Моли наказателното постановление да бъде отменено, поради
необоснованост, като твърди, че не е извършил нарушението. Претендира
разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.Д.
поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР К., редовно призована, не
изпраща представител, а взема писмено становище с което моли НП да бъде
1
потвърдено. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя Б.Б. и свидетелите Г.Л. и П.Х. и приложените и
приети писмени такива – справка от КАТ за собственост на МПС, справка за
нарушите/водач, заповед № 317з-1684/21.03.2019г., Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г., Заповед № 8121з-825/19.07.2019г., Заповед № 8121к-
10478/15.11.2018г., писмо-справка от РУП К., материалите по прекратено ДП
№462/2020г. по описа на РУП К., съдът намира за установено следното:
На 29.09.2020 г., около 16.00ч., служителите на РУ на МВР- К. - Б.Б.,
Г.Л. и П.Х. изпълнявали служебните си задължения - Б. и Л. - униформени, а
Х. - цивилен, с патрулен – обозначен и оборудван със светлинна и звукова
сигнализация полицейски автомобил „О.А.“ с рег. номер ****, управляван от
св.Л., като се намирали в района на с.В.Л., до разклона за с.С., общ.К., когато
получили сведение от дежурния в РУП К., че е постъпил сигнал, че от връх Б.
посока гр.К. се движи джип „***“, който се управлява от пиян водач и те
незабавно се отправили към гр.К. за да проверят сигнала. На влизане в гр.К.
минали по ул. „Ю.Ч.“ и се насочили към местността „П.“, понеже там пътя от
вр. Б. слизал в град К., като се движили с около 40-50 км./ч. Пътувайки,
коментирали помежду си, че е възможно това да е жалбоподателя Г.К. с
неговия джип „***“, тъй като служебно им било известно, че той притежава
такъв. Движейки се от гр.К. посока м. „П.“, след няколко завоя имало прав
участък от около 100-150 метра в който свидетелите забелязали, че отсреща
идва джип с посочените данни. Св. Л. включил светлинния и звуковия сигнал
на патрулния автомобил и със същата скорост с която се движил навлязъл
частично в насрещната лента за движение, т.е. в лентата на приближаващия
джип „***“ и започнал да присвятка с фаровете за да може водача да ги
възприеме и да спре, като дори св.Л. с ръка дал знак и посочил на водача да
спре, като се движил така около 50-60м. Виждайки полицейският автомобил,
водача внезапно и рязко ускорил скоростта срещу тях, поради което св.Л.
екстремно завил надясно и избегнал удар с джипа. При разминаването и
2
тримата свидетели ясно видели и разпознали водача, а именно, че това е
жалбоподателя К., когото, както вече беше посочено по-горе познавали по
служба. Св. Л. незабавно извършил маневра, като обърнал посоката на
движение на патрулния автомобил и с включените светлинен и звуков сигнал
започнали да преследват МПС-то управлявано от К., като го доближавали на
около 50 м. и не го изпускали от поглед. На разклона за Б.Р. обаче К. завил
по черен, прашен, неасфалтиран път и полицейските служители
преустановили преследването поради невъзможност да го следват, тъй като
техният автомобил не можел да се движи по този път. През цялото това време
– от забелязването на джипа *** и преустановяване на преследването му, по
пътя не е имало други превозни средства. Докладвали за случая в ОДЧ.
Същият ден те не установили К.. Последният бил задържан от други
служители на РУП К. около 19.30ч. на същата вечер.
За констатираното, на 30.09.2020г. срещу жалбоподателя от св.Б. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия
** и бл.№ ****, в който нарушението е квалифицирано като такова по чл.103
от ЗДвП. Като обстоятелства по извършването му е посочено, че на
процесната дата около 16.45ч. от местност „П.“ в посока гр.К. жалбоподателя
управлява товарен автомобил *** с рег. № *****, като не спира при подаден
ясен за възприемане светлинен и звуков сигнал от служебен полицейски
автомобил за да изпълни указанията и продължава движението си в посока
гр.К.. С това осуетява извършването на полицейска проверка. АУАН бил
предявен на К., като в него той вписал, че се е разминал с полицейски
автомобил, но не са го спирали.
По случая било образувано БП, преобразувано в ДП с № 463/2020г. по
описа на РУП К. за престъпление по чл.270, ал.1 от НК, като с постановление
от 17.12.2020г. на прокурор от РП К. /тогава/ наказателното производство
било прекратено, а материалите били изпратени на Началника на РУП К. за
предприемане на административно-наказателни мерки спрямо К..
На 08.02.2021г. компетентният орган - Началникът на РУ на МВР К.
издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3
2 месеца, като обстоятелствата по извършване на нарушението са описани по
сходен начин с тези в АУАН.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и
процедурата, които да налагат отмяна.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията и на тримата свидетели - Б.Б., Г.Л. и
П.Х., тъй като са очевидци на процесното деяние. От показанията им се черпи
доказателствена информация за начина, по който е бил подаден сигналът –
чрез стандартната светлинна сигнализация на патрулния автомобил -
пробляскваща синя светлина, както и звуков сигнал; за конкретната пътна
обстановка, като патрулният автомобил се е движил непосредствено зад
автомобила, управляван от жалбоподателя в продължение на няколко минути,
през което време непрекъснато е бил подаван сигналът /звуков и светлинен/,
както и за поведението на жалбоподателя, който не е спрял при подадения
сигнал, а е ускорил скоростта и продължил движението си до момента в
който навлязъл в черен, неасфалтиран път, по който полицейските служители
да не могат да го преследват.
Показанията на свидетелите са достатъчно подробни, хронологически и
логически последователни, взаимно кореспондиращи си, поради което
настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания да не бъдат
ползвани с доверие.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.42 от
ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по
4
чл.34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление,
от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е
налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в
НП.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните
и проверени по делото доказателствени материали се установява
жалбоподателят да е осъществил виновно административното нарушение по
чл.103 от ЗДвП. От обективна страна времето и мястото на извършване на
нарушението и неговото авторство са категорично доказани, като на
29.09.2020 г. около 16.45ч. от местност „П.“ в посока гр.К. жалбоподателя
управлявал тов. автомобил *** с рег. № *****. Самоличността на водача на
автомобила е установена от свидетелите - очевидци Б., Л. и Х., които ясно го
видели и разпознали. К. е имал качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което се явява годен субект на
нарушението. Разгледаните обстоятелства – време, място на извършване на
деянието и неговото авторство, не са и спорни, като от жалбоподателя не се
правят възражения. Същевременно те са и несъмнено доказани от събраните
и непротиворечиви по делото доказателствени материали. Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие и то представлява поведението на
жалбоподателя по продължаване на движението си с управлявания товарен
автомобил при подадения му сигнал за спиране от свидетелите, вместо да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение. Тъй като
нарушението е формално, още в този момент – с осъществяване на
изпълнителното му деяние, то е било довършено от обективна страна. За
съставомерността на деянието дори не се изисква проверката да е била
безвъзвратно осуетена /както в случая/, а провеждането й в по-късен момент
не дисквалифицира извършеното като нарушение по чл. 103 от ЗДвП. На
практика жалбоподателят не оспорва и обстоятелството, че не е спрял при
подадения му светлинен и звуков сигнал от контролните органи. Вместо това,
спорът по делото се концентрира около други две обстоятелства – първо, дали
сигналът от свидетелите е бил надлежно подаден и в този смисъл е пораждал
задължение за жалбоподателя да съобрази поведението си с него, и второ -
дали значението на подадения сигнал е било възприето от жалбоподателя, с
което се възразява срещу извода на наказващия орган деянието да е виновно
5
извършено от субективна страна.
Възраженията на жалбоподателя и по двете разгледани спорни
обстоятелства съдът приема за неоснователни.
На първо място категорично се доказа по делото от показанията на
свидетелите Б., Л. и Х., получили доверието на съда, че те са подали
светлинен и звуков сигнал за спиране. Сигналът е подаден от надлежно
обозначен патрулен автомобил с изписани надписи "Полиция". През цялото
време от момента на активирането на светлинната и звукова сигнализация на
полицейския патрулен автомобил до преустановяването на преследването на
автомобила управляван от жалбоподателя, поради невъзможност да го
последват, тези сигнали не са спирани да бъдат подавани. Сигналите са били
подавани в продължение на няколко минути, докато е траело преследването и
от непосредствена близост, като по делото се установи, че патрулният
автомобил се е движил непосредствено зад товарния автомобил *** с рег. №
***** управляван от жалбоподателя К.. При така установените факти съдът
приема, че продължително подаваният от свидетелите светлинен и звуков
сигнал представлява надлежно подаден сигнал за спиране от контролните
органи по смисъла на чл.103 от ЗДвП. Сигналът е бил задължителен за
жалбоподателя в качеството му на водач на МПС. Съгласно разпоредбата на
чл.170, ал.3, изр. последно от ЗДвП сигнал за спиране може да бъде подаден и
от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Точно такава е и
процесната хипотеза, поради което сигналът е съобразен със законовите
изисквания. Съдебната практика също е трайна в разбирането си, че
подаването на светлинен и звуков сигнал от надлежно обозначен патрулен
автомобил е годен сигнал по смисъла на чл.103 от ЗДвП - така Решение №
1854 от 07.10.2019 г. по к. а. н. д. № 2128/2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2878 от 16.12.2013 г. по к. а. н.
