Р Е
Ш Е Н И Е
№
260001
гр.Варна,
11.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№425/20г. по описа
на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Н.Х.А. чрез
процесуалния й представител адв. П.К. против решение №134/21.07.2020г.,
постановено по гр.д.№510/19г. по описа на ШОС, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Н.Х.А. против
„Гаранционен фонд“, гр.София искове за неимуществени вреди и за законна лихва в
останалата им част като неоснователни /допусната е очевидна фактическа грешка в
диспозитива на обжалваното решение, като съдът е пропуснал да обективира волята
си, видна от мотивите, че искът се отхвърля в частта му за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата, представляваща разликата над 2 000лв. до
40 000лв./предявен като частичен иск, целият в размер на 80 000 лв./,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди - причинени
болки и страдания вследствие ПТП на 28.12.2017г., реализирано от водач на МПС
без застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при управление на АТВ,
ведно със законната лихва върху тази главница/разликата над 2 000лв. до
40 000лв./, считано от 21.05.2019г. до датата на окончателното изплащане
на задължението/, като решението е постановено при участието на страната на
ответника „Гаранционен фонд“ на третите лица помагачи С.И.А., М.И.А. и А.И.А..В
жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният от ищцата частичен иск за присъждане обезщетение за
неимуществени вреди бъде уважен и в частта му за разликата над 2 000лв. до
40 000лв., ведно с присъждане на законна лихва върху тази главница,
считано от 21.05.2019г. до окончателното изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „Гаранционен фонд“,
гр.София в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв. К. В. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ШОС в обжалваната му от Н.А. част да бъде
потвърдено.
Третите лица помагачи С.И.А., М.И.А. и А.И.А.,
редовно уведомени, не са депозирали отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1
от ГПК.В о.с.з., редовно уведомени, не се явяват, не се представляват, не
изразяват становище.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба и уточненията на
обстоятелствената част на същата в първото проведено по делото о.с.з. пред
първоинстанционния съд на 30.06.2020г., ищцата излага, че на 28.12.2017г.,
около 14, 10ч., между с.Тушовица и с.Риш, обл. Шумен, на път III-7304, км.4+616, при управлението на
нерегистрирано МПС - АТВ, марка Zong
shen,
с прикачена към него каруца, водачът И.А.А. нарушил правилата за движение по
пътищата, изгубил контрол над посоченото МПС и се преобърнал на пътното
платно.В резултат от реализираното ПТП на ищцата, пътуваща на задната седалка,
са причинени телесни повреди.По случая е образувано ДП №429/17г. по описа на
РУ-Велики Преслав, пр.пр.№2817/18г. по описа на ОП-Шумен, производството по
което е прекратено поради смърт на виновния водач. Причина за настъпване на
ПТП, съответно вредните обществено опасни последици от него, е виновното
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача И.А.А.,
който не е изпълнил задълженията си за спазване на правилата за безопасно
движение по пътищата, фиксирани в закона, и задължаващи го да се съобразява с
конкретната пътна обстановка.В пряка причинно-следствена връзка с деянието са
настъпилите обществено опасни последици - причинените на ищцата телесни увреждания,
а именно счупване на тялото/диафизата/ на раменната кост на лявата ръка,
изпадане в безсъзнателно състояние с контузия на главата, болки и страдания в
областта на левия долен крайник.След инцидента ищцата е приета на 28.12.2017г.
в МБАЛ Шумен, където на 31.12.2017г. претърпяла операция - открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация с поставен интрамедуларен хумерален
пирон.Изписана е на 03.01.2018г.В резултат от уврежданията при ПТП, ищцата
търпяла и търпи страдания.Изпитвала е физически болки, за известен период от
време е разчитала изцяло на помощта на близките си.Дълго време е трябвало да
спазва режим на покой, била е лишена от обичайния си начин на живот/преди
инцидента била работоспособна и активна жена/.Изпитвала цялостен дискомфорт,
като и понастоящем изпитва болки в наранените области, има нарушения на съня,
напрегната е, не е в състояние да се натоварва психически и физически.
