Мотиви

по присъда № ........ по НОХД № 264/2014г. по описа на Плевенски окръжен съд:

 

 

 

Обвинението е срещу Г.Д.К. *** за това, че на 06/07.05.2013 година в къща в село ******, улица „******” **, област Плевен, причинил по непредпазливост смъртта на А.П. ***, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в контузия (натъртване) на мозъка в лявата тилна и теменна част, с малък излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка в дясно-теменно-слепоочно, безсъзнателно състояние (кома), довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, като непосредствената причина за смъртта, настъпила на 16.06.2013 година в Хоспис „Медихелп” град Левски, обл. Плевен, била дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, резултат от средната телесна повреда и последвалото усложнение – престъпление по чл.124, ал.1, предл. 2, вр. чл.129, ал.2, предл. 5, алт.2, вр.ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение като намира, че събраните доказателства установяват по несъмнен начин възприетия механизъм и авторство на деянието. Като се позовава на изготвената ДНК-експертиза приема,че Г.К. е последното лице осъществило с А. К. физически контакт, в рамките на който и нанесъл силни удари в областта на главата и като последица от тях и причинил средна телесна повреда,от чийто усложнения на 16.06.2013г. настъпила смъртта `и в хоспис в гр.Левски.

 Процесуалният представител на обвинението намира,че събраните гласни доказателства опровергават тезата на подсъдимия за агресивно поведение и нападение над него от страна на А.К..Подчертава съглеждането на К. от свидетелката Т.М. в момент,в който същия напускал стаята на пострадалата като сочи както възприетите преди това от нея силни викове на  възрастната жена,така и тежкото физическо и психическо състояние,в което била открита след съприкосновението и с подсъдимия.Като акцентира върху явния дисбаланс в силите на Г.К. и А.К., нанесените силни и повече от един удари в главата на последната, прокурора извежда от субективна страна намерението на Г.К. да причини умишлена средна телесна повреда и възприетото непредпазливо отношение към настъпилия в причинна връзка с нея летален изход.В заключение обвинението като маркира високата обществена опасност на дееца очертана от предходните му осъждания,отрицателните характеристични данни и личните му особености, изведени от начина на извършване на деянието и при отчитане липсата на смекчаващи вината обстоятелства предлага налагане на наказание лишаване от свобода към максимума, което бъде изтърпяно реално при първоначален строг режим в затвор.

В съдебно заседание подсъдимият Г.К. се явява лично и със защитник адвокат Д.М. от ВАК. Не се признава за виновен по възприетата от прокурора правна квалификация,дава обяснения съобразени със защитната му позиция и моли съда да съобрази становището на защитника му.

Защитникът отправя алтернативно искане за оправдаване на Г.К. по обвинението,за което е предаден на съд или преквалифициране на деянието и прилагане на института по чл.66 от НК като изразява готовност за определяне на максимален изпитателен срок. Подчертава липсата на открити в стаята на пострадалата дактилоскопни следи с произход от подсъдимия,с което локализира конфликта между тях в рамките на съвместното им пребиваване  заедно с останалите членове на приемното семейство на А.К.. В продължение на тази линия на разсъждения счита,че последната не само е страдала от шизофрения, която дефинира нейната невменяемост,но и се е въздържала от прием на лекарства,в резултат на което е изпаднала  в състояние на силно раздразнение като е одрала подзащитния му по врата,с което е предизвикала ответната му реакция.Определя последната като шамар,с което обосновава предложените от него квалификации по чл.124,ал.1,пр.3 от НК или чл.124,ал.2 от НК като намира,че в резултат на същия не може да бъде предизвикан хематом. Допуска възможно влошаване на здравословното състояние на А. К. в рамките на пребиваването и в хоспис в гр.Левски с оглед  евентуалното и увреждане от пациент на същото здравно заведение като счита,че този въпрос неправилно е бил пренебрегнат от органите на предварителното разследване.

В наказателното производство няма предявени граждански искове и конституирани граждански ищци и частни обвинители.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становището на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г.Д.К. е роден на ***г***,български гражданин, ****, със седмокласно образование, нежен, безбрачно съжителстващ, без постоянна работа, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********.

Подсъдимият Г.Д.К. живеел през месец май,2013г. в с.****, обл.Плевен на семейни начала с М.Д..Двамата имали две деца - Т.Д. и С. Д.,които съвместно отглеждали.

Г.К. бил с буен и невъздържан характер,а употребата на алкохол го правила и агресивен.

Подсъдимият и Д.Д.К. били братя като последния живеел на съпружески начала със свидетелката Т.В.М. ***.Заедно с тях живеели децата им -  момче на 6 години  /Е./, момиче на 5 години и двамата синове от  предходно безбрачно съжителство на Д.К. – свидетелите А.Г. на 14 години и Р.Г. на 11 години.

В края на месец април,2012г. по покана на Д.К. и Т.М. в дома им се настанила да живее пострадалата А. К.  /71г./,която до този момент скромно обитавала къща на ** на същата улица. Последната нямала близки живи родственици в с.****** като поддържала спорадична връзка по телефон със сестра си – свидетелката  Ц.С.,***. Двете сестри към този момент не се били виждали от седем години,а С. не се била завръщала в родното си село от четиринадесет.

А.К. се издържала с пенсията си и предоставената от сестра и рента от наследствените им земеделски земи, които след преместването си  при  Д.К. и Т.М. им преотстъпила. Последните започнали ремонт на къщата на К. с уговорката   същата да им бъде прехвърлена впоследствие, а в периода март – април,2013г. възрастната жена продала и свои наследствени имоти, средствата от които също предоставила на обгрижващите я лица.

А. К. заболяла психично в младежките си години от шизоафективно разстройство,смесен тип по повод на  което прекъснала следването си в гр.София. След завръщането си в родното село имала краткотрайни трудови ангажименти,а в следствие хроничния ход на болестта през годините претърпяла кратки хоспитализации. Във времето през което живеела при Д.К. и Т.М. пострадалата се намирала в трайна ремисия като била клинично  здрава,без регистрирани психотични епизоди.А.К. не употребявала медикаменти и алкохол,нямала здравословни оплаквания като отношението към нея от  приемното семейство било като негов член. От момента  на установяването си в дома  на Д.К. и Т.М. пострадалата постепенно преустановила контактите си с познати лица,а тези със сестра си разредила като ги осъществявала опосредено чрез личния мобилен  апарат на Д.К..

На 6.05.2013г. /”Гергьовден”/ подсъдимият Г.К. празнувал именния си ден в с.****.Употребил значително количество бира.В късния следобед известил по мобилен телефон Д.К.,че ще му дойде на гости в с.******.Пристигнал в дома на брат си около 20,30 ч. с конска каруца и сина си Т.Д. като бил видимо в нетрезво състояние. Разпрегнал коня и заедно с домакините се настанили в помещение на първия етаж от къщата, наричано от тях „голямата стая“. Там била и А. К.,която вглъбено гледала поредица от телевизионни сериали по „Диема Фемили” в компанията на Т.М. и  употребявала единствено натурален сок.М. междувременно домакинствала като се грижела и за болния си син Е.. Останалите деца играели извън къщата.

Между подсъдимият и А. К. нямало комуникация с изключение на отправения от последната поздрав при пристигането  на госта.

Двамата братя разговаряли на масата.Употребили по две чаши бира.М. била напрегната т.к. знаела,че девер `и ставал раздразнителен когато употребявал алкохол,а мъжа и не харесвал това.

Около 21,30 ч. Т.М. се качила с децата на горния етаж и ги настанила да спят.Към 22-22,30 ч. свидетелката се  завърнала и забелязала,че А. К. се отправила към ползваната от нея съседна стая,находяща се на първия етаж от къщата. Влязла вътре и затворила вратата след себе си без да я заключва. Подсъдимият през това време дремел на масата, а сина му бил заспал на диван в същото помещение.Д.К. предложил на брат си да остане да пренощува с оглед късния час и употребения от него алкохол. Не получил отговор. Забелязъл,че подсъдимия вече спи и в това му състояние го настанил на дивана. В последствие Д.К. и Т.М. се отправили към спалнята си на втория етаж от къщата където били двете по-малки деца.Всички заспали.Къщата утихнала.

В неустановен момент след 22,30 ч. - около полунощ на 6/7.05.13г. - Т.М. била събудена от шестгодишния си син,който повръщал. Измила детето и го преоблякла. Настанила го отново да спи като чула тропане и викове от долния етаж на къщата.Разпознала гласът на А. К.,която крещяла :”Не!Не мога! Не искам!”.Насочила се по стълбите към първия етаж,за да разбере какво става.

По това време Г.К. се намирал в стаята на А.К. като и отправил персонална претенция,която същата отказала да удовлетвори. Подсъдимият не приел отказа. Нахвърлил се върху възрастната жена като и нанесъл поредица - минимално четири - силни юмручни удари в главата като от носа и потекла кръв.Задържал със  сила китките и. Раздърпал и блузата,повалил я от леглото на пода като я ритал в корема. А.К. се съпротивлявала,дърпала. С  ноктите на ръцете си причинила четири коси повърхностни охлузвания от лявата  страна на  шията на подсъдимия. В резултат на нанесените от К. силни юмручни удари нападнатата жена претърпяла контузия /натъртване/ на мозъка в лявата  тилна и теменна част с малък излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка в дясно,теменно-слепоочно.Травмираните от К. части от лицето и ръцете на пострадалата в резултат на кръвопопиването в меките тъкани започнали да посиняват. Подсъдимият се отправил към  вратата  на  стаята и в момента когато я напускал срещнал свидетелката М.. Без да проговори К. влязъл в помещението, където  нощувал със сина си Т.Д..

Т.М. влязла при А. К.. Ужасена от гледката затворила вратата зад  себе си. К. седяла облечена на пода, с гръб към леглото,със закопчани джинси и с раздърпана блуза.По китките на двете и ръце,под брадата и странично по лицето имала синини. Лявото и око  било посиняло,а около устата и носа и имало кръв. Преди да се опита да разбере от възрастната жена какво се е случило М. чула как подсъдимия събудил сина  си и без обяснения напуснали с каруцата дома и. Не посмяла да  излезе. Попитала А.К. какво се е случило,а последната единствено отвърнала :”Боли! Боли!”. М. почистила пострадалата и и помогнала да стане и седне на леглото.Опитала се отново да разбере какво се е случило,но К. която имала стресиран вид споделила само:”Нищо,боли ме!”. М. помогнала на  пострадалата да си легне,излязла на  двора и затворила портата, през която подсъдимия напуснал дома и. Прибрала се в спалното си помещение като през нощта неколкократно слизала,за да провери състоянието на А. К..Последната спяла.

На сутринта свидетелката станала около 7,30 ч.,направила си кафе. Към 9 часа видяла пострадалата да се отправя към външната тоалетна.На връщане към стаята и се опитала отново да разбере какво се е случило.К. я погледнала и казала само,че много я боли. Бавно се прибрала в стаята си.Т. М. притеснена влязла в стаята на А.К.,която отклонила поканата и да закусва като се оплакала,че не може да дъвче понеже я боли устата.Поискала вода. М. и дала като и предоставила  намокрена със студена вода кърпа,за да наложи синините по лицето си.

Д.К.,който  през това време спял станал. Поинтересувал се  къде е А.К.. М. не посмяла да му сподели за случилото се. Казала,че съжителстващата с тях възрастна жена е в стаята си. Д.К. се насочил натам и след като възприел състоянието на пострадалата попитал какво се е случило.А.К. не отговорила. Погледнала влязлата също в стаята М. и казала,че я боли.

Притисната от поставените и въпроси М. споделила на мъжа си за възприетите от нея събития,а на отправените упреци за това,че не го е събудила  – опасенията `и, че емоциите между двамата братя са могли да ескалират.

Около 10,30 – 11 часа А. К.  започнала  да повръща. М. реагирала като я почистила, дала и вода.Предложила и отново храна, която пострадалата отказала с оглед изпитваните болки и с нейна помощ си легнала. В ранния следобед – около два часа – Т.М. чула шум от стаята  на К..Влязла вътре и видяла как травмираната жена обилно повръща. Състоянието  и видимо се влошило – отпуснала се. М. извикала съседката – св.М.М.,която и помогнала да преоблече цялостно К.. Последната вече се  била изпуснала по малка нужда. Изцапаните дрехи Т. М. изнесла на двора като  същите впоследствие били изхвърлени в разположена до къщата кофа за битова смет от свидетеля Р.Г., т.к. домашното куче започнало да ги влачи по двора. Състоянието на А.К. принудило Д.К. да потърси телефон от  свидетеля Р.А. -  негов съсед и да изиска след 15 часа спешна медицинска помощ. Отзовалите  се медици констатирали,че А. К. е в кома и с помощта на Д.К. и Р.А. я качили в линейката. К. споделил на ангажирания с изнасянето на пострадалата свидетел,че брат  му и е нанесъл побой.

В последствие А. К. била транспортирана в УМБАЛ „Д-р Г.Странски” ЕАД-Плевен  като възприетите по нея следи от физическо насилие мотивирали приелите я медици да уведомят своевремено органите на полицията.

А. К. била настанена в кома в Клиника по неврохирургия на горепосоченото лечебно заведение. Проведените последователни КТ на глава установили минимален субдурален хематом в лявата мозъчна сфера и с оглед липсата на компресия върху паренхима бил възприет  консервативен подход на лечение.

На 3.06.13г. А. К. била изписана във  влошено общо състояние като на същата дата била настанена от сестра си - свидетелката Ц.С. в хоспис „Медихелп”- гр.Левски.Там на 16.06.2013г. вследствие настъпилите усложнения от травмата и без да излезе от комата, в която се намирала А. К. починала.

По повод горното било образувано досъдебно производство № Д-155/2013г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен.

В хода на досъдебното производсто е изготвена съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп № 79/2013г. по описа на КСМД при МУ-Плевен. Вещото лице д-р С.Д.К. на база проведената аутопсия и изследваната медицинска документация е приело,че на А. К. е причинена черепно-мозъчна травма – кръвонасядания по лицето, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка  слепоочно-тилно в дясно /хроничен хематом/, усложнения на травмата – мозъчен оток,тромбоза на венозните пазухи на твърдата мозъчна обвивка,възпаление на белите дробове /хипостатична пневмония/,измършавяване,венозен застой и дистро-фични промени във вътрешните органи, белодробен оток, пролежки /декубитуси/ по долните крайници. Допълнително са констатирани хронични болестни увреждания – генерализирана атерослероза, хронична исхемична болест на сърцето /атеросклероза на венечните съдове, дребноогнищна склероза на сърдечния мускул/.

Причинената на пострадалата черепно-мозъчна травма според вещото лице представлява разстройство на здравето,временно опасно за живота като смъртта се дължи на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност настъпили в резултат от черепно-мозъчната травма и усложненията и.

Вещото лице д-р С.К. е заключило,че уврежданията са в резултат на тъпа травма като е отграничило кръвонасядания в четири области на лицето – дясна скула,десен устен ъгъл,страничен ръб на лявата очница и брадата като е приело още,че характера и локализацията им съответства да са получени по заявения начин – от удари с ръце по лицето,при най-вероятно взаимно разположение между пострадала и нападател – „очи в очи”. Данните от проведената  аутопсия не са позволили на д-р К. формирането на съждение дали на инкриминираната дата - 6/7.05.13г. с К. е извършено полово сношение или е направен опит за такова като състоянието на трупа съответства на смърт настъпила в отразения в медицинската документация час – 15 ч. на 16.06.13г. съгласно приобщената ИЗ № 144 на Хоспис „Медихелп”-гр.Левски /л.180 от ДП/.

При разпита му  в хода на съдебното следствие вещото лице д-р С.К. е посочило,че въпреки провеждането на аутопсията 40 дни след травмата кръвонасяданията не са се изличили напълно. По своето естество  последните представляват кръвопопиване на меките тъкани с кръв и съхраняването им в рамките на толкова продължителен период сочи нанасяне на удари с ръце с голяма сила като споделя,че в професионалната си практика не е имал наблюдение удар с шамар да е оставил следи видими след такава времева дистанция. На база отграничените четири кръвонасядания на лицето вещото лице е приело,че са нанесени минимално четири удара в него с плътен  и пластичен предмет като  са изключени тъпоъгълни и ръбести предмети, а освен травмите по главата други увреждания,в това число и коремни травми не са установени. Експертизата допуска при нанасяне на удари с обут крак по тялото на пострадалата  да не останат видими увреждания,а да бъдат получени вътрешни травми. Вещото лице е посочило още,че мозъчния оток е причинен от хематом,а същия е резултат от сътресение на главата най-вероятно в резултат на удар в брадата,т.к. типичната локализация на хематома-слепоочно, тилно в дясно  е противоположна на мястото на удара - в брадата,до долната `и част.Касае се за удар със сила достатъчна да причини вибриране на мозъка в черепната кутия и скъсване на малки кръвоносни съдове. Хематомът е оценен като малък и ненарастващ,което е определило липсата на индикации за оперативна интервенция и предприемането на консервативен подход на лечение с очакване  за неговото разнасяне на база медикаментозно въздействие. Заключението  на вещото лице д-р С.К. е компетентно, стъпило на обстойно проучване на материалите по делото и извършената аутопсия на пострадалата,не е оспорено от страните и се цени изцяло от съда.

В хода на досъдебното производство е изготвена и съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и преглед № 5/13г. на подсъдимия Г.Д.К. и А. К..Вещото лице по нея д-р П.Т. е заключило,че:

А.При прегледа на Г.К. са установени четири коси повърхностни охлузвания с червеникави корясвания и размери 5 см./5 мм.,3 см./3 мм.,2 см./2 мм. и 1см./1 мм.,разположени от лявата страна на шията,които са травматични и съответстват да са получени по заявения него начин -  чрез драскане с нокти и в посоченото време.По десния лакът на Г.К. са фиксирани множество охлузвания с кафява коричка,които по сведение на същия са от работата му с кон и каруца.

Б.По отношение на А. К.,която вещото лице не е прегледало,а е основало експертното си изследване на база медицинската документация изготвена при приема и в Клиника по неврохихургия при УМБАЛ „Д-р Г.Странски” ЕАД е прието,че на същата е причинена контузия на главата /натъртване на мозъка в лявата тилна и теменна част, с малък излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка в дясно,теменно – слепоочно като уврежданията са в резултат от действието на твърд, тъп предмет – възможно множество удари с ръце, ритания без данни за използване на ръбест твърд предмет. На пострадалата /вещото лице се е съсредоточило върху най-тежката последица от нанесените травматични увреждания,бел.с.д./ са причинени продължителни болки и страдания с реална временна опасност за живота с оглед комата,в която е била хоспитализирана и изписана от Клиника по неврохирургия като към този момент не е могло да прогнозира развитието на възстановителния процес без  да е изключило като възможност настъпването на летален изход. Липсата на предприета медицинска интервенция д-р П.Т. намира за логична с оглед минималния излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка на пострадалата и очакванията за консервативно въздействие.Съдът намира за необходимо да отбележи,че експертизата на А.К. е била изготвена въз основа на писмени данни като пострадалата не е била освидетелствана от вещото лице Т. и в този смисъл същия не е възприел всички причинени и увреждания – както по лицето,така и по лицето,тялото и крайниците – за да обхване цялостния механизъм на травматично въздействие и всички негови последици.Ползваната от  д-р П.Т. медицинска документация в тази насока съдържа оскъдни данни и това е обяснимо с оглед липсата на специализиран медицински интерес и насочването на лекарските екипи към лечение на най-тежката последица от травмата,а не към фиксирането на следи от престъпна деятелност и тяхното запазване с оглед нуждите на наказателното  производство.Експертното заключение на вещото лице Т. е напълно обективно,същото е подкрепено и от извършената от д-р С.К. експертиза в частта относно установените травми на А. К. и като неоспорено от страните се цени от съда.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства № 13/БТМ-278/28.08.13г. на НИКК-гр.София от вещите лица Г.С. и И.М.,които са установили в сухата кръв на А. К. бета аглутинини.Последните заедно с А аглутиногени се съдържат в кръвта на лица от кръвна група А /БЕТА/ и заедно с алфа аглутиногени в кръвта на лица от кръвна група 0 /алфа,бета/.По обект № 2 от проведеното изследване – джинсите на пострадалата е установено наличието на кръв като с оглед липсата на достатъчно количествен материал по-нататъшно изследване не е било проведено.По обследваните обекти – болана,с която е било застлано леглото на А.К. и тениска,ползвана на инкриминираната дата от подсъдимия вещите лица са установили човешка кръв като не са констатирали алфа и бета аглутинини А и Б като експертизата не е могла да се произнесе по кръвно-груповата принадлежност на кръвта по тези обекти.По останалите обекти на експертизата – блуза, чорапогащи и дамско бельо,ползвани от А.К. на процесната дата,нокти от лявата ръка на К. и от двете ръце на пострадалата и дънките  на Г.К., предадени от него с нарочен протокол не е доказано наличието на кръв.

        В хода на досъдебното производство е изготвена от вещото лице Ц.М. ДНК експертиза № 13/ДНК-502/9.12.2013г. Според изготвеното заключение :

- ДНК профилът определен за изследвания биологичен материал по обекти №1 /шест парчета текстилна материя /от тениската на Г.К.,бел.с.д./ и №2 /две парчета кафява текстилна материя напълно  съвпада с ДНК профилът изведен от обект №6 /сравнителен клетъчен материал и зъб,иззети от трупа на пострадалата/.Вероятността да се  установи този ДНК профил в друг индивид е 1 : 135000000000000,

- по изследвания биологичен материал от ноктите на дясна ръка на Г.К. /обект **/ е установена смес на клетъчен материал в различно  съотношение. Алелите с по-висок интензитет формират ДНК профил на лице от мъжки пол,който предвид естеството на обекта вероятно произхожда от Г.К.,а останалите алели съвпадат с алелите от съответните локуси на ДНК профила  на А. К. / обект № 6/ като в един локус има отпадане,а в други локуси има припокриване на алели от двата ДНК профила.

За изследвания биологичен материал от ноктите на лява ръка на Г.К. /обект № 5/ е установена смес от клетъчен материал в различно  съотношение като алелите с по-висок интензитет от по-голямото количество биологичен материал формират  ДНК профила,който съвпада напълно с профила на  А.К..Останалите алели съвпадат с алелите от  съответните локуси на  ДНК профила определен за обект ** /нокти изрезки от  дясната ръка на Г.К./ и предвид естеството на обекта вероятно произхождат от Г.К..

За изследвания биологичен материал от ноктите на А.К. не е определен ДНК профил.

Заключенията на вещите лица Г.С., И.М. и Ц.М. като компетентни и стъпили на обстойно изследване на надлежно приобщен обектен и сравнителен материал се ценят напълно от съда.Същите не са и оспорени от страните.