д. № *358/2013 г. на Административен съд – Пловдив.
Категорично оборено по делото се явява и възражението
жалбоподателят да не е узнал, че така подаваният светлинен и звуков сигнал
за спиране е бил адресиран именно до него като участник в движението.
Действително, предвид конкретния начин на изпълняване на сигнала – със
светлинна и звукова сигнализация е възможно първоначално /в момента в
6
който патрулният автомобил се движил срещу него/ водачът да помисли, че
се касае за хипотеза, при която автомобил със специален режим на движение
сигнализира да бъде освободен пътя пред него, за да премине покрай или
пред автомобила на жалбоподателя. Тук обаче не следва да се подхожда
формална, а като се съобразят конкретните факти по делото и поведението на
жалбоподателя К.. Въпреки, че полицейският автомобил е обърнал посоката
си на движение, последвал е автомобила на К. и се е движил няколко минути
непосредствено след него с подаван светлинен и звуков сигнал, в нито един
момент жалбоподателят нито е намалил скоростта си, а напротив увеличил я,
нито е освободил пътя пред себе си, нито е спрял, т. е. нищо от поведението
му не показва, че той е действал с убеждението, че трябва да осигури
предимство на полицейския автомобил. Същевременно, от показанията на
свидетелите Б., Л. и Х. се установява и че през цялото време, докато
патрулният автомобил е следвал този на жалбоподателя, подавайки светлинен
и звуков сигнал, не е имало други участници в движението и друг автомобил
между полицейския и управлявания от К., което е разбираемо предвид
мястото на деянието, т. е. двата автомобила са се движили непосредствено
един зад друг в продължителен период от време. При тези факти е ясно
демонстрирано до кое лице е бил насочен сигналът за спиране и всяко
административно-наказателно отговорно лице е могло да разбере това по
несъмнен начин.
Следователно, от субективна страна деянието е извършено виновно и
при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му в
съзнанието на жалбоподателя са били отразени както фактът, че управлява
МПС, така и че му е подаден светлинен и звуков сигнал за спиране от
контролен орган, чрез сигнализацията на надлежно обозначен полицейски
патрулен автомобил и че този сигнал е насочен към него. Въпреки това,
съзнателно жалбоподателят е извършил деянието, като не е спрял при
сигнала, а след преследване е успял да избяга, за да не му бъде извършвана
проверка. По тези съображения съдът приема нарушението за доказано по
делото, а възраженията на защитата за неоснователни.
Относимата санкционна разпоредба за това нарушение се регламентира
от правилно посочената в НП разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП,
предвиждаща санкция за водач, който откаже да изпълни нареждане на
7
органите за контрол и регулиране на движението. Не спирайки на ясно и
недвусмислено подаден сигнал за спиране от орган за контрол, включително
и чрез ръка от св.Л., жалбоподателят безспорно е реализирал състава на това
нарушение. Санкцията за това нарушение, определена в разпоредбата на
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В случая, на жалбоподателя е наложено
такова ориентиран към минималния размер на лишаването от право да
управлява МПС и средния за глобата, които съдът счита за справедливи.
Доколкото в случая са налице данни К. да е наказван и по-рано за различни
нарушения на ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления и фишове,
съдът счита, че следва да потвърди наказателното постановление, което
правилно е съобразено с цялостното му поведение на процесната дата,
наложило да бъде преследван от полицейските служители, при което
деянието му е явно не малозначително. По делото не се доказаха
обстоятелства, от които да се направи извод, че процесното деяние
представлява по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените
случаи на нарушения от този вид. Съдът съобрази и проявената упоритост
при извършване на нарушението, като последното е било довършено още при
първоначалното неспиране и неизпълнение на подадения от контролните
органи сигнал, но след това е последвало и известно преследване, а и самото
деяние е създало предпоставки за ПТП, което отново завишава конкретната
му обществена опасност и не позволява да се квалифицира като маловажен
случай. Следователно, като е наложил административно наказание, вместо
само да предупреди жалбоподателя К., че при последващо нарушение ще му
бъде наложено наказание, АНО е приложил правилно закона.
Според съда, така оразмерени от АНО, наказанията са достатъчни за
постигане целите на административно-наказателната репресия,
регламентирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което то следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
8
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281-
001420/08.02.2021 година на Началника на РУ на МВР – К., с което на Г. Л. К.
с ЕГН ********** от гр.К., ул.“С.г. №*, обл.Пловдив, на основание чл.175,
ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за
нарушение на чл.103 от ЗДвП.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9