Посоченото нерегистрирано МПС - АТВ, марка Zong shen не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.На осн.
чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ ответникът „Гаранционен фонд“ изплаща на
увредените от МПС, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на авто -мобилистите, обезщетения за причинените с него
вреди.Предявила претенцията си пред „Гаранционен фонд“ с молба, получена на
21.02.2018г., но по същата няма произнасяне в законоустановения срок.Предвид
гореизложеното претендира ответ -никът „Гаранционен фонд“ да бъде осъден да й
заплати сумата от 25 500лв. /частичен иск, целият в размер на 80 000лв./,
представляваща обезщетение за пре -търпените в резултат от ПТП неимуществени
вреди - физически болки и страдания и негативни емоционални изживявания, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2019г. до окончателното
изплащане.
Ответникът „Гаранционен фонд“, гр.София в
депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове
и моли да бъдат отхвърлени.Не оспорва твърдението в исковата молба, че е бил
сезиран с претенция от Н.А. във връзка с процесното ПТП, но поддържа, че
молбата е била бланкетна, без предста -вени доказателства, установяващи
механизма, причините и обстоятелства, при които е настъпило събитието.Твърди,
че на осн. чл.557, ал.3, т.2 от КЗ не дължи обезщетение на ищцата/съпруга на
загиналия водач/, т.к. по собствена воля тя е пътувала в МПС/биващо СИО/,
знаейки, че същото не е застраховано.Оспорва изцяло твърдения механизъм на
ПТП.Евентуално оспорва размера на предявената претенция като изключително
завишен, неотговарящ на действително търпените вреди, съществувалите към
момента на увреждане икономически условия в стра -ната, стандарта на живот и
съдебната практика.Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата, която е пътувала по своя воля в процесното АТВ, въпреки знанието си,
че същото не е позволявало пътуване на пътници, а само на водача/с оглед
пределно допустимото му натоварване/, както и че пътува с неправоспособен и
алкохолно/наркотично повлиян водач, когото е позна- вала.
По искане на ответника в срока и по реда на
чл.219, ал.1 от ГПК са били конституирани като трети лица помагачи на негова
страна лицата С.И.А., М.И.А. и А.И.А., биващи наследници по закон на загиналия
водач на МПС И.А.А..Привличане е поискано предвид разпоредбата на чл.558, ал.7
от КЗ, предвиждаща, че „Гаранци -онен фонд“ встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходи за
определянето и изплащането му, като има право на регресен иск срещу виновния за
ПТП водач.
Третите лица помагачи С.И.А., М.И.А. и А.И.А.,
редовно уведомени, не се явяват, не са изразили становище по спора.
В първото по делото о.с.з. пред
първоинстанционния съд по искане на ищцата е допуснато изменение в размера на
предявения частичен иск чрез увеличението му от 25 500лв./целият в размер
на 80 000лв./ до 40 000лв./целият в размер на 80 000лв./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2019г. до окончателното
изплащане.
Решението на първоинстанционния съд в частите
му, с които претенцията за присъждане обезщетение за неимуществени вреди е
уважена до размера от 2 000лв., както и тази за законна лихва върху същата
главницата, считано от 21.05. 2019г. до окончателното й изплащане, е влязло в
сила, ведно със съответните им разноски.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.558, ал.5,
вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
От заключението на комплексната
съдебно-автотехническа и медицинска експер- тиза от 11.06.2020г. на в.л. В.В. и
в.л. В.Б., изслушано пред първоинстан- ционния съд и кредитирано от настоящия
като обективно и компетентно дадено, и от обясненията на в.л. в о.с.з. на
30.06.2020г. се установява, че механизмът на ПТП, при което въззивницата е
получила телесни увреждания, е следният: на 28.12.2017г. И.А.А. е управлявал
АТВ марка „Jonway“,
модел „SK 250ATV-1E“, двигател „Zongshen“ CG250, мощност на двигателя 12, 5 kW, по път III-7304 в посока с.Тушовица-с.Риш.Към АТВ
на задния край е била прикачена малка каручка, изра -ботена и сглобена от
различни материали от водача.На седалката зад него е пътувала съпругата му Н.Х.А..На
около 100-200м. преди с.Риш водачът на АТВ е изгубил управление над него и
същото е завило надясно.При това положение тялото на водача се е наклонило
наляво и заедно с пътуващата зад него Н.А. са паднали от лявата страна на
АТВ.Същото се е обърнало на лявата си страна, като при това обръщане са се
счупили предният ляв и задният ляв калник, както и лявото огледало.Причините за
настъпване на ПТП са загубата на управление и контрол от водача на АТВ, която
загуба е резултат от претоварване на АТВ - технически недопустимото прикачване
на самоделно направена каручка, прикачена на база два винкела и един болт, и
допълнително качения пътник.
