Р Е Ш Е Н И
Е
Номер / 07.07.2017
година град С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 07.06. 2017 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията
ТАНЕВА
т.дело № 178 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени при условията на евентуално съединяване на
искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ и иск по чл. 644 ТЗ, съединен
с иск по чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Производството
е образувано по предявени от М.Г.С. в качеството на синдик на "Е.' ЕООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК:*** против „Е."
ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК:*** и П.С.С., с ЕГН:**********, обективно съединени при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 3 от ТЗ, чл. 647 ал. 1
т. 6 от ТЗ за обявяване за недействителна на основание чл. 647, ал. 1 , т. 3 от ТЗ или на основание чл. 647 ал.1 , т. 6 от ТЗ по отношение на кредиторите на „Е."
ЕООД /в несъстоятелност/ сделка,
извършена с Договор за цесия с нотариална заверка на подписите с peг.
№2277/16.07.2014 г. по описа на нотариус с peг. №381 на НК, вписан в Сл. по
вписванията гр. С.З.с вх. peг. №7722, т. I, №132/16.07.2014 г. за прехвърляне
на вземане за сумата от 34 593,20 лв. и осъждане на П.С.С. да заплати в полза
масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД /в несъстоятелност/ сумата 34 593,20
лв. или да бъде отменена като недействителна уговорката за разсрочено плащане
на цената по договора за цесия и ответникът С. бъде осъден да заплати в полза
на масата на несъстоятелността сумата от 25000 лв., представляваща цена на
придобитото вземане, съгласно Договора за цесия с нотариална заверка на
подписите с peг. №2277/16.07.2014 г. по описа на нотариус с peг. №381 на НК,
вписан в Сл. по вписванията гр. С.З.с вх. peг. №7722, т. I, №132/16.07.2014 г.
или на основание чл. 644 от ТЗ да бъде оценено и зачетено изявлението на
синдика за прекратяване на договора (уговорката) за разсрочено плащане на
сумата от 25 000 лв., инкорпорирана в Договор за цесия с нотариална заверка на
подписите с peг. №2277/16.07.2014 г. по описа на нотариус с peг. №381 на НК,
вписан в Сл. по вписванията гр. С.З.с вх. peг. №7722, т. .1, №132/16.07.2014 г.
и ответникът С. да бъде осъден да заплати в полза на масата на
несъстоятелността договорената цена от 25000 лв.
Синдикът
посочва, че с решение №553/26.11.2014 г., постановено по т.д. №246/2014 г. по
описа на Окръжен съд С.З.е открито производство по несъстоятелност за „Е."
ЕООД, определена е началната дата на неплатежоспособност - 30.04.2014 г.,
дружеството е обявено в несъстоятелност и на основание чл. 632 от ТЗ
производството е спряно. С решение № 260/01.03.2016 г. по същото дело,
производството е възобновено и е назначен временен синдик. С определение № 410/
07.04.2016г. по т.д. №246/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З.е назначен постоянен синдик на „Е." ЕООД /в
несъстоятелност/.
В изпълнение на правомощия си по чл. 658 ТЗ, синдикът е
установил, че на 16.07.2014 г. след началната дата на неплатежоспособност на „Е."
ЕООД /в несъстоятелност/ по-малко от месец преди подаване на молбата за
откриване на производството по несъстоятелност (подадена на 14.08.2014 г.), с
договор за цесия с нотариална заверка на подписите с рег. №2277/16.07.2014 г.
по описа на нотариус с рег. №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З., с
вх. рег. №7722, т. I, №132/16.07.2014 г. „Е." ЕООД / в несъстоятелност /се
е разпоредило в полза на втория ответник П.С.С. със свое парично вземане в
размер на 34 593,20 лв. Прехвърленото вземане представлява трета и четвърта
вноска от уговорената между „Е." ЕООД /в несъстоятелност/ и Д.М.Д.
продажна цена за имот, предмет на покупко-продажба, сключена с нотариален акт
№163, том III, рег. №4000, дело №446 от 15.11.2013 г. по описа на нотариус с
рег. №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З.с вх. рег. №12608, акт
№198, том XXXIV, дело 7045/15.11.2013 г. Съгласно нотариалния акт, трета вноска
е в размер на 14 593,20 лв. със срок за плащане до 15.08.2014г., а четвърта
вноска е в размер на 20000 лв. със срок за плащане до 30.09.2014 г. Вземането,
предмет на договора за цесия е обезпечено със законна ипотека върху продадения
имот.
Сочи се, че
цената, срещу която е прехвърлено посоченото вземане, съгласно договора за
цесия, е в размер на 25 000 лв. като е уговорен срок за плащане 6 години,
считано от датата на нотариалната заверка на подписите.
Синдикът твърди,
че при така сключена сделката, даденото от несъстоятелния длъжник значително
надхвърля по стойност полученото, защото продаденото вземане е обезпечено, то е
с падеж непосредствено след сключване на договора за цесия и за парична сума,
чийто размер е значително по-голям от размера на договорената цена. Видно от
представения договор за цесия, продажната цена е с 27,73 % по-ниска от размера
на прехвърленото вземане, а договореното отсрочено плащане - за необичайно
продължителен срок без никакво оскъпяване - лихва, допълнително обезценява
това, което получава продавача на вземането. Цедентът не получава договорената
цена като сума пари, а получава вземане към цесионера. В този смисъл, когато се
определя какво получава цедента, е необходимо
да се прецени не размера на посочената продажна цена, а стойността на
вземането за нея, такова каквото е съгласно Договора - не е лихвоносно,
обезценява се под въздействие на инфлацията и не е обезпечено.
Наред с това
посочва, че са налице обстоятелства, които правят двамата ответници - страните по
договора за цесия свързани лица: С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти №57, том II, рег. №2003, дело 222/2014 г. на нотариус с рег.
№381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З.с вх. рег. №6852 от 26.06.2014
г., акт №127, том XIX, дело 3853/2014 г. „Е." ЕООД /в
несъстоятелност/ продало на втория
ответник П.С.С. четири броя недвижими имоти сред които и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда (жилище) с идентификатор: 68850.501.409.1.5 с административен адрес: гр.
С.З.***.
След като
закупил посочения недвижим имот от „Е." ЕООД - в несъстоятелност, с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №137, том II, рег. №2826, нот. дело
290 от 2014 г. на нотариус с рег. №381 на НК, вписан в служба по вписванията
гр. С.З.с вх. рег. №8748 от 08.08.2014 г., акт 107, том XXIV, дело 4854/2014 г.
