МОТИВИ към присъда № 6 / 30.04.2019 г.
по НОХД № 15 / 2019 г. по описа на
Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимия М.И.Б. е повдигнато
обвинение затова, че на 03.09.2017 г. по път ІІ-48 на км.55 преди село Градец,
община Котел, в посока от пътен възел Петолъчката, при управление на лек
автомобил „БМВ“ с рег. № ВТ7970КА, нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.20, ал.2 от ЗДП „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Д.С.Д., изразяваща се в счупване на пето и шесто
ребро в областта на лявата половина на гръдния кош с образуване на множество
костни фрагменти, което довело до трайно затрудняване на движението на снагата
и му причинил имотна вреда в размер на 1430 лева, с което е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.1, б.“б“ вр.
чл.342, ал.1 от НК.
Пострадалото от престъплението лице Д.Д.
е конституирано по реда на чл.76 от НПК като частен обвинител в наказателния
процес.
В открито съдебно заседание на
30.04.2019 г. съдът изслуша подсъдимия по реда на чл.370, ал.2 от НПК, след
което на основание чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК постанови направеното от
подсъдимия самопризнание да се ползва при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, след като прецени, че самопризнанието се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства.
В
хода на съдебните прения представителят на РП Котел поддържа обвинението така,
както е повдигнато. Счита фактическата обстановка за безспорно доказана,
поддържа и правната квалификация. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание
пробация с продължителност една година, включващо двете задължителни мерки,
както и безвъзмезден труд в полза на обществото, както и лишаване от право да
управлява МПС за същата продължителност.
Частният
обвинител поддържа обвинението и моли съда, след като признае подсъдимия за
виновен, да му наложи наказание лишаване от свобода шест месеца или една година
и да го лиши от право да управлява МПС.
Служебният
защитник адв. М.Г. *** моли съда да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение и да му определи наказание пробация, включващо само
двете задължителни мерки с продължителност шест месеца. Моли лишаването от
право да управлява МПС също да е с продължителност шест месеца.
Подсъдимият
се признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли съда да определи
по-кратка продължителност на лишаването от право да управлява МПС.
Съдът,
след като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за
установено следното:
Подс.
М.И.Б. е роден на *** г., български
гражданин, със средно образование, не е осъждан, животновъд, живее постоянно в
град Е. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за
управление на МПС от категории В и АМ.
На 03.09.2017 г., следобед, подс. Б.
управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № ВТ7970КА, от село Огнен, община
Карнобат към град Елена. След пътен възел Петолъчката поел по път ІІ-48.
Времето било сухо, топло, асфалтовата настилка – в добро състояние. На км.55,
преди село Градец, община Котел, навлязъл в зоната на десен завой. В този
участък нямало ограничение на скоростта, следователно разрешената максимална
скорост била 90 км/ч. Отдясно на пътя мантинелата била обрасла с гъста
растителност, намаляща видимостта до 40-50 м. Скоростта, с която се движел,
била около 91 км/ч. и при тази скорост опасната зона на спиране била 89м. Около
средата на завоя подсъдимият забелязал движеща се пред него в същата посока
каруца, теглена от кон, в която се возел пострадалият Д., а в насрещната лента
за движение идвал товарен автомобил ТИР, частично навлязъл в неговата пътна
лента. Водачът възприел каруцата, когато се намирал на 75 м от задната част на
каруцата и на 86 м от мястото на удара. Каруцата се движела със скорост около
10 км/ч в дясната част на дясната пътна лента. Подсъдимият употребил спирачки с
максимално усилие, в резултат на което колелата блокирали и останали спирачни
следи. Автомобилът продължил да се движи и настъпил удар между челната дясна
част на автомобила и задната повърхност на каруцата. След удара автомобилът и
каруцата продължили да се движат напред, а пострадалият Д. изхвъркнал зад
мантинелата. Конят умрял, притиснат до мантинелата.
Подс. Б. се обадил на тел.112. Към
мястото потеглили полицейски и медицински екипи. Пострадалият бил отведен и
приет на лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в град Сливен, където при
извършване на ренгеново изследване се установило счупване на пето и шесто леви
ребра, като на мястото на счупването на петото ребро се установило наличие на
множество костни фрагменти.
На 05.09.2017г. пострадалият посетил
съдебния лекар д-р Ч., който извършил преглед и му издал съдебномедицинско
удостоверение, в които описал следното : наличие на повърхностни охлузвания в
областта на челото, носа и останалите части на лицето, обхващащи площ с размери
около 2-3/4-4см, покрити с кафеникави корички; силни болки в областта на лявата
половина на гръдния кош, които се засилват при опипване с ръка, дълбоко
вдишване, закашляне и при раздвижване на снагата; болки в дясната хълбочна
област.