Процесното четириколесно превозно средство е
тип ATV /All Terrain Vehicle "Превозно средство за всякакви
терени"/.Същото представлява моторно превозно средство по смисъла на §6,
т.11 от ДР на ЗДвП, а именно пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване.Като четириколесно МПС "АТВ"
е посочено като превозно средство от категория "L", подкатегория
"L7e-B1", съобразно разпо -редбата на чл.149, ал.1, т.1 от ЗДвП, вр.
с чл.4, т.2, б.“ж“, ii от Регламент /ЕС/ №168/ 2013.Съгласно чл.150а, ал.2, т.5
от ЗДвП за горепосочената категория и подкатего -рия водачът следва да
притежава свидетелство за управление на МПС с категория В1.Съгласно §1, т.30 от
ДР на ППЗДвП ремарке е пътно превозно средство /"Пътно превозно средство"
съгласно §6, т.10 ДР на ЗДвП е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и
използвано за превозване на хора и/или товари/, предназначено да бъде теглено
от моторно превозно средство.Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани /предвиденият ред е в НАРЕДБА №
I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства/ и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.Съгласно чл.133
от ЗДвП забранява се превозването на по-голям брой пътници от определения в
свидетелството за регистрация.В настоящия случай процесното МПС не е било
регистрирано, но съгласно цитираното заключение според поставените от завода
производител стикери с техническите характеристики на АТВ същото е предвидено
да има максимална маса на товара до 150 кг., поради което мястото за
сядане/седалка тип „седло“/ е предназначено само за водача и е забранено
качването на пътници с него.Наред с
нарушенията на горецитираните разпоредби водачът на АТВ И.А.А.
не е съобразил поведението си и с разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП,
изискваща от водачите на ППС да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.От
страна на водача е извършено противоправно дея -ние, като на осн. чл.45 от ЗЗД
в гражданското производство неговата вина се предполага.Установената форма на
вина е непредпазливост, т.к. водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди
последиците при недопустимото натоварване на АТВ, прикачване на
нерегламентирано ремарке и загубата на управлението му.Не е спорно между
страните, а и се установява от представените доказателства, че образуваното ДП
№429/17г. по описа на РУ-Велики Преслав първоначално за извършено престъпление
по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, а именно за това, че при
управление на МПС са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е
причинена средна телесна повреда на Н.Х.А., а впоследствие и по чл.343, ал.1,
б.“в“ - причинена смърт на И.А.А., е прекратено с влязло в сила постановление
на ОП-Шумен от 02.01.2019г., т.к. водачът на МПС, предвид чието неправомерно
поведение е настъпило ПТП, е починал на 07.01.2018г.
При съвкупния
анализ на представената по делото медицинска документация /Епикриза, съставена
от „МБАЛ-Шумен“АД при престоя на Н.А. в посоченото лече -бно заведение за
периода 28.12.2017г.-03.01.2018г., Епикриза, съставена от „МБАЛ-Шумен“АД при
престоя на Н.А. в същото лечебно заведение за периода 10.09. 2018г.-12.09.2018г.,
резултати от образно изследване/ и на заключението на СМЕ
от 11.06.2020г. на в.л.В.В./изготвено вкл. и при запознаване със съхраняваните
в „МБАЛ-Шумен“АД и съставени при
престоя на Н.А. там История на заболяването №20840/17г. и История на
заболяването №14511/18г./, изслушано пред първоинс -танционния съд и
обясненията на в.л. в о.с.з. на 30.06.2020г. се установява, че на 28.12.2017г. Н.