В хода на предварителното разследване е изготвена комплексна  съдебна психиатрично-психологична експертиза  на подсъдимия Г.К. /л.155 и сл от ДП/. Вещите лица психиатри : д-р А.А. и д-р В.В. и медицинския психолог А.А. на база личен преглед на подсъдимия и проучените писмени доказателства са стигнали до заключението,че К. не се води на диспансерен учет и не страда от психично заболяване.Касае се за психично  здрава личност със слаби възможности за  самооценка и ограничени интереси до ниво задоволяване на физиологични и битови потребности,която е с установена повишена сезитивност и ригидност на възгледите и слабо критична към недостатъците в характера и поведението,които го противопоставят на утвърдените социални норми.Горното е обусловило оценъчното заключение на вещите лица,че се касае за нисък вариант на нормална личностова разновидност като същия е със запазени възможности правилно да възприема факти от значение за делото /налице е сумарен и почти пълен спомен за случилото се на 6 и 7 май – л.161 от ДП/ и да дава достоверни /от медицинска гледна точка,бел.с.д./ обяснения по тях.Г.К. според експертизата не страда от умствена недоразвитост и по време на извършване на деянието не е бил в състояние на краткотрайно и продължително разстройство на съзнанието,които да го лишават от възможност да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Анализирайки набраната доказателствена съвкупност относима към предмета на провежданото от тях комплексно изследване вещите лица А.,В. и А. са стигнали до заключението,че преди и по  време на извършване на деянието,както и след него Г.К. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, което е отслабило волевите критерии и е улеснило проявата на агресивни тенденции като са отхвърлили употребата на алкохол в заявения от подекспертния обем – около 9 литра.Употребата  на такова количество алкохол  в рамките на посочения кратък период от време е неправдоподобно като същевременно следва да се отчете нискоалкохолния характер на тази напитка и диуретичното и въздействие наред със съпътстващите естествени процеси на елиминация на употребения алкохол.Комплексното експертно заключение не е оспорено от страните и като обективно,задълбочено и стъпило на обстойно изследване на К. се цени напълно от съда.

В хода на съдебното следствие съдът е назначил посмъртна комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза на А. К. /л.216 и сл.  от СП/.Вещите лица Л.Т. и А.А. на база събраната медицинска документация и гласни доказателства са приели,че при пострадалата  не са наблюдават характерните за параноидната шизофрения структурни нарушения в мисловния процес и халюцинаторна симптоматика от различни модалности и на тази основа са изключили това заболяване. Наличието  в клиничната картина на персистираща параноидна симптоматика на фона на манийно- депресивни епизоди е дало основание на вещите лица да приемат,че К. е боледувала от Шизоафективно разстройство – смесен тип /F 25.2/ като към момента на деянието същата била в трайна ремисия  и Трайни промени на личността,недължащи се на мозъчно увреждане или заболяване /F 62/.Шизоафективното разстройство според вещите лица е психотично психично разстройство,което следва да бъде приравнено към продължителното разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК като при него ясно са отграничени шизоафективни епизоди,свързани с промяна в настроението и общото ниво на активност и шизофренни симптоми – налудни идеи за отношение,злонамереност и преследване.При подекспретната според експертизата са налице маркери за емоционално  и социално отдръпване при взаимоотношенията с околните, редукция на енергетичния потенциал,безинициативност,неспособност за внасяне на промяна в неблагоприятните условия на социално-битовата среда и предпочитание за поемане от друго лице на грижите за съществуването и. Налице е траен и устойчив във времето дезадаптивен модел на поведение като установените белези в нагласите и поведението покриват признаците на хистрионното личностово разстройство,описано в приобщеното по делото експертно решение № 1690 от 4.10.06г. на ДПБ-Ловеч /л.210 от СП/.Според вещите лица Т. и А. заболяването е възникнало в млада възраст и е с  над 50 годишна давност,налице е ремисия като под-експертната не е употребявала по свидетелски показания алкохол и същата не е била с изграден синдром на зависимост към алкохол или психоактивни вещества.Към датата  на инкриминираното деяние А. К. вероятно /безусловен извод е възможен според вещите лица само при непосмъртните изследвания с личен контакт, бел.с.д./ е могла да възприема фактите и обстоятелствата от обкръжаващата я среда и е имала адекватно поведение към същите като вероятно не е била с конфликтно агресивно поведение,с което да предизвика физическа агресия от страна на подсъдимия Г.К..

Допълнително изготвената колективна посмъртна психиатрична експертиза  на А. К. от вещите  лица Л.Т. и И.В. е посочила,че при пострадалата се касае за спонтанно възникнала ремисия, т.к. от 2008г. същата не е приемала медикаменти  и не е имала актуални симптоми на заболяването.Вещите лица намират,че евентуален медикаментозен прием на фона на установената ремисия е със спорен ефект доколкото болестта е овладяна и няма какво  да се лекува,а евентуалното прилагане на фармакологични средства от групата на тимостабилизатори /стабилизиращи настроението,л.282 от СП/ според някои автори е с цел да не се допуска промяна в настроението.Клиничната картина в конкретния случай не обосновава извода за  наложителен медикаментозен прием.Според вещите лица Т. и В. пострадалата към инкриминираната дата не е била с болестни симптоми като данните са за продължителни,а не бързо циклиращи /в рамките 24 часа,а още по-малко в рамките на минути или часове/ епизоди на манийна и депресивна симптоматика,които с оглед каскадния характер на биохимичните процеси изискват повече време. В състоянието,в което се е намирала пострадалата не може да се обсъжда и склонност към суицидни и нападателни действия поради липсата на предиктори за такова поведение. Заключенията по  първоначалната комплексна и допълнителната психиатрична експертиза са напълно обективни, не са оспорени от страните и се кредитират напълно от съда.

От съставеният на 7.05.13г. огледен протокол /л.2-18 от ДП/ се установява локализацията на местопроизшествието – къща на ул.“******“ ** в с.******,на който адрес пребивавала пострадалата заедно с членовете на приемното и семейство,заеманата от нея стая в дъното на коридорно помещение на първия етаж без следи от интеревенция по входната врата,както и откритите находки при огледа на ползваното от нея легло – две петна с неправилна форма и различна големина в яркочервен и червено-кафяв цвят по кафявата болана,поставена под одеялото в синьо-зелено-кафява гама,в която било застлано леглото и две петна с неопределена форма в червено-кафяв цвят на разстояние едно от друго около 30 см. по тъмночервения юрган открит след разстилането на болната. Допълнително от протокола се установява фиксирането на пластмасов контейнер за битова смет на разстояние около 10 м. от малката оградна порта на къщата и прилизително на два метра от дворищния дувар при обследването на който наред с обичайната битова смет /видно от фотоалбума/ били открити :черни дамски гащи /бельо/,светлокафяви на цвят джинси с надпис на десните преден и заден джобове и на колана CARRERA, дамски кафяв чорапогащник и блуза с триъгълно деколте на бяло райе и в тъмносиво оцветяване. Огледният протокол и прилежащият към него фотоалбум са съставени съобразно процесуалните изисквания,в присъствието на поемни лица и технически помощник като същите не са оспорени от страните и се ценят от съда,  а от показанията на свидетелите Т.М. и Р.Г. се установява,че А. К. е била с откритите в контейнера за смет дрехи  до ранния следобед на 7.05.13г.,когато била преоблечена от свидетелките М. и А..

В хода на предварителното разследване е извършено освидетелстване на подсъдимия на 8.05.13г. като в присъствието на съдебния лекар д-р П.Т.,изготвил и СМЕ № 5/13г. /л.123 и сл. от ДП/ са установени в лявата част на шията му - 4 повърхностни драскотини с размери 5 см./5 мм.,3 см./3 мм.,2 см./2 мм. и 1см./1 мм. и множество стари охлузвания с кора на десния лакът като за първите Г.К. е посочил,че са причинени от ноктите на слабо позната жена в дома на брат му в с.******, където гостувал на 6.05.13г.,а останалите са получени при работа с кон и каруца. Протоколът за освидетелстване и фотоалбума /л.169 - 176 от ДП / са изготвени с съответствие с изискванията на чл.158 от НПК с писменото съгласие на подсъдимия и в присъствието на поемни лица и компетентен медик,не са оспорени от страните и се ценят от съда,а находките са детайлно изследвани от вещото лице д-р П.Т. в изготвената от него съдебно-медицинска експертиза.

От съставеният протокол за доброволно предаване от 7.05.13г. /л.191-192/ се установява предоставянето от подсъдимия на разследващия орган на един брой сини на цвят дънки с марка „FRЕЕ“,както и на скъсана по шева на лявото рамо тениска с надпис „Pangia„ на райе в бяло,сиво,черно и синьо придружени с обяснението му, че с тези дрехи е бил облечен на 6.05.13г. по времето,през което е гостувал на брат си Д.К. ***.

От съставеният на 16.06.2013г. протокол за доброволно предаване /л.177 – 186 от ДП/ се установява предаването на разследващите органи на заведеното в хоспис „Медихелп“-гр.Левски досие на  А. К. по ИЗ № 144,дата на нейното постъпване – 3.06.13г. и часа на смъртта – 15 ч. на 16.06.13г.,както и тялото и за извършване на аутопсия. Диагностичното отбелязване  в ИЗ кореспондира в пълна степен с крайното такова при изписването на пострадалата от Клиниката по неврохирургия по ИЗ № 16300/2013г. на 3.06.13г. /л.128 от ДП/ като от издадената от лекуващия лекар д-р М. и Началник клиника доц.П. епикриза се установява,че А. К. е постъпила  на 7.05.13г. в състояние на кома и с насинявания в областта на лицевия череп,извършените КТ на глава на 7,8 и 14.05.13г. са установили контузионни огнища в лява мозъчна хемисфера и минимален субдурален хематом като на база проведеното клинично обсъждане поради минималния излив на субдуралния излив и при липсата на компресия върху паренхима било взето решение за консервативно лечение.В съответствие с посочената епикриза е и издадената служебна бележка на НХК от 8.05.13г. /л.199 от ДП/.Протоколите за доброволно предаване  от  7.05.13г. и 16.06.13г. и процесната епикриза като съставени от компетентни органи и в съответствие с установените изисквания се ценят от съда.

В хода на предварителното разследване  са взети образци за сравнително изследване,както следва:

- на 7.05.13г. нокти от лява и дясна ръка на Г.Д.К. /л.195 от ДП/

- на 7.05.13г. нокти от лява и дясна ръка на Д.Д.К.,брат на подсъдимия /л.196 от ДП/

- на 10.05.13г. нокти от лява и дясна ръка на А. К. /л.201 от ДП/.

Сравнителните образци от ноктите на лявата и дясната ръка на Г.К. и Д.К. са взети с тяхното изрично съгласие,а тези от пострадалата – с разрешение на компетентния към този етап от разследването с оглед първоначалната работна квалификация по чл.129,ал.1 от НК съд при съобразяване на коматозното състояние,в което се е намирала и което е представлявало пречка за даване на съгласие.В този аспект съдът напълно цени протоколите,удостоверяващи надлежно извършените процесуално-следствени действия,а същите не са и оспорени от страните,както и протокола за доброволно предаване от 17.06.13г. /л.193 от ДП/,с който вещото лице С.Д.К. е предало на разследващия орган марля, напоена с иззета при аутопсията кръв на А.К. и неин кътен зъб.

В хода на съдебното производство първоинстанционния съд е изискал и по делото са постъпили следните книжа имащи отношение към здравния статус на А. К.,а именно: наличната медицинска документация, съхранявана от д-р Т.С.В. като общо практикуващ лекар, регистрирал в практиката си пострадалата. Видно от изготвените амбулаторни листове №2401/ 15.08.2008г.,№2698/17.10.2006г.,№2287/12.09.2006г.,№2382/12.09.2006г.,№2252/11.09.2006г. и отразените в тях данни,както и от ЕР № 1690/4.10.2006г. на ТЕЛК за психични заболявания при ДПБ-Ловеч през 2006г. след проведена принудителна хоспитализация в периода 20.03 – 28.07.2007г. в ДПБ-Ловеч е установено,че А. К. е развила дълготрайна психоза със значителна давност,несвързана с мозъчно увреждане или заболяване,която е довела до трайни промени в личността и оплаквания свързани с регистрираните от ОПЛ и психиатъра д-р Иво Духленски манийни епизоди с психотична симптоматика като поставената диагноза от последния е пререгистрирана от д-р Т.В. на база възприетата субективна психиатрична оценка на състоянието на пострадалата.Тук следва да се отбележи,че задълбочено и всеобхватно,  макар и посмъртно проучване на психичното състояние на А.К. е осъществено от проведените от вещите лица Л.Т., А.А. и И.В. комплексни изследвания, които са анализирали събраните по делото гласни и писмени доказателста хронологично и в период, надхвърлящ конкретиката на моментното психиатрично изследване. В този смисъл горецитираните писмени книжа и посочената по-долу справка дават регистрираната моментна симптоматика и поведение на пострадалата и издадената на тази база преценка на състоянието и от наблюдаващите я медицински лица. Последната обаче е дистанцирана от онзи цялостен поглед и проследяване на житейския,професионален и здравен маршрут на освидетелстваната, изведен на основата на събраната в цялост медицинска документация и гласни доказателства,за да се приеме че поставените диагнози дават точен отговор на въпроса относно вида на заболяването на К. и неговите прояви. Ето защо съдът като приема отразената симптоматика намира,че следва да се дистанцира от дииагностичната и оценка като приема изготвената такава по първоначалната комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза и по допълнителната колективна психиатрична експертиза – л.216-227 и л.264-274 от СП.

От приложената справка изх.№ 616-1/10.10.2014г. на Отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД – Плевен е видно,че  А. К. е била регистрирана с ЛАК № 17/1987г. и диагноза „Хистрионно личностово разстройство” като е претърпяла хоспитализация в Първа психиатрична клиника за периода 1.06.87г. – 31.07.87г. със заключение: Хистерична психопатия с псевдолого-фантастични елементи. ДД:Морбус Блойлери – психопатоподобна промяна на личността /параноидна шизофрения/.“.

От приобщените по делото акт за смърт № 0078/24.06.2013г. и удостоверение за наследници **29/25.06.13г. /л.210 и 213 от ДП/ съдът извлича регистрираните от компетентните длъжностни лица факти на настъпилата смърт на А.К. и оставения от нея наследник по закон – свидетелката Ц.С. /сестра/,а от изготвените характеристична справка на Г.К. и бюлетин за съдимост  - данни относно възприетия от него поведенчески модел в обществото и сведения за съдебното му минало, по които ще се спре обстойно по-надолу в мотивите си.

        От показанията на свидетеля К.К. се установява работата му като оперативен работник в Сектор „Криминална полиция“ при ОД на МВР-Плевен и получения на 7.05.13г. сигнал от ЦСМП-Плевен за постъпването на жена в безпомощно състояние,със следи от побой в областта на лицето, по повод на който посетил посоченото лечебно заведение и установил А. К. в неконтактно състояние,която реагирала на болки в корема.От разпита на този свидетел се установяват още проведените незабавни оперативно-издирвателни мероприятия, в резултат на които Г.К. *** в качеството на заподозряно лице и осъществената беседа с него,в рамките на която подсъдимия заявил,че вечерта на 6.05.13г., след като предварително се почерпил, посетил дома на брат си Д.К. ***,заедно със сина си „Т.“,където двамата братя употребили по негови твърдения  „две туби бира“ в присъствието на пострадалата и свидетелката Т.М. като около 23 часа А. К. по неразбираеми за него мотиви му дръпнала тениската от лявата страна и го одраскала с нокти по врата,което наложило същия няколкократно да я удари с ръце по лицето,за да бъде пуснат. Свидетелят К. споделя и за направеното пред него признание от подсъдимия,че преди да напусне помещението, в което се намирал с пострадалата, я ритнал няколкократно в областта на корема след което бил изгонен от Д.К. и се отправил със сина си Т. към сестра си З. в с.с,където пренощувал отричайки да е влизал в стаята на пострадалата и да е правил опит за полово сношение с нея.Показанията на свидетеля К.К. са обективни,а същия наред със свидетеля Г.Д. е едно от първите лица контактували с подсъдимия след концентриране на оперативния интерес от страна на органите на МВР спрямо него като възможен  автор на престъпно деяние с пострадало лице А.К.. Възприятията на К.К. относно неконтактното състояние,в което се е намирала пострадалата се подкрепят от приложената по делото епикриза по ИЗ № 16300/2013г. на Клиника по неврохирургия от 3.06.13г. /л.128 от ДП/ и показанията на свидетеля Г.Д. – „…не беше контактна…в безсъзнание…Лекарите тогава казаха,че състоянието и е тежко и не даваха никаква гаранция за живота и…/л.287 от СП/,който участвал в първоначалните оперативни мероприятия и посетил болничното заведение.Възпроизведената от К. версия на подсъдимия за вида на физическото съприкосновение между него и А.К. и непристъпването на стаята и се поддържа от К. и в обясненията му пред съда с корекцията,че същия не е ритал пострадалата,като инцидента се е развил в отсъствието на други наблюдатели и при нанасянето на два удара под формата на шамари в лицевата област на К..

        Всъщност защитната теза на Г.К. се отличава с гъвкавост като динамично се адаптира според оперативната обстановка и попълването на доказателствената съвкупност след образуването на наказателното производство.В тази насока са показателни твърденията на Г.Д.,който като районен полицейски инспектор на селата ****** и **** установил подсъдимия в дома му в последното населено место и в рамките на проведените неколкократни разговори регистрирал промяна в позицията му от степен на пълно отрицание на физически контакт с А. К. и нейното травмиране до признание за пререкание с нея и желание да съдейства,което се изчерпило с лансираната от него защитна позиция.От показанията на свидетеля Г.Д., които съдът цени като обективни,логични и кореспондиращи с възприетата от него доказателствена съвкупност се установяват придобитите от него впечатления за пострадалата,която притежавала наследствена къща в с.******,но по времето на инкриминираното деяние живеела с роднините на подсъдимия – Д.К. и неговата жена,което обстоятелство възприел по повод служебно помещение в тяхната къща по криминален повод и без преки наблюдения относно спецификата на съвместния им живот и гледане,както и подаваните от А.К. жалби във връзка, с които същия контактувал ограничено с нея – „един – два пъти“,л.286,гръб от СП – като си изградил убеждението,че е конфликтен човек,но при категорична липса на възприятия за психични отклонения у нея. Показанията на Д. относно пребиваването на пострадалата в дома на брата на подсъдимия и липсата на прояви,свидетелстващи за нейни психични отклонения намират опора както в показанията на свидетелите Т.М.,Р.Г. и А.Г.,които са живели съвместно с нея и са имали преки наблюдения относно поведението и, така и в показанията на И.Д. и П.Д.,с които А.К. е поддържала контакти преди да се премести в дома на Д.К.,както и в заключенията по изготвените комплексна психолого-психиатрична и допълнителна  колективна психиатрична експертизи.В тази насока следва да се посочат и събраните при разпита на свидетеля М.А. /“****“/ гласни доказателства,който сочи че след установяването на А. К.,с която имал конфликт по повод подавани от нея неоснователни според него жалби,в дома на Д.К. и Т.М. същата „…не е тичала по улиците и не е правила скандали“ – л.247 от СП.

        От разпитите на И.Д. - „А. беше здрава. Аз не мога да работя на слънце, а тя работеше на слънце и на сянка. Тя аспирин не знаеше да пие“ /л.149, гръб от СП/ и П.Д. /л.150 от СП/ – „…не е пила и аспирин,тя беше здрава жена“ се установява доброто здравословно състояние на А. К. и липсата на възприятия относно поведенчески отклонения, даващи основание да се усъмнят в нормалния и психичен статус. Двете свидетелки са изградили впечатленията си на база редовните си контакти с пострадалата,като я охарактеризират като скромен,добър и тих човек, живеещ самотно и без траен интерес от страна на близките към нейното състояние,който не е употребявал алкохол, а с оглед възприетите  житейски трудности, възраст, характерови особености и недобрата материална среда – „Тя се премести да живее при Т. и Д.,защото я мързеше…нямаше ток в нейната къща…Вземе да пере няма сапун няма нищо“ /л.149 гръб от СП/ дават своето обяснение за причините обусловили преместването на А. К. в новия и дом.Показанията на свидетелките Д. и Д. са обективни и логични,същите отразяват впечатленията им относно начина на живот на пострадалата и се ценят от съда като наред с това отбелязват и настъпилата съществена редукция в контактите им след преместването на последната в дома на Д.К. и Т.М. – „Откакто се премести да живее при тях сме се виждали само на пенсиите“- л.150 от СП.

        Липсата на интензивни контакти между А. К. и най-близката и родственица – сестра и Ц.С. се установява не само на база показанията на горните две свидетелки и тези на Г.Д.,но и от разпита на самата С.,която признава, че с оглед трудовите и ангажименти двете с А.К. не са се виждали от седем години, а от четиринадесет същата не се  е прибирала в с.******.Свидетелката С. сочи постепенното разреждане на контактите помежду им и опосредяването им през държания от Д.К. мобилен телефон,липсата на логично обяснение от сестра и за това състояние на нещата и впечатлението и за присъствие на друг човек по време на водените между тях разговори.С. свидетелства и за социално изолиране на А. К.,която в месеците предхождащи инкриминираното деяние извършила продажба на двадесет декара наследствени земеделски земи, които средства не установила за какво са разходвани, наред с липсата на такива от пенсията на пострадалата и преотстъпената рента от сънаследствените им земи. Сестрата на пострадалата маркира при разпита си и доброто здравословно състояние,в което се е намирала К. като сочи липсата на употреба на алкохол от нейна страна и отсъствие на субективни представи относно психично заболяване като споделените особености на характера на К.,определили специфичния и житейски маршрут – избирала различни специалности по време на следването си  в София,прекъснала,а след завръщането си в родното и село преустановила не след дълго трудовата си ангажираност не водят до категоричния извод,че С. с оглед трайното си установяване в гр.Бяла, обл.Русе и постепенното отчуждение,в което са били изпаднали двете сестри е била в течение на актуалния психичен статус на К. и динамичните му особености през годините. Допълнително свидетелство относно това отчуждение се явява и факта,че Ц.С. е възприела единствено намерението на сестра си да се премести в съседи докато трае предприетия от нея ремонт на наследствената им къща без да е в течение от колко време,при какви условия и по какви подбуди А. К. около година е живяла в дома на Д.К. и Т.М..

        От събраните при разпита на Ц.С. гласни доказателства се установява  още известяването и от свидетеля Г.Д. за претърпян от А. К. инцидент във връзка,с което посетила сестра си в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД – Плевен,където я заварила в кома,в което състояние била изписана и настанена в началото на месец юни,2013г. в хоспис в гр.Левски с оглед невъзможността да полага специализирани грижи за нея и където по-късно починала. С. допълнително сочи и получаването на ключа от бащината и къща от брата на подсъдимия - Д.К.,който изразил съжалението си за случилото се и установената липса на битова покъщнина.Показанията на тази свидетелка са обективни и изградени на база впечатленията,които непосредствено е придобила и субективното и възприятие за бита и обкръжението на пострадалата,с която в последните години не е имала пряк и интензивен контакт.