вторият ответник П.С.С. го дарил на Т.П.К., с ЕГН:**********. Надареното лице
било и продължава да бъде едноличен собственик на капитала и управител на „Е."
ЕООД - в несъстоятелност, а дарението на недвижимия имот е извършено по-малко
от два месеца след покупката на имотите. Синдикът счита, че посочените
обстоятелства правят „Е." ЕООД /в несъстоятелност/ и П.С.С. свързани лица
на основание §1, ал. 1, т. 9 от ДР на ТЗ. Намира, че установените изложени
факти са основания сключеният между „Е." ЕООД - в несъстоятелност и П.С.С.
договор за цесия да бъде обявен за недействителен спрямо кредиторите на „Е."
ЕООД /в несъстоятелност/.
С отговора на
исковата молба ответникът П.С.С. заявява, че с оглед активната процесуална
легитимация на ищеца счита предявените искове за допустими, но разгледани по
същество - неоснователни.
По отношение на
договора за цесия с нотариална заверка на подписите с рег.№ 2277/16.07.2014г.
по описа на нотариус рег.№ 381 на НК, вписан в Службата по вписванията с рег.№
2277, т.1, №132/16.07.2014г. заявява, че извършената цесия е нищожна, но на основание, различно от
посоченото в исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл.4 от Договора за
цесия, цедентът се задължава да уведоми с нотариално уведомление длъжника Д.М.Д.,
за прехвърленото вземане в срок до 14 дни, считано от датата на подписване на
договора – 16.07.2014г. и че няма данни за извършено такова уведомяване, което
има действие по отношение на длъжника, за когото е от значение на кого ще
трябва да престира. Твърди, че до настоящия момент длъжникът Д.М.Д. не е плащал
по никакъв повод на него и че по никакъв начин не е получавал каквато и да е
парична сума от него. Счита, че от това следва, че договорът за цесия не е
произвел действие, вземането не е прехвърлено от стария на новия кредитор и до
този момент титуляр на вземането остава цедентът, като по този начин отпада и
основанието, на което той следва да получи цедираната сума, а оттам и отпада
задължението му да я върне в масата на несъстоятелността.
Ответникът
твърди, че на 30.09.2014г. е извикан от Т.П.К. да се яви при нотариус, където
да подпише молба за цялостно заличаване на вписана законна ипотека върху
недвижим имот нот. акт № 163, том 3, рег.№ 4000, дело №446 от 15.11.2013г. по
описа на нотариус с рег.№381 на НК, вписан в Сл. по вписванията С.З.с вх.
рег.№12608, акт №198, т.ХХХІV, дело №7045/15.11.2013 г. Тогава разбрал, че
длъжникът се е издължил цялостно по задължението си за отложеното
плащане, респективно за целия дълг, за което е вписана законната ипотека, но не
към него, а към цедента - лицето Т.П.К., представляващ и
управляващ „Е." ЕООД - в несъстоятелност, което получило изцяло сумата от
34 593,20 лв.
Поради
изложеното, възразява срещу претенцията на синдика за осъждането му да заплати
в полза на масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност,
сума в размер на 34593,20лв., тъй като не я е получил, след като Договорът за
цесия от 16.07.2014г. не е произвел действие спрямо длъжника и последният не е
извършил престация спрямо него за същата сума. Твърди, че пари от длъжника по
този договор за цесия не са постъпвали при него нито в брой, нито по банков
път, нито по трета, нито по четвърта вноска от уговорената между «Е.»
ЕООД и Д.М.Д. продажна цена за имот, предмет на покупко-продажба, сключена с
нот.акт № 163, том III, рег. № 4000, дело 446 от 15.11.2013г. по описа на
нотариус с рег. №381 та НК, от което следва, че не съм намалил масата на
несъстоятелността.
Посочва още, че
съгласно разпоредбата на чл.5 от същия договор, цедентът е длъжен да предаде
намиращите се у него документи, включително и заверени счетоводни справки,
молбата за вписана законна ипотека, които установяват вземането и неговите
принадлежности. Твърди, че такива документи не са му предавани по никакъв
повод. Документи, свързани с имуществото на «Е.» ЕООД - в
несъстоятелност получил единствено от нотариус с рег.№381 на НК, от когото
поискал преписи на 26.04.2015г., след узнаването му през м.04.2016г. за
заведеното производство по несъстоятелност.
По предявените
искове изразява следното становище:
Относно иска, с
правно основание чл. 647 ал.1 т.3 от ТЗ, заявява, че същия е допустим, но неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен. Посочва, че установената от синдика с 27.73% по-ниска
продажна цена от размера на прехвърленото вземане не доказва наличие на
посочена в чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ предпоставка за успешно провеждане на иска –
даденото от несъстоятелния длъжник значително да надхвърля по стойност
полученото, тъй като фактът, че цесията по своята същност е възмездна сделка
предполага разлика в цената.
Оспорва иска с
правно основание чл. 647 ал.1 т.3 от ТЗ, като заявява, че страните по договора
за цесия не са свързани лица по смисъла на &1, ал.1 т.9 от ДР на ТЗ, тъй
като в конкретния случай става въпрос за покупко-продажба на четири имота с
продавач «Е.» ЕООД - в несъстоятелност и купувач П.С.С.. В последствие П.С.С.
дарява на физическото лице Т.П.К. един от четирите продадени му имота, което
прави физическите лица П.С.С. и Т.П.К. свързани лица по смисъла на &1, ал.1
т.9 от ДР на ТЗ, а не цесионерът П.С.С. и цедентът «Е.» ЕООД - в
несъстоятелност. Сочи, че е необходимо
да бъдат налице кумулативно и трите предпоставки, разписани в текста на
чл.647 ал. 1 т.6 от ТЗ, за да е бъде обявена недействителността на цесията на
основание същия текст от ТЗ.
По отношение на
осъдителния иск срещу П.С.С. за заплащане в полза на масата на
несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност сумата от 34593.20 лв.,
заявява, че счита и този иск за неоснователен. Тъй като предявените
отменителнни искове по чл. 647 ТЗ имат за цел, за да не се допусне
неоснователно обогатяване за някоя от страните, изхождайки от правилото, че
длъжникът като резултат от успешно проведен отменителен иск и обусловения от
него осъдителен иск за реално връщане, ще получи обратно паричните суми, и
същите ще попълнят масата на несъстоятелността. След неуспешно проведен
отменителен иск по чл.647 ал. 1 т.3 и 647 ал.1 т.6 от ТЗ счита, че следва и
предявения осъдителен иск да бъде отхвърлен.
По отношение на
иска с правно основание чл.647 ал. 1 т. 1 от ТЗ, заявява, че счита същия за
недопустим. Посочва, че уговорките за отложеното плащане на
сумата от 25000 лв., инкорпорирана в Договора за цесия от 16.07.2014г. с
нотариална заверка на подписите не са самостоятелна сделка, а са част от
договора, поради което няма как да бъде отменена, следствие на което и
претенцията на ищеца се явява недопустима, поради липса на основание да бъде
предявен този иск.
Оспорва иска по чл.644 от ТЗ като недопустим
на основание аргументите, изложени във връзка с иска по чл.647 ал. 1 т.
1 от ТЗ. Сочи, че конкретно при
договорите, по които страна е длъжникът, които не са изпълнени изцяло или
частично, правомощията на синдика са разписани в разпоредбите на чл. 644 ТЗ, от
които той не се е възползвал, а иска прекратяване само на уговорката за
отложено плащане в договора за цесия, а не на целия договор, което е в
противоречие с цитираната разпоредба.
Възразява и
срещу предявения осъдителен иск към посочените по-горе две искови претенции, за
осъждане на П.С.С. да заплати в полза на масата на несъстоятелността
договорената цена от 25000лв., тъй като същият се явявал акцесорен по отношение
на исковете по чл. 647 ал.1 т.1 от ТЗ и чл.644 от ТЗ, които счита за
недопустими, недоказани и неоснователни.
Поради изложеното
моли съда да отхвърли предявените искове на посочените основания.
В срок е постъпил и отговор от ответника „Е.” ЕООД /в несъстоятелност чрез
адв. П.В. от САК, с който заявява, че предявените искове по чл. 647, ал. 1, т.
3 ТЗ и чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ са допустими, но по същество неоснователни.
По отношение на иска по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ и обусловения иск за присъждане на сумата
25000 лв. заявява, че категорично възразява срещу становището на синдика, че
уговорката за отложено плащане представлява самостоятелна сделка. Твърди, че
тази уговорка представлява част от сключената от страните сделка по прехвърляне
на вземане (цесия) и няма характер на отделна сделка, като в същото време
съставлява един от елементите на фактическия състав на сключената от страните
цесия, отнасящ се до размера на цената, начина и срока на плащане. Противното
тълкуване на тази клауза било в разрез с волята на страните и в пряко
противоречие със закона, правната теория и практика по тези въпроси.
Освен това уговорка за отложено плащане не било равнозначно на безвъзмездна
сделка. С уговарянето плащането на цената на цесията да стане отложено,
сделката за прехвърляне на вземането не ставала безвъзмездна, а просто
насрещната престация не се извършвала заедно с прехвърляне на вземането, се
отлагала по - нататък във времето.
При това положение недопустимо било предявяване на иск за прогласяване
недействителността на уговорката за разсрочено плащане на цената по договора за
цесия като безвъзмездна сделка по смисъла на чл. 647 ал.1., т.1 от ТЗ, а още
повече и за отмяна на тази уговорка. Поради това производството по делото в
тази му част следвало да се прекрати поради недопустимост на предявения иск и
тъй като предявения осъдителен иск за сумата 25 000 лв. бил изцяло обусловен
от иска по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ, същият се явявал също недопустим.
По отношение на иска за присъждане на сумата от 25 000 лева, след изявление
за разваляне на договор по реда на чл.644 от ТЗ заявява, че този иск също е
недопустим. Сочи, че съгласно текста на чл. 644 ТЗ синдикът има право да
прекрати всеки договор, който не е изпълнен изцяло или отчасти като отправи 15
дневно предизвестие до другата страна. Твърди, че в случая синдикът нито е
отправил такова предизвестие до другата страна, нито е правил това с исковата
молба. От друга страна, видно от изложението в обстоятелствената част на
исковата молба, синдикът заявява, че са налице основания, но не иска
прекратяване на договора, а само прекратяване на уговорката за отложено
плащане, което било недопустимо, защото е извън неговите правомощия. Поради
недопустимост на главният иск и обусловения от него иск за заплащане на 25 000
лева се явявал недопустим.
По основателността на исковете,
заявява, че счита за неправилно и необосновано становището на синдика, че при
процесната сделка даденото от несъстоятелния длъжник значително надхвърля по
стойност полученото, тъй като продажната цена по договора за цесия е с 27,73 %
по-ниска от размера на прехвърленото вземане, а договореното отсрочено плащане -
за необичайно продължителен срок без никакво оскъпяване -лихва, допълнително
обезценява това, което получава продавача за вземането.
Счита, че ирелевантни към настоящия спор са фактите, че прехвърленото вземане е
обезпечено, а неговата цена не е обезпечена и е с отложено плащане, или че
отсроченото плащане, не е лихвоносно и пр. Твърдението, че продажната цена по
договора за цесия е с 27,73 % по-ниска от размера на прехвърленото вземане само
по себе си не доказвало наличието на посочената предпоставка за успешно
провеждане на иска по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ. В случая не ставало дума за
обичайните и най - често срещани прехвърлителни сделки (продажба, замяна), по
които престациите поначало били еднакви или близки по стойност. Самата същност
на цесията като възмездна сделка и нейното предназначение предполагали
нееднаквост на престациите. В повечето случаи цената на прехвърляното вземане
по дефиниция била значително по-ниска от стойността на самото вземане, защото в
това е смисълът на „купуването" на вземания чрез способите на цесията,
плащането на които предстои, но не е сигурно. Тази разлика между цената на
вземането и неговата стойност покривала рисковете, които цесионерът поема с
приемане на прехвърлянето на вземането. В този смисъл счита, че твърдението на
синдика, че при така сключената сделка даденото от несъстоятелния длъжник
значително надхвърля по стойност полученото е несъстоятелно, недоказано и
необосновано.
Несъстоятелно било твърдението в исковата молба че цедентът не получава
веднага договорената цена като сума пари, а получавал вземане към цесионера.
Съгласно текста на договора цедентьт
получавал в пари уговорената цена от 25 000 лева, но отложено.
Възразява и
срещу твърдението на синдика, че когато се определя какво получава цедента,
трябва да се преценява не размера на посочената продажна цена, а стойността на
вземането за нея, такова каквото е съгласно договора - не е лихвоносно,
обезценява се под въздействие на инфлацията и не е обезпечено. Посочва отново,
че нямало вземане и следователно нямало как да се преценява неговата стойност.
За уговорената с отложено плащане цена на прехвърленото вземане с цесията не
била уговорена лихва и нямало обезпечение, защото това била волята на страните,
но това не означавало, че е налице обезценяване, защото не било ясно дали за
срока на плащането ще има инфлация въобще и ако има каква ще е тя. Това не
можело да се предвиди, а освен това лихва се уговаряла само при забава, освен в
случаите на уговаряне на възнаградителна лихва, каквато в случая нямало. Освен
това предявеният иск се явявал и недоказан, тъй като синдикът не посочвал
доказателствата на които основава същите.
Предвид
изложеното счита, че предявеният иск по чл.647, ал.1, т.З от ТЗ е недоказан и
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Относно
предявеният иск по чл.647, ал. 1, т.6 от ТЗ, заявява че същия е недоказан и
неоснователен. Счита за несъстоятелно твърдението, че ако вземането от третото
лице не било прехвърлено, сумата щяла да е част от масата на несъстоятелността
и щяла да послужи за удовлетворяване на кредиторите, тъй като се основавало на
предположения. Твърди, че към деня на прехвърлянето на вземането с договора за
цесия не е имало никаква сигурност, че двете плащания - на третата и четвъртата
вноски (съставляващи цялото прехвърляно вземане по цесията) ще бъдат платени
изцяло и в уговорените с нотариалния акт срокове за плащане. Тази преценка се
извършвала при обстоятелствата, при които е сключен договора за цесия от
16.07.2014г., а не от обстоятелствата, които са настъпили след това и при
състоянието на Е. ЕООД - в несъстоятелност. От тази гледна точка счита, че не е
налице сделка, с която се увреждат кредиторите на несъстоятелността. Освен това
в петитума на този иск не се посочвало като основание, че страна по тази сделка
е свързано с длъжника лице, което също било изискуем съществен признак на
законния състав на посочената разпоредба на чл.647, ал. 1, т.6 от ТЗ.
Възразява срещу твърдението, че „Е." ЕООД - в несъстоятелност и П.С.
са свързани лица на основание §1, ал. 1, т.9 от ДР на ТЗ, тъй като купувачът П.С.
не бил надарявал „Е." ЕООД. Обстоятелството, че той е дарил Т.К., която е
едноличен собственик на капитала и управител на „Е." ЕООД (в
несъстоятелност) в случая, нямало придаваното му от синдика правно значение. С
оглед на това заявява, че страните по договора за цесия - цедента „Е."
ЕООД и цесионера - П.С. не са свързани лица по смисъла на §1, ал. 1, т.9 от ДР
на ТЗ.
Относно иска по
чл.647. ал.1. т.1 от ТЗ категорично възразява срещу становището на синдика, че
уговорката за отложено плащане представлява самостоятелна сделка. Наред с това
заявява, че че уговорката за отложено плащане съставлявайки част от сключената
от страните сделка по прехвърляне на вземане (цесия), няма самостоятелно битие
на отделна сделка и тя не може и да бъде отменяна. Сочи, че исковете по чл.647 от ТЗ са за обявяване на
недействителност на действия и сделки, а не за обявяване на недействителност на
правни клаузи -„уговорка" за отложено плащане на цена по договор за цесия,
нито защото са относително самостоятелни или по други подобни съображения. При
това положение недопустимо било при липса на основание да бъде предявен иск за
прогласяване недействителността на уговорката за разсрочено плащане на цената
по договора за цесия като безвъзмездна сделка по смисъла на чл. 647 ал. 1, т. 1
от ТЗ. Поради това този иск като неоснователен следвало да се отхвърли изцяло.
Тъй като искът по 647. ал.1. т.1 от ТЗ
бил недоказан и неоснователен, такъв се явявал и обусловения му осъдителен иск
за сумата от 25 000лв.
Относно иска за присъждане на
сумата от 25 000 лева след разваляне на договор по чл.644 от ТЗ заявява, че
този иск също се явява неоснователен, тъй като се основава на обстоятелства,
които по своята правна природа не могат да бъдат ценени като действия на
длъжника по смисъла на чл.644 от ТЗ, с които да е развален договор между
страните (в случая договора за цесия), за да са налице предпоставки за
предявяване на осъдителна претенция за заплащане на исковата сума. Посочва
отново, че уговорката за отложено плащане не представлява самостоятелна сделка.
Тя нямала самостоятелно правно битие (нито относително, нито стабилно), не
представлявала отделна сделка и следователно не можела и да бъде прогласявана
за недействителна и отменяна, предвид което счита този иск за недоказан и
неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен изцяло.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която във връзка с отговорите на
ответниците, синдикът допълва първоначалната такава.
По изложеното в отговора на исковата молба, подаден от „Е." ЕООД / в
несъстоятелност/, заявява, че възраженията на ответника за недопустимост на
част от предявените искове са неоснователни, възраженията са бланкетни и не
ставало ясно какво е основанието да се счита всеки конкретен иск за недопустим.
Счита, че предявеният иск би бил недопустим ако липсва някоя от
положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване
на правото на иск, респективно - ако се установява наличие на някоя от отрицателните процесуални
предпоставки, осуетяващи упражняването му. Сочи, че обстоятелствата, чрез които
ответникът цели да обоснове недопустимостта на исковете не касаят процесуалните
предпоставки за упражняване правото на иск, а основателността на иска и
преценката на възраженията срещу основателността на иска, съгласно
процесуалният закон, съдът следва да извърши с решението си по делото.
По възраженията на ответника за неоснователност на иска по чл. 647, ал.1,
т.З ТЗ и твърденията му, че даденото по договора не надхвърля по стойност
полученото заявява, че сама по себе си разликата в размера на придобитото от
ответника вземане от 34593.20 лева и цената, която се е задължил да плати за
него в размер на 25 000 лева обуславя основателността на този иск. Посочва, че
разлика от 27.73 % определено е „значителна" по смисъла на закона. Освен
това твърди, че цесионерът събрал прехвърленото му вземане в размер на 34593,20
лева към 30.09.2014г. /според декларираното от самия него в молбата за
заличаване на ипотека/, а се е задължил да плати цената за него в размер на 25
000 лева в срок до 16.07.2020 г.
Счита, че даденото по сделката значително надвишава получено и затова
защото при уговорката за разсрочено плащане на цената за срок от 6 години, „Е."
ЕООД - в несъстоятелност е лишено за много дълъг период от възможността да се
ползва от средствата, който следва да получи като цена за вземането си. Сочи,
че в общия случай, когато една сума е предоставена на друго лице за ползване
като заем, второто лице дължи на първото възнаграждение за периода на ползване,
което има за цел да обезщети заемодателя заради това, че през този период той
няма да може да използва средствата си. Ако при обичайни пазарни условия сумата
от 25 000 лева е била предоставена на цесионера като заем за срок от шест
години, той би дължал лихва за периода на ползването й. В случая било уговорено
цесионерът да плати цената за прехвърленото му в деня на сключване на договора
за цесия вземане след шест години, през които той не дължи никаква
възнаградителна лихва. Тази уговорка се отклонявала от обичайните пазарни
условия и размерът на възнаградителната лихва, която обичайно се дължи при
временно ползване на чужди парични средства определяла допълнителна разлика
между даденото и полученото по договора за цесия.
По отношение възраженията на ответника срещу посоченото в исковата молба,
че цедентът получава вземане, а не сума пари по договора за цесия заявява, че
разглеждайки стриктно законовата разпоредба, видно е че законът има предвид
изпълнени договори - затова и законодателят използва изразите „даденото" и
„полученото". Ако се възприеме тезата на ответника - че цедентът получава
пари, то към датата на завеждане на исковата молба и понастоящем, той не бил
получил нищо и разликата между даденото и полученото е в размер на 34593.20
лева.
Всички останали възражения против основателността на исковете заявява, че
представляват интерпретация на законовите разпоредби, която противоречи на
смисъла им. Тези възражения касаели съществото на спора, в тях не се съдържали
фактически твърдения, които изискват коментар в допълнителна искова молба,
поради което отношение по тях заявява, че ще вземе в становището си по
същество.
По отговора, подаден от П.С. заявява, че възраженията за недопустимост на
част от исковете са
идентични с поддържаните в отговора на ..Е." ЕООД - в несъстоятелност,
затова поддържа изложеното при разглеждането им и моли да приеме, че
предявените искове са допустими и да ги разгледа по същество.
Оспорва твърдението на ответника С., че липсва надлежно уведомление на
длъжника за извършената цесия, което правело договора за цесия нищожен. Законът
не изисквал определена форма за валидност на уведомлението. То можело да бъде
извършено чрез всякакви способи.
Отделно от това липсата или наличието на уведомление не се отразявала по
никакъв начин на действителността на договора за цесия. Договорът пораждал
действие между сключилите го страни в момента на постигане на съгласието
помежду им. Уведомлението за цесията имало за своя единствена цел да създаде
яснота у длъжника кой е легитимирания кредитор, комуто дължи изпълнение. До
уведомяването му, длъжникът имал право да изпълни на предишния си кредитор -
цедента, това изпълнение щяло бъде надлежно и за длъжника ще има погасителен
ефект.
Твърди, че както самия С. декларира в молбата за заличаване на договорна
ипотека, представена с исковата молба, длъжникът Д.Д. е бил надлежно уведомен за
извършената цесия и е платил на цесионера, като тази молба е подписана от
ответника и не е оспорена от него.
Независимо от това, предвид направеното в отговора на исковата молба
твърдение, че длъжникът Д.М.Д. е заплатил сумата 34593.20 лева на Т.П.К. -
управител на „Е."ЕООД и като се има предвид, че тази сума не е постъпила в
касата или банковата сметка на „Е."ЕООД, то счита, че за ищеца е налице
правен интерес да привлече К. в процеса като подпомагаща го страна, за да бъде
обвързана с мотивите на съдебното решение. Ако Т.П.К. е получила сумата без
длъжникът да е бил уведомен за цесията, т.е. платил е надлежно на лице, което е
считал за законен представител на своя кредитор, то за „Е."ЕООД е
възникнало вземане от Т.К. за получената от името на дружеството и неотчетена
сума.
Отговор на доводите и възраженията на ответника по правния характер и
верността на твърденията и основателността на исковете синдикът заявява, че ще
даде в съответния процесуален момент.
В срок е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника „Е.” ЕООД,
с който заявява че поддържа изцяло изложеното в отговора на
първоначалната искова молба, като с оглед твърденията в допълнителната искова
молба заявява, че по никакъв начин с поведението си не е увредил имуществото на
„Е." ЕООД - в несъстоятелност и не е знаел за неплатежоспособността на
длъжника „Е." ЕООД /в несъстоятелност/ и не е предполагал, че целта на
тези сделки, извършени в подозрителния период е непораждане на правните
последици от евентуално обявената недействителност. Моли съда да отчете
симулативни действия на управителя на дружеството, довели до завеждане на
всички тези искове от синдика с цел попълване масата на несъстоятелността.
Заявява, че сумите, които е следвало да бъдат заплатени на него, в качеството
му на нов кредитор /цесионер/ от длъжниците по всички цесии, с които са
прехвърлени вземанията на стария кредитор „Е." ЕООД - в несъстоятелност
/цедент/, са заплащани на „Е." ЕООД - в несъстоятелност и на неговия
управител Т.К. и поради тази причина не били уведомявани длъжниците, тъй като
не било необходимо да им бъде указвано, че имат и следва да плащат на нов
кредитор. Твърди, че при сключване на процесния договор за цесия управителят на
„Е." ЕООД - в несъстоятелност Т.К. е действала във вреда на
представляваното от нея дружество с цел симулиране и прикриване на сделки, от
което е налице и злоупотреба с право.
Счита за недоказано твърдението на
ищеца, че длъжникът по договора за цесия Д.Д. е бил надлежно уведомен за
извършената цесия и е платил на цесионера, независимо, че в молбата за
заличаване на договорната ипотека е декларирал, че му е платено по договора.
Нормално било тази молба да изхожда и от него, имайки предвид че привидно се
води за нов кредитор, тъй като в противен случай нямало да може да бъде
заличена учредената ипотека на нищо неподозиращия длъжник по цесията. Твърди,
че в този момент този запис за него е бил без значение, изхождайки от
обстоятелството, че безспорно продажната цена вероятно е платена изцяло на
стария кредитор „Е." ЕООД - в несъстоятелност и е основателно и дължимо
заличаването на ипотеката върху собствения имот на вече издължилия се купувач.
Спорът касаел единствено обстоятелството на кого е платено и кой дължи връщане
на платеното в масата на несъстоятелността при разваляне на сделките. И тъй
като не бил получил плащане на вноски, дължими по договора за цесия от
16.07.2014г., счита че не дължи връщането им и моли производството срещу него
да бъде прекратено.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба и от „Е.” ЕООД, в който
заявява, че доводите на синдика, изложени в допълнителната искова молба са
несъстоятелни. Сочи, че еднозначно и безпротиворечиво се приема в съдебната
теория и практика, че отлагане плащането на договорената цена във времето
представлява модалитет на сделката, свързан с извършването на поети задължения
във времето. При това този модалитет не можел да бъде смесван с уговарянето на
възнаградителна лихва, каквато страните са можели да уговорят, но не са
уговорили в случая, защото това не било задължително. Не се споделят от
ответника в тази насока разсъжденията на синдика, че липсата на уговорка за
възнаградителна лихва се отклонява от пазарните условия. Не възприема и становището на синдика, че в
случая става дума за изпълнен договор и следователно към датата на завеждане на
делото Е.” ЕООД не е получило нищо. Твърди, че в настоящия случай не се касае за
изпълнителен договор, тъй като плащането на цената не е изпълнено, тъй като е
договорено това изпълнение да стане след 6 години. С оглед на това понятията
„даденото" и „полученото" не можели да бъдат използвани в смисъла,
който законодателя им придава за случаите на изпълнени договори.
Ответникът изразява и несъгласие и с общия извод, че всички негови останали
възражения против основателността на предявените искове представляват
интерпретации на законови разпоредби, които противоречат на смисъла им. Заявява,
че този извод не почивал на никакви аргументи.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните намира за установено следното:
С Решение № 553/26.11.2014
г., постановено по т.д. № 246/2014 г. по описа на Окръжен съд - С.З., е открито
производство по несъстоятелност за „Е." ЕООД (в несъстоятелност),
определена е началната дата на неплатежоспособност - 30.04.2014г., дружеството
е обявено в несъстоятелност и на основание чл. 632 от ТЗ производството е
спряно. С решение №260/01.03.2016г. по същото дело, производството е
възобновено и ищцата М.С. е назначена за временен синдик, а с Определение
№410/07.04.2016 г. по т.д. №246/2014 г. по описа на СтОС е назначена за
постоянен синдик на „Е." ЕООД - в несъстоятелност.
На 16.07.2014 г. след
началната дата на неплатежоспособност на „Е." ЕООД /в несъстоятелност/ с
договор за цесия с нотариална заверка на подписите с рег. №2277/16.07.2014 г.
по описа на нотариус с рег. №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с
вх. рег. №7722, т. I, №132/16.07.2014 г. „Е." ЕООД - в несъстоятелност се
е разпоредило в полза на втория ответник П.С.С. със свое парично вземане в
размер на 34 593,20 лв. Прехвърленото вземане представлява трета и четвърта
вноска от уговорената между „Е." ЕООД /в несъстоятелност/ и Д.М.Д.
продажна цена за имот, предмет на покупко-продажба, сключена с нотариален акт
№163, том III, рег. №4000, дело №446 от 15.11.2013 г. по описа на нотариус с
рег. №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З.с вх. рег. №12608, акт
№198, том XXXIV, дело 7045/15.11.2013г. Съгласно нотариалния акт, трета вноска
е в размер на 14 593,20лв. /четиринадесет хиляди петстотин деветдесет и три
лева и двадесет стотинки/ със срок за плащане до 15.08.2014г., а четвърта
вноска е в размер на 20000 лв. /двадесет хиляди лева/ със срок за плащане до
30.09.2014 г. Вземането, предмет на договора за цесия е обезпечено със законна
ипотека върху продадения имот.
Не е спорен и размера на цената, срещу която е
прехвърлено посоченото вземане, съгласно договора за цесия - 25 000 лв., и че
е уговорен срок за плащане 6 години,
считано от датата на нотариалната заверка на подписите.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява следното:
По публикувани данни на БНБ, средния за страната годишен
лихвен процент възнаградителна лихва по потребителски кредити, към дата на
подписване на Договор за цесия с нотариална заверка на подписите №
2277/16.07.2014 г. по описа на нотариус с рег. № 381 на НК, е в размер на 11,28
% (единадесет цяло и двадесет и осем стотни процента).
Дължимата на „ Е.” ЕООД - в несъстоятелност сума, ако при
сключване на договора за цесия бе уговорена възнаградителна лихва за срока на
отложеното плащане на цената от 25 000,00 лв. при проценти, съобразно
осреднените стойности на лихвените проценти за страната към онзи момент, би
била 41 920,00 лв. в това число:
Главница - 25 000,00 лв. и
Лихви за периода от 16.07.2014 г. до 16.07.2020 г. - 16
920,00 лв.
В Договора за цесия е договорено „Е." ЕООД да получи
25 000,00 лв., която цена е платима по банков път, с отложено плащане за срок
от 6 години, считано от датата на нотариалната заверка на същия договор (т.е.
от 16.07.2014 г.).
При отговора на втори въпрос бе установено, че дължимата
на „Е." ЕООД - в несъстоятелност сума, ако при сключване на договора за
цесия бе уговорена възнаградителна лихва за срока на отложеното плащане на
цената от 25 000,00 лв. при проценти, съобразно осреднените стойности на
лихвените проценти за страната към онзи момент, би била 41 920,00 лв., в това
число:
Главница - 25 000,00 лв. и
Лихви за периода от 16.07.2014 г. до 16.07.2020 г. - 16
920,00 лв.
Разликата между това, което е договорено дружеството да
получи по договора за цесия и това, което би получило, ако бе договорена
възнаградителна лихва върху цената за периода на отложеното й плащане, е в
размер на 16 920.00 лв.
Прехвърленото вземане по процесния Договор за цесия с
нотариална заверка на подписите от 16.07.2014 г. представлява трета и четвърта
вноски: трета вноска със срок на плащане до 15.08.2014 г. с размер 14 593,20
лв. и четвърта вноска със срок на плащане до 30.09.2014 г. с размер 20 000,00
лв., като така посочените вноски са отложено плащане на част от уговорената
между „Е." ЕООД и Д.М.Д. продажна цена за имот, предмет на
покупко-продажба, сключена с нотариален акт № 163, том III, рег. № 4000, дело №
446 от 15.11.2013 г. по описа на нотариус с рег. № 381 на НК, вписан в Сл. по
вписванията гр. С.З.с вх. рег. № 12608, акт № 198, том XXXIV, дело
7045/15.11.2013 г.
По сделката за покупко- продажба на право на строеж,
материализирана в нот. акт № 163, том 3, рег. № 4000, дело № 446 от 15.11.2013
г. по описа на нотариус с рег. № 381 на НК, вписан в Сл. по вписванията С.З.с
вх. рег. № 12608, акт № 198, т. XXXIV, дело № 7045/15.11.2013 г. с продавач „Е."
ЕООД - в несъстоятелност и купувач Д.М.Д., ЕГН **********, са извършени
плащания на третата и четвъртата вноски. Същите са платени изцяло от купувача Д.М.Д..
Третата вноска е платена на 18.07.2014 г. - от банкова
сметка *** Д.М.Д. в „У.Б." АД, клон Созопол, IВАN на наредителя ****, с
Платежно нареждане е преведена сума в размер на 14 595,00 лв., с посочено
основание „Авоари" в полза на П.Т.К., IВАN на получателя ***при „И.Б.".
Четвъртата вноска е платена на 29.09.2014 г. - от банкова
сметка *** Д.М.Д. в „У.Б." АД, филиал С.З., IВАN на наредителя ***, с
Платежно нареждане е преведена сума в размер на 20 000,00 лв., с посочено
основание „Авоари" в полза на П.Т.К., IВАN на получателя *** при „П.".
При направената справка при Т.П.К. - едноличен собственик
на капитала на „Е." ЕООД - в несъстоятелност експертизата
e установила, че за платените от Д.М.Д. суми на
18.07.20147 г. и на 29.09.2014 г. не са издавани първични счетоводни документи
от „Е." ЕООД - в несъстоятелност и съответно счетоводни записвания в това
дружество не са извършвани, тъй като сумите не са постъпили по банкова сметка ***,
а са постъпили по банкова сметка ***.
Плащанията от страна на купувача Д.М.Д. са извършени в
срок и по договорения между страните план за разсрочено плащане, но не са
извършени в полза на „Е." ЕООД или в полза на П. С. С., а са извършени в
полза на трето физическо лице - П.Т.К..
В депозираната Молба от Д.М.Д., ЕГН ********** ***/07.04.2017
г., л. 132 от делото), е посочено, че последните две плащания по договора са
направени по банковата сметка на П.Т.К. -баща на управителя на „Е." ЕООД -
Т.П.К., тъй като от дружеството са му се обадили и са му казали, че
преустановяват дейност, поради което следва да преведе парите по тази банкова
сметка.
*** Д.М.Д. притежава единствено издадените от клоновете
на обслужващата го банка „У.Б." Платежни нареждания за кредитен превод при
извършените плащания.Продавачът „Е." ЕООД не е издавал документи за
получените суми.
Сумите по третата и четвъртата вноска не са платени по
сметка на дружеството, а са преведени по сметка на физическото лице П.Т.К..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи :
За да е осъществен фактическия
състав на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ следва да е налице възмездна сделка, при
която даденото значително надхвърля по стойност полученото, като сделката е
извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не
по – рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.
В случая безспорно е налице
възмездна сделка, извършена след обявената от съда дата на неплатежоспособност
/30.04.2014 г./ и в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност /14.08.2014 г./.
Спорен е въпросът дали даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото.
Видно е, че прехвърленото
вземане е с 27,73 % по-голямо от размера на уговорената по договора за цесия
цена от 25 000 лв. Освен това, прехвърленото вземане е било с падеж 15.08.2014г.
и е обезпечено с ипотека върху недвижим имот, а дължимата за същото цена е
уговорена да се плати след шест години, считано от датата на нотариалната
заверка на договора, без да е налице никакво обезпечение, гарантиращо вземането
на цедента за същата. Поради това съдът намира за безспорно, че даденото значително надхвърля по стойност полученото, тъй като разликата между стойността на прехвърленото вземане и уговорената цена за
същото е повече от 20 %, което следва да се приеме за значителна разлика по
смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Освен това, съдът счита, че не е
финансово обосновано кредитор с обезпечено с ипотека вземане, чийто падеж
настъпва скоро, да го прехвърля срещу по-ниска цена и при уговорен падеж след 6
години, без дори да е уговорено заплащане на възнаградителна лихва през периода
до настъпване на падежа.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че по делото безспорно се установи, че даденото по процесната
сделка значително надхвърля полученото, като сделката е извършена след
обявената от съда дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо, предявеният от синдика
на “Е." ЕООД (в
несъстоятелност) М.С. главен иск
с правно основание чл. 647 ал.1, т. 3 от ТЗ срещу “Е."ЕООД
(в несъстоятелност) и П.С.С. се явява основателен, поради което следва да бъде
обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на“Е."
ЕООД (в несъстоятелност) сделката, извършена с Договор за цесия, с
нотариална заверка на подписите с рег. №2277/16.07.2014 г. по описа на нотариус
с рег. №381 на НК, по който „Е." ЕООД (в несъстоятелност) се е разпоредило
в полза на втория ответник П.С.С. със свое парично вземане в размер на 34 593,20 лв., срещу заплащане на цена от 25 000 лв.,
в срок от 6 г. след датата на нот. заверка на договора, тъй като даденото от
цедента по договора значително надхвърля полученото и сделката е извършена след
обявената от съда дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди
подаване на молбата
за откриване на
производство по несъстоятелност.
С оглед уважаването на
иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ срещу “Е."
ЕООД (в несъстоятелност) и П.С.С., следва да се разгледа съединения с него при
евентуалност иск с квалификация по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД срещу П.С.С. за
осъждането му да заплати в полза на масата на несъстоятелността на “Е."
ЕООД (в несъстоятелност) сумата от 34 593,20 лв. от П.С.С., като получена от него от
задължените лица на отпаднало основание.
По делото не са представени доказателства за уведомяване
на Д.М.Д. за извършената между “Е.”
ЕООД и П.С.С. цесия от 16.07.2014 г. Поради това съдът не може да
направи извод, че именно на П.С.С.
е била платена остатъчната цена от общо 34 593,20 лв.,
дължима от Д.М.Д. по договор за покупко- продажба, сключен между тях и „Е."
ЕООД гр. С.З.с нотариален акт №163, том III, рег. №4000, дело №446 от 15.11.2013 г.
По искане на ищеца,
съдът е задължил третото неучастващо лице Д.М.Д. да представи на основание чл. 192
от ГПК,
уведомление до него за извършената между “Е.” ЕООД - (в несъстоятелност) и П.С.С.
цесия от 16.07.2014 г., както документите удостоверяващи плащане на цена по
договор за покупко-продажба, сключен между него и “Е.” ЕООД гр. С.З.с
нотариален акт №163, том III, рег. №4000, дело №446 от 15.11.2013 г. по описана нотариус с рег. №381 на
НК, вписан в Службата по вписванията - гр. С.З.с вх. рег. №12608, акт №198, том
XXXIV, дело 7045/15.11.2013
г.: трета вноска със срок за плащане до 15.08.2014 г. в размер на 14 593, 20
лв. и четвърта вноска със срок за плащане до 30.09.2014 г. в размер на 20 000
лв.. Д.М.Д. е подал
молба, в която е посочил, че не може да представи изисканите документи, тъй
като за извършената цесия е разбрал от изпратените до него книжа по делото в
процедурата по чл. 192 от ГПК.
На следващо място не е
установено, че сумата от 34 593,20 лв. е получена от П.С.С., т.е. че Д.М.Д. му е заплатил горепосочената сума
съставляваща сбор от трета и четвърта вноска (съответно 14 593, 20 лв. и 20
000 лв.) от уговорената между “Е.” ЕООД (в несъстоятелност) и Д.М.Д., продажна
цена за недвижим имот, предмет на покупко-продажба, сключена с нотариален акт №163, том III, рег. №4000, дело №446 от 15.11.2013 г. по
описа на нотариус с рег. №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З.с вх.
рег. №12608, акт №198, том XXXIV, дело 7045/15.11.2013 г.
В действителност по делото е представена молба от “Е."
ЕООД (в несъстоятелност) и П.С.С. до “Служба по вписванията”- гр.С.З.за
цялостно заличаване на законна ипотека, обезпечаваща вземането на продавача “Е.”
ЕООД (в несъстоятелност) към купувача Д.М.Д. за продажната цена на недвижим
имот и се съдържа изявление на молителите, че длъжниците са изплатили изцяло
към настоящия момент (датата на подаване на молбата) цялостното си задължение
по отложеното плащане на продажната цена за имота, респ. целия дълг, за който е
вписана законна ипотека. От това изявление не
става ясно кой е получил остатъка от дължимата цена от обезпеченото със законна
ипотека вземане – продавачът “Е.” ЕООД (в несъстоятелност) или цесионерът П.С.С.,
придобил вземането с процесния договор за цесия от 16.07.2014 г. Освен това от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че сумите по третата и четвъртата вноска, в общ размер на 34 593, 20 лв., които са предмет на договора за цесия от 16.07.2014 г. не са платени по сметка на дружеството, а са преведени по сметка на
физическото лице П.Т.К..
Предвид горното, след като по делото не се установи, че
ответникът П.С. е получил сумата от 34 593, 20 лв. от
купувача Д.М.Д., се налага извода за неоснователност на предявения иск по чл. 55, ал. 1, т. 3
от ЗЗД срещу П.С.С. за осъждането му да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на “Е.” ЕООД (в несъстоятелност) сумата от 34 593, 20 лв.
На основание чл.649,
ал.6 ТЗ, ответникът П.С.С. следва да бъде осъден да заплати в полза на масата
на несъстоятелността на “Е.” ЕООД разноските на ищеца по иска по чл.647, ал.1,
т.3 ТЗ от 265 лв. (250 лв. депозит за вещо лице, 15 лв. за вписване на
възбрана), както и да заплати по сметка на Окръжен съд-С.З.дължимата по този
иск държавна такса от 1 384 лв.
На основание чл.649,
ал.6 ТЗ “Е.”ЕООД /в несъстоятелност/ следва да заплати от масата на
несъстоятелността в полза на Окръжен съд-С.З.дължимата по иска с правно
основание по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД държавна такса от 1 384 лв., както и да
заплати на П.С.С. сумата от 1 250 лв. разноски за адвокатски хонорар (1/2 от
уговорения и платен хонорар от 2 500 лв. по договора за правна защита и
съдействие по делото, т.е. уговореното възнаграждение за защита по всички
искове срещу този ответник) и 250 лв. разноски за ССЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Е.” ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***, сделката, извършена с Договор за
цесия с нотариална заверка на подписите с peг. №2277/16.07.2014 г. по описа на
нотариус с peг. №381 на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З., с вх. peг.
№7722, т. I, №132/16.07.2014 г. за прехвърляне на вземане за сумата от 34
593,20 лв., по която „Е."
ЕООД (в несъстоятелност) се е разпоредило в полза на П.С.С., ЕГН **********,
със свое парично вземане в размер на 34 593, 20 лв., срещу заплащане на цена от 25 000 лв., в срок от 6г.
след датата сключването на договора, по която сделка даденото от цедента
значително надхвърля полученото, извършена след обявената от съда дата на
неплатежоспособност на “Е.” ЕООД (в несъстоятелност) и в двугодишния срок преди
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.С. – синдик на “Е.” ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., *** иск
с правно основание по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за осъждане на П.С.С., с ЕГН **********,***
да заплати в полза на масата на несъстоятелността на “Е." ЕООД (в
несъстоятелност) сумата от 34 593,20 лв., като получена от него на отпаднало
основание като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.С.С., с ЕГН **********,*** да заплати в полза
на масата на несъстоятелността на “Е.”ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.С.З., ***
разноските по иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ в размер на 265 лв.,
от които 250 лв. депозит за вещо лице и 15 лв. за вписване на възбрана.
ОСЪЖДА П.С.С., с ЕГН **********,*** да заплати в полза
на Окръжен съд - С.З.дължимата по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ държавна
такса от 1 384 лв.
ОСЪЖДА “Е.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.С.З., *** да заплати от масата на
несъстоятелността в полза на Окръжен съд-С.З.дължимата по иска с правно
основание по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД държавна такса от 1 384 лв.
ОСЪЖДА “Е.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., *** да заплати от масата на
несъстоятелността на П.С.С.,
с ЕГН **********,***
сумата от 1 250 лв.
разноски за адвокатски хонорар и 250 лв. депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: