Решение по дело №3307/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 830
Дата: 14 октомври 2024 г.
Съдия: Анита Христова Велева
Дело: 20242120203307
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 830
гр. Б., 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120203307 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба от „П.Б.К.“ ЕООД, ЕИК: ***********, представлявано от
управителя П.Б.К. със седалище и адрес на управление: *****************************, срещу
Наказателно постановление № 777779-F776348/15.07.2024 г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за
нарушение на чл.7а ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС и на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и
материалноправна незаконосъобразност. Твърди се,че изводът на наказващия орган почива на
предположения и вероятностни хипотези за осъществен състав на чл.7а, ал.1 от Наредба №18/2006,
в подкрепа на която защитна аргументация се настоява за отмяна на наказателното постановление.
В открито съдебно заседание „П.Б.К.“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от
упълномощения адв.С.Е., който настоява за отмяна на обжалваното НП, т.к. не е установен елемент
от състава на нарушението –не е установено предаването на клиент на обекта на нефискална
бележка, така нар. служебен бон.
За административнонаказващия орган се явява гл. юрисконсулт К., която счита, че нарушението е
безспорно доказано, макар и да не е установена продажба, извършена с бележка от нефискалния
принтер. Поддържа,че издаденото НП е правилно, поради което пледира за неговото
потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.8- НП е връчено на управител на
жалбоподателя на 26.07.2024г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60 ЗАНН на 07.08.2024 г.)
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка
на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател "П.Б.К. " ЕООД е ангажирана за това,
че при извършена на 01.07.2024 г. проверка от служители на „ГДФК“ към ЦУ на НАП, в обект
1
„П.б.“с адрес *****************, стопанисван от „П.Б.К.“ ЕООД с ЕИК ***********, е
установено, че в обекта има нефискален принтер, който издава междинна сметка, в която освен
вида и количеството на артикула, се посочва „единична цена“ и „стойност“ на продадените напитки
и десерти. С посоченото има възможност да се предоставя документ с информация за текуща сума
по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален,системен или служебен бон.
Констатациите на контролните длъжностни лица били материализирани и в Протокол за
извършена проверка със сер.№АА0161397/01.07.2024 г. Прието е,че гореописаните констатации
при проверката аргументират извод за осъществен състав на административно нарушение на
чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС.
При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в
АУАН и в НП, административно-наказващият орган и актосъставителят квалифицирали
идентично нарушението, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС.
На жалбоподателя бил съставен АУАН cep. № F776348 от 01.07.2024г. Актът бил
предявен на същата дата на управителя, който го подписал и получило препис от него.В
АУАН било вписано изявление на управителя,че е запознат със съдържанието на АУАН и е
съгласен с него, но потвърждава,че „няма реално предоставен документ, който не е фискален
на краен клиент.“
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във
вр.с чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1
от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Изложените фактически изводи намират своята легитимна установеност от
индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
в т.ч. постъпилите с административно-наказателната преписка писмени доказателства.
От правна страна:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно
постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3
ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. Като оцени конкретната специфика на нарушението,
въведено с нормативната рамка на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, съдът
формира вътрешната увереност, че словното описание на фактическите елементи от състава
на нарушението е дисбалансирано. Не са въведени съставомерни факти, съответстващи и
хармониращи с елементите от материалната структура на нарушението по чл.7а,ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ . Направеното фактическо дефиниране елементите на
административното нарушение е във формално несъответствие със състава на
изпълнителното деяние на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, който
"стандартизира", задава модела на съответния вид противонормена, антифискална дейност,
2
като сам по себе си осигурява база за постигане на фактическа детайлизация на
нарушението. Именно разпоредбата на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ по
императивен ред установява, че не се допуска лице по чл. 3 да предоставя документ с
информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на
фискален, системен или служебен бон. В описателната част на АУАН и НП идентично е
записано,че в обекта има нефискален принтер, който издава междинна сметка, в която освен
вида и количеството на артикула се посочва „единична цена“ и „стойност“ на продадените
напитки и десерти, както и че с посоченото има възможност да се предоставя документ с
информация за текуща сума по сметка, визуално или по съдържание наподобяващ на
фискален, системен или служебен бон.
Липсата на информация, фактически обсъдена в НП, относно времето, мястото и акта по
предоставяне на документ с информация за текуща сума по сметка със съответните визуално
уподобяващи характеристики и съдържание на фискален бон, е неизпълнение на изискването за
съдържателно описание на елемент от структурата на материалната норма. В случая с неясно
административно -обвинително твърдение се вменява противоправно поведение на дружеството
жалбоподател, без прецизност за формата на изпълнително деяние, чийто фактически
характеристики са несъвместими с предполагаемия контекст и вероятностните изводи, придадени
последователно от актосъставителя и наказващия орган. Липсата на яснота за тези съществени
елементи на нарушението бележи признаците на съществено процесуално нарушение, което
ограничава правото на защита на санкционираното лице.

Функция на съда е да прецени не само, дали фактически извършеното съответства на признаците от
конкретен състав на административно нарушение, но и дали носи обществена опасност и дали тя
съответства на онова ниво на обществена опасност, което законодателят е имал предвид,
въвеждайки съответния състав на административно нарушение.

В този контекст и по приложението на материалния закон съдът намира следното:

Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, извън случаите
по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.

С правилото на чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС се предвижда,че министърът на финансите
издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
В чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е въведена императивна забрана
лицата по чл. 3 да предоставят документ с информация за текуща сума по сметка,
3
наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон.
Начинът, по който съставът на нарушението е юридически дефиниран в чл. 7а, ал. 1 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ показва, че цит. разпоредба разглежда съдържанието му като
интегрално цяло от два фактора. На първо място, това е действието, форма на активно поведение, с
което се предоставя при покупка документ с информация за текуща сума по сметка. На
следващо място, са особените визуални отлики на документа с информация за текуща сума
по сметка, който създава визуална „имитация“ или аналог по съдържание на фискален
бон.Тези два фактора трябва да са едновременно налични, като не е възможно някой от тях да
измести или да замести другия, компенсирайки липсата му
Правното значение на тези фактически елементи по „предоставяне“ на документа с
информация за текуща сума по сметка, представляващ външен аналог на фискален бон, са
определени от съдържанието на самата норма на чл.7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ, чрез тяхното въздигане в конститутивни признаци на съответния състав на
административно нарушение. Именно предоставянето на описания документ при покупка
влияе върху степента на обществена опасност на посегателството, и предпоставя по арг.на
чл.185,ал.2, от ЗДДС.изр.2, вр. чл.185,ал.1 ЗДДС отреждане на нужното внимание от
контролните органи при диференциране на административно-наказателната отговорност. Но
в практическата процесуална дейност недоказването на този признак от фактическа страна
не може да бъде компенсиран от предположения и вероятностни хипотези, включително,че
съществува абстрактна и хипотетична /но нереализирана/ възможност, да се предоставя
документ с информация за текуща сума по сметка, със съответните визуални и
съдържателно аналогични особености, препятстващи ефективното му отграничаване от
клиента от фискалния бон.
В случая и при разпита на актосъставителя, а и от материалите, включени в
административно-наказателната преписка, по безсъмнен и категоричен начин се установи,че
както при извършване на контролната покупка в хода на проверката в стопанисвания от
“П.б.“ ЕООД обект,на актосъставителя е издадена фискална бележка, а впоследствие и в
хода на 3-дневно наблюдение на дейността на търговското дружество, не е бил установен
конкретен случай на издаване бележка на клиент от нефискалния принтер.
Съвкупността от очертаните по делото преки фактически данни, изводими и от
Протокол за извършена проверка сер.АА №0161397/01.07.2024 г., показанията на
актосъставителя, са фокусирани в маркирането на предположения и логически заключения
за един предикатен ресурс на предсъставомерна дейност,обвързан със самото присъствие на
нефискалния принтер в проверявания търговски обект и потенциалната възможност този
принтер да издава междинна сметка, в която освен вида и количеството на артикула, се
посочва „единична цена “ и „стойност“. Изложените констатации, в т.ч. и при непосредствен
разпит на актосъставителя не удовлетворяват доказателствените критерии, предпоставящи
възможност да послужат като доказателствена опора за правопораждащите
административно-наказателната отговорност предпоставки.
Установяването на елементите от законния състав на административното нарушение трябва
да е подчинено на конкретно установените факти (като обхваща всички, а не избирателно
подбрана част от тях) и спецификите на конкретния състав на административно нарушение,
свързани със естеството на защитените с императивното правило обществени отношения. В
допълнение следва да се отбележи,че при разпита на актосъставителя се установяват
непосредствените му визуални впечатления,а именно,че нефискалният принтер се използва
за предаване на информация от сервитьора към бармана.
Разпоредбата на чл.7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ предоставя закрила на
обществените отношения, свързани с издаване на счетоводни документи със съдържание и
4
форма, в стриктно съответствие с регламентираното в нормативните актове, което да
осигури принципа на документална обоснованост на счетоводните записвания и да
гарантира избягването на издаване при покупка на документи, имитиращи
фискален,системен или служебен бон /с визуално сходна външност и съдържателно
аналогични характеристики/, което е потенциален сегмент от по-широк метод на
злоупотреба- нефискализиране на продажби и непредоставяне на съответстваща
информация към НАП за облагаемата дейност на търговеца. Съдът не отрича принципното
положение,че документирането се осъществява чрез съставяне на счетоводни документи,
които са носители на счетоводна информация и тази информация следва да бъде пълна, ясна,
недвусмислена, конкретна, при което положение само от този предвиден за издаване
счетоводен документ да става ясно, какви отделни видове стоки са продадени. Следователно
и чрез конкретния фискален бон, който не следва да бъде подменян или заместван от
сурогатни документи, издавани от нефискални устройства, следва да се предоставя
своевременно и акуратно информация към приходната администрация за вида и стойността
на продажбите.
В случая обаче липсват еднозначно установени доказателствени данни за поведение на
дружеството жалбоподател, влизащо в противоречие с императивната забрана на чл.7а, ал. 1
от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ – да се предоставя /да се издава/ документ с
информация за текуща сума по сметка, който по форма, съдържание и реквизити да
„заблуждава“ клиента, че съставлява фискален бон.
Предположението и вероятностният извод, с който се характеризира то, са свързани с
отсъствие на доказателства, необходими за формиране на категорично становище за изпълнение на
фактическите белези от съставомерната рамка на чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ. Поради това вероятностното съждение, че присъствие на нефискален принтер в
проверявания търговски обект и техническите възможности за издаване на междинна сметка, с
обозначение освен на „вида“ и „количеството“ на артикула и на „единична цена“ и „стойност“ на
продадени напитки и десерти, би могло да намери по-широко съставомерно приложение чрез
заместване издаването на изискуем фискален бон чрез този „аналогичен по външни отлики“
документ, е съждение, основано на субективна оценка и субективен опит, а не на обективна
информация. В случая въззивният съд приема, че изводите на наказващия орган относно
твърдяното нарушение, не намират своето легитимно основание в наличните доказателства, и не
обосновават изпълнимост на фактически състав на нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС.
Предвид изложеното, наказателното постановление като необосновано и неправилно следва да
бъде отменено.
Предвид изхода на спора, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е
направил искане за присъждането им, ведно с писмени доказателства, документално обосноваващи
реалното извършване на разноски в размер на 300 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Посочените
разноски следва да се възложат в тежест на НАП,гр.С..
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 777779-F776348/15.07.2024 г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ , с
5
което на „П.Б.К.“ ЕООД ЕИК *********** за нарушение на чл.7а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
на МФ във вр.с чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС и на основание чл.185,ал.2 ЗДДС, изр.2, във вр. с чл.185,ал.1
ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр.С. да заплати на „П.Б.К.“ ЕООД ЕИК
***********, направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Б. в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6