М
О Т И В И
към присъда № 92 от
23.04.2009 година
по
н.о.х.дело № 558
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2009
година:
Обвинението против подсъдимия Д.Д.Д., ЕГН **********, е в
това, че през периода 15.09.2008 год. – 21.10.2008 год. в с.Самуилово, община
Стара Загора, след предварителен сговор с А.Ж.Д., като съизвършител, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /разбиване на
катинар, счупване на 2 броя прозорци и разбиване на 2 броя входни врати/, чрез
използване на моторно превозно средство /лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № СТ
8727 АК/ и техническо средство /тесла/ отнел чужди движими вещи /1 брой цветен
телевизор „Беко” с диагонал 14
инча на стойност 50 лева, 1 брой радиокасетофон „Акай”
на стойност 8 лева, 60 линейни метра мостов ел.проводник на стойност 96 лева и
1 брой трифазен електродвигател на стойност 250 лева/ на обща стойност 404 лева
от владението на В.А.Б. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят не е маловажен и деянието извършено в условията на
повторност – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предложение първо, т.4,
предложение първо и второ, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с
чл.28, ал.1 от НК.
Обвинението
против подсъдимия А.Ж.Д., ЕГН **********, е в това, че през периода 15.09.2008
год. – 21.10.2008 год. в с.Самуилово, община Стара Загора, след предварителен
сговор с Д.Д.Д., като съизвършител, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот /разбиване на катинар, счупване на 2 броя прозорци
и разбиване на 2 броя входни врати/, чрез използване на моторно превозно
средство /лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № СТ 8727 АК/ и техническо средство
/тесла/ отнел чужди движими вещи /1 брой цветен телевизор „Беко” с диагонал 14 инча на стойност 50
лева, 1 брой радиокасетофон „Акай” на стойност 8 лева, 60 линейни метра мостов
ел.проводник на стойност 96 лева и 1 брой трифазен електродвигател на стойност
250 лева/ на обща стойност 404 лева от владението на В.А.Б. без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и
деянието извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3, предложение първо, т.4, предложение
първо и второ и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„б”
от НК.
В
съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения от пострадалото В.А.Б. против подсъдимите Д.Д.Д. и А.Ж.Д. граждански
иск за сумата от 346 лева, представляваща причинени й имуществени вреди
вследствие на отнетите й движими вещи през периода 15.09.2008 год. – 21.10.2008
год. в с.Самуилово, община Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането /15.09.2008 год./ до окончателното
изплащане на сумата, а пострадалата В.А.Б. беше конституирана като граждански
ищец в наказателното производство.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвиненията и пледира на
подсъдимите да бъдат наложени наказания при
условията на чл.55 от НК, а именно „лишаване от свобода” в размер, близък до
тавана на минимума, който се предвижда за извършените от тях престъпления. Не
взема становище по основателността и доказаността на предявения граждански иск.
Гражданската
ищца В.А.Б. моли гражданският й иск да бъде уважен.
Адвокат
Е.Е. в качеството й на защитник на подсъдимите по пълномощно не оспорва
обвиненията против последните и пледира
на подзащитните й да бъдат наложени наказания при условията на чл.55 от НК, както
следва: на подсъдимия Д. – наказание „лишаване от свобода” за срок от една година,
а на подсъдимия Д. - наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
Счита, че гражданският иск е основателен и доказан и няма пречки да бъде
уважен.
Подсъдимите Д.Д.Д.
и А.Ж.Д. се
признават за виновни по повдигнатите им обвинения, съжаляват за извършеното и
поддържат пледоарията на защитника си.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
През периода 21.10.2004 год. – 01.05.2008 год. подсъдимият
Д.Д.Д. е осъждан с общо 13 влезли в сила присъди и одобрени от съда споразумения
за прекратяване на наказателното производство за деяния, 11 от които представляват
кражби – 10 от тях, квалифицирани по различни текстове на чл.195, ал.1 от НК, а
едно – по чл.197, ал.1, т.3 във връзка с чл.195, ал.1 от НК: вж. осъжданията на
подсъдимия Д. по н.о.х.дела № 1216/2004 год., № 1122/2005 год., № 1180/2005
год., № 80/2006 год., № 1708/2006 год., № 1932/2006 год. и № 416/2007 год. на
Старозагорския районен съд, № 220/2006 год. на Казанлъшкия районен съд, №
119/2007 год. и № 102/2007 год. на Димитровградския районен съд, № 178/2006
год. на РС-Нова Загора и № 17/2008 год. на РС-Монтана. Тези деяния са били
извършени от подсъдимия Д. като непълнолетен и за същите на него са му били
определени и наложени две общи наказания по чл.25 от НК, всяко от които е
„лишаване от свобода” за срок от 10 месеца при първоначален „общ” режим, като
първото от тях е било изтърпяно на 16.06.2006 год., а второто – на 23.02.2009
год.. Следователно: от изтърпяването на така наложените му две общи наказания до
извършването на деянието, за което подсъдимият Д. е предаден на съд с настоящия
обвинителен акт, не са изтекли 5 години. Изложеното обуславя квалификацията на деянието,
извършено от подсъдимия Д. и предмет на настоящата присъда, като извършено в
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
През периода 19.03.2004 год. – 06.06.2008 год. подсъдимият
А.Ж.Д. е осъждан с общо 8 влезли в сила присъди и одобрени от съда споразумения
за прекратяване на наказателното производство, както следва:
по н.о.х.дело № 220/2004 год. на РС-Димитровград за
престъпление по чл.195, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от три месеца, изтърпяно на 15.05.2007 год.;
по н.о.х.дела № 220/2007 год., № 1932/2006 год., №
1708/2006 год., № 416/2007 год. и № 748/2008 год. на Старозагорския районен
съд, № 119/2007 год. и № 102/2007 год. на Димитровградския районен съд, за 6 престъпления
по чл.195, ал.1 от НК и две по чл.346, ал.2 от НК, за които на основание чл.25
от НК му е било определено и наложено едно общо наказание – „лишаване от
свобода” за срок от една година, изтърпяно на 21.03.2008 год..
Следователно: от изтърпяването на посочените две общи
наказания до извършването на деянието, за което подсъдимият Д. е предаден на
съд с настоящия обвинителен акт, не са изтекли 5 години.
Изложеното обуславя квалификацията на деянието, извършено
от подсъдимия Д. и предмет на настоящата присъда, като извършено в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
Подсъдимият Д. ***, но през есента на 2008 год.
пребивавал в жилището на подсъдимия Д.,*** Загора. Един ден през периода
15.09.2008 год. - 21.10.2008 год. двамата подсъдими решили да обиколят селата
край гр.Стара Загора, за да потърсят необитаеми къщи, от които да извършат
кражби. За целта взели лекия автомобил на майката на подсъдимия Д. – „Опел
Вектра” с ДК № СТ 87 27 ЛК, и отишли през нощта с автомобила до с.Самуилово,
община Стара Загора. Там те си избрали къщата на св.В.А.Б., която изглеждала в
момента необитаема, тъй като прозорците не светели. Къщата била двуетажна с
прикрепена към нея лятна кухня и с дворно място, в което било разположено
складово помещение. Подсъдимите влезли в двора на къщата и разбили катинара, с
който била заключена дървената врата на складовото помещение, като измъкнали
със сила халката му. От складовото помещение взели два броя електрически кабели
за ел.инсталация от 2,5 кв.мм сечение с дължина по 30 метра всеки. После по
външните стълби на къщата се качили до втория етаж, счупили два прозореца и
влезли вътре. От разположен на втория етаж килер изнесли и свалили на двора
трифазен електродвигател. После отишли до лятната кухня, която била с метална
врата. Ударили с тесла по езика на бравата и втората, вече дървена врата -
вратата на лятната кухня. От лятната кухня подсъдимите взели радиокасетофон,
марка „Акай”, сребрист на цвят, с черна решетка на тонколоната, и сребрист
цветен телевизор, марка „Беко”, с диагонал на екрана 14 инча. Всички изброени по-горе
вещи подсъдимите натоварили в лекия автомобил „Опел Вектра”, с който
пристигнали, и си тръгнали. Впоследствие трифазният електродвигател и медният
проводник те предали за цветни метали на св.Мирчо Д. Илиев в неговия
изкупвателен пункт в с.Радиево, община Димитровград, а цветният телевизор
„Беко” и радиокасетофонът „Акай” занесли в дома на подсъдимия Д..
С протокол за доброволно предаване от 06.11.2008 год.
подсъдимият Д. предал на служител на РУ на МВР гр.Стара Загора телевизора
„Беко” и радиокасетофона „Акай”, които с разписка от 18.11.2008 год. били
върнати на св.В.А.Б..
От заключението на извършената при разследването съдебно-икономическа
експертиза е видно, че стойността на вещите, които двамата подсъдими отнели от
владението на св.Б., възлиза общо на 404 лева, от които 58 лева е стойността на
върнатите по-късно на св.Б. вещи.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от НПК и
кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство /обясненията на подсъдимите от 08.12.2008 год. пред
съдия, показанията на свидетелите В.А.Б., Мирчо Д. Илиев и Петър Николов Услиев,
гаранционна карта № ********** от 19.04.2004 год. с фискален бон към нея, 2
броя протоколи за доброволно предаване от 06.11.2008 год., справка от Централна
база КАТ за регистрацията на МПС, послужило за извършване на престъплението, разписка
от 18.11.2008 год., заключение на съдебно-икономическа експертиза от 07.11.2008
год., декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимите от 25.11.2008 год./, както и събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства /удостоверения за постоянните и настоящи адрес
на подсъдимите, справки за съдимост на подсъдимите с приложени преписи от
бюлетините им за съдимост и справка за търпените и изтърпените от тях наказания/. В тази насока следва изрично да се отбележи, че не се
събраха доказателства, които да си противоречат, поради което и не се налага
поотделното им обсъждане.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че:
през периода 15.09.2008 год. – 21.10.2008
год. в с.Самуилово, община Стара Загора, подсъдимият Д.Д.Д. след предварителен
сговор с А.Ж.Д., като съизвършител, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот /разбиване на катинар, счупване на 2 броя прозорци
и разбиване на 2 броя входни врати/, чрез използване на моторно превозно
средство /лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № СТ 8727 АК/ и техническо средство
/тесла/ отнел чужди движими вещи /1 брой цветен телевизор „Беко” с диагонал 14 инча на стойност 50
лева, 1 брой радиокасетофон „Акай” на стойност 8 лева, 60 линейни метра мостов
ел.проводник на стойност 96 лева и 1 брой трифазен електродвигател на стойност
250 лева/ на обща стойност 404 лева от владението на В.А.Б. без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и
деянието извършено в условията на повторност, което той е осъществил от
обективна страна признаците на престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3,
предложение първо, т.4, предложение първо и второ, т.5 и т.7 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК;
през
периода 15.09.2008 год. – 21.10.2008 год. в с.Самуилово, община Стара Загора, подсъдимият
А.Ж.Д. след предварителен сговор с Д.Д.Д., като съизвършител, чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот /разбиване на катинар, счупване
на 2 броя прозорци и разбиване на 2 броя входни врати/, чрез използване на
моторно превозно средство /лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № СТ 8727 АК/ и
техническо средство /тесла/ отнел чужди движими вещи /1 брой цветен телевизор
„Беко” с диагонал 14 инча
на стойност 50 лева, 1 брой радиокасетофон „Акай” на стойност 8 лева, 60
линейни метра мостов ел.проводник на стойност 96 лева и 1 брой трифазен
електродвигател на стойност 250 лева/ на обща стойност 404 лева от владението
на В.А.Б. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
случаят не е маловажен и деянието извършено в условията на опасен рецидив, което
той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.196,
ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3, предложение първо, т.4, предложение
първо и второ и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„б”
от НК /вярно е, че деянието на подсъдимия Д. е било извършено в условията на
опасен рецидив и по чл.29, ал.1, б.„а” от НК, но тъй като такова обвинение
спрямо него не е повдигнато, съдът не би могъл едва с присъдата си да
квалифицира деянието му и по този текст на чл.29, ал.1 от НК, понеже това би
довело до влошаване на положението му, което е недопустимо без надлежно
изменение на обвинените в тази насока, каквото не беше направено, а и не би
могло да бъде направено, тъй като не би почивало на нови факти, които да не са
били известни на прокурора при изготвянето на обвинителния му акт/.
За да
признае подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения, съдът прие, че те са
извършили описаното престъпление виновно - под формата на пряк умисъл, понеже, видно
от изложената фактическа обстановка, те са съзнавали общественоопасния му
характер, предвиждали са настъпването на неговите общественоопасни последици и са
искал настъпването им. В тази насока следва да се отбележи още, че
самопризнанията на подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от НПК обхващат и
изложеното в обвинителния акт за субективната страна на извършеното
престъпление.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне на вида и размера на
наказанията съдът взе
предвид:
вида и размера на
предвидените в закона наказания за извършените престъпления – от една до десет
години лишаване от свобода за извършеното престъпление от подсъдимия Д. и от
три до петнадесет години лишаване от свобода за извършеното престъпление от
подсъдимия Д.;
направените от
подсъдимите самопризнания и изразеното от тях критично отношение към
извършеното, представляващи смекчаващо отговорността им обстоятелство;
наличието на
повече от един квалифициращ признак по чл.195, ал.1 от НК за всеки един от
подсъдимите за извършеното от него деяние, представляващо отегчаващо
отговорността обстоятелство;
само по отношение
на подсъдимия Д. съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство
предходните му осъждания за престъпления по чл.346, ал.2 от НК /н.о.х.дела №
220/2007 год. на РС-Стара Загора и № 119/2007 год. на РС-Димитровград/, понеже
същите не се отразяват на квалификацията на настоящото му деяние като извършено
в условията на повторност /нито едно от предходните осъждания на подсъдимия Д. не
може да бъдат отчетено като отегчаващо отговорността му обстоятелство, понеже всички
те обуславят квалификацията на настоящото му деяние като извършено в условията
на опасен рецидив/;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния
случай и предвиждаща задължително приложение на чл.55 във връзка с
чл.58а от НК по отношение на всеки от подсъдимите.
Ето защо съдът
определи и наложи на подсъдимите наказания при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, т.е. под минималния размер на наказанието, предвидено в закона
за съответното престъпление, както следва:
на
подсъдимия Д. – наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца при
първоначален „строг” режим на изтърпяване съгласно чл.47, ал.1, б.„б” от ЗИН /с
оглед на изтърпените по-рано наказания подсъдимият Д. се явява рецидивист по
смисъла на чл.158, ал.1, б.„а” от ЗИН/;
на
подсъдимия Д. – наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване съгласно чл.47, ал.1,
б.„б” от ЗИН /с оглед на квалификацията на деянието му, предмет на настоящата присъда, подсъдимият Д.
се явява рецидивист по смисъла на чл.158, ал.1, б.„б” от ЗИН/.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимите направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на сумата от 20 лева за всеки един от тях.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Приетият
за разглеждане граждански иск намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД,
като видно от изложената фактическа обстановка, в случая:
искът е
доказан по основание, тъй като са налице всички елементи от състава на
непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на подсъдимите, причинени
на гражданския ищец имуществени вреди и причинна връзка между тях;
искът е
доказан по размер /вж. заключението на съдебно-икономическата експертиза
относно общия размер на отнетите от владението на гр.ищца вещи и размера на
онези от тях, които впоследствие са й били върнати/.
Ето
защо с присъдата си съдът уважи изцяло приетия за разглеждане граждански иск до
претендирания от гр.ищца размер – 346 лева, колкото всъщност е размера на
отнетите й, но невърнати движими вещи, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от дата на увреждането /15.09.2008 год./ до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът
осъди подсъдимите да заплатят солидарно на Държавата сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно
уважения му размер.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: