Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260233 гр.Пловдив, 12.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното
заседание на 09.02.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №7621/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №319 от 09.11.2020г.,
издадено от Директор на РДГ-Пловдив, с което на „Вики 15“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
гр.Раковски е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 350/триста и петдесет/лв. за нарушение на чл.270 от ЗГ/Закон за горите/ вр.
с чл.14а, ал.6 от Наредба 1 за контрола и опазването на горските територии на
основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ.
Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незакосъобразно.В съдебно заседание се
представлява от управителя, който подържа жалбата и навежда допълнителни доводи
към нея.
Въззиваемата страна – редовно призована, изпраща представител
юрк.И., която оспорва жалбата и пледира обжалваното наказателно постановление
да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай било установено, че на 20.10.2020г., около 17:51 часа, в местност
„Дживарка“ в обект регистриран по чл.206 от ЗГ на фирма „Вики 15“ ЕООД, било
прекъснато видеонаблюдението.Същото започнало отново работа на 21.10.2020г. в
14.18часа.Това прекъсване било установено на 22.10.2020г.Ето защо на
дружеството бил съставен АУАН за нарушение на чл.270 от ЗГ/Закон за горите/ вр. с чл.14а, ал.6 от Наредба 1 за
контрола и опазването на горските територии.Актът бил съставен от свидетеля
по делото В.И.-*** на 22.10.2020г. в присъствие на управителя на дружеството-жалбоподател.Впоследствие
е издадено обжалваното наказателно постановление.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел И.,
които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина
на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата
по съставяне на акта.Същата
фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени
доказателства-Констативен протокол , АУАН ,
Оправомощителна заповед, актова преписка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Наказателното постановление и АУАН
са издадени от компетентни органи и в предвидената от закона форма, тъй като по
делото е представена оправомощителна заповед в тази насока.Нарушителя е ясно
индивидуализиран и няма съмнение относно неговата самоличност.Има налице
извършено нарушение на чл.14а, ал.6 от Наредба 1 за контрола и опазването на
горските територии.
Както в АУАН, така и в НП
нарушението е описано правилно, но не и нарушената и санкционна норми.Още в
акта като основана нарушена норма актосъставителя е вписал нормата на чл.270 от
ЗГ.Всъщност не това е нарушената норма, а санкционната такава.Така фактически
като конструкция нарушението се явява описано неясно тъй като жалбоподателя не
може да разбере защо е наказан, тъй като чл.270 от ЗГ гласи че за други нарушения на този закон и на подзаконовите
актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лв., съответно
имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание.Тук не е описано запретено поведение, а санкциите които следват при
нарушаване на нормативни актове.Отделно от това в акта като нарушена във връзка
с чл.270 от ЗГ е изписана нормата на чл.14а, ал.6 от НКОГТ.Такъв нормативен акт
следва да бъде изписан в цялост, тъй като съкращението му затрудни и съда да
бъде намерен в правната система АПИС.Съгласно чл.42, т.5 от ЗАНН следва да се
изпишат законовите разпоредби които са нарушени, които включва и самия нормативен
акт.Съкращението ЗГ е наторно известно, че означава Закон за горите и
неизписването не би затруднило жалбоподателя да разбере по кой нормативен акт е
наказан, но специфичен акт като горецитираната Наредба 1 следва да бъде
изписана без съкращения и в цялост.Отделно както съда вече отбеляза смесването
на материална и санкционна норма е недопустимо.Тази правна конструкция е
пренесена и в наказателното постановление.Правилно като нарушена норма следваше
да се изпише чл.14а, ал.6 от Наредбата, санкцията да се наложи на основание
чл.270 от ЗГ, а не чл.275 от ЗГ който регламентира кой издава наказателните
постановления.
Мотивиран от гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено тъй като неправилно е определена
нарушената и санкционна норма.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №319 от 09.11.2020г., издадено от Директор на РДГ-Пловдив, с което на „Вики 15“ ЕООД
с ЕИК ********* със седалище гр.Раковски е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 350/триста и петдесет/лв. за нарушение на чл.270
от ЗГ/Закон за горите/ вр. с чл.14а, ал.6 от Наредба 1 за контрола и опазването
на горските територии на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.