А. е получила съчетана травма: глава, крайници, а именно оток в областта на
дясната вежда и дясната половина на челото и фрактура на лявата мишична кост в
средната й трета с разместване на фрагментите.Установените травматични
увреждания съответстват да са получени в пряка причинно -следствена връзка с
претърпяното ПТП-при падане от процесното АТВ наляво.На пострадалата е
проведено оперативно лечение двукратно - непосредствено след претърпяното ПТП е
проведена кръвна репозиция и метална остеосинтеза, а след 9 месеца операция за
изваждане на металната остеосинтеза.Обичайният срок за възстановяване за
мекотъканната травма на главата е 7-10 дни.Обичайният срок за възстановяване
при конкретно установената фрактура на ръката и при така избрания метод на
лечение е 4-5 месеца.Синтезата е можело да бъде извадена след около 5
месеца/според контролната рентгенография към м.05.2018г. счупената мишична кост
е зараснала и екстракцията е била възможна/, но в случая е извадена след около
9 месеца /м.09.2018г./.Втората операция е свързана с допълнителни болки и
страдания доколкото се касае за оперативна интервенция, като за зарастване на
оперативните рани и възстановяване целостта на меките тъкани са необходими
около 3 седмици.Понастоящем при прегледа са установени оперативен белег по
предно-горната страна на рамото с дължина 7, 5см. и такъв по предно- вътрешната
страна на мишницата с дължина 3, 5 см.Активните и пасивните движения на
раменната става са запазени, реагира се с болезненост при отвеждане на крайника
напред встрани от тялото и назад в раменната става, като същата е най-изразена
при изпъване на крайника напред над 80-90 градуса.Движенията на лакътната става
и гривнената става са запазени в пълен обем.
На осн. чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ
въззиваемият е пасивно легитимиран да отго- варя по претенцията на въззивницата
като трето увредено лице, т.к. се претендира обезвреда на неимуществени вреди,
настъпили вследствие на телесни увреждания при ПТП на територията на РБ, от
МПС, което обичайно се намира на територията на РБ, и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите/обстоятелство за липсата на посочената застра -ховка е неспорно
между страните/.Изпълнена е и процесуалната предпоставка за допустимост на
иска, предвидена в чл.558, ал.5 от КЗ - предявена претенция пред Гаранционен
фонд с вх.№24-01-157/21.02.2018г., впоследствие образувана като щета
№210484/31.12.2018г., по която/също неспорно между страните/ обезщетение не е
изплащано.
Възражението за недължимост на обезщетение на
осн. чл.557, ал.3, т.2 от КЗ е недоказано, т.к. въззиваемият, чиято е доказателствената
тежест, не е установил, че Н.А. е знаела, че процесното МПС не е било
застраховано.Противното не се установява от обясненията на същата, дадени по
реда на чл.176 от ГПК пред първо- инстанционния съд.
Съгласно чл.588, ал.1 от КЗ размерът на обезщетението,
изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна
сума по задължи -телните застраховки, определена за годината, в която е
настъпило ПТП, като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и заплащат при
спазване чл.497 от КЗ.Мини -малната застрахователна сума/лимит на
отговорността/ за 2017г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, съгласно разпоредбата на чл.492 от КЗ в действащата й към
посочената година редакция, за неимущес -твени вреди за всяко събитие
независимо от броя пострадали лица е 10 000 000лв.
Предвид гореизложеното съдът приема, че
въззиваемият дължи на въззивницата обезщетение за причинените й в пряка
причинно-следствена връзка с реализира -ното от незастрахованото МПС ПТП неимуществени
вреди.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.При определяне на справедли -вото обезщетение
за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай
установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта
на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономи- ческото състояние в
страната към момента на увреждането, израз на което е и минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или
смърт.Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите
обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните
икономически условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да
нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост.От своя
страна икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 460лв./, инфла- ционни процеси/2, 8% за
2017г./, нарастване на цените и др.
На първо място съдът съобразява броя и вида
на травматичните увреждания.В настоящия случай те се изразяват в оток в
областта на дясната вежда и дясната половина на челото и фрактура на лявата
раменна/наричана и мишична/ кост в средната й трета с разместване на
фрагментите.Твърденията на въззивницата за изпадане в безсъзнателно състояние
не се подкрепят от събраните в производ -ството доказателства, а именно
горепосочената медицинска документация и СМЕ. Според цитирания от в.л. лист за
преглед на пациент в КДБ/СО с амб.№26781/17г., издаден от „МБАЛ-Шумен“АД-Спешно
отделение, при проведените на 28.12.2017г. прегледи в това отделение
непосредствено след инцидента същата е била в ясно съзнание, критична, с
нормални зеници, като не се е наложило консултативни прегледи с невролог или
неврохирург.Констатирани са оток в областта на дясната вежда и дясната половина
на лицето, както и видимо деформирано ляво рамо с ограничена подвижност, а след
направените образни изследване счупване на лявата мишична кост.От
рентгенографиите на черепа е установена липсата на травматични увреждания по
видимите костни повърхности.Не се установяват и твърденията за претърпени в
резултат от ПТП увреждания в областта на левия долен крайник.Травма в този
крайник не е била констатирана при приема в спешно отделение на 28.12.2017г.,
съответно не са извършвани рентгенографии, така и при последвалия първи престои
в болницата/до 03.01.2018г./ по повод извършената операция на ръката, както и
при втория такъв при екстракцията на остеосинтезата. При извършения от в.л. при
изготвяне на СМЕ преглед на 10.06.2020г. въззивницата се е оплакала от болки в
лявата поясна част, седалището и лявото коляно, като е сочила, че я болят от
инцидента.Вещото лице е установило палпаторна болезненост в лявата поясна
област - без видими травматични увреждания, както и такава болезненост по
предната страна на лявата колянна става над капачката на коляното /с обиколка
на едното коляно 46 см., а на другото 46, 5 см./.Посочило е, че по пред -ната и
външна страна на лявото бедро и подбедрица не се установяват видими травми,
нито белези, като е заключило, че не са налице сигурни медицински данни,
свързващи причинно установената палпаторна болезненост с претърпяното ПТП, като
същата би могла да се дължи на редица нетравматични причини.При разпита в
о.с.з. е посочило, че е възможно, вкл. с оглед възрастта на въззивницата, да се
касае за ошипяване, за артрозни изменения на ставата, гонантрози, но предвид
липсата на рентгенографии/а при оплаквания, вкл. с няколкодневен престой в
болница, добрата медицинска практика предполага направата на такива/ не би
могло да се обоснове с медицински доводи връзката между претърпяното ПТП и
оплакванията от болки в лявата поясна част, седалището и лявото
коляно.Доколкото доказателствената тежест за установяване на причинно-следствената
връзка между противоправното поведение и констатираните увреждания е на
въззивницата, ищца по предявените искове, а в случая това обстоятелство,
касателно тези увреждания, не бе установено чрез пълно и главно доказване,
съдът приема, че същите не под -лежат на обезвреда от въззиваемия.
Доказателства, че възстановяването от двете
травми, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП-на
меките тъкани на главата и това на ръката, е продължило по-дълго от обичайния
срок за възстановяване, посочен от в.л., а именно 7-10 дни за първата и 4-5
месеца за втората и допълнително около 3 седмици след изваждане на металната
остеосинтеза, не са ангажирани.Вещото лице е посочило в о.с.з., че касателно
травмата на ръката е дало обичайния възстановителен период, но при въззивницата
е бил по-дълъг, защото металната остеосинтеза е била извадена няколко месеца
по-късно от необходимото, като същевременно към м.05.2018г., според тогава
направената рентгенография, костта е била изцяло зараснала.Съобразява се
обстоятелството, че са били извършени две оперативни интервенции, всяка
свързана с болки и страдания/вкл. на меките тъкани/, това, че при счупена
раменна кост, явяваща се и най-голямата кост на крайника /травма, биваща и
средна телесна повреда/ безспорно въззивницата е търпяла в началото на периода
значителни неудобства и затруднения при ежеднев -ното си битово обслужване,
като е имала нужда от обгрижване и не е трябвало да се натоварва, т.е. не е
можела да води обичайния си начин на живот.Тогава болките и страданията й
/извън вече изпитаните силни болки и страдания в момента на получаване на
уврежданията при ПТП/ са били особено интензивни, но във времето със зарастване
на костта/зараснала изцяло в рамките на обичайния срок/ са нама -лявали и
понастоящем болки в областта на счупването не са регистрирани.Към м.06.2020г. е
установено, че активните и пасивните движения на раменната става /както и на
лакътната и гривнената/ са изцяло запазени, но е налице болезненост в областта
на рамото и мишницата, усилващи се при физическо натоварване, промяна на
времето, крайно отвеждане, сгъване и разгъване на крайника в раменната
става/вдигане над 90 градуса/.Не могат да се споделят възраженията на въззива
-емия в отговора, че с поведението си-непровеждане на физиотерапия в медицинско
заведение/а само такава в домашни условия по дадени от болницата указания/,
въззивницата е допринесла за настъпване на този вредоносен резултат, т.к.
подобни възражения за съпричиняване не са направени в срок с отговора на
исковата молба.Съобразява се възрастта на ищцата/на 62 години при настъпване на
ПТП/ и обстоятелството, че са налични двата белега от оперативните интервенции,
но и, че същите, според обясненията на в.л., не покриват критериите за
обезобразяване /доколкото са мековати, на нивото на кожата, не я променят, няма
хлътване, не деформират формата на крайника/.Относно твърденията в исковата
молба за нарушения на съня, напрегнатост, невъзможност и понастоящем за
физическо и психическо натоварване не са ангажирани доказателства, поради което
тези вреди се приемат за недоказани. Неоснователно е оплакването в жалбата, че
следва да се съобразява и обстоятелството, че при същото ПТП въззивницата е
загубила и съпруга си, доколкото, настоящото производството няма за предмет
обезщетяване вредите на въззивницата от загубата на съпруга й.Съобразявайки
всички горепосо -чени обстоятелства, както и обществено-икономическите условия
в страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП, съдът
приема, че обезщетение в размер на 15 000 лв. представлява справедлив
еквивалент на установените, че са претърпени от въззивницата неимуществени
вреди.
По отношение на възражението за
съпричиняване.
По
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД съществува константна практика на ВКС, в която
е възприето разрешението, че принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице в
случаите, когато произлезлите от деликта вреди се намират в причинна връзка не
само с поведението на делинквента, но и с поведението на самия пострадал.За да
се приеме наличие на принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат като с поведението си е
създал условия или е улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно.Релевантен за прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат.
С ППВС
№17/18.11.1963г. - т.7 по приложение разпоредбите на чл.51,ал.2 ЗЗД е прието,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, че е от значение наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина.С ТР №1/23.12.2015г. по т.д. №1/14г. на ОСТК на ВКС -
т.7 е прието, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е
пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустано -вения
минимум, ако този факт му е бил известен.Относимо е становището, дадено в
мотивите на същото тълкувателно решение по тази точка, а именно, че съгласно
чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.Съпричиня -
ването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.В този
случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на
пострадалия за възникване на самото пътно-транспортно произшествие, като правно
значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса му за
настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението
на чл.51, ал.2 от ЗЗД.Придобилият гражданственост термин
"съпричиняване" е с по - тясно значение спрямо използвания в закона -
"допринасяне за настъпването на вредите".Същият илюстрира първата от
посочените хипотези - допринасяне за настъпване на произшествието.Във втората хипотеза
пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е
спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата.Прието е, че дали поведе -нието на пострадалия е рисково и дали то е
допринесло за увреждането му, подлежи на установяване във всеки конкретен
случай.
Възражението за съпричиняване касае
твърденията на въззиваемия, че въззивницата е пътувала на процесното АТВ без за
същото да е позволено пътуване на пътници, а само на водача, както и, че се е
съгласила да пътува при неправоспособен и алкохолно/наркотично повлиян водач.
От заключението на комплексната експертиза от
11.06.2020г. се установява, че в кръвната проба на водач И.А., взета на
28.12.2017г., не е било установено наличието на алкохол.По делото не са
ангажирани доказателства същият да е бил и наркотично повлиян.Не са ангажирани
доказателства и той да е притежавал сви -детелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство/за
процесното АТВ-категория В1/, но горното обстоятелство само по себе си не е
станало причина за настъпване на ПТП.Според цитираното заключение и обясненията
на в.л. в о.с.з. основната причина за загуба управлението на АТВ и от там
настъпване на ПТП са две конкретни обстоятелства. Първо, че към него е било
неправилно монтирано прикачно устройство /видно от материалите по досъдебното
производство, вкл. следствени протоколи, е, че са касае за прикачена с метален
теглич самоделно направена каруца с гумени колела, пълна с дърва/, като според
в.л. това устройство, защото няма спирачки, при натискане спирачката на АТВ
оказва натиск в задната му част и го разбалансира, вкл. може да се усуче наляво
или надясно в зависимост от конкретното положение на пътя.Второто, че
максималната товаропоносимост на процесното АТВ, зададена при неговото
производство, е 150 кг., поради което същото е предназначено да вози само
водача без пътници.Качването на пътник, чрез който се надвишава тази
товаропоносимост, а в случая тя е била превишена, според обясненията на в.л. в
о.с.з., води до изместване центърът на тежестта, а когато проекцията на центъра
на масите излезе от проекцията на основите според физичните закони тялото се
обръща.Тъй като качването на въззивницата като пътник в АТВ е довело до
надвишаване товаропоносимостта му, а от там до изместване центъра на тежестта и
е станало една от предпоставките/наред с прикаченото самоделно устройство/,
довела до обръщането му, съдът приема, че е налице съпричиняване на вредо
-носния резултат от страна на въззивницата, т.к. и нейното поведение пряко е
спо -собствало за настъпване на събитието.Ирелевантно се явява в настоящия
случай обстоятелството дали тя е знаела или не и могла ли е да узнае, че АТВ не
е предназначено да вози пътници, вкл. и според поставените върху него стикери,
ясно изобразяващи визуално някои от ограниченията, т.к., както се изложи, съпричи -няването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина.Съобразявайки двете установени чрез
заключението на в.л. обстоятелства, довели до загубата на управление върху АТВ
от страна на И.А. и съответно до ПТП и преценя -вайки, че същите имат равна
тежест, съдът определя процент съпричиняване в размер на 50%.Дължимият
размер на обезщетението, след приспадане на процента съпричиняване, възлиза на
7 500лв.Същото се дължи ведно със законната лихва, като в случая поисканата от
ищцата дата - 21.05.2019г. е следхождаща тази по чл.558, ал.1, изр.2, вр. чл.497
от КЗ, поради което следва да се присъди от датата, от която е поискана.
Предвид частичното несъвпадане изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ШОС в
частите му, с които исковата претенция е отхвърлена за разликата над 2 000лв.
до 7 500лв., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което в
тази част се уважи ведно със законна лихва от 21.05.2019г. до окончателното
изплащане.В частта, с която претенцията е отхвърлена за разликата над 7 500лв. до 40 000 лв. решението
следва да бъде потвърдено.Претендират се от въззивната страна присъждане на
разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА/с включен ДДС/ съгласно представения
договор за правна защита и съдействие, видно от който е уговорено безплатно
представителство на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.Според материалния интерес пред
настоящата инстанция /38 000лв./ цялото възнаграждение, определено в размерите
по чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, възлиза на 1 670лв. и с
включен ДДС/представени са доказателства за регистрацията на адв.П. К. по ЗДДС/
на 2 004лв. Съобразно приетата за основателна част от исковата претенция
от настоящата инстанция/още 5 500лв./ съразмерното възнаграждение възлиза
на 290, 05лв., а за двете инстанции на 580, 10лв.Въззиваемата страна не
претендира разноски и не е представила доказателства за направени такива.На
осн. чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
дължимата държавна такса пред първа/4%/ и въззивна /2%/ инстанция за приетата
за основателна част от иска от настоящата инстанция или това е сумата от 330лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №134/21.07.2020г., постановено по гр.д.№510/19г. по описа на ШОС, в
частта му, с която са отхвърлени предявените от Н.Х.А. против „Гаранционен
фонд“, гр.София искове за неимуществени вреди и за законна лихва като
неоснователни /допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива на
обжалваното решение, като съдът е пропуснал да обективира волята си, видна от
мотивите, че искът се отхвърля в частта му за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата, представляваща разликата над 2 000лв. до 40 000лв./предявен
като частичен иск за 40 000лв., целият в размер на 80 000лв/., ведно
със законна лихва от 21.05.2019г./, само
в частта й, за разликата над
2 000лв. до 7 500лв., представ -ляваща обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди - причинени болки и страдания вследствие ПТП на
28.12.2017г., реализирано от водач на МПС без застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите при управление на АТВ, ведно със законната
лихва върху тази главница/разликата над 2 000лв. до 7 500лв./, считано от
21.05.2019г. до датата на окончателното изплащане на задължението/, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Гаранционен
фонд“, Булстат *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф
Игнатиев“№2, ет.4, да заплати на Н.Х.А., ЕГН **********, адрес ***, сумата,
представляваща разликата над 2 000лв. до 7 500лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени
при пътнотранспортно произшествие на 28.12.2017г., реализирано от водач на МПС
без застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази главница/разликата над 2 000лв. до 7 500лв./,
считано от 21.05. 2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Гаранционен
фонд“, Булстат *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф
Игнатиев“№2, ет.4, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Апелативен съд-Варна сумата от 330лв., представляваща
държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, Булстат
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4,
да заплати на адв.П. Д. К., адрес ***0, сумата от 580,
10 лв. на осн. чл.38, ал.2 от ЗА,
представляваща възнаграждение/с включен ДДС/ за оказана пред първа и въззивна инстанция безплатна
адвокатска помощ на Н.Х.А.
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №134/21.07.2020г., постановено по гр.д.№510/19г. по описа на ШОС, в
частта му, с която са отхвърлени предявените от Н.Х.А. против „Гаранционен
фонд“, гр.София искове за неимуществени вреди и за законна лихва като
неоснователни /допусната е очевидна фактическа грешка в дис -позитива на
обжалваното решение, като съдът е пропуснал да обективира волята си, видна от
мотивите, че искът се отхвърля в частта му за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата, представляваща разликата над 2 000лв. до 40 000лв. /предявен
като частичен иск за 40 000лв., целият в размер на 80 000лв./, ведно
със законна лихва от 21.05.2019г./, само
в частта й, за разликата над 7
500лв. до 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди - причинени болки и страдания вследствие ПТП на
28.12.2017г., реализирано от водач на МПС без застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите при управ -ление на АТВ, ведно със законната
лихва върху тази главница/разликата над 7 500лв. до 40 000лв./,
считано от 21.05. 2019г. до датата на окончателното изпла -щане на
задължението.
Решението е постановено при участието на
третите лица помагачи на страната на „Гаранционен фонд“, гр.София С.И.А., М.И.А.
и А.И.А..
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: