№ 2935
гр. Варна, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20253110102318 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: град * срещу „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане на установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 396 лева – неплатена сума за месечна
абонаментна такса за месец август 2023 г., съгласно сключен между страните Договор за
абонаментно обслужване на асансьори № */16.05.2022 г. с предмет абонаментно обслужване
на четири броя асансьорни уредби, находящи се в хотел „*“, к.к. *, за която сума е издадена
Фактура № */13.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда – 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 50,10 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 01.01.2024 г. до
27.11.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 6703/29.11.2024 г. по ч.гр.д. № 15113/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 50
състав.
Ищецът твърди, че между него, в качеството на изпълнител, и ответника, в качеството
на възложител, бил сключен Договор за абонаментно обслужване на асансьори №
*/16.05.2022 г. с предмет абонаментно поддържане, ремонтиране и преустройване на четири
броя асансьорни уредби, находящи се в хотел „*“, к.к. *. Уговорената месечна абонаментна
цена била 396 лева с ДДС, като същата включвала задължителните, съгласно Наредба за
безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори, функционални проверки в
срокове и по ред, определени в инструкциите на производителя. Заявява се, че ако в
инструкциите не е определен срок за функционални проверки, същите се извършвали
минимум веднъж на 30 дни. Сочи се, че вложените резервни части и извършени ремонтни
дейности се заплащали отделно, извън абонаментната такса.
Твърди се в исковата молба, че от сключване на договора до месец юли 2023 г.
ответното дружество заплащало всички дължими месечни абонаменти такси, като същото
1
не е заплатило такава за месец август 2023 г. в уговорения срок – до пето число на
следващия месец, въпреки многократно отправяните за това покани.
По изложените съображения се предявяват исковите претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, като не се оспорва
сключването между страните на Договор за абонаментно обслужване на асансьори №
*/16.05.2022 г. с предмет абонаментно поддържане, ремонтиране и преустройване на четири
броя асансьорни уредби, находящи се в хотел „*“, к.к. *, с уговорената месечна абонаментна
цена била 396 лева с ДДС. Не се оспорва също така, че процесната Фактура № */13.09.2023 г.
е издадена и осчетоводена при ответното дружество.
Твърди се, че претендираната сума за месечна абонаментна такса не била дължима,
поради системно неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договора. Заявява
се, че горното обуславя дължимост от страна на ищеца на ответника на неустойка, на
основание чл. IV, т. 1 от договора, в размер на една месечна абонаментна такса.
Заявява се от ответника, че от месец юли до месец септември 2023 г. един от
асансьорите в хотел * бил в неизправност, като не бил ремонтиран от изпълнителя, поради
липса на необходима за същия част. От друга страна, за да бъде изправна страна по
процесния договор, ответникът нямал право да възложи на друго дружество извършване на
ремонт на повредения асансьор в разгара на летния сезон. Последното довело до множество
негативни отзиви за хотела от недоволни туристи в социалните платформи.
В отговора на искова молба се сочи, че поради неизпълнението на задълженията на
ищеца ответното дружество развалило процесния договор и възложило на друга фирма
ремонт на повредения асансьор, за което заплатило сумата от 1 700 лева.
По изложените съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, излага
подробни съображения за основателност и доказаност на исковите претенции. Претендират
се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, иска
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски за производството.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е сключването между същите на Договор за
абонаментно обслужване на асансьори № */16.05.2022 г. с предмет абонаментно
поддържане, ремонтиране и преустройване на четири броя асансьорни уредби, находящи се
в хотел „*“, к.к. *, с уговорената месечна абонаментна цена била 396 лева с ДДС; че
процесната Фактура № */13.09.2023 г. е издадена и осчетоводена при ответното дружество,
че е включена в дневниците му за покупки по ДДС и е ползван данъчен кредит по нея.
Не е спорно също така между страните и същото се установява от събраните в
производството гласни доказателства, че е имало периоди през месец август 2023 г., в които
една от асансьорните уредби, находящи се в хотел „*“, к.к. *, не е работила, поради липсата
на необходима за нейния ремонт част.
Представен по делото е Договор за абонаментно обслужване на асансьори №
*/16.05.2022 г. с предмет абонаментно поддържане, ремонтиране и преустройване на четири
броя асансьорни уредби, находящи се в хотел „*“, к.к. *, с уговорената месечна абонаментна
цена била 396 лева с ДДС. Съгласно чл. III.1. от договора, услугата включва задължителните,
съгласно Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори,
2
функционални проверки в срокове и по ред, определени в инструкциите на производителя.
Ако в инструкциите не е определен срок за функционални проверки, същите се извършват
минимум веднъж на 30 дни. Вложените резервни части и извършени ремонтни дейности се
заплащат отделно, извън абонаментната такса. Съгласно чл. III.1. от договора, срокът за
заплащане на абонаментната такса е от 25-то число на текущия до 5-то число на следващия
месец.
Издадена от „*“ ЕООД, ЕИК *, с получател „*“ ЕООД, ЕИК *, е Фактура №
*/13.09.2023 г. на стойност 396 лева с включен ДДС с посочено основание „абонаментна
такса АУ – м. 08“.
Приобщена по делото е електронна кореспонденция между страните, в рамките на
която ответникът е уведомил ищеца, че през летния сезон една от асансьорните уребди не е
работила, което е довело да негативни отзиви за хотела и разходи за поправката й,
надхвърлящи претендираната абонаментна такса. Представени от ответника са и извадка от
отзиви на туристи относно неработещ в хотела асансьор, както и Фактура № */18.10.2023 г.
на стойност 1 717,78 лева с включен ДДС, заплатена от ответника за части за ремонт на
процесната асансьорна уредба.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени съобразно правилото
на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят * твърди, че работи в ищцовото дружество като техник от 2016 г., като
последното поддържало асансьорните уредби на ответника до месец септември 2023 г.
Заявява, че една от тях периодично се е повреждала, като ищецът не е могъл да осигури
неоходимата за ремонта част, за което бил изрично уведомен управителят на хотела. Сочи,
че през месец август 2023 г. асансьорът е работил, като на всички повиквания за поврети
били осигурявани техници от ищеца, както и че проблем е имало само в един от
асансьорите, а за останалите три са направени профилактичен и техннически прегледи,
които са вписани в дневниците.
Свидетелят * твърди, че е представител на туристическа агенция и негови туристи са
почивали в хотела, като през месец август 2023 г. същите имали оплаквания от неработещ
асансьор.
Видно от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 15113/2024 г. по описа на Районен
съд – Варна, 50 състав, въз основа на подадено на 28.11.2024 г. заявление от „*“ ЕООД
срещу „*“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 6703/29.11.2024 г. за процесните суми, срещу която длъжникът (настоящ ответник)
своевременно е възразил. С Разпореждане № 881/08.01.2025 г. заповедният съд е дал
указания на кредитора за предявяване на установителен иск за вземанията по заповедта и в
указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК
са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената
защита (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС).
Основателността им е обусловена от наличието на следните материалноправни
предпоставки, а именно: точното изпълнение на възложената на ищеца работа за изработка в
качествено, количествено и времево отношение; предаването на извършената работа и
приемането й от ответника; размера на претендираното като незаплатено възнаграждение;
3
изискуемост на претендираното възнаграждение, съответно изпадане на ответника в забава
за неговото заплащане.
В тежест на ответника, от друга страна, е да докаже наличието на неизпълнение на
задълженията на ищеца по договора; уведомяването на ищеца за последното.
Договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален. Той се
счита сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава задължения и за
двете страни – за изпълнителя – да изработи нещо на свой риск, съобразно поръчката, а за
възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Предмет на задължението на
изпълнителя е конкретен трудов резултат, който се постига чрез полагане на физически или
на умствен /интелектуален/ труд.
В случая, не се спори между страните и е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване сключването между същите на Договор за абонаментно обслужване на асансьори
№ */16.05.2022 г. с предмет абонаментно поддържане, ремонтиране и преустройване на
четири броя асансьорни уредби, находящи се в хотел „*“, к.к. *. Не се оспорва също така от
ответника, че през месец август 2023 г. три от асансьорните уредби в хотела са били изцяло в
изправност. Спорно е между страните дали е налице изпълнение на задълженията на
ищцовото дружество по процесния договор по отношение на четвърия асансьор.
Настоящият съдебен състав намира за установено от показанията на свидетеля *, че и
по отношение на повредения асансьор в рамките на месец август 2023 г. е била извършвана
дейност по поддържане и ремонтиране, чрез изпращане на специалисти за отстраняване на
възникналите повреди при подадените от ответника сигнали. Посоченият извод не се
разколебава от обстоятелството, че в определени периоди от време през месец август 2023 г.
асансьорът не е работил, като последното се е дължало не на липса на обичайното
ежемесечно техническо обслужване на абонираната асансьорна уредба, а на необходимост от
основен ремонт, извън предмета на процесния договор, за който е било необходимо
осигуряването на специална част.
От друга страна, въпреки указаната на ответника доказателствена тежест, недоказано в
производството остана възражението му за наличието на неизпълнение на задълженията на
ищеца по договора, както и за уведомяването му за последното. Не бяха ангажирани по
делото доказателства от ответника за наличието на системно неизпълнение на задълженията
на ищеца по договора, ненавременна или некачествена работа, от една страна, както и за
уведомяване на ищеца за такива обстоятелства с отправено изявление за разваляне на
договора, от друга. Такива обстоятелства не се установяват нито от приобщената по делото
електронна кореспонденция между страните, нито от показанията на водения от ответника
свидетел. Освен това, съдът намира, че кратковременните преустановявания на работата на
една от четирите асансьорни уредби в хотела не представлява системно неизпълнение на
задълженията на ищеца във връзка с регулярната им техническа поддръжка, доколкото
същите са се дължали на повреда и необходимост от извънреден ремонт, извън предмета на
абонаментното обслужване.
С оглед на посоченото, съдът намира за доказано в производството от страна на ищеца
на точното изпълнение на възложената на ищеца работа за изработка в качествено,
количествено и времево отношение.
Настоящият съдебен състав намира за доказана и втората материалноправна
предпоставка за уважаване на исковите претенции, а именно: предаването на извършената
работа и приемането й от ответника, с оглед приетото за безспорно установено между
страните, че процесната Фактура № */13.09.2023 г. е осчетоводена при ответното дружество,
че е включена в дневниците му за покупки по ДДС и е ползван данъчен кредит по нея.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, обективирана в Решение № 65 от
16.17.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ІІ т.о., Решение № 138/17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г.
на ІІ т.о., Решение № 42/15.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ т.о., Решение №
4
166/26.10.2010 г. по т.д. № */2009 г. на ІІ т.о. и други, ако възложителят, респективно негов
представител, е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените СМР по
договора между страните или фактурата е отразена в счетоводните регистри на търговското
дружество - възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен
кредит, то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените
работи, дори и ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол за извършени
СМР. В този смисъл, съдът намира за безспорно установено, че включвайки Фактура №
*/13.09.2023 г. в счетоводните си регистри и ползвайки данъчен кредит по нея ответникът е
приел, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си за абонаментно обслужване на
асансьорните уредби на хотела за месец август 2023 г.
Не е спорно между страните, че уговорената месечна абонаментна цена по сключения
между страните договор е в размер на 396 лева с ДДС, както и че същата не е била заплатена
в уговорения в същия срок – до пето число на следващия месец, тоест до 05.09.2023 г.
Посоченото обуславя извод за забава на ответника за изпълнение на задължението му за
заплащане на уговорената месечна абонаментна цена за месец август 2023 г., считано от
06.09.2023 г., като претендираното такова е за периода от 01.01.2024 г. до 27.11.2024 г.
/датата на подаване на заявлението по чл .410 ГПК/.
Изложените съображения обосновават извод за доказаност на исковите претенции
както по основание, така и по размер, като този на главното задължение за месечна
абонаментна такса не се оспорва от ответника, а този на обезщетението на забава, изчислен с
програмен продукт „АПИС Финанси“ съвпада с претендирания такъв от ищеца. Поради
горното, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 450 лева за сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, от които: 50 лева - държавна такса и 400 лева -
адвокатско възнаграждение.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Такива
следва да бъдат присъдени в полза на ищеца в общ размер на 450 лева, от които: 50 лева –
държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото, разноски в полза на ответната страна не следва да се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: град *, ДЪЛЖИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
град * следните суми: сумата от 396 (триста деветдесет и шест) лева – неплатена сума за
месечна абонаментна такса за месец август 2023 г., съгласно сключен между страните
Договор за абонаментно обслужване на асансьори № */16.05.2022 г. с предмет абонаментно
обслужване на четири броя асансьорни уредби, находящи се в хотел „*“, к.к. *, за която сума
е издадена Фактура № */13.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
5
от подаване на заявлението в съда – 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 50,10 (петдесет лева и десет стотинки) лева –
обезщетение за забава, начислено за периода от 01.01.2024 г. до 27.11.2024 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6703/29.11.2024 г.
по ч.гр.д. № 15113/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 състав.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * сумата от
общо 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща сторени в исковото
производство разноски, от които: 50 (петдесет) лева - държавна такса и 400
(четиристотин) лева - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * сумата от
общо 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски, от които: 50 (петдесет) лева - държавна такса и 400
(четиристотин) лева - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6