РЕШЕНИЕ
№ 1049
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501720 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 11.04.2024г по гр.д. № 13594/2022г СГС, ІГО, 17-ти състав е
отхвърлил предявения иск от В. Д. М. против И. Д. М. за защита на право на
собственост, придобито на основание давностно владение върху апартамент № 1, с
идентификатор 68134.1930.115.1.1, разположен на първи етаж, ул. *** №* в гр. ***.
Със същото решение съдът е признал за установено по иск предявен от И. Д. М.
против В. Д. М., че първият е собственик на описания апартамент №1 по наследство от
Д. И. М. и е осъдил на основание чл.108 от ЗС В. М. да предаде владението върху
имота. Съдът е осъдил В. М. да заплати на И. М. сумата от 10 354лв, представляващи
обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от 19.07.2021г до
06.10.2022г. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода
от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС се обжалва от ищеца по установителния иск за защита на
право на собственост В. М., представляван от адв. Д., изцяло, с оплакване за
неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че съдът неправилно е
1
възприел и тълкувал събраните по делото доказателства, че направените от съда
изводи са необосновани, че неправилно съдът е приложил института на придобивната
давност. Поддържа, че за В. М. действията на чичо му Д. са създали основателни
впечатления, че чичо му подарява процесния имот. С оглед това счита, че
презумпцията на чл. 69 от ЗС го ползва. Оспорва изводите на съда, че същият е бил
допуснат до имота на облигационно основание от чичо си Д.. Поддържа, че установява
по делото, че е придобил по давност процесния имот. Моли решението на СГС да бъде
изцяло отменено и да бъде постановено ново, с което предявеният установителен иск
за защита на право на собственост да бъде уважен. Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата И. М., представляван от адв. И., депозира писмен отговор
на въззивната жалба, с който жалбата се оспорва. Заявява, че решението на СГС е
правилно и обосновано. Възразява, че правилно СГС е приел, че предоставения
апартамент от Д. М. на В. М. не е предоставен за владение, а на основание
облигационно отношение. Поддържа, че по делото не се установява своене на имота.
Възразява още и жалбоподателят да е бил владелец на имота, като поддържа да е бил
държател.
В о.с.з. въззивникът се представлява от адв. Д., който поддържа въззивната жалба
и моли същата да бъде уважена по съображения изложени в същата. Претендира
разноски по делото, направени за производствата пред двете съдебни инстанции.
Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от въззиваемата
страна.
Въззиваемият се представлява от адв. И., която оспорва жалбата. Поддържа
развитите възражения в отговора на въззивната жалба. Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото съобразно списък по
чл.80 от ГПК, който представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
2
допустимо. Същото е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба.
По делото от фактическа и правна страна се установява следното :
Предявен е иск от И. М. против В. М. , в който се твърди, че ищецът е единствен
наследник на Д. М., починал на 18.07.2021г . Твърди се, че наследодателят му е
притежавал право на собственост върху апартамент № 1, със застроена площ от
69кв.м. , с идентификатор 68134.1930.115.1.1 в гр. ***, ул. *** №*. Твърди, че в този
апартамент се е нанесъл ответникът, който го обитавал по волята на бащата на ищеца.
Твърди, че ответникът отказва да върне имота , ползва го и прави опит да се снабди с
документ за собственост.
Така предявеният иск е оспорен от ответника В. М. , който заявява, че бащата на
ищеца му е предал ключовете на жилището и му казал,че апартамента е негов.
За общо разглеждане и решаване по делото е предявен и иск от В. М. срещу И. М.
за установяване, че ищецът е придобил право на собственост върху имот- апартамент
№ 1 с идентификатор 68134.1930.115.1.1 в гр. ***, ул. *** №*, вследствие изтекла
придобивна давност. Твърди, че в края н 2010г неговия чичо Д. М., починал 2021г го е
завел до апартамента и му е казал, че този апартамент е негов/на ищеца/, предал му е
ключовете и му е казал да го довърши. От този момент ищецът твърди, че владее
имота. Твърди, че е приел, че действително е придобил имота, правил е ремонти,
заплащал е такси за общите части на сградата и данъци. Едва след смъртта на чичото
след консултация с адвокат ищецът разбрал, че не е придобил собствеността върху
апартамента. Твърди, че е констатирал, че ответникът е декларирал имота като свой и
е регистрирал на този адрес своята адресна регистрация. Предявява иск за защита на
твърдяното право на собственост.
Така предявения иск е оспорен от И. М., който възразява, че баща му е полагал
грижи за имота, плащал е данъци и В. М. е държател на апартамента.
И двете страни по делото извеждат своите права от правата, които Д. М. е имал
върху имота- В. М. като твърди, че собственикът Д. М. му е предоставил владението ,
а И. М. като твърди, че е наследник на Д.. Ето защо може да се приеме за безспорно,
че Д. М. е бил носител на право на собственост върху процесния имот. Този факт се
установява и от представените по делото доказателства- нотариален акт за учредяване
на право на строеж срещу задължение на построяване на апартаменти № 90, н.д. №
442/2006 г по описа на нотариус В. М. с район на действие СРС , по силата на който
лица, в това число и Д. М., като съсобственици на УПИ III-115 от кв. 230а по плана на
гр. София, м. „***“ си запазват и взаимно си учредяват право на строеж върху
съсобствения си имот за обектите, посочени в него, като се договарят Д. М. да
придобие в своя изключителна собственост апартамент № 1- процесния. На 23.12.2008
г е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж – жилищна сграда
3
находяща се в УПИ, представляващ парцел III-15 от кв. 230а по плана на гр. София, м.
„***“, с административен адрес район „***“, ул. *** № *.
Съгласно приетото по делото удостоверение за наследници от 07.03.2022 г ,
издадено от СО, район „***“, Д. М. е починал на 18.07.2021 г и е оставил за свой
наследник сина си И. М..
Видно от представена молба –декларация от В. М. на 12.07.2022 г същият е
поискал от нотариус с район на действие РС – София извършване на обстоятелствена
проверка и признаване правото му на собственост на основание давностно владение
върху апартамент № 1 в гр. ***, ул. *** № *.
Съгласно справка от СО, Дирекция „Общински приходи“, отдел „*** и Овча
купел“ Д. М. с декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 27.12.2010 ге декларирал, че е
собственик на недвижим жилищен имот в гр. ***, ул. *** № *, ет.*, ап.*, а с
декларация от 09.03.2022 г е отразена промяна в собственика , а именно И. Д. М.. За
имота няма непогасени задължения за данък недвижим имот и такса битови отпадъци.
Липсват данни и документи за дадено съгласие за регистрация на постоянен/настоящ
адрес.
Видно от писмо от Електрохолд продажби ЕАД, дружеството има сключен
договор за продажба на електрическа енергия с И. М. от 24.03.2022 г.
С нотариална покана от 19.04.2022 г. И. М. е поканил В. М. да му предаде
владението върху придобития по наследство апартамент № 1, да напусне имота, за
чието ползване му дължи наем, ведно със законната лихва за закъсняли плащания.
В о.с.з на 15.12.2023г е изслушано заключение по СОЕ, изготвено от в.л. Н. Н. за
стойността на месечния наем за периода 19.07.2021 г. – 06.10.2022 г на процесния
имот. Според вещото лице за процесния период дължимият месечен наем възлиза на
сумата от 375 лева или общо за периода 5843лв.
Поради оспорване на заключението в о.с.з. на 15.03.2024г е изслушано повторно
заключение по същия въпрос, изготвено от в.л. Д., според която средния размер на
месечния за процесния период за спорния имот е 728.64 лева или за целия период
10354лв.
Видно от представените справки за регистрирани адреси Д. М. е регистриран на
процесния адрес от 2011г , В. М. от 2017г .
В о.с.з. на 15.03.2024г са изслушани свидетелите О. В., С. Д., А. Д. и Ю. Й..
Свидетелката В. , на която страните са племеници установява, че тя поддържа
по-близка връзка с И., а нейната майка със семейството на В.. Установява, че И. живее
в гр. Ботевград, но баща му Д. го е регистрирал на адрес ул. *** №* още при
издаването на първата лична карта. Установява, че с бащата на И. са били много
близки и в годините са се виждали поне веднъж седмично. Установява,че когато
4
апартаментът на ул. *** № * станал сравнително годен за живеене през 2012 – 2014 г,
Д. живеел там, като понякога оставал да нощува при приятелката си. Според
свидетелката през 2015 г Д. пуснал В. да живее в апартамента на ул.*** № * под много
голям натиск. Свидетелката установява, че през декември 2014 г В. поискал от
майката на свидетеля да го пуснат да живее в техен имот. Тъй като имотът бил
собственост на свидетелката, майка й се обадила за разрешение, но свидетелката
отказала. След това В. започнал да иска от Д. да го пусне за 2-3 месеца в апартамента,
докато си намери нещо по-добро. От Д. знаела, че наема В. щял да му изплаща под
формата на подобрения. Установява, че Д. проверявал извършените СМР, но не бил
доволен. Установява,че В. заживял в имота на ул. *** от 2015г, а преди него до 2015г в
този имот живял Д., бащата на И.. Свидетелят установява, че след 2016 г Д. заживял в
Гоце Делчев и до смъртта си идвал едни-два пъти годишно, за да получи наем от В..
Според свидетеля когато Д. починал, роднини на В. скрили от И.. И. по това време бил
в Англия. Според свидетелката един ден И. й се е обадил и я помолил за новия
телефон на баща му, защото не можел да се свърже с него. Тогава разбрал, че баща му
е починал. И. се върнал и отишъл да говори с В.. Поискал да плаща наема на него. В.
предложил на И. да продаде апартамента и да си разделят парите. Свидетелката
установяван, че не е чувала за претенции от страна на В. към апартамента споделени
пред Д..
Свидетелят С. Д. установява, че е приятел с И. и познава баща му Д. от 2013г,
когато помагал за пренасяне на плочки и строителни материали за апартамента на ул.
*** № *. Няколко месеца по-късно помогнал на И. да качат легла с пружини.
Установява, че тогава в жилището ги посрещнал и отключил Д.. Леглата разположили
в празна стая, апартаментът бил необзаведен и се нуждаел от довършителни работи,
включително боядисване. По-късно ходил до апартамента само с И., който отключил,
за да боядисват стени в една голяма стая, прилична на хол.
Свидетелят А. Б. установява, че познава В. покрай жената, с която живеел и с
която сключил граждански брак. Установява, че двамата живеят в гр. *** в апартамент
на първия етаж на ул. *** № *. Свидетелката установява, че през 2011г е посетила за
първи път процесния апартамент. По- късно започнали довършителните работи в
апартамента – полагане на гранитогрес и ламинат. Според свидетелката тя знаела, че
този апартамент е на В. и се изненадала, че това не е така. Установява, че през 20(13-
2014г М. отишла да живее при В.. Според свидетелката В. се грижел за чичо си Д. и
счита, че Д. го приемал като свой син. Уточнява, че е започнала да посещава
процесния апартамент от 2013-2014г, когато М. заживяла с В.. Установява, че В. и М.
направили всички ремонти в жилището.
Свидетелят Ю. Й. установява, че познава В. от края на 2010 г, когато родителите
на свидетеля закупили жилище в същата сграда. Установява, че се запознали на
събрание на етажната собственост ноември-декември 2010 г. Свидетелят познавал и
5
Д., чичото на В.. На събранието Д. представил на свидетеля племенника си В. и казал,
че той ще живее на този адрес и че той ще отговаря за имота. Установява,че към края
на 2011 г В. вече живеел в апартамента. На общите събрания през годините В. се
подписвал като собственик и плащал сметките за поддръжка и ремонт на сградата.
Установява, че през 2016 г – 2017 г Д. дошъл на събрание на етажната собственост , но
в качеството си на полицай, тъй като били ограбени четири апартамента и В.
предложил да извика чичо си, който можел да съдейства със записи от околните
сгради. Свидетелят установява, че няма впечатлението, че някой оспорва обитаването
на апартамента от В. и друг в това жилище не е виждал да живее. Свидетелят
установява, че винаги му е било казвано, че В. отговаря за имота. Установява, че през
2022 г му се е обадил синът на Д. и поискал чип за достъп до блока. Представил се за
собственик на апартамента. След това В. му разказал за спора за собственост.
Установява, че отначало В. живеел в апартамента сам, а от 2014 г. – 2015 г. – със
съпругата си, но никога не са говорили за начина, по който В. започнал да обитава
апартамента.
Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на
фактите, релевантни за спора и за формиране на изводи по същия.
С оглед изложеното съдът намира предявения осъдителен иск за защита на право
на собственост по реда на чл.108 от ЗС за доказан, а установителния иск, предявен от
В. М.- за недоказан и неоснователен.
Установява се и няма спор по делото, че първоначално процесният имот е
принадлежал на Д. М.- баща на И. М.. Спорно е дали правата на Д. М. са преминали
по наследство към неговия син или Д. М. е загубил правото си на собственост поради
придобиването му по давност от В. М. и съответно това право не е преминало към И.
М. по наследство след смъртта на неговия баща.
Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост ,
предполага установяването на владението върху конкретен имот за определен период
от време. В случая се твърди владение върху процесния апартамент за срок от края на
2010г и понастоящем.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещта, която владелецът
държи като своя. С разпоредбата на чл. 69 от ЗС е създадена презумпция, съгласно
която владелецът държи една вещ като своя, докато не се установи , че я държи за
друг.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал.
2 ако владението е добросъвестно – в продължение на 5 години. Според чл. 68 ЗС
владението се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта и субективен – намерение да се държи вещта като своя.
6
По делото няма спор между страните, че В. М. живее в процесния имот, като е
спорно откога , т.е. установява се, че В. М. е упражнява фактическа власт върху
апартамента.
Според настоящят съдебен състав е безпротиворечиво установено по делото , че
фактическата власт върху имота В. М. е придобил въз основа на облигационно
отношение, той е бил допуснат до имота да живее в него от собственика Д. М..
Независимо дали допускането до имота е имало съдържание на договор за заем за
послужване, дали като наем или като упражняване на право на обитаване е
ирелевантно по делото. Относимо е това, че липсват доказателства Д. М. да е
предоставил владението на имота на В. М., а всички доказателства навеждат на извод,
че му е предоставил фактическата власт- да ползва имота , с разрешението на
собственика, но не като собственик. В този смисъл са показанията на всички
свидетели, включително и на свидетелите Б. и Й.. Свидетелката Б. установява, че В.
М. е живеел в имота и го е ремонтирал и че след като сключил брак и съпругата му
заживяла в този имот. Свидетелят Й. установява, че когато Д. М. му е представил В.
му е казал, че В. ще живее и ще отговаря за имота. Не се установява Д. М. да е
представил В. като собственик на имота, а като живущ в него. В този смисъл са и
показанията на свидетелката В., която установява допускането на В. М. от собственика
Д. М. да живее в имота срещу поети задължения от страна на В.. От изложеното
безпротиворечиво се установява, че Д. М. не е прехвърлил на В. друго освен правото
на живее в неговия/на Д./ имот, не се установява да е прехвърлил право на
собственост, не е извършил неформално дарение, както се твърди от В. М.. В. М. е
имал право да обитава имота, да го ползват по предназначение за лични нужди. Не се
установява какво е било точното съдържание на облигационното отношение между В.
М. и Д. М.. То е ирелевантно за спора, но доказано е съществувало след като В. М. е
живеел в чужд имот, допуснат от собственика. След като е бил допуснат от
собственика да живее в имота В. М. не се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС.
Съгласно чл.69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. В случая се установява, че при придобиването на
фактическата власт върху имота В. М. е придобил държането, но е държал за друг на
основание договорната връзка между него и собственика. В този случай, при наличие
на облигационно основание, въз основа на което държи, следва да се приеме, че
презумпцията на чл.69 от ЗС не ползва В. М.. Ползващият имота, обитаващият го в
този случай държи процесния имот за собственика. Така установеното държане е
възможно да се превърне във владение, но само ако се докаже, че В. М. е променил
субективното си намерение и е манифестирал по явен и несъмнен начин пред
собственика своето намерение да считат имота за своя собственост. По делото липсват
доказателства за демонстриране пред собственика на намерението на В. М. да свой
имота. Установява се по делото, че В. М. е извършвал ремонти в процесното жилище,
7
участвал е в общото събрание на етажната собственост. Това не са действия
представляващи демонстрация на собственическо отношение спрямо имота от
владелец. Семейството на В. М. ползва имота, нормално е като обитатели на имота да
правят ремонти, за да живеят нормално и удобно в него, да плащат консумативни
разноски, въпреки че заплащането на такива от името на В. М. не се установява.
Напротив установява, че плащането на консумативни разноски и на данъчни
задължения , независимо от кого е правено , е действие в полза на Д. М. , а
впоследствие на И. М., като титуляри на правото на собственост върху имота.
Ремонтирането на обитавания имот е нормално действие на ползвател- дългогодишен
обитател на имота, който осигурява собственото си нормално съществуване в имота, а
не представлява демонстрация на владелческо отношение. Същото се отнася и до
участие в общото събрание на етажната собственост и ремонтирането на общите части
на сградата. Нищо от доказаните действия , предприети от В. М. не представлява
демострация пред собственика на фактическо собственическо отношение към имота.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че по делото е безпротиворечиво
установено, че Д. М. е бил собственик на процесния имот и не се установява по
делото той да е изгубил своето право на собственост върху имота , тъй като не се
установява В. М. да го е придобил по силата на упражнявано давностно владение.
След смъртта на Д. М. притежаваното от него право на собственост върху апартамент
№1 е преминало върху наследникът му по закон- И. М.. Установява се И. М. да се
противопоставя на ползването на неговия имот от В. М., който не установява
основание да държи апартамента.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че предявеният ревандикационен
иск следва да бъде уважен, а установителният иск за защита право на собственост
придобита по силата на упражнено давностно владение- отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
обжалването от В. М. е бланкетно. При така упражненото обжалване съдът дължи
проверка единствено за спазването на императивни материалноправни разпоредби при
постановяване на решението. При проверката си на решението на СГС в частта , с
която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД въззивният съд не
констатира произнасяне в противоречие с императивни норми. Правилно СГС е приел,
че В. М. се е обогатил като е ползвал собствения на И. М. имот, като за това
имуществено разместване не е налице правно основание. В. М. се е обогатил със
спестения наем , който би следвало да заплаща за имота, а И. М. е бил лишен от този
доход. Размерът на обезщетението е съобразен с приетото и неоспорено заключение на
СОЕ- 10 354лв.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите от имота
8
следва да бъде уважен изцяло.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски за настоящата инстанция има само
въззиваемата страна.Пълномощникът на въззиваемия претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Въззивникът прави своевременно възражение
за прекомерност на претендираното възнаграждение. Възражението е основателно.
Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството,
че по делото е проведено едно о.с.з. , не са събирани и обсъждани нови доказателства,
не са установени с обвързваща сила части от правопораждащия фактически
състав,както и като съобрази обема на предоставената защита по три разглеждани иска
намира, че по справедливост следва да определи възнаграждението на пълномощника
на въззиваемия на 5 000лв, която сума възлага за изплашщане върху въззивника.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2129 от 11.04.2024г, постановено по гр.д. №
13594/2022г по описа на Софийски градски съд, ГО, І-17състав, изцяло.
ОСЪЖДА В. Д. М. с ЕГН ********** да заплати на адвокат А. И. от САК
възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на 5 000лв, на осн.
чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9