Р Е Ш
Е Н И Е
София, 21.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на единадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 3465/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от С.Б.
И., ЕГН **********,*** А, партер,
против ЗАД
„ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление
***, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано
направо от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от датата
на постановяване
на отказ от страна на застрахователя за плащане на обезщетението – 23.02.2017
г., до окончателното
изплащане и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2016
г. около 20,40 часа по автомагистрала „Тракия“ с посока на движение от
гр. Бургас към гр. София,
К.И.К. управлявал т.а. Мерцедес 313 ЦДИ с рег.№ ****, в който автомобил пътувала и ищцата. Поради високата скорост, с която се движел автомобилът и несъобразяване
с пътния релеф, К.е изгубил контрол
над управлението му, излязъл е
от пътното платно и се е преобърнал, при което причинил телесни
увреждания на И., изразяващи
се в изкълчване на лява раменна
став. Във връзка с получените от катастрофата травми, ищцата е
била хоспитализирана по спешност в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, където
е претърпяла оперативна интервенция.
По случая е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 646/10.08.2016 г. и на виновния водач е съставен АУАН №
727567/10.08.2016 г.
Ищецът заявява, че за автомобила,
причинил катастрофата, е налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п.
№ 23116001077981, валидна за периода 08.04.2016 г. - 07.04.2017 г.
Твърди, също така, че е
предявила доброволна претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение на 23.11.2016 г., въз основа
на която е
образувана щета №
0411-400-0010-2016 г., но, въпреки представените
документи и доказателства, необходими за изплащане на застрахователно
обезщетение за причинените вреди, с писмо изх.№ 99 -8974/23.02.2017 г.1 е уведомена за постановения отказ за изплащането му от
ответното дружество..
По изложените съображения предявява настоящия иск срещу ответното
дружество с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в посочения по –
горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представила е писмени
доказателства, поискала е разпит на свидетели и назначаване на съдебномедицински
и автотехническа експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва исковете по
основание и размер. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Счита, че не са налице всички елементи на фактическия
състав на отговорността на застрахователя.
Оспорва вината на водача за причиняване на вредоносния
резултат.
Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищцата са възникнали
всички, описани в исковата молба като вид и характер, телесни увреждания, както
и тяхната продължителност.
Прави възражение за съпричиняване
от страна на ищцата, която е пътувала без поставен обезопасителен
колан.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондиращ с принципа за
справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в
подобни случаи.
Оспорва акцесорния иск за
лихви, както и момента от който се дължат.
Представил е писмени доказателства, ангажирал е съдебномедицинска
и автотехническа експертиза.
В хода по същество моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски
по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 10.08.2016
г. около 20,40 часа на автомагистрала
„Тракия“,
по посока
на движение от Бургас към
София, е станало ПТП, като водачът на т.а.
Мерцедес 313 ЦДИ с рег.№ ****
К.И.К., в който
пътувала ищцата. е изгубил контрол
над управлението му, излязъл е
от пътното платно и се е преобърнал.
В резултат на ПТП ищцата е
претърпяла телесни увреждания: изразяващи
се в изкълчване на лява раменна
став.
След катастрофата тя е била приета по спешност
в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, където е претърпяла оперативна
интервенция.
По делото безспорно се доказа наличието на
застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество по
з.п. № 23116001077981, валидна
за периода 08.04.2016 г. - 07.04.2017 г.
По искане на
ответника бе изискана и приложена от Областна дирекция на МВР Пловдив ,Отдел
Охранителна полиция, сектор Пътна
полиция преписката, образувана във връзка с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
646/10.08.2016 г. и на виновния водач е съставен АУАН № 727567/10.08.2016 г. и
издаденото наказателно постановление, с което на водача на товарния автомобил К.К.е наложено административно наказание за нарушение на чл.
20 ЗДП, довело до реализирането на процесната
катастрофа.
От заключението
на приетата по делото и неоспорена
от страните КСMЕ,
която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща
с останалия доказателствен материал, се установява, че, според приложения Констативния протокол,
произшествието е настъпило на АМ ‘Тракия” в посока Бургас – София км. 143 +
400. В тази посока авомагистрала „Тракия” е с две
ленти за движение и аварийна лента. От лявата страна е мантинела
разделяща двете полуплатна. Двете ленти са разделени
с едни прекъсната линия – М 3 от ЗДВ. Дясната лента и аварийната лента са
разделени с единична непрекъсната линия
М1. С единична непрекъсната линия
М1 е ограничена и лявата лента от мантинелата.
По – нататък в заключението вещото лице – автоексперт твърди, че няма данни къде точно по ширина на
пътното платно т.а. Мерцедес” модел „313 ЦДИ” с рег. № **** е излязъл от пътното платно и се е преобърнал.
Приложените към изпратената от МВР преписка снимки са твърде неясни и не дават
добра ориентация.
От материалите, приложени към делото, може да се приеме
следния механизъм на настъпване на произшествието: На 10.08.2016 г. товарен
автомобил „Мерцедес” модел „313 ЦДИ”, рег. № **** с водач К.И.К. е пътувал по
автомагистрала „Тракия” с посока на движение гр. Бургас – гр. София. В
автомобила са пътували С.Б. И. и О.М.М.Около 20,40 ч.
в зоната на км. 143 + 400 водачът К.К.е загубил
контрол върху управлението на автомобила, в резултат на което автомобилът
напуснал пътното платно вдясно, като е унищожил 14 бр. бетонни кола и 56 метра оградна мрежа и се преобрнал. В
резултат на произшествието пътниците И. и М., и водачът К.са получили увреждания,
които са описани в Констативния протокол на ПТП.
Според вещото лице
причината за настъпване на ПТП е субективна и е свързана с избраната от
водача скорост на движение и начина му на управление, довели до загуба на
контрол върху управлението на автомобила и, впоследствие - напускане на
платното за движение и преобръщане.
Автоекспертът
е заявил, че липсват достатъчно данни за определяне скоростта на движение на
автомобила по технически път, но следва да се приеме, че водачът със своите
действия или бездействие е допринесъл за настъпилото произшествие. Пътният участък,
на който е станала катастрофата, е прав, видимостта много добра, няма данни
какви са били метеорологичните условия и каква е била пътната настилка. От
факта на унищожаване на 14 бр. бетонни кола и 56 м. оградна
мрежа може да се направи извод, че напускането на платното за движение е било
сравнително плавно и е настъпило по-скоро в резултат на бездействие от страна
на водача, т.е. не е имало внезапно възникване на някаква опасност, нито нужда
от аварийно спиране.
Причината за настъпване на ПТП е субективна и е свързана
с избраната от водача скорост на движение и начина му на управление, довели до
загуба на контрол върху управлението на автомобила, с последващото
му напускане на платното за движение и преобръщане.
В резултат на катастрофата ищцата
е получила изкълчване на лявата раменна става, довело до трайно
затрудняване в движенията на лявата ръка
за около 45 дни. Описаното травматично увреждане е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 10.08.2016г. В епикризата от История на заболяването № 48882/11.08.2016г. – 13.08.2016г. на Клиниката по
ортопедия и травматология при УМБАЛ „ Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив не са описани други травматични
увреждания. Такива не се виждат и при извършената КТ /скенер/ на глава.
По – нататък експертизата
установява, че, видно от История на
заболяването № 48882/11.08.2016г. – 13.08.2016г. на Клиниката по
ортопедия и травматология при УМБАЛ „ Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив, при ищцата е извършено закрито наместване на изкълчената става с поставяне на мека превръзка
тип „Дезо” - стандартно лечение, според правилата за добра
медицинска практика при този тип
травматични увреди. Имобилизиращата превръзка се носи 20 - 25 до
30 дни, след което следва
курс рехабилитация и физиотерапия.
Вещото лице – лекар е извършил преглед на ищцата на 01.06.2018 г. като тя е
заявила, че е имала и рана на главата и се е оплаква от периодично главоболие, болки в
лявото коляно, нестабилност в него при ходене, затруднено качване по стълби.
Представила е и магнитно резонансна томография от 28.05.2018 г. на лявата колянна става със заключение: „…Дисторзио
на предната кръстосана връзка. Инкомплетна лезия на латерален менискус. Огнищен медуларен едем на латерален тибиален кондил. Хондромалация на пателата. Фиброма на фемура /доброкачествен
тумор на бедрото/…”.
При обективния преглед лявата раменна става е с възстановен пасивен и
активен обем на движение. Наблюдава се накуцваща походка в ляво. Лявата колянна става е нестабилна с ограничение в сгъването, което
води и до затруднено клякане. Налице е странична
и предна нестабилност на лявото коляно.
По отношение изкълчването /луксацията/
на лявата раменна става, прогнозата е благоприятна – пълно възстановяване на
нейната функция. Трябва да се отбележи, че при повторно изкълчване, прогнозата
рязко се влошава и може да се стигне до т.н. хабитуална
луксация, при която и от малко усилие може да се
предизвика изкълчване, а самата става става халтава.
Травмата на лявото коляно не е описана в медицинска
документация свързана с претърпяното ПТП, но така описаното състояние на лявата
колянна става при ищцата ще наложи извършването на
оперативно лечение.
Обикновено изкълчване на раменната става
се получава при силно изместване назад на отведената
мишница, при падане върху дланта
на ръката или върху лакътя при
отведена мишница или при силно външно извъртване на отведената
мишница.
Движението на тялото на
ищцата по време на ПТП е било сложно -
при удара в бетонните колчета е имало стремеж към залитане напред поради
намаляването на скоростта на движение, при преобръщането на автомобила е имало
хаотично залитане наляво и надясно.
Няма данни къде се е намирала тя след настъпване на ПТП – дали е била в колата,
извън нея или се е намирала наполовина извън колата. При поставен колан тялото
на И. не би изхвръкнало от автомобила, но и няма данни за такова излетяване на
пострадалата извън автомобила. По принцип правилно поставени предпазни колани
са ефективни при челни удари и скорости до 60- 70 км/ч. При преобръщане на
автомобила. тяхната ефективност не е голяма и е възможно нанасяне на увреждания
и при поставен предпазен колан.
Вещите лица
заявяват в заключението си, че не може
да се направи категоричен извод дали
ищцата е била с поставен предпазен колан или не, тъй като от медицинска гледна
точка при постепенното намаляване на скоростта, предпазният колан няма да
предизвика образуването на типичните увреди по тялото на пътника. От друга
страна, преобръщането на автомобила прави коланите по-малко ефективни. По тази
причина те приемат, че с или без поставен обезопасителен
колан, травматичните увреди при ищцата биха били почти еднакви, още повече че
това са травми по крайниците, които не са фиксирани от предпазния колан.
По искане на ищцата и за доказване на претърпените от нея
неимуществени вреди, съдът допусна и
разпита свидетелката П.С.И.,
нейна майка.
В
показанията си тя заяви, че катастрофата
е станала през август 2016 г. Видяла е дъщеря си вечерта след катастрофата -
на легло. Лявата й ръка и левият й крак са били много надути и червени. В
болницата престояла 3-4 дни. Имала болки.
Не са рязали крака и ръката. Не е ставала от леглото след изписването, била е с
памперс, майка й я е гледала два месеца. Имала адски болки, давала й е дексофен, аналгин и мелдек,
болкоуспокояващи. Най- много болки имала в левия крак и рамото. Даже не можела да вдига главата и рамото.
След
два месеца започнала по малко да стъпва,
да ходи до тоалетната и след още два - три месеца започнала да ходи. Според
свидетелката, която понастоящем живее с ищцата,
тя куца и сега и не може да си вдига рамото и още не се е оправила още
от катастрофата.
От ищцовата страна в хода на
производството бе представена кореспонденция между страните, от която е видно,
че по образуваната при ответника щета №
0411-400-0010-2016 г. Е налице отказ
за плащане, с мотива, че не са представени достатъчно доказателства.
До настоящия
момент плащане не е извършено.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗАД „ОЗК - З.“ АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата С.Б.
И. от станалото на 10.08.2016 г. ПТП, изразяващи се в болки и страдания в
размер 30 000 лв., вследствие причинените от катастрофата травми, със
законните последици – лихва от деня на отказа за плащане от застрахователя –
23.02.2017 г. и разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост.
Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в
съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и да се определи по справедливост
от съда, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищцата вследствие претърпените от него
болки и страдания – конкретните увреди, тяхната тежест и периода на
възстановяването му.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищцата са причинени сериозни физически увреждания, претърпяла е операция,
изпитвала е силни болки и това се утановява от
събраните и неоспорени писмени, гласни доказателства и медицински експертизи.
Настоящият
състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че искът за обезщетяване
на причинените неимуществени вреди е доказан по основание,
а при определяне неговия размер
следва да се разгледа възражението
на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от
страна на пострадалата, като размерът бъде
определен съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост
от съда.
Според
приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Безспорно е, че претърпените от ищеца увреждания – изкълчване на лявата
раменна става, довело до трайно
затрудняване в движенията на лявата ръка
за около 45 дни, са й се
отразили сериозно, причинили са й силни болки, като през време на
възстановителния период не е могла да се обслужва сама, което й е причинило
допълнителен дискомфорт. Понастоящем ищцата е на 39
години и прогнозата за окончателното й възстановяване вследствие на причинените
от катастрофата травми, е благоприятна – пълно възстановяване от травмата на
ръката. По отношение на останалите травми, приетата и неоспорена експертиза
заяви, че не е доказано те да са свързани със станалото ПТП.
Като
взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищеца, техния
вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2016
г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 30 000
лв. – в размера, за който е предявен искът, би
било адекватна обезвреда на претърпените
от ищцата
и доказани в производството
неимуществени вреди, поради което той следва да бъде уважен изцяло, ведно
със законната лихва, считано от деня на отказа на ответника за заплащане на
обезщетение – 23.02.2017 г., до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски в размер 150 лв. – депозит за експертиза, а на нейния повереник адвокат Й.Д.,***,
партер, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА в размер 1 430 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление
***, да заплати на С.Б.
И., ЕГН **********, чрез адв. Й.Д.,***,
партер, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя,
ведно със законната лихва,
считано от датата на постановяване на отказ от страна на застрахователя за
плащане на обезщетението – 23.02.2017 г.,
до окончателното изплащане и сторените разноски в размер 150 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати на адвокат
Й.Д.,***, партер, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА в
размер 1 430 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: