№ 37
гр. Сливен, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. С.ов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
като разгледа докладваното от Пламен Д. С.ов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20252200600007 по описа за 2025 година
С Присъда № 145/01.10.2024 год. постановена по НЧХД № 1762/2024
год. по описа на Районен съд - Сливен Р. Й. Ш. - роден на **** в ***, жител и
живущ в ******* бълг. гражданин, с основно образование, неженен, не
работи, осъждан, ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на
24.10.2023 г. в ******* област Сливен казал нещо унизително за честта и
достойнството на другиго, а именно за С. Г. Б., като използвал думите:
„Психопат, мушенник, лъжец, изверг и мутра“, като обидата е разпространена
по друг начин, а именно чрез социалната мрежа „Фейсбук“ , престъпление по
чл. 148 ал.1, т.2, предл.2 във вр чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на
основание вр.чл. 54 от НК му е наложено наказание ГЛОБА в полза на
държавата, в размер на 1 000 лв., както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,
което да се изпълни чрез залепяне на препис от присъдата на видно място в
кметството на община Ш. за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
Със същата присъда подс. Р. Й. Ш., е признат за виновен и в това, че на
24.10.2023 г. в ******* обл. Сливен разгласил позорно обстоятелство за
другиго, а именно за С. Г. Б. чрез думите, че бил „Много опасна мутренска
личност“, като клеветата е разпространена по друг начин, а именно чрез
социалната мрежа „Фейсбук“ , престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1, във вр.
с ал. 1, т. 2, предл. 2, във вр. чл. 147, ал. 1, поради което и на основание чл. 54
от НК е осъден на ГЛОБА в полза на държавата, в размер на 2 000 лв., както и
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез залепяне на препис
от присъдата на видно място в кметството на община Ш. за срок от ЕДИН
1
МЕСЕЦ.
С тази присъда на подсъдимия Р. Й. Ш. е наложено на основание чл. 23,
ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду така определените му за
тези престъпления наказания, а именно ГЛОБА в полза на държавата, в размер
на 2 000 лв., както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез
залепяне на препис от присъдата на видно място в кметството на община Ш. за
срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
С присъдата подсъдимия Р. Й. Ш. е осъден да заплати на частния
тъжител и граждански ищец С. Г. Б. с ЕГН ********** сумата от 3 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му в резултат на престъплението
неимуществени вреди /в размер на 2 000 лева за причинените от
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 във вр. чл. 146, ал. 1 от НК
вреди и в размер на 1 000 лева за причинените от престъплението по чл. 148,
ал. 2, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК вреди/,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, до окончателното
изплащане на сумата, като така предявения граждански иск е отхвърлен за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.
С горепосочената присъда подс.Р. Й. Ш. е осъден на основание чл.
189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка на Районен съд Сливен сумата от 520
лева, представляваща направени разноски за възнаграждение на вещо лице и
сумата от 120 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, а на частния тъжител С. Г. Б. – направените от
него разноски по делото в размер на 1000 лева, както и 12 лева за образуване
на НЧХД.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адвокат К. К. – защитник на подс. Р. Й. Ш., в която се изразява несъгласие с
атакуваната присъда. В депозираното допълнение към въззивната жалба са
изложени подробни съображения. Претендира се неправилен анализ на
доказателствата от страна на съда, който не е дал вяра на показанията на
майката на подсъдимия-св.И., а от друга страна е дал пълна вяра на
показанията на свидетелите посочени от тъжителя. Оспорва се недаването на
вяра на обясненията на подсъдимия от първоинстанционния съд, които според
жалбоподателя са напълно логични. И на последно място е коментирано
заключението на изготвената техническа експертиза, от което според
жалбоподателя не може да се направи обоснован извод за авторството на
деянието. Твърди се за еднопосочно, превратно и избирателно интерпретиране
на доказателствения материал и липса на обективност от съда, постановил
присъдата. Иска се от въззивния съд да отмени на основание чл. 334, т. 2 от
НПК обжалваната присъда изцяло и да постанови нова такава, с която подс. Р.
Й. Ш. да бъде признат за невиновен по повдигнатите му с частната тъжба
обвинения, както и да бъде отхвърлен предявения срещу него граждански иск.
Направено е и алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на
делото на осн. чл.334 т.1 от НПК за ново разглеждане от друг състав на
2
Районен съд- Сливен.
Постъпило е възражение от адв. П. Н., повереник на тъжителя С. Г.
Б., в което се изразява несъгласие с жалбата, като счита същата за
неоснователна.
В съдебно заседание пред настоящата втора инстанция, повереникът
на частния тъжител С. Г. Б. – адвокат П. Н., пледира да бъде оставена без
уважение жалбата на подсъдимия, като излага доводи за немотивираност и
неоснователност на направените в нея оплаквания. Твърди се, че оспорената
присъда е постановена при липса на допуснати от първостепенния съд
процесуални нарушения и съответно при пълно зачитане на правото на защита
на подсъдимото лице. Сочи се, че първоинстанционният съд не е нарушил
материалния закон, като правилно е квалифицирал извършените от
подсъдимия деяния, за които съобразно конкретната им тежест, е определил и
справедливи наказания. Излагат се доводи, че атакуваната присъда е напълно
законосъобразна и правилна и в гражданско-осъдителната й част, тъй като
обезщетението за морални вреди на тъжителя, е определено съгласно
действително претърпяните такива от него.
Частният тъжител С. Г. Б. се присъединява към становището на
повереника си, като добавя, че в случай че получи присъденото му
обезщететение за неимуществени вреди, ще го дари за благотворителни цели.
В проведеното въззивно съдебно заседание, защитникът на подс. Р. Й.
Ш. – адвокат К. К. моли проверяваната по въззивен ред присъда, да бъде
отменена изцяло, съобразно изложените в жалбата доводи. Други доводи и
твърдения не се изтъкват от защитника в съдебното заседание.
Подсъдимият Р. Й. Ш., се присъединява към заявеното от неговия
зящитник, като в последната си дума моли да бъде оправдан.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Сливен, след като
обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери
изцяло правилността на атакуваната присъда и направи служебна проверка в
Единната информационна система на съдилищата, чрез функция „свързани
дела“ от фактическа страна установи:
Производството по делото е инициирано по повод подадена в РС – гр.
Сливен частна тъжба от С. Г. Б. срещу подсъдимия Р. Й. Ш., за извършени от
него престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл.2 от НК и чл. 148, ал. 2,
предл.1, връзка с ал.1 т.2 предл.2 от НК.
С Разпореждане № 82 от 11.01.2024 г. съдията-докладчик от Районен
съд-Сливен е насрочил разглеждането на делото в открито съдебно заседание
и е постановил призоваване на частния тъжител и на подсъдимия, и връчване
на съдебните книжа.
На 01.04.2024г; 22.05.2024г.; 15.07.2024г.; 30.09.2024г.са проведени
съдебни заседания по делото .
В проведеното на 01.10.2024 г. съдебно заседание съдът е обявил
диспозитив на присъда.
След направена от настоящия състав служебна проверка в Единната
3
информационна система на съдилищата, чрез функция „свързани дела“ се
установи че Районния съд е постановил надлежно електронно подписани от
съдебния състав две присъди, а именно: Присъда №144 от 01.10.2024г. в
10,01ч., след което на същата дата в 10,11ч. е постановена втора Присъда
№145 от 01.10.2024г., също надлежно електронно подписана от съдебния
състав. В протокол № 1422 от 01.10.2024г. когато е обявена присъдата
съдебния състав не е посочил коя от двете присъди е обявил, не е посочил
номера на присъдата, която е обявена при наличието на две присъди с
различни номера.
Изложената фактическа констатация по процесуалното развитие на
делото, ясно сочи на допуснато при първоинстанционното разглеждане на
делото съществено нарушение на процесуалните правила довело до
нарушаване на процесуалните права на страните, изразяващо се в
постановяване на две присъди от първоинстанционния съдебен състав.
Това процесуално нарушение несъмнено опорочава постановения от
първата инстанция съдебен акт и обосновава основание по чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 334, т. 1, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, за неговата отмяна и връщане на
делото за ново разглеждане от тази инстанция. Като нарушение на закона по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК се определя от въззивният съд наличието
в хартиеното досие на делото приложена атакуваната Присъда № 145 от
01.10.2024г., която е надлежно подписана и електронно от съдебния състав, но
същата е предшествана от постановена няколко минути по-рано Присъда
№144 от 01.10.2024г., по същото наказателно производство, от същия съдебен
състав, за същите деяния и е надлежно подписана с квалифициран електронен
подпис. Въпросната Присъда №144 от 01.10.2024г. съществува само в
електронен документ в ЕИСС, но съгласно действащия НПК /чл.310 ал.1 от
НПК/ същата е съдебен акт независимо, че не съществува на хартиен носител.
Разликата в съдържанието между двете присъди е в това, че във втората има
произнасяне за присъждане на 12 лв. разноски - такса за образуване на НЧХД.
Постановявайки втора присъда, чрез която допълва произнасянето си,
първоинстанционният съдебен състав е действал в условията на грубо
нарушаване на закона, процесуалните правила и на принципите на
наказателния процес. Недопустимо е постановяването на втора присъда за
едно и също деяние, а в случая е следвало при констатиране на пропуск
относно неприсъждането на разноски по делото да се приложи редът
предвиден в чл. 306 от НПК и съдът с отделно определение да се произнесе по
въпроса за разноските и да ги присъди.
Предвид изложеното съдът намира, че с оглед на изключителната
тежест на допуснатото съществено нарушение от първоинстанционния съд на
процесуалните правила при постановяване на две присъди, което е
неотстранимо от въззивната инстанция, следва да се постанови съдебно
решение, с което да се отменят и двете присъди и делото да се върне на
Районен съд Сливен за разглеждане от друг съдебен състав. Липсва
възможност за отмяна само на втората присъда, тъй като би останала в сила
4
първата присъда, която не е изрично и нарочно обжалвана, тъй като макар и
надлежно изготвена в ЕИСС и подписана с КЕП явно не е станала достояние
на страните в процеса.
Предвид характера на допуснатото в контролираната присъда
нарушение на процесуалните правила, настоящият състав на Окръжен съд
Сливен не обсъжда оплакванията по същество на спора, изложени във
въззивната жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във вр. с чл.
335, ал. 2 от НПК, Окръжен съд-Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 145 от 01.10.2024 г. на Районен съд – гр.
Сливен, постановена по н. ч. х. д. № 1762/2023 г. по описа на същия съд.
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 144 от 01.10.2024 г. на Районен съд – гр.
Сливен, постановена по н. ч. х. д. № 1762/2023 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-
Сливен от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5