Според съдебномедицинската експертиза,
назначена за установяване на уврежданията, причинени на пострадалия, контузията
на гръдния кош със счупване на пето и шесто ребра в областта на лявата половина
на гръдния кош с образуване на множество фрагменти е довело до трайно
затруднение на движението на снагата за период около 1,5-2 месеца.
Стойността на каруцата и коня е 1430
лева.
Горните факти
съдът прие за установени въз основа на всички събрани в хода на досъдебното
производство доказателствени източници, обсъдени в съвкупност със
самопризнанията, направени от подсъдимия. Гласните доказателства са изцяло
непротиворечиви помежду си - показанията на свидетелите Д., В. и А. Към
доказателствената маса съдът приобщава и трите експертни заключения, изготвени от вещите лица инж. Х.,
проф. К., доц. У., инж. Ш. и д-р Ч., след като прецени, че са професионални и
обективни. Относно скоростта на движение съдът приема тази, която се поддържа в
тройната експертиза, изготвена от проф. К., доц. У. и инж. Ш., след като съдът
прецени, че тези вещите лица са определили мястото на удара въз основа на
обективните находки чрез визуализация на изготвената скица на ПТП, докато в
експертизата, изготвена от вещото лице инж. Х., е посочено неразбираемо, че
мястото на удара е позиция 3 на скицата, която е изчертана на ръка и е почти
невъзможно да се разгадае какво отразява. Произволното определяне на мястото на
удара е довело до поредица от грешни изчисления във връзка със скоростта на
движение и опасната зона на спиране. В останалата му част съдът възприема
заключението, изготвено от вещото лице инж. Х.
В подкрепа на
обвинението са и всички приложени писмени доказателства и доказателствени
средства.
Протоколът за оглед на
местопроизшествие е съставен по реда на НПК, без да са допуснати някакви
особено съществени нарушения откъм форма или съдържание, които да са го
опорочили до степен на негодност, налагащ изключването му от доказателствената
съвкупност. Тъй като протоколът е съставен при условията и реда, предвидени в
НПК, е доказателствено средство за извършване на действията по огледа, за реда,
по който е извършен, и за събраните доказателства – чл.131 от НПК.
Посочените доказателства, обсъдени в
тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно времето,
начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване.
При така установеното от фактическа
страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият М.И. Б. е
извършил престъпление по чл.343, ал.1,
б. “б” вр. чл.342, ал.1 от НК, затова че на 03.09.2017 г., по път ІІ-48 между пътен възел Петолъчката и село
Градец, община Котел, на кв.55, преди село Градец при управление на МПС (лек
автомобил „БМВ“ с ДК № ВТ7970КА), като нарушил правилата за движение по
пътищата (чл.20, ал.2 от ЗДвП), по непредпазливост причинил на Д.С.Д. средна
телесна повреда.
Налице са всички съставомерни признаци
на престъплението, за които срещу подсъдимия М.Б. е повдигнато обвинение.
Безспорно е установено времеизвършването на престъплението – през деня на
03.09.2017 г., както и мястото на неговото извършване – по път ІІ-48 между
пътен възел Петолъчката и село Градец, община Котел.
Подсъдимият, като водач на описаното
МПС, нарушил чл.20, ал.2 от ЗДП, установяващ задължение за водачите на пътни превозни средства при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
както и да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Подсъдимият се е движел със скорост
около 91 км/час, която е била несъобразена с особеностите на терена (намалена
видимост в зоната на десен завой в резултат на гъста разсителност от дясната
страна на пътя). Дори и употребявайки спирачки с максимална ефективност,
подсъдимият, при избраната скорост, не е
имал техническа възможност да спре, тъй като разстоянието между автомобила и
каруцата е било 75м и 86м от мястото на удара, а опасната зона на спиране –
89м.
Независимо че скоростта, с която
подсъдимият се е движел, е 91 км/ч, т.е. над максимално допустимата за този
участък, съдът приема, че нарушената норма е тази на чл.20, ал.2 от ЗДП, а не
на чл.21, ал.1 от ЗДП, тъй като дори и да се беше движил в границите на
допустимата, ПТП пак би настъпило. Установено е, че безопасната скорост е била
63 км/ч. – така решение №
533/2000 от 31.01.2001 г. на ВКС по н. д. № 397/2000 г., I н. о.
При несъобразената скорост величината на скоростта се избира от водачът,
които отчитайки конкретните пътни условия, има задължението да управлява автомобила с такава
скорост, позволяваща му при опасност, която е предвидима, да изпълни вменено му
от закона задължение, да извърши безопасно намаляване на скоростта на движение
или да спре, за да предотврати настъпването на съставомерните последици. При
навлизане в десен завой със скорост около 91 км/ч. очевидно става въпрос за несъобразена с
усложнената пътна обстановка скорост, която е поставила
подсъдимия в невъзможност
да овладее автомобилът и да спре, за да не се блъсне в движещата се пред него
каруца. Настъпилите
съставомерни последици и несъмнено установената причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на
подсъдимия по отношение
задължението му за избора на
съобразена скорост на движение и настъпилият общественоопасен резултат,
ангажират наказателната му отговорност.
На пострадалия Д. била причинена средна
телесна повреда, тъй като било затруднено движението на снагата за повече от
тридесет дни, които в съдебната практика се възприема като трайно затруднение
по смисъла на чл.129 от НК.
Гореизложеното даде на съда основание
да приеме, че подсъдимият е извършил престъплението при условията на
непредпазливост под форма на небрежност – не е предвиждал общественоопасните му
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Задължението за
предвиждане произтича от нормативно установените правила за движението по
пътищата, които очертават границите на грижата, която подсъдимият е трябвало да
прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Подсъдимият е бил във
възможност да предвиди последиците, тъй като е правоспособен водач, който познава правилата за
движение, има достатъчен житейски и професионален опит, за да съобрази скоростта на движение с
конкретните условия. Липсват обективни данни по делото, които да разколебават
извода на съда, че подсъдимият не е бил длъжен, респ. че не е могъл да предвиди
общественоопасните последици.
Когато с деянието са причинени
имуществени вреди, е налице отделен престъпен състав на чл.343, ал.1 б.“а“ от НК, който обаче се поглъща при причиняване на средна или тежка телесна повреда
или друг по-тежък резултат. Съдът призна подсъдимия за виновен за престъпление
по чл.343, ал.1, б. “б” вр. чл.342,
ал.1 от НК, в който случай причинените имуществени вреди не са част от състава
му, поради което съдът не дължи произнасяне по тях с диспозитива на присъдата
(решение № 439 от
4.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 458/2009 г., III н. о.).
За престъплението по чл.343, ал.1, б.“б” вр. чл.342, ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или пробация. Съдът, ръководейки се от
разпоредбата на чл.54 от НК, прецени, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание пробация, което е най-адекватно на обществената опасност и на
деянието, и на дееца. Алтернативно предвиденото наказание лишаване от свобода
се явява несъразмерно тежко и би се явило неоправдано завишена санкция,
несъобразена с целите на наказанието, очертани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Независимо че
делото беше разгледано и приключи по реда на глава ХХVІІ „Съкратено съдебно
следствие“, при определяне на размера на наказанието пробация разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК се явява неприложима, понеже същата урежда само редуциране
на наказанието лишаване от свобода.
Съдът
установи, че по отношение на подсъдимия са налице само смекчаващи наказателната
му отговорност обстоятелства – не е осъждан, съдействал е още по време на
досъдебното производство, критичен е към извършеното, настоящото деяние се
явява изолиран случай с битието му водач на МПС. Изложеното мотивира съда да
наложи само двете задължителни пробационни мерки с продължителност от осем
месеца – задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен
служител. Съдът счете, че не е необходимо нито по – голяма продължителност,
нито включване на други пробационни мерки, за да бъде превъзпитан подсъдимия и
съответно да се въздържа от извършване на противообществени прояви.кция, несъобразена с целите на наказанието,
очертани в разпоредбата на чл.36 от НКвдано тежкано на обществената опасност и
на
Съдът счита, че наказанието е
достатъчно отмерено по вид и продължителност, адекватно е на тежестта на
извършеното и е в състояние да постигне целите на наказанието, очертани в
разпоредбата на чл.36 от НК.
При съобразяване с изложените по – горе
обстоятелства, както и със задължителните указания по прилагане на закона,
дадени в ТР № 61 от 30.12.1980 г., ОСНК, ВС, т.4, съдът лиши подсъдимия от
право да управлява МПС за срок от осем месеца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР Сливен сумата
1871.69 лева, представляващи направени в хода на ДП № 193/2017 г. на РУ на МВР
Котел разноски.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
С
Ъ Д И Я :