№ 15
гр. Велико Търново, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20224000500405 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 340 от 15.08.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г. Окръжен
съд Велико Търново е осъдил ЗД „Бул Инс” АД да заплати на М. С. Т. сумата
от 100000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
получени телесни увреждания, в резултат на ПТП от 28.09.2019 г., причинено
от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, както и сумата 4511,60 лв. – обезщетение за имуществени
вреди от същото ПТП, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от
24.02.2020 г. до окончателното изплащане, като искът за заплащане на
неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 120000 лв. е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗД
„Бул Инс” АД, като постановения съдебен акт се обжалва в частта, в която е
уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
1
вреди за горницата над 70000 лв. до присъдения размер от 100000 лв., ведно
със съответната законна лихва и съдебни разноски. В жалбата се излагат
съображения, че решаващият състав не е взел под внимание всички
установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Счетено е,
че обезщетението от 100000 лв. е силно завишено, несъответстващо на
действително претърпените болки и страдания, както и на принципа на
справедливост. Сочи се, че неправилно са кредитирани показанията на св.
Кременова, без да се отчете пряката й връзка с ищеца, с когото свидетелката
живее в едно семейство, което прави показанията й силно заинтересовани. Не
е съобразен фактът, че ищецът вече ходи без патерици, въпреки че
продължава да куца, както и обстоятелството, че ищецът е
преосвидетелстван, като процентът на трудова неработоспособност е намален
от 95 % с чужда помощ на 71 % без чужда помощ. Изхождайки от принципа
на спаведливост жалбоподателят счита, че размер на обезщетението от 70000
лв. би бил реален и кореспондиращ с практиката на съдилищата по сходни
случаи.
Моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваната част и
вместо него постанови ново, с което бъде отхвърлен предявеният иск за
неимуществени вреди за горницата над 70000 лв., като неоснователен и
недоказан.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала
отговор, но в съдебно заседание заема становище, че подадената въззивна
жалба е изцяло неоснователна.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. Постановеното съдебно
2
решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към решаване на
спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба М. С. Т. твърди, че на 28.09.2019 г., около 15 ч.,
на път III-403 между гр. Павликени и гр. Сухиндол, на км 44, с посока на
движение от гр. Павликени към гр. Сухиндол управлявал с поставен
обезопасителен колан собствения си лек автомобил Опел Вектра върху
полагащата му се пътна лента. В същото време, в срещуположната на
неговата посока се движел лек автомобил Мазда 6, който непосредствено
след кривата на преодоляване на десен за него завой, навлязъл в полагащата
се на автомобила на ищеца пътна лента. Вследствие пресичането на
траекториите на движение на двата автомобила, настъпил удар между тях. В
резултат на това ПТП ищецът получил закрито счупване на ацетабулума в
лявата половина, съпроводено с луксация на главата на лява бедрена кост.
Под локална анестезия е извършено закрито наместване на фрактурата без
вътрешна фиксация на тазовите кости в отделение по ортопедия и
травматология при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” Велико Търново, след
което на 08.10.2019 г. под обща анестезия е извършена кръвна репозиция на
фрагментите с поставяне на метална остеосинтеза в клиника по ортопедия и
травматология при ВМА, гр. Плевен. През 2020 г. ищецът провел
физиотерапевтични и рехабилитационни лечения. В резултат на получената
травма му диагностицирали преднокоренчева увреда на пети поясен прешлен
вляво, а впоследствие коксартрозни изменения на лявата тазобедрена става. С
експертно решение на ТЕЛК от 13.04.2020 г. е определен с 95 % трудова
неработоспособност с чужда помощ, като с експертно решение от 07.10.2021
г. трудовата неработоспособност е определена на 71 %. Травмата на таза и
засегнатия нерв причинили изключителни болки и страдания на ищеца, които
не стихват и до предявяването на иска. Дълго време бил абсолютно
неподвижен, а към момента трудно се придвижва и куца, трудно сяда, не
може да кляка, трудно се обува без чужда помощ и изпитва непрекъсната
умора и остра болка. В резултат на дългото обездвижване мускулите му
атрофирали. Рехабилитационните процедури не са дали особен резултат.
Освен физическите травми преживял и душевни такива – изпитал страх за
живота си, от който не може да се отърси, често сънувал кошмари, избягвал
да управлява и пътува с автомобил.
По случая е образувано досъдебно производство, приключило с
3
влязло в сила съдебно решение. Отговорността на виновния водач е
застрахована при ЗД „Бул Инс” АД, към когото ищецът предявил
застрахователна претенция, по която и до момента няма произнасяне.
Счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди би бил сумата от 120000 лв., за заплащането на която
предявява настоящия иск, както и претендира обезщетение за имуществени
вреди в размер на 4511,60 лв., ведно със законната лихва върху двете
обезщетения, считано от 24.02.2020 г. до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба се оспорва механизма на ПТП,
направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищецът е управлявал
автомобила си без поставен предпазен колан; оспорват се сочените телесни
увреждания, продължителността на оздравителния процес, степента на
търпяните болки и страдания и в тази връзка се оспорва претенцията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като завишена; оспорва
се претенцията за имуществени вреди, поради липса на причинна връзка
между инцидента и сторените разходи; оспорва се претенцията за лихва за
забава.
С обжалваното пред настоящия състав решение на Окръжен съд
Велико Търново е прието, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, съобразно претърпяното травматично увреждане и
последиците от него, възлиза на 100000 лв., доказаният размер на
имуществените вреди възлиза на 4511,60 лв. и с оглед на това, че не са налице
данни за съпричиняване са присъдени тези стойности на обезщетенията,
ведно със законна лихва от 24.02.2020 г. до окончателното изплащане,
съобразно поисканото.
Съдът, като взе предвид наведените оспорвания и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
06.10.2019 г., протокол за оглед на местопроизшествие и Решение №
36/29.09.2021 г. по АНД № 202/2021 г. на Районен съд Павликени, на
28.09.2019 г. на път III-403, км 44+000, между гр. Павликени и гр. Сухиндол,
при управление на лек автомобил Мазда 6, с рег. № ЕН 82****, В. П. Г.
нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал. 1 ЗДвП /не
контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал/ и чл. 20,
4
ал. 2, изр. 1 ЗДвП /при избиране скоростта на движение, в случая 60 км/ч, не
се съобразил с релефа на местността и състоянието на пътя при преодоляване
на крива, десен за автомобила завой, допуснал увеличение на радиуса на
завоя и изгубил контрол над управлението на автомобила, вследстие на което
пресякъл траекторията на движение на движещия се в полагащата му се
пътна лента лек автомобил Опел Вектра, с рег. № ВТ 23**** и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. С. Т. от гр.
Сухиндол, изразяваща се в закрито счупване на ацетабулума в лявата
половина /ставна ямка от лява половина на таза, в което е фиксирана главата
на бедрената кост/, съпроводено с луксация /изкълчване/ на главата на лява
бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на ляв долен
крайник, за което на виновния водач е наложено наказание по
административен ред.
След произшествието Т. е настанен в болница, с диагноза счупване
на ацетабулума, закрито, като видно от епикриза, издадена от МОБАЛ „Д-р
Ст. Черкезов” АД Велико Търново, е престоял в лечебното заведение през
периода 29.09.2019 г. – 02.10.2019 г., непосредствено след което е постъпил в
Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Г. Странски”
Плевен, с престой в периода 02.10.2019 г. – 22.10.2019 г. Проведени са три
рехабилитационни болнични лечения – в периода 21.01.2020 г. – 28.01.2020 г.
/епикриза от отделение по физиотерапия и рехабилитация при МОБАЛ „Д-р
Ст. Черкезов” Велико Търново/, в периода 10.06.2020 г. – 17.06.2020 г.
/епикриза от отделение физикална и рехабилитационна медицина при
СБФРМ „Димина” ЕООД, с. Вонеща вода/ и в периода 21.10.2020 г. –
28.10.2020 г. /епикриза от СБПЛР „Минерални бани Полски Тръмбеш”
ЕООД/. Представена е медицинска документация за изследвания и прегледи,
анализирана от вещото лице по изготвената съдебно медицинска експертиза,
от която се установява, че Т. е получил следните травматични увреждания:
закрито вътреставно разместено многофрагментно счупване на костите на
левия ацетабулум, лекувано с кръвна репозиция и фиксиране с метал,
травматично увреждане на коренчетата на нервите в поясно-сакралния отдел
на гръбнака, посттравматична коксартроза на лява тазобедрена става.
Получената травма е възможно да се случи по два начина – удар на коляното
в предните части на таблото и травма на ацетабулума по дължина на
бедрената кост, и директна травма в страничната лява предна врата на
5
големия трохантерен масив на бедрото. Липсата на травма на ляво коляно
сочи, че най-вероятно травмата е в резултат от директен удар на лявата
половина на таза в предна лява врата. В острия период на възстановяването
травмите са причинили на Т. трайно затруднение в движението на ляв долен
крайник над 30 дни. Към настоящия момент са налице значително ограничени
движения в лявата тазобедрена става, определящи медикобиологично-
квалифицирания белег постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. При извършения личен преглед на 22.03.2022 г. /две години и
половина след инцидента/, вещото лице е установило, че ищецът куца с левия
крак, не може да кляка и да качва самостоятелно няколко поредни стъпала,
съобщава за изтръпване на пръстите на ляво стъпало и дясна китка, използва
често патерица и проходилка, при физически натоварвания и промяна в
климата се появяват болки в лявата тазобедрена става и кръста. Приема
обезболяващи често, при стоене продължително в право положение,
съобщава за засилващ се оток в лява подбедрица и лява тазобедрена става.
При измерване на обем на движения се установява налична флексия до 50 %
от възможния пълен обем и до 30 % екстензия, почти пълна редукция на
абдукцията. От медицинската документация и извършения преглед вещото
лице установява, че пострадалия не е възстановен напълно, като е налице
трайно инвалидизиране с настъпили усложнения – посттравматична
коксартроза. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че към настоящия
момент е налице значителен двигателен дефицит в лявата тазобедрена става,
придружен със значителен болков синдром, който ще е за цял живот. Ищецът
няма да се възстанови, а състоянието, което е в момента, ще остане, с
тенденция към засилване евентуално на коксартрозата. Предвид възрастта на
ищеца и артрозните изменения, може да се стигне до слагане на изкуствена
става. Металът няма да бъде премахнат, като в случая той създава
допълнително ограничение в движенията. Счупването е тежко, с развитието
на късни артрозни изменения в ставата. От медицинските документи няма
данни за съпътстващи заболявания, имащи отношение към срока и обема на
възстановяване от получените травми. Според вещото лице описаните травми
биха могли да бъдат получени независимо от обстоятелството дали водачът е
бил с поставен предпазен колан, или не е бил с такъв. В тази насока е
изготвена и комплексна автотехническа и медицинска експертиза, като
вещите лица съобразно механизма на произвшествието са дали заключение,
6
че автомобилът на ищеца е бил оборудван с предпазен колан, но дори при
технически изправен и правилно поставен предпазен колан е възможно да се
получат описаните травматични увреждания. В съдебно заседание вещото
лице автоексперт уточнява, че въздушната възглавница на автомобила на
ищеца е отворена, което не би могло да се случи, ако не беше поставен
предпазния колан.
Представени са Експертно решение на ТЕЛК № 782/13.04.2020 г., от
което се установява, че на ищеца е определена 95 % трайна
неработоспособност с чужда помощ, за срок от една година. Водещата
диагноза е счупване на ацетабулума, като е установено обективно състояние
на ищеца – увредено общо състояние, придвижване с патерици. От Експертно
решение на ТЕЛК № 749/07.10.2021 г. се установява, че е дадена оценка на
неработоспособността – 71 % трайно намалена работоспособност, за срок от
две години.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитана св.
И. К., понастоящем живуща на съпружески начала с ищеца. На датата на
произшествието тя трябвало да се срещне с ищеца, но той закъснял. Като му
звъннала, разбрала, че е претърпял ПТП и го карат към болницата.
Свидетелката също отишла там, възприела, че му направили изследвания,
както и че той имал силни болки. Давали му обезболяващи няколко часа.
Оказало се, че е със счупен таз. Казали, че трябва да се направи операция, но
понеже е много сложна, ги изпратили в болницата в гр. Плевен. Там ги
приели, М. стоял около 20 дни в болницата. Десетина дни не искали да го
оперират, защото имал травма и на гърдите, а понеже операцията е на гърба,
трябвало да лежи по гърди и лекарите не искали да рискуват. През цялото
време стоял на обезболяващи и си търпял болките. Когато го оперирали,
трябвало някой да се грижи за него в болницата, наели жена за тази цел
/договорът е приложен по делото/. Когато го изписали, свидетелката отишла
да живее при него, като заедно с баща му се опитвали да се справят с грижите
през оздравителния период. Бил с екстензия 45 дни, с тежести, напълно
неподвижен. Обслужвали го на леглото – храна, къпане, тоалетна. Това
продължило седем месеца, през които той бил неподвижен, на легло. Бил с
големи болки. След седмия месец викнали рехабилитатор, за да му помогне
да се раздвижи. Постепенно започнал да се опитва да става, да стои прав на
другия крак. По пет минути стоял прав и така по няколко пъти на ден. Така
7
близо година, че и повече. Вече започнал да ходи с патерици и да обслужва
поне себе си за тоалетна и баня. Ходели по рехабилитации, но лекарите
казали, че никога няма да се възстанови напълно. Вече започнал да ходи сам,
без патерици, но много го боли. Не може да изкачва стъпала, само с единия
крак наема, като се качва, другия не може да го ползва. Не може да кляка.
Като походи малко повече, започват да го болят кръстът и кракът. Като седне,
след половин час кракът му отича силно. Лекарите казали, че повече не може
да работи. Всичко това много го стресирало. Преди катастрофата работел в
строителството, поставял изолации. Повече не може да работи тази работа.
Той се притеснява от това, че не може да изкарва пари, за да прехранва
семейството си /свидетелката има две деца/. Получава минимална пенсия, тъй
като има решение на ТЕЛК. Постоянно взема обезболяващи, тъй като болките
му са постоянни, въпреки че е започнал да се движи. Нощно време пак има
болки, особено при промяна на времето. От стреса и от неблагоприятната
прогноза за лечение, косата му побеляла. Страхувал се да шофира, баща му
шофирал, когато се наложело да ходят на прегледи. Стресът му останал.
Настоящият състав възприема показанията на свидетелката, тъй като същите
са продукт на преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца в
периода след произшествието и до настоящем. Освен това, кореспондират с
медицинската документация и констатациите на вещото лице, дадени са ясно,
последователно и логично, поради което съдът ги приема за добросъвестни и
достоверни, и като такива ги цени като надежден източник на информация
относно търпяните болки и страдания от страна на Т., и периода и начина на
възстановяване.
За претърпените имуществени и неимуществени вреди Т. е предявил
застрахователна претенция към ответното дружество, получена на 06.02.2020
г., по която няма определено обезщетение. С писмо от 24.02.2020 г.
застрахователят е отговорил, че до представяне на влязъл в сила акт,
доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, няма
основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на В. П. Г., в
8
резултат на което на ищеца са причинени вреди. Противоправността на
поведението на Г. следва от нарушаване на конкретни правни норми,
уреждащи правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗДвП /съгласно който всеки участник с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди/, чл. 20, ал. 1 и 2
ЗДвП /вменяващ задължение на водачите да контролират непрекъснато
превозното средство, което управляват и да избират скоростта си на движение
с релефа на местността и състоянието на пътя/. От събраните доказателства се
установява, че Г., с управлявания от него лек автомобил, в нарушение на
посочените по-горе правила за движение по пътищата, при преодоляване на
десен за автомобила завой, допуснал увеличение на радиуса на завоя и
изгубил контрол над управлението на автомобила, вследствие на което
пресякъл траекторията на движение на насрещно движещия се автомобил в
своята пътна лента, управляван от Т., като автомобилите се блъснали в
предните си леви части.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищецът като водач на лекия автомобил Опел Вектра, е
получил телесно увреждане – закрито вътреставно разместено
многофрагментно счупване на левия ацетабулум, с предприето
медикаментозно лечение и извършени оперативни интервенции, с
травматично увреждане на коренчетата на нервите в поясно-сакралния отдел
на гръбнака и последващо усложнение – посттравматична коксартроза на лява
тазобедрена става. Това увреждане представлява нарушаване на основно
конституционно закрепено абсолютно субективно право, и в субективен план
предизвиква претърпяване на болки и страдания от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача Гигоров,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача Г. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Г. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" при ответното дружество. В този смисъл за
9
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди - чл. 429, ал. 1 КЗ. Г. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увреденият е упражнил правото си на пряк иск
от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият е
изпълнил задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е заплатил обезщетение.
Спорен в настоящия случай е размера на дължимото и определено от
първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път - § 1, т. 5, § 4, ал. 3 и § 27 от ДР на КЗ (отм.) до достигането на лимита на
отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ (отм.), а
впоследствие - регламентиран в чл. 492 КЗ, също и от нарастването на
минималната работна заплата, която към 2018 г. е 510 лв., към 2019 г-. - 560
лв., а към 2020 г. - 610 лв.
В конкретния случай, освен тези обстоятелства, следва да се има
предвид още естеството на травмата – тежко многофрагментно счупване, с
разместване, травматично увреждане на коренчетата на нервите в поясно-
сакралния отдел на гръбнака, предизвикали сериозни затруднения в
ежедневието на ищеца, извършените две оперативни интервенции за лечение
на счупването, наложилите се последващи рехабилитационни процедури,
като общият престой на Т. в лечебни заведения е 44 дни. При него са
диагностицирани настъпили усложнения – посттравматична коксартроза на
лява тазобедрена става, с негативна тенденция за оздравяване. Това е
10
наложило инвалидизирането му за срок от една година с 95 % трайна
неработоспособност, с чужда помощ, а впоследствие – с 71 % трайна
неработоспособност за срок от още две години. Към момента на прегледа от
вещото лице, както и от показанията на разпитания свидетел се установява, че
възстановяване не е настъпило, движенията на ищеца са значително
ограничени , той не може да изкачва стъпала, не може да кляка, не може да
стои продължително време седнал, куца, продължава да изпитва силни болки
и да приема обезболяващи. Следва да се съобрази, че непосредствено след
инцидента оперативното лечение се е забавило по обективни причини, през
който период болките са били интензивни /показанията на разпитаната
свидетелка/, както и следва да се съобрази, че в период от седем месеца
ищецът е бил напълно неподвижен, на легло, и изцяло зависим от помощта на
близките си. Към момента на ПТП той е бил на 42 години, в активна
работоспособна възраст, а в резултат на получените увреждания – за
продължителен период е инвалидизиран, социалното му битие е напълно
променено, не може да осъществява повече трудовите функции, които досега
е извършвал и за които е квалифициран, разчита на пенсията, която му е
определена. В резултат на произшествието той е изпитал силен стрес,
преустановил е шофирането, освен това е изживял и тежки емоционални
последици във връзка с неблагоприятната прогноза за възстановяване – от
показанията на разпитаната свидетелка се установява, че лекарите са казали,
че няма да се възстанови напълно, че няма да може да работи, което води до
допълнителните притеснения, че няма да може да издържа семейството си. С
оглед на всички тези обстоятелства, като се преценяват физическите болки и
емоционалните страдания, битовите неудобства по време на лечебния процес,
тоталната промяна в начина на живот на ищеца, отражението на травмите
върху професията му и социално-битовото му функциониране, настоящият
състав счита, че размер на обезщетението от 100000 лв. би могъл адекватно да
компенсира /доколкото изобщо могат да бъдат съпоставени душевните
състояния с материалните блага/ причинените болки, страдания, неудобства.
Настоящият състав не споделя доводите във въззивната жалба на
застрахователното дружество, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен. Решаващият състав е обсъдил всички
релевантни към определяне на обезщетението по справедливост
обстоятелства, като е извършил оценъчен анализ на търпяните болки и
11
страдания, както във физически, така и в емоционален план, и е определил
паричен еквивалент на обезщетението, съобразен с цялостната негативна
промяна в живота на пострадалото лице. Не могат да бъдат споделени
съображенията за недостоверност на събраните гласни доказателства.
Въпреки че разпитаната свидетелка е съжителка на ищеца, показанията й са в
резултат на преки и непосредствени впечатления от неговия живот след
произшествието, поради което са конкретни, ясни и последователни, освен
това са в пълно съответствие са със събраните писмени доказателства и
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно медицинска
експертиза.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
предявената от М. С. Т. претенция против ЗД „Бул Инс” АД за обезвреда на
претърпените неимуществени вреди вследствие на настъпилото пътно –
транспортно произшествие на 28.09.2019 г., при което са му причинени болки
и страдания от получени телесни увреждания, е основателна и доказана в
размер на 100000 лв., в който размер искът подлежи на уважаване.
С оглед на гореизложените съображения, съвпадащи със
съображенията на първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че
оспореното решение в обжалваната част е правилно, което обуславя
потвърждаването му като такова.
При този изход на спора, в полза на процесуалния представител на
ответника по жалба следва да се присъди възнаграждение за адвокат по реда
на чл. 38 ЗА в размер на 3050 лв., изчислен съобразно обжалваемия интерес.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 340 от 15.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 903/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер, 87 да заплати на адв. М.
М. М., САК, гр. София, ********** сумата от 3050 /три хиляди и петдесет/
лева, представляваща възнаграждение за адвокат по реда на чл. 38 ЗА за
въззивното производство.
12
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13