РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. С., 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.Хр.
при участието на секретаря Д.С.
като разгледа докладваното от М.Хр. Административно наказателно дело №
20233420200046 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Д. В. Д. от гр.С., обл.С., ул.”Г.С.” № 22, ет.3, ап.9, ЕГН
********** обжалва Наказателно постановление № 22-1099-002121, издадено от началник
група в ОДМВР- гр. С., сектор „Пътна полиция“, с което му е било наложено
административно наказание- глоба в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 / три / месеца за извършено нарушение по чл. 21,
ал.1 от ЗДвП.
Административно-наказващ орган – ОДМВР - гр.С., надлежно уведомен, не се явява
представител, не изпраща проц.представител, не депозира писмено становище по делото.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
писмено становище по делото.
Актосъставител- Д. Г. Д., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства
по същото.
Свидетел- С. И. С., нередовно призован, не се явява. Призовката му е върната в
цялост с отметка, че лицето е в домашен отпуск и се намира извън гр.С..
Жалбоподателят Д., редовно призован, не се явява, вместо него- процесуален
1
представител адв.Ст.Н. при АК-С., надлежно упълномощен и приет от съда. Моли съда да
отмени изцяло обжалваното НП, като навежда доводи в тази насока.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
Обжалваното Наказателно постановление е било издадено за това, че на 21.10.2022г.
в 11,25 ч. в с.Ср., обл.С., на ул.“Д.“ до ЗК „Сноп-95“, в посока гр.Д., като водач на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **, управлява собствения си лек автомобил с
измерена скорост 109 км/ч и след приспаднат толеранс от -3% в полза на водача- 105 км/ч
наказуема скорост при максимално допустима за населено място 50 км/ч. Скоростта е
измерена и фиксирана с АТСС ARH CAM S1 с фабр. № 120ccbc с дата и час. Нарушението е
установено в условията на повторност с влязъл в сила електронен фиш серия К, № 6216807
и електронен фиш серия К № 6449942.
С посоченото деяние, според актосъставителя- св.Д., жалбоподателя Д. е нарушил
нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, и тъй като видно от направената справка в АИС установил,
че същото е извършено от жалбоподателя в условията на повторност, то следвало спрямо
същия да бъде съставен АУАН. С оглед изложеното, св.Д. изпратил писмо до Началника на
РУ-С. с цел установяване на собственика на лекия автомобил. Получен е бил и отговор,
ведно с попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП от която било видно, че собственикът на
автомобила- жалбоподателя Д. го е управлявал към датата и часа на нарушението, поради
което и му е връчена покана за явяване в РУ-С., с цел съставяне на АУАН. Жалбоподателят
Д. се е явил в указаното време в РУ-С. и му е бил съставен АУАН № АД176207/
30.11.2022г., който бил подписан с възражения от жалбоподателя. Препис от посечения акт е
връчен на нарушителя.
АНО след като се запознал с преписката е съставил обжалваното от жалбоподателя
НП № 22-1099-002121/ 14.12.2022г. за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и тъй
като същото било извършено в условията на повторност, според преценката на АНО,
жалбоподателя бил наказан съобразно нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Наказателното
постановление е било връчено редовно на жалбоподателя на 04.01.2023г.
В срока на обжалването, на 18.01.2023г. жалбоподателя е депозирал процесната
жалба срещу издаденото НП, въз основа на която е било образувано и настоящето
административнонаказателно производство пред РС- С..
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи
следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, от
процесуално легитимно лице- жалбоподателят Д. В. Д..
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
АУАН № АД176207/ 30.11.2022г. и обжалваното НП са издадени в съответствие на
процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-
2
наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
за това, че на 21.10.2022г. в 11,25 часа в с.Ср. на ул.“Д.“, до ЗК „Сноп-95“, в посока гр.Д.,
жалбоподателя Д. е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. №
**, с измерена скорост от 109 км/ч и след приспаднат толеранс от -3% в полза на водача- 105
км/ч наказуема скорост, при максимално допустима за населено място 50 км/ч.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на
АУАН, който като съставен по надлежния ред и представлява годно доказателствено
средство, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя0 св.Д., които съда кредитира изцяло. Посочената фактическа обстановка се
установява и от представените писмени доказателства, прието като такива по делото.
Видно от материалите по делото процесното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с № 120ccbc, с каквито
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно § 6, т.65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес".
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение е мобилна/преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации. В протокола за използване на АТСС са
означени точното й наименование и тип, както и фабричен номер, които белези са напълно
достатъчни за безспорна индивидуализация. Приетото удостоверение № 80-СГ-ИСИС/
16.06.2022г., удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство
за измерване от Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните
изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
нарушението на датата, визирана в АУАН-ът, е било технически изправно и годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, чл.4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че за нарушение, установено и
3
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Нормата е
специална и изключва прилагането на общите правила и ред за установяване на
административни нарушения и за налагане на административни наказания по чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Но тъй като след извършена проверка на нарушението и неговата съпоставка с
АИС е било установено, че нарушението е било извършено повторно и следва спрямо
жалбоподателя да се наложи и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, то
нарушението не е било санкционирано с електронен фиш, а по реда на чл.42 и сл. от ЗАНН,
т.е. чрез съставянето на АУАН и на НП, въз основа на него.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с
протокол / приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата /, съставен и подписан от обслужващия
го полицейски служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, посока на
контролираните МПС, въведения за участъка скоростен режим, режим на измерване, посока
на задействане, начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя на
установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния АУАН, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към
описаното в него нарушение. Отразените в протокола място на използване на техническото
средство – с.Ср., ул.“Д.“, до ЗК „Сноп-95“, в посока гр.Д., времето на работа с него,
установеният скоростен режим, посока на движение на контролираните превозни средства и
посока на задействане на АТСС дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените
в АУАН-ът място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при
управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50
км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В протокола за използване на АТСС е означено, че
посоката на движение на контролираните МПС е гр.Д. и че същите са заснемани при
приближаване, съответстващо на снимковия материал, което напълно кореспондира на
въведените данни в издадения АУАН и НП относно посоката на движение на нарушителя и
насочеността на СПУКС.
Вярно е, че в протокола за използване процесното АТСС не са посочени номерата на
първото и последното статично изображение/видеозапис, но изрично са посочени мястото
на използването му, както и началния и крайния час на работа с него, а тези данни,
съпоставени с данните от снимковия материал, потвърждават установяването на
конкретното нарушение именно с АТСС, посочено в АУАН-ънт и обжалваното НП.
Неоснователни са възраженията и за липса на обозначаване мястото на нарушението.
Посочването на този реквизит в съдържанието на АУАН-ът и НП е установено с цел
определяне подсъдността на делото и установяване на обстоятелствата, относими към
елементите от административнонаказателната норма – в случая в населено или извън
населено място е извършено нарушението и какъв скоростен режим е въведен на мястото на
4
заснемането. Решаването на тези въпроси в казуса не е затруднено. Видно е, че такъв
изричен запис е наличен, както в снимковия материал, така и в протокола за използване на
АТСС / с.Ср., ул.“Д.“, до ЗК „Сноп-95“ /, поради което процесуалните изисквания са
спазени, а преценката за точно приложение на материалния закон не е ограничена. Същата
локация е обективирана и в снимковия материал, което сочи, че визираните географски
координати определят именно тази точка от земната повърхност. Информацията, събрана по
делото безспорно доказва, че участъка от пътя, където е било извършено процесното
нарушение попада в границите на населеното място – с.Ср., обл.С.. В този аспект
описанието на мястото на нарушението е повече от достатъчно от гледна точка
императивното изискване за означаването му в съдържанието на АУАН-ът и НП-то, за
установяване и доказване на действащия скоростен режим в съответния пътен участък, и за
упражняване правото на защита.
Няма нарушение и на изискването за съставянето на протокола за използване на
АТСС, тъй като видно от приложеното копие от същия е, че той е бил съставен в деня на
използването на съответното АТСС- 21.10.2022г. Данните от него, ведно със статичните
изображения/видеозаписи са били свалени от служител на ОДМВР-С. на 24.10.2022г. за
което се е подписал и друг служител от ведомството като „проверил“. Факта, че протокола е
бил заведен от 27.10.2022г. не дава основание да се приеме, че същия е бил съставен на тази
дата или на датата 24.10.2022г., тъй като са налице множество подписи в протокола и за съда
не съществува никакво съмнение в неговата автентичност.
Компетентността на полицейския служител, изготвил протокола за използване на
АТСС да осъществява дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение по
пътищата със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в
АИС "АНД", не е оспорена и е сред определените длъжностни лица да извършват тези
дейности. Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. и е подписан от същия полицейски служител, който с полагането на подписа
си е и декларирал, че автоматизираното техническо средство е разположено, настроено и
използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията
за неговата експлоатация, че е преминало метрологична проверка и е годно за експлоатация.
Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е официален документ, ползващ се с обвързваща
доказателствена сила, тъй като е съставен и подписан от длъжностно лице, в кръга на
службата му, а впоследствие е надлежно проверен от ръководителя на съответното
структурно звено, удостоверено с негов подпис. Същият се цени като годно доказателствено
средство за удостоверените в съдържанието му фактически обстоятелства, за изготвения и
приложен снимков материал от записа на нарушението, както и за това, че АТСС е било
използвано съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола
обстоятелства.
Превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението е
идентифицирано по несъмнен начин, а събраните доказателства еднозначно установяват
измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо
5
доказателствено средство в тази насока представлява приетата снимка № 120ССВС/0016659,
в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост / съответстващи на
данните в протокола и АУАН-ът и НП-то /, скорост на движение на заснетото превозно
средство, и разС.ието на измерване. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното
нарушение, за което е следвало да бъде издаден електронния фиш, ако нарушението е било в
основния си състав. На снимковия материал ясно се наблюдава именно автомобила, визиран
в АУАН-ът и НП-то, заснет при приближаването му към СПУКС, поради което всяко
съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
В заключение, настоящия съдебен състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на
АУАН-ът и НП-то обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим,
измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената
максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на
нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно.
Установените факти реализират състава на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява
превишаване на максимално допустимата стойност на скорост, която за населено място е 50
км/ч.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят Д. е субект на установеното
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл.188, ал.1,
предл.1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с който е извършеното нарушението.
Жалбоподателят Д. не е упражнил възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, нещо повече- дори
в попълнената от него декларация лично е вписал, че автомобилът е бил управляван от него,
поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за установеното и доказано
по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и
място жалбоподателя Д. е управлявал описаното превозно средство със скорост над
разрешената, установена с технически изправно АТСС – преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, № 120ccbc,
поради което законосъобразно отговорността му е следвало да бъде ангажирана по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
В тази връзка и по отношение административното наказване, настоящия съдебен
състав счита, че АНО законосъобразно е квалифицирал и приложил
административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП, предвиждаща наказване
за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Наложеното наказание е
прецизирано съобразно правилата на ЗАНН и НПК, като е направена и необходимата
привръзка със съответната хипотеза от основния състав на нарушението, а именно с тази на
6
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Както се посочи, с електронен фиш е следвало отговорността на жалбоподателя да
бъде ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. За превишаване на разрешената
максимална скорост санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, вида и
размера на които са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на
скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед обстоятелството дали
превишаването на скоростта е извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място
/ал.2/, като са предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на
субекта на нарушението /ал. 3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4/ и системно
такова /ал. 5/.
В случая жалбоподателят Д. е наказан на основание разпоредбата на чл.182, ал.4 от
ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено нарушение по ал.1, ал.2 и 3
на същата разпоредба, а именно глоба в двоен размер спрямо предвидения за съответното
нарушение, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 – и кумулативно наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Както се
посочи, приложената административнонаказателна разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП е
обвързана със съответната хипотеза по ал.1, т.6 от ЗДвП, като описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение в съдържанието на издадения
АУАН и НП /превишаване на скоростта в населено място и стойността на конкретното
превишение, изчислено коректно на база измерената скорост /105 км/ч., намалена с
допустимата грешка при измерването/, ясно сочат, че жалбоподателя Д. е наказан за
повторно извършено нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, наказуемо с глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи
5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Двойният размер на глобата
съответства на наложената с обжалваното НП.
По тази причина и тъй като в обстоятелствената част на АУАН-ът НП-то се съдържа
констатация за повторно извършване на установеното с АТСС нарушение и е посочен освен
актът, обосноваващ този съставомерен признак от обективна страна и друг такъв, който към
момента на извършването на деянието все още не е бил връчен на жалбоподателя, то съдът
счита, че констатираната непрецизност не нарушава съществено процесуалните изисквания
и правото на защита на наказания. Описанието на нарушението дава ясна информация на
последния, че е наказан за повторно превишаване на разрешената скорост в населено място,
тъй като вече е наказван за същото по вид нарушение с цитирания по-рано издаден и влязъл
в сила електронен фиш.
Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Относно направените възражения от страна на проц.представител на жалбоподателя
Д., че не са налице условията за прилагане на „повторност“ спрямо жалбоподателя, тъй като
7
същия е бил наказан с ЕФ за извършено нарушение по чл.182, ал.1,т.4 от ЗДвП, а настоящето
му нарушение е такова по чл.182, ал.1,т.6 от ЗДвП, настоящия съдебен състав счита за
неправилно и неоснователно.
На първо място и съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление, т.е. влезлия в сила на 15.09.2022г. ЕФ
серия К, № 6216807, издаден от ОДМВР-Варна, има силата на влязло в сила наказателно
постановление. Визираният в обстоятелствената част на наказателното постановление акт,
обосноваващ повторността /електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с АТСС серия К, № 6216807 е приет като писмено доказателство по делото. От
съдържанието му се установява, че с него на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 вр.с
ал.1, т.4 от ЗДвП жалбоподателя Д. е наказан за същото по вид нарушение - превишаване на
разрешена за населено място скорост, както и че е влязъл в сила на 15.09.2022 г., предвид
направената справка в АИС АНД. Следователно процесното нарушение, извършено на
21.10.2022г., попада в рамките на едногодишния срок по § 6, т.33 от ЗДвП и е повторно
извършено.
Направените възражения в насока неправилна квалификация, касателно повторността
са и неправилни, тъй като и в двата случая по които е бил наказан жалбоподателя Д. се касае
за извършено от него нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, но с оглед установеното
превишаване на скоростта му на движение е приложена различна санкционна норма. Т.е.
нарушението извършено от жалбоподателя Д. е едно и също, и е такова по реда на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, но е санкциониран съобразно установеното превишаване на скоростта му. В
случая следва да се има предвид, че законодателя е фиксирал, че повторно е онова
нарушение, което е извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая имаме едно и също по вид
нарушение- такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е било санкционирано един път съобразно
нормата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, и друг път- съобразно нормата на чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП, отчитайки превишаването на скоростта на движение на наказаното лице. Или казано
по друг начин, разликата е не в нарушената правна норма, която и в двата случая е тази по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, а в санкционната разпоредба, въз основа на се наказва това нарушение,
което в случая е в зависимост от установеното превишение на скоростта на движение на
нарушителя.
Неправилен е и довода на проц.представител на жалбоподателя Д., че извършеното
от него нарушение би могло да попадне в хипотезата на § 6, т.62 от ДР на ЗДвП, но не и на
тази по т.33 от тези разпоредби, т.е. следвало е да бъде квалифицирано като системно, тъй
като съобразно посочената т.62 от тези разпоредби системно е нарушението, извършено три
или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение. В случая не са налице три или повече нарушения, извършени в
8
едногодишния срок от влизането в сила нта първото НП или ЕФ, поради което и
нарушението на жалбоподателя Д. не би могло да се квалифицира като системно. И в тази
връзка, настоящия съдебен състав счита, че съвсем правилно АНО е квалифицирал
нарушението на жалбоподателя Д. като повторно, съобразно изложените по-горе доводи.
Процесното нарушение е било извършено повторно и по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на
ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) във връзка с ал.1, т.6 на същия
параграф.
Както бе посочено и по-горе от събраните по делото доказателства, и по-конкретно
от приложената от страна на административно-наказващият орган справка за нарушител,
безспорно се установява, че жалбоподателят е бил санкциониран с влязъл в сила електронен
фиш, за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и наложено
му наказание на основание чл.182, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и в случая са
налице законовите основания за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП.
Относно втория описан в обжалваното НП електронен фиш серия К, № 6449942,
настоящия съдебен състав се солидилизира със становището на проц.представител на
жалбоподателя Д., че същия не влияе върху повторността на деянието му, тъй като е влязъл
в сила на 28.11.2022г., т.е. след извършването на процесното нарушение, което е от
21.10.2022г. Но включването му в диспозитива на обжалваното НП не може да окаже
влияние върху обоснованата вече по-горе повторност на нарушението му и не влияе по
никакъв начин върху правото му на защита, защото дори и само посочения по-горе влязъл в
сила ЕФ е напълно достатъчен, за да обоснове хипотезата на повторност.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са подведени от
административнонаказващия орган под нормата на чл.182, ал.4 във вр ал.1, т.6 от ЗДвП, тъй
като изпълват всички елементи от хипотезата й, и законосъобразно отговорността на
нарушителя е ангажирана на основание този по-тежко квалифициран състав на
нарушението.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН,
предвид изричната забрана, визирана в разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място, извършено повторно, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.4
във вр. ал.1 от ЗДвП, а именно двоен размер на предвидената за съответното нарушение
глоба, индивидуализирана в зависимост от стойността на превишението на скоростта, а за
повторно нарушение по ал.1, т.6 / където попада и нарушението, извършено от
жалбоподателя Д. / и ал.3, т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
В случая скоростта е превишена с 55 км/ч. / стойност, получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение /, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.6 от визираната разпоредба. Последната
9
предвижда за превишаване над 50 km/h - глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50
km/h глобата се увеличава с 50 лв. Наказанието е определено в абсолютен размер,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. За
повторно нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, каквото е процесното, наказанието е в
двоен размер, т. е. 1500 лева, каквото е наложено на жалбоподателя на основание чл.182,
ал.4 от същия закон.
По тези съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно. Намаляване на наказанието под законоустановения размер
законът не допуска в случая.
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на направените от
страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от
ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 22-1099-002121/
14.12.2022г., издадено от началника на група, сектор ПП при ОД на МВР- С., въз основа на
АУАН № АД176207/ 30.11.2022г., с което на основание чл.182, ал.4 във вр.с ал.1, т.6 от
ЗДвП на Д. В. Д. от гр.С., обл.С., ул.”Г.С.” № 22, ет.3, ап.9, ЕГН ********** е било
наложено административно наказание- глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин / лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 / три / месеца за извършено от него
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП като законосъобразно, доказано,обосновано и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10