        От показанията на свидетелката Т.В.М. се установява съвместното и съжителство с Д.К., свидетелите А.Г. и Р.Г. – деца от предходно семейно съжителство на партньора `и и общите им деца през м.май,2013г. в с.******,както и установяването по тяхна покана на А. К. година по–рано в стая на първия етаж от дома им с оглед лошите материални условия,при които живеела,статута и на член от семейството в контекста на който предоставила личните си доходи,за да ги подпомогне материално и постигнатата уговорка след ремонт на наследствената и къща да я прехвърли на член от нейното семейство.Пак от показанията на Т.М. се установява празничния семеен обяд на 6.05.13г. /“Гергьовден“/ по време на който същата употребила малко бира,а К. не докоснала алкохол и известяването около 15 часа на Д.К. по мобилния му телефон  от подсъдимия,че възнамерява да им гостува,което намерение същия пътем препотвърдил. Тези гласни доказателства са обективни и същите намират опора във възприета от съда доказателствена съкупност, поради което се ценят от него. Показанията на М.,че пострадалата „…преди години е имала психично заболяване…Хората в селото казваха така…“ /л.153,гръб от СП/ наред с липсата на регистрирани от нея поведенчески отклонения,както и факта,че я е поканила да живее постоянно в дома и заедно със своя съпруг сочат,че към този момент А. К. е била в стабилно психично състояние и дават обективна основа на изводите от посмъртното `и съдебно-психиатрично и психологично изследване,че шизоафективното разстройство, в което се е намирала е навлязло в период на ремисия.В тази посока показанията на Т.М. намират насрещна опора и при разпита на свидетелите А.Г. и Р.Г.,които са живели в едно домакинство с пострадалата и предават преките си, необременени с оглед непълнолетието им, впечатления относно състоянието на К. : “…тя живя една година при нас…няма кой да я гледа…беше здрава не се е оплаквала /Р.Г.,л.150 от СП/,“…баща ми и Т. са я взели да я гледат заради къщата…Баба А. получава пенсия и помага с нея вкъщи…нямаме никакви проблеми и скандали у нас,всичко е спокойно. Баба А. даже много се занимава с мен, братята ми, сестра ми, даже си играе с нас…не знам баба А. да боледува от нещо,не съм я чувал да се оплаква нещо да я боли откакто живее у нас,не сме я водили на лекар и лекар у нас заради нея не е идвал.Тя винаги е много приказлива и усмихната,не съм имал случай да говоря с нея и тя да ми приказва несвързано или да не знае какво прави или къде отива…“ /А.Г.,л.81 от приобщените му показания от ДП/.В тази посока следва да се допълни,че показанията на А.Г. и Р.Г. не са претърпели промяна с оглед обстоятелството,че същите вече не живеят с Т.М.,а баща им Д.К. е упражнил пред съдебния състав правото си да не дава показания в предвид родствената си близост с подсъдимия.Съдът намира,че настъпилия разрив в отношенията между Т.М. и Д.К. – резултат от деянието на подсъдимия и последиците от закономерния ход на процесуално-следствените действия наложили по необходимост ограничения и неудобство за членовете на тяхното семейство не се е отразил на обективността на показанията на тези свидетели,които вече не са и обвързани от естественото очакване да бранят интегритета на образувана между тях семейна клетка.

Свидетелите М.М. и Р.А. не внасят с разпита си промяна във възприетия от съда психичен портрет на А. К. доколкото същите дават общи сведения за претърпяно от нея психично заболяване и епизодичен конфликт от чисто битово естество,който не им е попречил да контактуват с възрастната жена, включително и в по-близък план : “…М. я прибра да я гледат.Те живееха добре и нямаше оплаквания…А. не беше добре психически.Дори синът ми беше ударила и аз ходих да се разправям с нея,но я видях че не е добре и не се разправях с нея.Тя не пие.Веднъж я каних да пие бира,но тя не поиска… /л.157,гръб – 158 от СП/.

        Свидетелката Т.М. сочи по-нататък в показанията си пристигането малко след 20,00 часа на подсъдимия с каруца и във видимо нетрезво състояние, придружен от сина му Т.,  и преместването на семейството от двора,където празнували в т.н. „голяма стая“, където двамата братя в рамките на разговора си употребили по две чаши бира.М. споделя и  за съвместно гледаните през това време сериали по „Диема Фемили“ с А.К.,която седяла на дивана без да контактува с подсъдимия в присъствието на болния Е., докато останалите деца играели навън и употребата от нейна страна на безалкохолни напитки.В тази посока показанията и намират надеждна опора и в гласните доказателства събрани при разпита на св.Р.Г.:“…ние, децата и баба А. пихме сок от вишни“, л.86 от ДП.

        От събраните при разпита на Т.М. гласни доказателства се установява още качването на общите им с Д.К. деца в ползваните от тях помещения на втория етаж от къщата,където същите били настанени да спят,след което докато пострадалата продължавала да гледа филмовата си програма се прибрали и легнали на същия етаж от къщата и свидетелите А.Г. и Р.Г..Тези показания на свидетелката не са изолирани от възприетата от съда доказателствена съвкупност,а намират насрещна опора при разпита на горепосочените свидетели с частична корекция в показанията им.И двамата свидетели сочат,че А. К. е употребявала процесната вечер единствено безалкохолни напитки,а Р.Г. твърди и употребата на уиски от Т.М..Последното изявление на Р.Г. не само е опровергано от нейните показания,но и от тези на А.Г. и съда като изолирано в доказателствено отношение не го цени.На  следващо место твърдението на А.Г.,че когато се е прибрал „…към 10 – 10 и нещо вечерта“ не е заварил подсъдимия и сина му у тях и не е забелязал каруцата им не само,че е лишено от доказателствена подкрепа,но е и опровергано от прочетените при условията на чл.281,ал.4 вр. с ал.1,т.1 от НПК показания на този свидетел дадени в хода на предварителното разследване, с които същия се е консолидирал – л.79-83 от ДП.

        Т.М. заявява категорично при разпита си насочването малко след 10 - 10,30 ч. на А. К., без следи от физическо насилие и промяна в поведението и, към ползваната от нея стая на първия етаж и актуалното състояние на подсъдимия – дремещ на масата с чаша бира в ръка,нереагиращ на предложението на мъжа и да остане да спи у тях,което принудило последния да  го избута спящ на дивана като му вдигне краката,а след това двамата фактически съпрузи се насочили към спалното си помещение на втория етаж където заспали заедно с болния им син Е..Тези показания на свидетелката се ценят от съда понеже напълно кореспондират с депозираните от нея пред съдия по ЧНД № 664/2013г. по описа на ПлОС /л.76-78 от ДП/,както и с кредитираните гласни доказателства на Р.Г.,който сочи отправянето на А. К. към стаята и без следи от травми и без предходен контакт с подсъдимия,който бил настанен да спи от баща му на дивана на който седял:“…баба А. отиде да си легне към 10 часа,когато отиде да си легне не съм видял по нея да има кръв и наранявания, и тя нямаше оплаквания.Докато бях там не съм видял баба А. да посяга на подсъдимия.Не съм виждал и подсъдимия да посяга на баба А.“,л.150 гръб от СП.

        В съдебно заседание по-нататък Т.М. хронологично сочи  при разпита си утихването на цялата къща,около час след това споделя за събуждането и от сина и, който повръщал, което наложило почистването и преобличането на детето и настаняването му обратно в леглото, когато възприела шум от долния етаж от къщата, насочила се с носения от нея леген натам и заварила подсъдимия, облечен в тъмни дънки, с раздърпана риза и тъмна тениска да се намира до вратата на А.К.,а след като я видял се отправил към „голямата стая“,в която бил оставен да спи. Тук показанията на свидетелката бележат различия с дадените в хода на досъдебното производство пред съдия /л.77/,където М. е заявила,че е видяла Г.К. да напуска стаята на възрастната жена с изваден край на ризата и след като я възприел влязъл бързо в помещението,където спял сина му.При този си разпит свидетелката е посочила и възприетите преди това от нея викове на пострадалата,които е разпознала като :„Не! Не мога! Не искам!“. Съдът намира,че показанията на М. от досъдебното производство, касаещи момента на възприемането на подсъдимия – излизащ от стаята на К. - и съдържанието на вербалната реакция на последната,са по-детайлни в сравнение с предложените на вниманието на съда в хода на съдебното следствие и затова ги прие в този им прочит. Възприемането на тези гласни доказателства от съда се крепи и на още един аргумент освен тяхната детайлност – те са депозирани в значително по-къса дистанция спрямо инкриминираната дата,благоприятстваща запазването на спомена относно случилото се,а и са в хармония с дадените по – рано пред разследващия орган.

 Всъщност внимателния прочит на показанията на Т.М. не води до регистрирането на каквото и да било съмнение от нейна страна,че последващо възприетото от нея състояние на А. К. е в резултат не от въздействието на подсъдимия, а от чуждо вмешателство или самонараняване – „Аз се стресирах от това,че той веднага тръгна и не вярвах,че ще има пострадал от него човек – все пак е брат на мъжа ми“ – л.154 от СП. Изпитаният стрес от Т.М. е логичен на фона на непосредствените и,неочаквани и принудително ситуирани в тази част на денонощието  възприятия относно състоянието на пострадалата. А. К.,видно от показанията на свидетелката, е заварена седнала на земята,подпряна с гръб на леглото,със закопчани джинси,но с раздърпана блуза и видими травми по лицето – „кръв имаше около устата,около носа,и една драскотина,но не мога да кажа на лявата или дясната буза. Под брадата `и и отстрани на лицето забелязах следи като от притискане.На места даже бяха сини. Мисля,че лявото и око беше посиняло. Имаше синини по китките на двете ръце“ – л.77 от ДП, ЧНД № 664/13г. на ПлОС.Тези травми на пострадалата М. възпроизвежда и в двете фази на процеса,а същите кореспондират последователно както със заключенията по изготвените от вещите лица д-р П.Т. и д-р С.К. експертни заключения, обсъждащи лицевите и мозъчна травми причинени на жертвата,така и с коментираната по-горе в мотивите епикриза от 3.06.13г. на Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „д-р Г.Странски“ ЕАД,в която са надлежно отбелязани констатираните в придружаващата медицинска документация и самостоятелно от  приемащия медицински персонал насинявания в областта на лицевия череп.Ето защо съдът цени със споделените по-горе корекции показанията на свидетелката като намира за необходимо да внесе и едно пояснение.В коментираните епикриза и заключения, изготвени от  съдебните медици, не са отразени синините по китките на К. -  свидетелство за упражнено и в тази част на горните крайници травматично въздействие.По отношение на тях Т.М. има последователен спомен и в двете фази на процеса като в съдебно заседание категорично посочва целенасочения разпит проведен от лекуващите лекари в ЦСМП-Плевен:“От бърза помощ ме питаха какви са тези синини.Те я преглеждаха и ме питаха какви са тези синини по китките и“,л.155 гръб от СП.Липсата на надлежно отразяване в коментираната епикриза е обяснимо от съда с оглед отсъствието на целенасочен интерес от лекуващия екип на НХК и водещото заболяване по повод на което А.К. била настанена в тази клиника.Вещото лице д-р П.Т. от своя страна не е извършило личен преглед на намиращата се в кома пострадала като видно от заключението му е работило само с наличната към този момент по отношение на нея медицинска документация,т.е. процесната епикриза /л.80 от ДП/.Аутопсията на А. К. е извършена на 17.06.2013г. и в тази времева дистанция не само,че е настъпило чувствително /и естествено по своя физиологичен ход/ избледняване на следите от травми по лицето,които все пак са успели да се съхранят толкова време с оглед силата на нанасянето им,но и паралелно са действали възстановителни процеси,които са довели до заличаване на следите от травми по китките, което е определило липсата на визуално възприятие – л.97 от ДП,СМЕ **9/14г.,абз.3 отгоре надолу.

        Свидетелката М. е хронологична и детайлна в показанията си,в които отразява непредизвестеното и спешно напускане на дома и от подсъдимия и сина му в тази част на денонощието, без дори да затворят оградната порта,през която преминали.М. е откровена в признанието си,че изпитвания към Г.К. страх и е попречил да го последва,както и в показанията си,в които е споделила многократните си опити да разбере какво се е случило и защо пострадалата е в този вид,на които К., която гледала уплашено и  стреснато нереагирала като помолила за вода,а след вдигането и от земята  описала състоянието си с една дума:“Боли!“.М. възпроизвежда в показанията си идентични оплаквания на К. и сутринта на 7.05.13г., когато последната на прибиране от външната тоалетна отново не споделила какво се е случило през въпросната нощ и отказала да закуси, оплаквайки се от силни болки в устатата.Те били подновени и пред Д.К.,който на сутринта се поинтересувал за причините на отсъствието на пострадалата,която посетил и която не му дала обяснение за състоянието,в което се намирала,като настъпилите процеси на видимо влошаване на А.К., индикирани от двукратните и повръщания през малък времеви интервал, последвалото изпускане на тазови резервоари наред с постепенното и отпускане, и липсата на контакт провокирали преобличането и от свидетелките М. и М. и инициирането на повикване до органите на спешната медицинска помощ,които с помощта на брата на подсъдимия  и  Р.А. качили в линейката К. и я транспортирали до болнично заведение. Показанията на Т.М. и в тази им част са обективни и кореспондират не само с дадените пред съдия в хода на предварителното разследване,но  и с тези на свидетелите Р.А. и М.М..Последната сочи възприетите от нея синини по лицето на А.К. по време, през което я преобличала с М.,както и споделянето от страна на последната,че К. е била удряна от девера `и,без да може да посочи причините за това.

Свидетелят Р.А.  при разпита си потвърждава оказаната помощ на Д.К. и спешния медицински екип за придвижването на А. К. до линейката,както и признанието на брата на подсъдимия,който уведомил спешните медици през неговия телефон,че брат му е ударил пострадалата без да споделя допълнителни подробности. Показанията на М.М. и Р.А. съдът оцени като обективни и хармониращи с възприетата от него доказателствена съвкупност,поради което ги кредитира напълно.

        Съдът намира,че допълнителна опора възпроизведените от Т.М. фактически обстоятелства намират и в показанията на Р.Г..Последният описва възприетата от него част от разговора между Д.К. и мащехата му,която споделила за възприетите през нощта крясъци ,които я насочили към първия етаж на къщата,оказаната помощ на близките му от съседите : Р.А. – при транспортирането на К.,когато чул от неустановено лице, че същата е била бита и от М.М. - за преобличането на пострадалата,“защото са и били мръсни дрехите“.След приобщаване към доказателствения материал по делото на относимия фрагмент от показанията на Р.Г. от 8.05.13г. същия е потвърдил,че е изхвърлил оставените от Т.М. дрехи на пострадалата в контейнера за битова смет,разположен до къщата, т.к. домашното куче ги влачело по двора,като сочи и за възприетите по тях следи от повръщане.Тези показания на Р.Г. намират кореспондентна основа и в приобщените гласни доказателства при разпита на брат му – свидетеля А.Г. в хода на досъдебното производство,където същия сочи изявлението на Т.М.,че ще преоблича пострадалата понеже повръща и разказа на  брат му – св.Р.Г. пред полицейските служители,че  е изхвърлил изцапаните дрехи на К. в контейнер за смет на улицата,защото „кучетата са ги разнасяли по двора“.

        Дрехите,които били свалени от А.К. и които Т.М. описва при разпита си – „…блуза на синьо и бяло райе,светлокафяви джинси,кафяв чорапогащник и черно бельо“ /л.78 от протокола за разпит от ДП/ съответстват на откритите в хода на проведения на 7.05.13г. оглед, видно от съдържателната част на изготвения протокол и фотоалбума към него – сн.2-26,л.6-18 от ДП.

        В съдебно заседание от 25.09.2014г. свидетелите Д.Д.К.,М.Д.И.,Т.М.Д. и З.Д.Б. са упражнили правото си по чл.119 от НПК като са отказали да свидетелстват с оглед роднинската и фактическа  /за М.Д./ връзка,в която се намират с подсъдимия Г.К..Според константната съдебна практика при направен отказ от свидетелстване дадените в хода на досъдебното производство показания не могат да бъдат инкорпорирани в доказателствената съвкупност чрез тяхното прочитане. В този смисъл Решение № 59/17.02.2012г. по н.д. № 100/12г. на ВКС,Решение № 35/11.02.13г. на II н.о. по н.д. № 2146/12г. на ВКС и т.н.

        Съдът  възприема като обективни обясненията на подсъдимия,в частите в които същия споделя за проведения на именния му ден /6.05.13г./ телефонен разговор с брат му Д.К., отправянето му от с.**** към с.****** с конска каруца и сина му Т.Д.,където пристигнали вечерта на същия ден, както и заявената предварителна употреба на бира от негова страна,с чиято консумация двамата братя продължили на маса в къщата. Тези обяснения на Г.К. намират насрещна опора и в показанията на свидетелите Т.М., А. и Р. Г., които описват ясно възприетите от тях признаци на алкохолна злоупотреба, която създавала затруднения на подсъдимия при движението му и отпрегването на коня от каруцата след въвеждането и в двора.Твърденията на Г.Д.,че същия е бил поканен от брат му да гостува в с.******,както и съвместно употребеното от тях количество бира – „две – три туби двамата“ /л.145 от СП/ се опровергават от показанията на Т.М., която не само се опитала да отклони гостуването му –„Казах – на Д.К.,бел.с.д. – че това е семеен празник,по-добре е на другия ден да дойде /л.76 от ДП/, но и  сочи в съдебно заседание:“От двулитровите туби имаше една бутилка и едва ли бяха изпили по две чаши“ /л.155/.М. в допълнение акцентира и върху спирането на алкохола от страна на Д.К.,което изострило вниманието и : “…Г. е раздразнителен като пие и на мъжа ми това не му харесва…Забелязах,че М. спря да пие…“.Тези количества алкохол,които подсъдимия декларира за употребени са били предмет на щателно обсъждане от ценената от съда комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза като вещите лица д-р А.,д-р В. и м.пс.А. не само са изразили резерви във физическата възможност да се приеме такова количество /около 9 литра/ алкохол в рамките на посочения времеви интервал,но и като са отчели ниската алкохолна концентрация на употребената напитка, диуретичното и въздействие и елиминационните способности на организма,са приели, че подсъдимия е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна,с преходи към тежка степен /л.159-161 от ДП/.

        По-нататък в обясненията си Г.К. е заявил,че пострадалата,която също седяла на масата е употребявала бира:“Жената си пиеше настрани, но аз със нея разговор не съм водил. Не знам колко е изпила,може да е изпила две-три чаши.Аз там я заварих и пиеше.“ /л.145,гръб от СП/ и след като бил задрямал,а двамата останали насаме А. К. се приближила към него, хванала го с едната си ръка отпред за тениската,а с другата ръка, без да може да ги конкретизира, го одраскала по шията от лявата му страна.В продължение на защитната си линия подсъдимият е споделил,че се изправил и нанесъл два шамара,с меката част на дланта на една от ръцете си,без да може да си спомни с коя в област от лицето на К.,която отново не е запомнил като пострадалата хвърлила след него предмет от масата,звука от който възприел при падането му на земята като „…счупено стъкло или чиния/л.146 от СП/.Г.К. твърди също в обясненията си,че срещнал на вратата брат си и Т.М.,на които „в движение“ им разказал за случилото се,след което напуснал със сина си техния дом.В подкрепа на  защитната си позиция подсъдимия отрича да е влизал в други помещения на къщата по какъвто и да е повод,да е ритал А. К.,както и да е имал каквото и да било съприкосновение с нея извън описаното от него. Тези обяснения на подсъдимия не само са изолирани в доказателствено отношение,но се намират и в грубо противоречие както с възприетите от съда гласни доказателства,така и  с находките от проведения на 7.05.2013г. оглед на местопроизшествието и заключенията по изготвените експертизи.

        А. К. е пълен въздържател и това обстоятелство последователно е установено от показанията на свидетелите И.Д.,Ц.С. и Р.А.,като конкретно на 6.05.13г. племенниците на подсъдимия - Р. и А. Г.  и свидетелката Т.М. сочат единствено и само употребата от нейна страна на безалкохолни напитки.На фона на тази обилна доказателствена съвкупност и отрицателния отговор от страна на вещите лица Л.Т. и А.А. за зависимост към алкохол или психоактивни вещества от пострадалата съдът намира,че същата не е употребявала такъв,а поведението и сочи стабилно психично състояние без следи от напрегнатост или възбудимост.Нещо повече,между А.К. и подсъдимия не е протичала каквато и да било комуникация, която да даде логическа обосновка на заявеното от К. нападение над него. Пострадалата се е намирала в състояние на трайна ремисия и реакциите и говора и не са се отличавали от тези на психично здрав човек, за да се очаква безмотивна агресия, още по-малко по отношение на спящ човек в каквото състояние подсъдимия твърди,че се е намирал. Възможността за резки обрати в настроенията на А. К. е отречена както от първоначалната експертиза с вещи лица д-р Л.Т. и м.пс.А.А.,така и от допълнителната психиатрична експертиза с участието на д-р Т. и д-р В.,които с оглед каскадния характер на биохимичните процеси изключват възможността за превключване между маниен и депресивен епизод в рамките на дни,а още по-малко и на часове.Сведения за такава динамична симптоматика извън обясненията на подсъдимия съда не открива в други доказателствени източници.Г.К. впрочем признава и този фрагмент от обясненията му се цени от съда,че между него и А. К. разговор не е провеждан,а оттам липсва и основа,на която да може да се стъпи,за да се изследва въображаем мотив в заявената от него реакция на пострадалата.

        Възприетата от съда доказателствена съвкупност категорично опровергава тезата на подсъдимия,че физическия контакт между него и А.К. е бил осъществен в общото помещение ползвано от семейството, както и че нараняванията в лявата страна на шията му са причинени от пострадалата докато същия е дремел на масата. Подсъдимият и неговата жертва на първо место в нито един момент от престоя им в т.н. „голяма стая“ не са били оставени насаме от домакините. На следващо место А. К. според ценените от съда показания на Т.М. и Р.Г. се е отправила към личната си стая след приключване на филмовата си програма без следи от наранявания,в т.ч. и кръв,а именно такава биологична течност по лицето  на възрастната жена К. сочи като резултат от нанесените от него удари. На следващо место при огледа на сцената на инкриминираното деяние  не са открити находки, които да подкрепят твърденията на подсъдимия,че А.К. е хвърлила по него стъклен предмет по време, през което същия е напускал общото помещение.Части от посуда не са били намерени нито в къщата,нито в контейнера за битова смет,в който са били открити дрехите на пострадалата.Свидетелката  Т.М. е категорична,че същата не е заварила Д.К. в момент,когато същия е напускал т.н. „голяма стая“,а го е срещнала тогава когато е излизал от стаята на А. К. като последната е била с пресни травматични увреждания и в състояние, което отнесено към възприетите малко по-рано викове сочи физическо съприкосновение на подсъдимия във време,в което К. е била в стаята си.Т.М. е безусловно категорична,че подсъдимия не е дал каквито и да било обяснения за местонахождението си в стаята на възрастната жена,както и за гласния `и протест,който свидетелката възприела,а Д.К. е спял непробудно в спалнята им на втория етаж и самата тя не е посмяла да изиска обяснения нито от единия брат за случващото се, нито да събуди другия с оглед опасенията си от възникване на тежка роднинска свада.Мястото на което К. е нанесъл травмите на А. К. и е получил своите е само и единствено стаята на последната и в тази насока доказателствата по делото позволяват еднозначен извод. Обстоятелството,че в стаята  на К. не са открити,а няма данни и да са търсени, дактилоскопни следи с произход от подсъдимия не променя по никакъв начин така направените изводи.

        Съдът на следващо место намира,че Г.К. не е нанесъл два шамара на пострадалата като отхвърля и възможността това да е станало с меката част на дланта на едната му ръка, както уточнява същия в допълнителните си обяснения. Видно от заключението на вещото лице д-р С.К. по изготвената от него съдебно-медицинска експертиза и гласното и представяне в съдебно заседание по лицето на А. К. са отграничени четири кръвонасядания,което сочи за нанасянето на минимум четири удара. Съхраняването на кръвонасяданията в такава дистанция след датата на инкриминираното деяние сочи на силни удари,а в професионален план вещото лице е посочило,че не е имало случай след шамар /удар с мека част на длан съобразно твърденията на Г.К.,бел.с.д./ последиците от същия да се запазят с такава продължителност във времето.Свидетелката Т.М.,която е възприела състоянието на А. К. също отграничава наранявания в области надвишаващи заявения от Г.К. брой удари - „кръв имаше около устата,около носа,и една драскотина,но не мога да кажа на лявата или дясната буза.Под брадата и и отстрани на лицето забелязах следи като от притискане. На места даже бяха сини. Мисля,че лявото и око беше посиняло. Имаше синини по китките на двете ръце“ – л.77 от ДП, ЧНД № 664/13г. на ПлОС. Обясненията на Г.К. в тази им част са опровергани и от заключението на вещото лице д-р Т., който въпреки,че не е освидетелствал непосредствено пострадалата, а е работил по писмени данни, като  се е фокусирал върху най-тежката описана в тях травма, е посочил като причина за уврежданията на А.К. - действието на твърд, тъп предмет – възможно множество удари с ръце, ритания без данни за използване на ръбест твърд предмет.

        Нанасянето на два шамара с меката част на дланта на едната ръка – Г.К. заявява липса на спомен с кой крайник си е служил – не кореспондира нито с броя на установените кръвонасядания,нито с тяхната локализация – дясна скула и десен устен ъгъл, страничен ръб на лява очница и брада. Тоест така посочения от К. механизъм на съприкосновение е напълно нереалистичен. К. на следващо место не дава логично обяснение и за сините по китките на двете ръце на пострадалата, по отношение на които свидетелства Т.М. и към които е имало специален интерес от медиците в ЦСМП-Плевен, а самия той не твърди,че е държал или стискал А. К. в тези части на ръцете.

        Според заключението на вещото лице Ц.М. по изготвената от него ДНК експертиза № 13/ДНК-502/9.12.2013г. по изследвания биологичен материал от ноктите на дясна ръка на Г.К. /обект **/ е установена смес на клетъчен материал в различно  съотношение като алелите с по-висок интензитет са формирали ДНК профил на лице от мъжки пол,който предвид естеството на обекта вероятно произхожда от Г.К.,а останалите алели съвпадат с алелите от съответните локуси на ДНК профила  на А. К. / обект № 6/ като в един локус има отпадане,а в други локуси има припокриване на алели от двата ДНК профила.Същевременно анализа на  биологичния материал взет от ноктите на лявата ръка на Г.К. е установил комбинация от клетъчен материал като алелите с по-висок интензитет от по-голямото количество са формирали  ДНК профил,напълно съвпаднал с профила на  А.К.,а останалите алели са съвпаднали с алелите от  съответните локуси на  ДНК профила определен за обект ** /нокти изрезки от  дясната ръка на Г.К./ и предвид естеството на обекта вероятно произхождат от Г.К..Експертното  заключение напълно опровергава обясненията на подсъдимия,че същия е ударил само с едната си ръка пострадалата,т.к. клетъчен материал с неин ДНК профил има и по двете му ръце. Броят на установените кръвонасядания и тяхното разположение по лицето на А. К.,както и синините по китките и,за които свидетелства Т.М., убедително  сочат физическо въздействие върху нея от  страна на подсъдимия и с двете му ръце,което се е осъществило при това в стаята на пострадалата. Вратата на последната не се е заключвала,както сочи в ценените си от съда показания М.,а и огледа на помещението, в което е пребивавала К. не води до установяването на каквито и да било следи от взломяване на прозоречното остъкление или вратата на стаята,чийто райбер не е бил употребен  на инкриминираната дата.

        Според заключението на вещите лица Г.С. и И.М. по джинсите,с които е била обута А. К.,боланата,с която е било застлано нейното легло и по тениската  на Г.К. е била открита кръв,чиято кръвно-групова принадлежност не е могла да бъде установена.Вещото лице М. обаче е констатирало,че по тениската,с която е бил облечен подсъдимия и по иззетата кафява болана от леглото на пострадалата е установен ДНК профил с произход от А. К.,с което от една страна са опровергани обясненията  на К.,в които същия сочи,че кръвта е негова и е от причиненото му одраскване от пострадалата, а от друга се установява мястото  на физическото съприкосновение между подсъдимия и К. – леглото в стаята и.Състоянието в което била заварена К. от Т.М., при това в  съвсем кратко време след възприемане на виковете и – седнала на пода и подпряна на леглото, сочи че същата е била нападната от подсъдимия,докато се е намирала на него,а от съдържателна страна отрицателната и вербална реакция сочи на отказ да удовлетвори претенция от личен характер на подсъдимия,който е провокирал физическата му агресия с цел удовлетворяването и по неправомерен начин  и на  всяка цена.

Начинът по който Г.К. е напуснал къщата на домакините си – внезапно,без каквото и да било известие или обяснение,бързия ход,с който влязъл в помещението, в което бил оставен да нощува и събудил малолетното си дете избягвайки Т.М. и без  дори да  затвори оградната порта след себе си сочи ясното съзнание у него за неправомерния  характер на извършеното и желанието му колкото се може по-скоро да напусне местопроизшествието.

        Липсата на други установени травматични следи по тялото на А. К. - извън тези от предприетите медицински манипулации и от залежаване -  не подкрепя и тази част от обясненията на подсъдимия,в които същия отрича да и е нанасял удари с крак.Както съда е посочил по-горе в мотивите си пострадалата не е била освидетелствана от съдебен медик непосредствено след деянието,а вещото лице Т. е изготвило експертното си заключение на база данните от Клиниката по неврохирургия,където същата е била настанена.Горното е препятствало установяването в пълен обем на всички възможни увреждания,а както съда е посочил по-горе в мотивите си такива категорично е имало и извън отразените в съставената медицинска документация  - сините по китките на пострадалата. Аутопсията на К. е извършена в значителен период от време след деянието като е напълно възможно – и в този смисъл е налице положително изявление от страна на вещото лице д-р С.К. – да не останат следи от удар с обут крак в областта на корема. Такива удари обаче К. е заявил пред свидетеля К.К., който е провел беседа с него след привеждането му от св.Г.Д. ***.Тези обяснения на К. имат ролята на извънпроцесуално признание, дадени  са в близко време след случилото се и след динамичното преосмисляне на първоначалното му нежелание да  сподели ангажираност със случилото се: “Подсъдимият го разпитвахме няколко пъти,но първоначално отричаше всичко.Казваше,че не е имал контакт с А.,че не я е наранявал.В последствие нещата тръгнаха в друга насока,а именно че са имали някакво пререкание между тях.В един момент подсъдимия каза,че ще  ни съдейства.“,с.з. от 23.01.15г. Нещо повече,свидетелят К. е посочил при разпита си,че сведенията които са получили от болничното заведение където е била настанена А.К. са били  за жена с болки в корема,което кореспондира със заявеното от К. въздействие в тази част  от тялото. Съдът намира,че по делото няма убедителни  доказателства от които да може да се направи извод в резултат на какво въздействие е скъсана тениската на подсъдимия при шева `и и в тази насока не може нито да приеме,нито  да отхвърли тезата на подсъдимия,който обвързва състоянието на дрехата си с действията на А. К..

        Съдът кредитира обясненията на Г.К. в частта,в която същия споделя за напускането на дома на брат си и отправянето към къщата на сестра му З.Д.Б. *** заедно със сина му Т.Д. и управляваната от него каруца,срещата му пътем със свидетеля М. /“****“/ Х. и пренощуването му на адреса на Б..Тези показания намират опора както при разпита на Т.М., която сочи напускането на дома и от подсъдимия и неговото дете,така и в ценените от съда показания на Х.,който споделя за срещата му с подсъдимия и сина му по време в което се връщал от почерпка при брат си във времеви момент след 23 часа и придвижването им с каруца,на която се качил до З.Б.,която се оказала и негова съседка. Твърденията на подсъдимия,че в момента когато си е тръгнал сина му е играел с децата на двора,а брат му и негова снаха са го пресрещнали на вратата като им споделил за причините, поради които ги изоставя:“Брат ми Д. ме пита защо избягах и аз обясних заради отношението на тази жена към мен“ /л.146 от СП/ е в грубо противоречие с доказателствената маса възприета от съда и същия по споделените по  горе съображения не ги кредитира.

Съобразявайки горното  съдът прие,че подсъдимия Г.Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.124, ал.1, предл. 2, вр. чл.129, ал.2, предл. 5, алт.2, вр.ал.1 от НК като на 06/07.05.2013 година в къща в село ******, улица „******” **, област Плевен, причинил по непредпазливост смъртта на А.П. ***, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в контузия (натъртване) на мозъка в лявата тилна и теменна част, с малък излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка в дясно-теменно-слепоочно, безсъзнателно състояние (кома), довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, като непосредствената причина за смъртта, настъпила на 16.06.2013 година в Хоспис „Медихелп” град Левски, обл. Плевен, била дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, резултат от средната телесна повреда и последвалото усложнение.

От заключението на  вещото лице д-р С.К. се установява по безспорен начин,че на А. К. е причинена черепно-мозъчна травма – кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка  слепоочно-тилно в дясно /хроничен хематом/,усложнения на травмата – мозъчен оток.Причинената на пострадалата черепно-мозъчна травма според вещото лице представлява разстройство на здравето,временно опасно за живота като смъртта се дължи на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност настъпили в резултат от черепно-мозъчната травма и усложненията и. Налице е пряка причинна връзка между причинената на пострадалата средна телесна повреда и настъпилата смърт, като продължителното стационарно лечение не е могло да преодолее последиците от травмата.Вещото лице д-р П.Т. предшестващо експертизата на д-р С.К. също е стигнало до извод за причинена на пострадалата реална временна опасност  за живота с оглед характеристиките на най-тежкото обсъдено от него увреждане - контузия на главата /натъртване на мозъка в лявата тилна и теменна част, с малък излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка в дясно, теменно – слепоочно/ като е посочил невъзможност от прогностична оценка на бъдещия възстановителен процес при правилно възприет консервативен подход на лечение без  да е изключил възможното настъпване на летален изход.Тоест и двете експертизи сочат настъпването на смъртта на А. К. в резултат на причинената и средна телесна повреда и развилите се от нея усложнения.

Авторството на деянието е извън всякакво съмнение – несъстоятелни са доводите на защитата,че А. К. е възможно да е била травмирана от пациент в хосписа, където е била последващо настанена.Пострадалата е постъпила в Неврохирургична клиника в кома,тя е изписана в това състояние и без промени в него е настанена в хоспис „Медихелп“-Левски,където е починала. Травми в това и състояние, покриващи признаците на средната телесна повреда, не са понасяни допълнително и това е видно от аутопсията проведена от вещото лице К..

Съдът  намира за необходимо да се спре по-обстойно върху субективната страна на деянието,т.к. тук са налице специфики,а и доводите на защитата са концентрирани в тази посока и са свързани с претенция за по-лека от предложената от държавното обвинение правна квалификация.

Престъплението уредено в чл.124 от НК се характеризира със следните особености: а) изпълнителното деяние обективно е насочено към причиняване на телесна повреда като поражда два резултата : по-близък, непосредствен  - телесната повреда и по-далечен – смъртта ; б) причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е косвена, опосредствана от едно междинно състояние на пострадалия  - телесната повреда ; в) субективната страна на престъплението по този текст от материалния наказателен закон обхваща две форми на вината - умисъл към по-близкия и по-лек резултат,а именно телесната повреда и непредпазливост към по-отдалечения и по-тежък резултат  - смъртта. По силата на общата разпоредба на чл. 11, ал. 5 от НК субектът на поведението по чл. 124 от НК отговаря за причинения, макар и по непредпазливост, по-тежък престъпен резултат. С други думи, субектът отговаря за убийство, а не за телесна повреда.

Според константната съдебна практика психичното отношение към причинената телесна  повреда и настъпилата  смърт се извлича от поведението на дееца,в което се обективира отношението му към увреждането и неговите последици,а не от изявленията му в хода на проведените с него оперативни беседи и обясненията му пред разследващите органи и съдебните инстанции.

Подсъдимият Г.К. е млад, физически здрав мъж, който въпреки употребения алкохол не е претърпял ограничения в  двигателната  си активност и физически сили по време на деянието.Същият е нанесъл минимум четири удара в  жизненоважен орган – главата на А. К. като те са попаднали  в дясна скула, десен устен ъгъл,страничен ръб на лявата очница и брадата и са нанесени с такава  сила,че следите от кръвонасядания по лицето са били видими повече от  40 дни след причиняването им. Последното  е красноречиво свидетелство и тук е налице категорично заключение от страна на вещото лице К.,че са причинени не от шамар,а от юмрук. Ударът в брадата  е бил с такава сила, че е причинил вибриране на мозъка в черепната кутия и скъсване на малки кръвоносни съдове в резултат на което  е предизвикан хематом в противоположно на мястото на удара място  - слепоочно, тилно в дясно,който макар и ненарастващ е причинил мозъчен оток. Подсъдимият е могъл да прецени,че като нанесе минимално установените четири тежки юмручни удара при това целенасочено   в лицето  на слаба /около 40 кг., така я преценява св.Ц.С. при визуалното и възприятие в болницата,бел.с.д./ и възрастна жена в резултат на това въздействие може да причини тежка контузия /сътресение/ на мозъка, която може да има силно неблагоприятни последици. Този  начин на  въздействие наред с травмите по китките  на пострадалата и нанесените удари с крак в корема ясно сочи,че подсъдимия е съзнавал,че е подложил пострадалата на тежко, последователно и ожесточено травматично  въздействие,предвиждал е обществено-опасните последици от него като воден  от желанието си да удовлетвори на всяка цена неправомерната си – с оглед отказа  на пострадалата - претенция  е допускал тяхното настъпване,поради което умишлено е причинил не лека както претендира неговия защитник,а средна телесна повреда на А. К..

В резултат на  причинената средна  телесна повреда е причинена мозъчна контузия и хематом – слепоочно, тилно в дясно,а от развилия се мозъчен оток  е последвала и смъртта на А. К. на 16.06.13г.

Съдът намира,че нанасянето на поредица от силни юмручни  удари  в лицевата област на пострадалата от Г.К. навежда над извода,че същия не и искал и не е предвиждал настъпването  на смъртта и. В конкретният случай подсъдимия не е действал със средства, по начин и с интензивност годни директно  да причинят смърт.

Ето защо съдът призна Г.Д.К. за виновен по обвинението,за което е предаден на съд.

По делото липсват данни,които да сочат изпадане в  афектно състояние на Г.К.,а и психиатричния поглед върху състоянието му направен от вещите лица по комплексната му експертиза не  дава каквато и да било индикация в тази небрежно подхвърлена от  защитата посока. Внимателният прочит на ценената от съда доказателствената съвкупност не подкрепя и съждения в посока нападателно поведение от страна на пострадалата и принудително поставяне на подсъдимия в защитна поза, последица от която са причинените  на К. травматични увреждания.

Причини за извършване на престъплението се явяват употребеното количество алкохол от подсъдимия и агресивните тенденции,които се отключват при  това му състояние, ниската му правна култура и демонстративното незачитане от негова страна на неприкосновеността на човешката личност.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,причините за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства за разлика от прокурора,който не открива такива съдът прие настъпилата реабилитацията на подсъдимия и семейното му положение – безбрачно съжителстващ, с две деца. Процесуалното поведение на Г.К. е алтернативно насочено към неговото оневиняване или смекчаване последиците от възможната наказателна репресия, включително и чрез вменяването на агресивно и провокативно поведение от страна на пострадалата,както и нейното дискредитиране като човешка личност с оглед заболяването и. Ето защо ангажираните от подсъдимия обяснения съдът счете,че не са насочени към разкриване на обективната истина,а към нейното замъгляване и не ги оцени като смекчаващо вината обстоятелство.

Като отегчаващи вината обстоятелства съда прие високата обществена опасност на деянието и дееца. Независимо от настъпилата реабилитация по право Г.К. е бил четирикратно осъждан за тежки умишлени престъпления против собствеността като в три от случаите  на наказания лишаване от свобода, видно от бюлетина му за съдимост – л. 128-129 от ДП.Налице са и отрицателни характеристични данни видно от приобщената нарочна справка – л.205 от ДП - според която Г.К. е буен и сприхав, движи се в предимно с криминално проявени лица като в случаите,когато употреби алкохол проявява агресивност.Настоящият случай е именно такъв.

 Нанесеният от К. на пострадалата побой е свързан с отказа и – видно от съдържателната част на  възприетите от свидетелката Т.М. викове – да  удовлетвори негова неправомерна претенция. Този отказ подсъдимият се е опитал да преодолее посредством хладнокръвна,брутална и настойчива физическа агресия игнорирайки факта,че срещу него стои възрастна и слаба жена с ограничени възможности за противодействие,която си е била легнала и в чиято стая същия неканен е нахлул посред нощ. Следва да се отчете и въздействието,което е оказало упражнената от подсъдимия физическа агресия върху А. К., която  е била шокирана и ужасена от случилото се, затворила се е в  себе си  като е отказвала да  говори и е описвала състоянието си с по една дума – „Боли!“.Съдът отчете и факта,че пострадалата до  този момент независимо от психичното си заболяване и характерните за възрастта увреждания установени от вещото лице К. е била в добра физическа и психическа кондиция като малко след деянието е изпаднала в кома и в това състояние е била чак до смъртта си.

        Злоупотребата с алкохол и личностните особености на подсъдимия /без психопатия/ не могат да се третират като смекчаващо вината обстоятелство,макар и да определят съобразно практика на ВКС генезиса на престъплението – така Решение № 202/12.05.2010г. на ВКС по н.д. №108/10г. на II н.о.

Съдът като отчете броя и относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства прие, че спрямо подсъдимия К. следва да бъда наложено наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите вината обстоятелства и в непосредствена близост до максимума.Ето защо на основание чл.124, ал.1, предл. 2, вр. чл.129, ал.2, предл. 5, алт.2, вр.ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК осъди Г.К. на седем години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС постанови да се изтърпи реално, при първоначален строг режим в затвор.Определянето на по-ниско по размер наказание  няма да постигне целите на генералната превенция понеже престъпното деяние не само е тежко,но и разкрива изключително висока степен на обществена опасност и налага интензивно въздействие с оглед осигуряване на необходимия възпиращ и предупредителен ефект спрямо останалите членове на обществото.

        На плоскостта на личната превенция и при съобразяване на начина на извършване на деянието от които се извеждат и характеристиките на дееца съда намира,че решителни промени в подсъдимия Г.К. не могат да се постигнат чрез по-леко наказание. Установените по жертвата  травми сочат за проявени от подсъдимия жестокост и агресивност,които не са предизвикани по никакъв начин от нея. На следващо место съда намира,че Г.К. се е водил в действията си от неправомерен интерес,разкриването на чието действително съдържание е било препятствано от състоянието, в което е била изпаднала пострадалата, която се затворила в себе си,негативния ефект от настъпилия мозъчен оток и от липсата  на ефективна реакция от страна на компетентните правоохранителни органи,които са били поставени в това положение от действията на роднините на подсъдимия,в чийто дом същата живеела и които умишлено бездействали до възможната за техния комфорт критична точка.

Възприетият по-горе  размер на наказанието категорично препятства прилагането на института на условното наказание,поради което е безпредметно излагането на съображения в претендираната от защитника насока.

При тези изводи Плевенски окръжен съд на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди Г.Д.К. да заплати по сметка на съда направени деловодни разноски в съдебното производство в размер на 1169 лева,а по сметка на ОД на МВР-Плевен направените деловодни разноски по ДП № Д-155/2013 година по описа на ОП-Плевен в размер на 2 410.87 лева.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът се произнесе по веществените доказателства, както следва:

 

А.Да се върнат:

 

- на  Т.В.М. *** : 1 бр. юрган-тъмночервен по средата и прасковен цвят по края; 1 бр. одеяло - синьо зелена, кафява гама и 1 бр. кафява болана.

- на подсъдимия Г.Д.К. - 1 бр. дънки, сини на цвят и 1 бр. тениска на райе-бяло, сиво, черно и синьо, скъсана по шева на лявото рамо.

 

Б.Да се унищожат:

 

- нокти от лява и дясна ръка на А.П. К., иззети на 09.05.2013 година в УМБАЛ-Плевен, запечатани в бял, хартиен плик със стикер ВД №2013-02797.10; нокти от лява ръка на Г.Д.К. запечатани в бял, хартиен плик със стикер ВД№2013-02797.9; нокти от дясна ръка на Г.Д.К. запечатани в бял, хартиен плик със стикер ВД№2013-02797.8; марля напоена с кръв от трупа на А.П. К. и зъб-кътник на същата, иззети за сравнителен материал при аутопсията на трупа, запечатани в бял, хартиен плик със стикер ВД№2013-02797.11; изрезки от тениска запечатани в бял, хартиен плик  със стикер ВД№2013-02797.12; изрезки от кафява, платнена материя запечатани със стикер ВД№2013-02797.7 и нокти от лява и дясна ръка на Д.Д.К..

- 1 бр. черни, дамски гащи-бельо; 1 бр. панталон-джинси, светлокафяви на цвят; 1 бр. чорапогащник, кафяв на цвят и 1 бр. дамска блуза с триъгълно деколте на бяло и тъмносиньо райе – с оглед нежеланието на наследницата на пострадалата А.П. К. – свидетелката Ц.П.С. *** да получи същите.

 

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: