Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. / …………….. 2019 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при
секретар Марияна И.,
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 697 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на А.Й.А. срещу
решение № 932 от 07.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 3688 по описа за 2018 г.
на Районен съд - Варна, двадесет и първи състав, в частта, с която е осъден въззивника
да заплати на „Енерго–про продажби” АД
- Варна сумата от 276,33 лева – главница за потребена електроенергия в
обект на потребление, находящ се в град Варна - ул. „Здравец“ № 23, клиентски №
**********, абонатен №**********, ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда /14.03.2018 г./ до окончателно
изплащане на задължението в качеството му на наследник на титуляра по партида
на доставка П.В.В., бивш жител ***, за което обстоятелство са издадени
фактури № ********** от 12.05.2017 г. на
стойност от 148,58 лева, за консумирана електроенергия за периода 21.03.2017
г.-20.04.2017 г., № ********** от 13.06.2017 г. на стойност от 490,45 лева за
консумирана електроенергия за периода 21.04.2017 г.-20.05.2017 г. и фактура №
********** от 11.07.2017 г. на стойност от 189,98 лева за консумирана
електроенергия за периода 21.05.2017 г.-20.06.2017 г., както и сумата от 14,74
лева – мораторна лихва върху уважения размер на главницата за периода
10.05.2017 г.-17.11.2017 г., на основание член 79, алинея 1 и член 86, алинея 1
от ЗЗД.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Излага се, че наследодателката на въззивника П.В.В.е
починала на 01.10.2004 г., а ищецът е насочил претенцията си не в лично
качество, а като наследник на починал клиент на дружеството. Съгласно член 60
от ЗН наследници, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с
които то е обременено съобразно дяловете, които получават. За да възникне
отговорност на наследник за задълженията в наследството, то същият следва да го
е приел и самото задължение да е част от наследството. Претенцията е за
вземане, възникнало в периода 20.04.2017 г. – 24.10.2017 г., тоест след смъртта
на наследодателката, поради което и то не може да е част от наследството,
следователно въззивникът в качеството си на наследник не може да отговаря за
задължение, което очевидно не е част от наследството. Моли се в тази връзка да
се отмени решението в обжалваната му част и вместо него бъде постановено друго,
с което предявеният спрямо въззивника иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил в
законовоопределения срок и с него същата се оспорва, като се излагат подробни
доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Желае се
неговото потвърждаване.
Съобразно дадената възможност на основание член 265, алинея 1 от
ГПК към въззивната жалба се е присъединила и П.А.С.. Поради това предмет на
въззивната проверка е решението само в частта, с която са осъдени А.Й.А. и П.А.С.,
последната да заплати на въззивника сумата от 92,11 лева – главница за
потребена електроенергия за обект на потребление в град Варна - ул. „Здравец“ №
23, клиентски № **********, абонатен № **********, ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда /14.03.2018 г./
до окончателно изплащане на задължението, в качеството й на наследник на
титуляра по партида на доставка П.В.В., за което обстоятелство са издадени
фактури № ********** от 12.05.2017 г. на
стойност от 148,58 лева за консумирана електроенергия за периода 21.03.2017 г.-20.04.2017
г., № ********** от 13.06.2017 г. на стойност от 490,45 лева за консумирана
електроенергия за периода 21.04.2017 г.-20.05.2017 г. и фактура № ********** от
11.07.2017 г. на стойност от 189,98 лева за консумирана електроенергия за
периода 21.05.2017 г.-20.06.2017 г.
За
да се произнесе, настоящия състав на съда съобрази следното:
Ищците
твърдят, че са наследници на общия им наследодател П.В.В., която
приживе е била собственик на обект, в който ищецът е доставял електрическа енергия. Излага, че за
процесния период 20.04.2017
г.-24.10.2017
г. наследодателят
не е заплатил дължимата стойност на консумираната електроенергия,
поради което претендира заплащането й от наследниците съобразно квотите им в
наследство. Претендира и мораторна лихва за забава.
В
срока по член
131 от ГПК
е депозиран отговор от особения представител на А.Й.А., с който предявения
срещу него иск се оспорва като недопустим, а в условията на евентуалност се
сочи, че същия е неоснователен. Излага възражения, че ищецът не обосновава
качеството на клиент на наследодателя на страната във връзка с осъществяване
доставка на електроенергия в процесния
обект на потребление.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е констативен протокол /КП/
№ 1103329 от 13.04.2017 г., от който се установява, че при проверка на СТИ №
01219103, монтирано на адрес на потребление в град Варна - ул. „Здравец“ № 23,
е констатирано неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, при
което е отразено в протокола, че е възстановена правилната схема на свързване.
Представен е протокол № 1209349 от 13.04.2017
г. за монтаж/демонтаж на СТИ, от който се установява, че на така посочената дата
на адрес на потребление в град Варна - ул. „Здравец“ № 23 е осъществен демонтаж
на СТИ № 01219103, а на негово място е монтирано СТИ № 33421120.
Изготвена е справка № 42386 от 18.04.2017
г. за корекция на електроенергия на основание член 48, алинея 1, точка 1, буква
“б“ от ПИКЕЕ за осъществена корекция на потребената електроенергия на посочения
адрес на потребление за периода 14.01.2017 г.-13.04.2017 г., като са начислени
общо 3 960 кВтч електроенергия.
Съставена е фактура № ********** от 20.04.2017
г. на стойност от 589,30 лева за описания период.
От представения по делото КП № 1104015
от 23.10.2017 г. се установява, че на адреса на потребление на ул. „Здравец“ № 23
в град Варна на посочената в протокола дата е осъществена последваща проверка
на СТИ № 33421120, като е констатирано неправилно свързване на електромера към
електропреносната система, като след проверката е възстановена схемата на
свързване.
Изготвена е справка № 4525_ВС6В от 24.10.2017 г. за корекция на
електроенергия за периода 26.07.2017 г.-23.10.2017 г., като са начислени общо
3247,2 кВтч.
Съставена е фактура № ********** от 25.10.2017
г. на стойност от 604,06 лева за посочения период.
Представена е фактура № ********** от 12.05.2017
г. на стойност от 148,58 лева за консумирана електроенергия за периода
21.03.2017 г.-20.04.2017 г., със срок за плащане 01.06.2017 г., фактура №
********** от 13.06.2017 г. на стойност от 19 лева на основание възстановяване
захранване с електроенергия на обекта на потребление, фактура № ********** от 13.06.2017
г. на стойност от 490,45 лева за консумирана електроенергия за периода
21.04.2017 г.-20.05.2017 г., както и фактура № ********** от 11.07.2017 г. на
стойност от 189,98 лева за консумирана електроенергия за периода 21.05.2017 г.-20.06.2017
г.
Представено е удостоверение за
наследници на П.В.В., починала на 01.10.2004 г., от което се установява, че
ответниците са наследници на последната.
От заключението на вещото лице по изготвената пред първата инстанция
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общата стойност на
задълженията, за които са съставени фактури за периода 20.04.2017 г.-25.10.2017
г., възлиза на 2 041,37 лева, съответно размера на мораторната лихва възлиза на
63,11 лева, като вещото лице е отчело осъщественото плащане от ответницата Г. и
е посочило, че остатъкът от главницата възлиза на 1 807,54 лева, а лихвата за
забава в размер на 59,70 лева.
От заключението на комплексната съдебно счетоводна и техническа
експертиза е видно, че при проверка на адреса на потребление в град Варна - ул.
„Здравец“ № 23 е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване
към електропреносната система, както на СТИ № 01219103, така и на СТИ №
33421120. Посочва се, че технически по начина, по който посочените електромери
са свързани към електросистемата, не може да бъде осъществено точно измерване
на доставената и консумирана на обекта на потребление електроенергия, като начинът
на свързване не влияе върху доставката на електроенергия, а само на отчитането
й. Посочва, че допустимо технически да бъде доставено процесното количество електроенергия
на адреса на потребление. СТИ № 33421120 е от одобрен тим, като същото е в
метрологична годност за процесния период. От счетоводната част на комплексната
експертиза се установява, че електрическата енергия, която е начислена
вследствие корекция, обективирана в справки от 20.04.2017 г. и от 25.10.2017 г.,
съответно за които са съставени фактури от 20.04.2017 г. и от 25.10.2017 г., е
правилно изчислена съобразно одобрените от КЕВР цени за съответния период.
Не
се спори, а и се установява, че ответниците са наследници на починалата през 2004
г. Петрана Василева Величкова, която е вписана като абонат на ответното
дружество. Доколкото задължението е възникнало след смъртта на наследодателката
/периодът на претенцията е 21.03.2017 г.-25.10.2017 г./, то не е част от
наследството и ищците не отговарят за процесното задължение на основание член
60, алинея 1 от Закона за наследството. Ищецът обаче извежда правния си интерес
от изложените в исковата молба твърдения, че ответниците като наследници на
починалото лице са съсобственици на посочения обект и следва да отговарят за
процесното задължение съобразно квотите им в съсобствеността. По делото не са
представени доказателства ищците да са изпълнили задължението си да уведомят
дружеството-ответник за извършената промяна на собствеността съобразно ОУДПЕЕ. Ищците са универсални правоприемници на абоната, с оглед на което
отговарят за неговите задължения към електроразпределителното дружество до
размера на наследствения им дял, като в частност въззивникът А. отговаря за 1/3
идеална част от задълженията на своя наследодател, а въззивницата С. – за 1/9
идеална част на основание член 5, алинея 1 от Закона за наследството.
Доколкото
жалбите са само в частта, с която двамата въззивници са осъдени да заплатят на
ищцовото дружество реално консумирана електроенергия, то и на основание член
269 от ГПК съдът следва да извърши въззивна проверка само в тези части на
атакуваното решение.
За
периода от 21.03.2017 г. до 20.06.2017 г. по делото са представени следните
фактури:
-
фактура № ********** от 12.05.2017
г. на стойност от 148,58 лева, за консумирана електроенергия за периода
21.03.2017 г.-20.04.2017 г., със срок за плащане 01.06.2017 г.;
-
фактура № ********** от 13.06.2017
г. на стойност от 19 лева на основание възстановяване захранване с електроенергия
на обект на потребление;
-
фактура № ********** от 13.06.2017
г. на стойност от 490,45 лева за консумирана електроенергия за периода
21.04.2017 г.-20.05.2017 г.;
-
фактура № ********** от 11.07.2017
г. на стойност от 189,98 лева за консумирана електроенергия за периода
21.05.2017 г.-20.06.2017 г.
Според
член 37 от ПИКЕЕ, приложим в случая, макар и понастоящем правилата да са
отменени/ операторът на съответната мрежа създава, поддържа и администрира база
данни от измерването на всички клиенти и производители, присъединени към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Справката за
потреблението на електрическа енергия по същество представлява извлечение
именно от електронната база данни, която ответното дружество поддържа в
изпълнение на задълженията си по член 37 от ПИКЕЕ. Тя отразява данните от СТИ,
констатирани при периодичното отчитане на консумираната от процесния обект
електрическа енергия съгласно член 120 от ЗЕ за съответния период на отчитане,
които данни са възпроизведени и във фактурите, предвид задължителните реквизити
на фактурата съгласно член 22 от ОУДПЕЕ. Количеството електроенергия е
констатирано въз основа на редовен отчет по данни на инкасаторите от отчитането
на потребената от абоната енергия. Отразените в процесните фактури количества
електроенергия са реално доставени от доставчика и потребени от абоната, при
което и сумите, отразени в тях, отразяват стойността на реално доставената
електроенергия на абоната за периодите, посочени във фактурите, и съответно
абонатът дължи заплащането им. Изключение прави фактурата на стойност 19 лева,
която е за възстановяване захранване с електроенергия на обект на потребление.
Поради съвпадане на правните
изводи на двете инстанции решението в обжалваните му части следва да бъде
потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемото дружество искане,
въззивниците следва да бъдат осъдени на основание член 78, алинея 3 във връзка
с алинея 8 от ГПК да му заплатят направените пред настоящата инстанция разноски,
които са в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените
съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 932 от 07.03.2019 г., постановено по
гр.д.№ 3688 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, двадесет и първи
състав, в частта, с която е осъден А.Й.А. да заплати на „Енерго–про продажби” АД - Варна сумата от 276,33 лева – главница
за потребена електроенергия в обект на потребление, находящ се в град Варна -
ул. „Здравец“ № 23, клиентски № **********, абонатен № **********, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда
/14.03.2018 г./ до окончателно изплащане на задължението в качеството му на съсобственик
на имота въз основа на наследяване на титуляра по партида на доставка П.В.В.,
за което обстоятелство са издадени фактури
№ ********** от 12.05.2017 г. на стойност от 148,58 лева, за консумирана
електроенергия за периода 21.03.2017 г.-20.04.2017 г., № ********** от
13.06.2017 г. на стойност от 490,45 лева за консумирана електроенергия за
периода 21.04.2017 г.-20.05.2017 г. и фактура № ********** от 11.07.2017 г. на
стойност от 189,98 лева за консумирана електроенергия за периода 21.05.2017
г.-20.06.2017 г., както и сумата от 14,74 лева – мораторна лихва върху уважения
размер на главницата за периода 10.05.2017 г.-17.11.2017 г., на основание член
79, алинея 1 и член 86, алинея 1 от ЗЗД; както и в частта, с която е осъдена П.А.С.
да заплати на въззивника сумата от 92,11 лева – главница за потребена
електроенергия за обект на потребление в град Варна - ул. „Здравец“ № 23,
клиентски № **********, абонатен № **********, ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда /14.03.2018 г./ до
окончателно изплащане на задължението, в качеството й на съсобственик на имота
въз основа на наследяване на титуляра по партида на доставка П.В.В., , за което
обстоятелство са издадени фактури №
********** от 12.05.2017 г. на стойност от 148,58 лева за консумирана
електроенергия за периода 21.03.2017 г.-20.04.2017 г., № ********** от
13.06.2017 г. на стойност от 490,45 лева за консумирана електроенергия за
периода 21.04.2017 г.-20.05.2017 г. и фактура № ********** от 11.07.2017 г. на
стойност от 189,98 лева за консумирана електроенергия за периода 21.05.2017
г.-20.06.2017 г.
ОСЪЖДА А.Й.А. ЕГН **********
*** и П.А.С. ЕГН **********
*** да заплатят на „Енерго-про
продажби” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в град Варна -
бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция, на основание член
78, алинея 3 във връзка с алинея 8 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.