Р Е Ш Е Н И Е   № 96

 

06.11.2019 год.,  гр.Бургас

 

 

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС,     Гражданско  отделение

на       09        октомври      2019  година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. СЪБИНА ХРИСТОВА

                                                                 2. РОСИЦА СТОЕВА

 

секретар Пенка Шивачева

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.гр.дело № 289/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Апелативен съд - Бургас е по реда на чл.258 сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Е. Н. Х. срещу Решение №216/13.06.2019 г. по гр.д. №911/2018 г. на БОС в частта, с която е присъдено на ответника „Стефани инвест 2002“ ООД сумата в размер на 14 350 лева – обезщетение за ползване на имота от ищцата без правно основание.

Сочи се, че искането на ответника е за прихващане на сумата в размер на 49 500 лв. – пазарен наем за периода 01.02.2014 г. до завеждане на исковата молба. Твърди се, че ответникът не е представил доказателства за предаване владението на имота, а ищцата никога не е ползвала имота, не го обзавеждала, не е живяла в него. В хода на процеса не са били представени доказателства ответникът да е отправял искания за предаване на имота или претенции за заплащане на наем. Ищцата не е имала достъп до имота до есента на 2016 г. и ако бъде направено прихващане, то следва да се направи от реално платената сума в размер на 27 850 евро и то само за периода от есента на 2016 г. до завеждане на исковата молба. Моли се атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната част, като бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 24 250 евро, представляваща обща стойност на погасителните вноски, платени от ищцата по развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, с дата 13.06.2013 г.

Въззивната жалба е връчена редовно на ответната страна, която в законоустановения срок не е депозирала отговор по нея.

Депозирана е въззивна жалба срещу Решение №216/13.06.2019 г. по гр.д. №911/2018 г. на БОС от ответника „Стефани инвест 2002“ ООД. В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че предварителния договор за покупко - продажба на процесния недвижим имот, с дата 13.06.2013 г., е развален по взаимно съгласие на страните. Напротив, сочи се, че ищцата с едностранно волеизявление в отправена нотариална покана е поискала прекратяване на предварителния договор поради неточности в неговата квадратура, което изявление е прието от ответното дружество, но същото оспорва чия е вината за прекратяването, като твърди, че изключителната вина е на ищцата, допуснала забава в плащанията по договора за период повече от 4 години. Твърди се още, че неправилно първоинстанционния съд е редуцирал със сумата 920 лева дължимото обезщетение за ползване, тъй като за месеците юли и август 2018 г. ищцата е ползвала апартамента. Наред с това неправилно и в противоречие с процесуалните правила първоинстанционния съд не е допуснал поставени към вещото лице въпроси, изложени в молба от 27.02.2019г., което опорочава постановения съдебен акт. Предвид изложеното се иска въззивния съд да отхвърли иска на Е. Х. като неоснователен и недоказан, а при евентуалност да бъде отхвърлен иска поради извършено прихващане до пълния размер на възражението за прихващане с дължимо обезщетение за лишаване от право на ползване.

По тази въззивна жалба в законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ищцата Е. Х., в който се оспорва основателността й по идентични твърдения и възражения, вече изложени във въззивната й жалба.

В о.с.з. въззивника Е. Х. не се явява, но чрез пълномощника адв. К. поддържа своята въззивна жалба, като иска уважаването й. Оспорва жалбата на другата страна и иска оставянето й без уважение, по съображенията в писмения отговор. Претендира присъждане на разноски.

В о.с.з. въззивника „Стефани инвест 2002“ ООД не изпраща представител, но чрез пълномощника адв. Х. поддържа своята въззивна жалба, като иска уважаването й и оспорва въззивната жалба на противната страна. Претендира присъждане на разноски.

След преценка на доводите по жалбите и отговора, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Апелативният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

И двете въззивни жалби са допустими, тъй като са подадени в предвидения в закона срок и отговарят на изискванията на закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъде разгледани по същество.

Преценени по същество въззивната жалба на Е. Х. е частично основателна, а въззивната жалба на „Стефани инвест 2002“ ООД е неоснователна.

В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, вр. чл.87 ЗЗД, а при условията на евентуалност - искове с правно основание в чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.92,ал.2 от ЗЗД. Направеното от ответника възражение за прихващане е с правно основание чл.59 ЗЗД.

С исковата молба ищцата е заявила претенция за осъждане на ответника да заплати сумата от 24 250 евро, представляваща общата стойност на погасителните вноски, платени от нея на ответното дружество по развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 13.06.2013 г. При условията на евентуалност претендира обявяване нищожността на Анекс от 13.06.2014 г. към предварителния договор за покупко - продажба, сключен между страните. При условията на евентуалност е предявен иск и за прекомерност на неустойката, като се иска на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД, съдът да намали нейният размер от 27850 евро на 3600 евро.

Ищцата е основала претенцията си на следното: Твърди, че на 13.06.2013 г. сключила предварителен договор за продажба на недвижим имот със ,,Стефани инвест 2002“ ООД, по силата на който, ответното дружество се задължило да й продаде недвижим имот, находящ се в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *****.502.170 по кадастралния план на с. Р., със стар номер УПИ ***-***, кв. **47, с. Р., представляващ апартамент № **, с обща площ от 48.14 кв.м., находящ се на втори жилищен етаж, при посочени граници, за сумата от 36000 евро. Плащането на продажната цена било определено по следния начин: резервационна такса в размер на 1500 евро, платима в деня на подписване на договора - 13.06.2013г.; 6000 евро - платими до 17.07.2013 г.; 10350 евро - платими до 12.02.2013 г.; 9000 евро - платими до 20.06.2014 г.; 9150 евро - платими не по- късно от 15.09.2014 г. В изпълнение на задълженията си по договора, ищцата направила следните плащания: на 13.06.2013 г. - 1500 евро (платени в брой на управителя С. К.); на 16.07.2013 г.- 6000 евро (платени в брой на управителя С. К.); на 11.12.2013 г. - 10350 евро – преведени по сметка на дружеството в ,,Уникредит Булбанк“. Поради настъпили финансови затруднения за ищцата, страните подписали Анекс към предварителния договор от 13.06.2014 г., съгласно който към момента на подписване на същия, следвало да се извърши плащане в размер на 4000 евро, както и междинна вноска от 5000 евро в срок до 15.08.2014 г. Страните се задължавали да прехвърлят нотариално собствеността на имота след пълното му изплащане, но не по-късно от 15.02.2014 г. В анекса било уговорено, че при забава от страна на купувача - неизпълнение задълженията в установените с анекса срокове, да се подпише нов график на плащанията (не повече от месец), а при забава и на този срок, продавачът имал право да развали договора по вина на купувача и да задържи заплатените до момента суми. Ищцата сочи, че след подписване на анекса направила още две плащания: на 13.06.2014 г. - 4000 евро (платени в брой на управителя С. К.) и на 22.10.2014 г. - 6000 евро (платени в брой на управителя С. К.). До момента на предявяване на иска ищцата заплатила на дружеството сума от 27 850 евро, като дължимият остатък по договора бил в размер на 8 150 евро (от общо дължимата сума от 36000 евро). Поради невъзможност за изпълнение на договорните задължения (финансови затруднения), за същата възниквал правен интерес от разваляне на договора по реда на чл.87 от ЗЗД, при което иска да и бъде върната платената сума, като претендира такава в размер на 24250 евро. В ИМ са наведени и доводи за нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в анекса, с аргумент, че сумата от 27850 евро, платена на продавача по предварителния договор, се явявала прекомерна. При условията на евентуалност претендира обявяване нищожността на Анекс към предварителния договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен между страните на 13.06.2014 г. като противоречащ на добрите нрави и сключен при липса на съгласие, тъй като ищцата подписала текста на български език, без да разбира съдържанието му, тъй като била ***** гражданка. При условията на евентуалност е заявен и иск за прекомерност на неустойката, като се иска на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД, съдът да намали нейният размер от 27850 евро на 3600 евро.

Защитавайки се против предявения иск, ответника е противопоставил следните възражения: Оспорва предявените искови претенции по основание и по размер, като възразява срещу наведените от ищцата твърдения, че анекса към договора бил сключен при липса на съгласие, тъй като същата не разбирала български език. Подчертава, че последната подписала екземпляр от анекса, като отразила собственоръчно, че текста й е прочетен и тя го е разбрала. Сочи още, че след сключване на анекса към предварителния договор, ищцата предприела действия по неговото изпълнение - заплащане на договорената сума в посочения срок. Заявява, че след като Х. не спазила договорените срокове и не заплатила остатъка от дължимата сума до 15.02.2015 г., ответното дружество предприело действия по предоговаряне, като страните постигнали споразумение, по силата на което ищцата се задължавала да намери нов купувач за имота, който да доплати останалата част от цената и на когото, със съгласието на последната, да бъде прехвърлен имота. Твърди, че през целия период на договора и до края на лятото на 2017г., Х. ползвала имота. Твърди още, че с връчена на ответното дружество нотариална покана на 29.11.2017 г. от нотариус М. Б., рег. № *** на НК, ищцата заявила, че прекратява договора, поради неточности в неговата квадратура, което изявление ответното дружество приело, но оспорва чия е вината за прекратяването, като твърди, че изключителната вина е на ищцата, допуснала забава в плащанията по договора за период повече от 4 години. Именно тогава ищцата изнесла част от вещите си, но фактическото държане на имота все още не било предадено. При условията на евентуалност ответното дружество е направило възражение за прихващане за сума в размер на 49 500 лева, дължим пазарен наем за периода от 01.02.2014 г. (след въвеждане на сградата в законна експлоатация) до датата на завеждане на исковата молба, формирано по начин, подробно описан в отговора на ИМ.

При така заявените становища и възражения на страните, с обжалваното решение БОС осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 16 909,85 евро, представляваща общата стойност на погасителните вноски, платени от ищцата на ответното дружество по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.06.2013 г., като отхвърлил иска за горницата до пълния размер на иска от 24 250 евро, поради извършено прихващане със сумата от 14 350 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на имота по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.06.2013 г. за периода от 01.02.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба.

В мотивите съдът изложил, че намира процесния предварителен договор за прекратен по взаимно съгласие на страните, тъй като от една страна, от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата не е изправна страна по договора, доколкото не е изпълнила поетото от нея задължение да заплати продажната цена в размера и сроковете, уговорени между страните, поради което за нея не съществува правна възможност да развали едностранно договора, дори с предявяването на иск за връщане на процесната сума, поради отпадане на основанието за нейното плащане, а от друга страна, ответникът изрично заявява, че счита договора за прекратен от момента на получаване на отправената му от ищцата нотариална покана. При това положение, съдът приел наличие на съвпадение на волята на двете страни за преустановяване действието на възникналата между тях облигационна връзка и нежеланието за настъпването на нейните последици. Тъй като ответникът не е направил искане или възражение за наличие на основания за задържане на претендираната от ищцата сума, претенцията на последната за връщане на даденото е приета за основателна и уважена в предявения размер от 24 250 евро. Направеното от ответника с отговора на исковата молба, искане за процесуално прихващане на вземането на ищцата с насрещно негово вземане в размер на 49 500 лева - пазарен наем за периоди, конкретно определени в общия период от 01.02.2014 г. (след въвеждане на сградата в законна експлоатация) до датата на завеждане на исковата молба, съдът намерил за частично основателно и уважил до размер на сумата от 14350 лв. В тази връзка изложил, че съгл. чл.6 от Предварителен договор за покупко-продажба от 13.06.2013 г., страните са се споразумели владението на имота да бъде предадено на ищцата в деня на нотариалното му прехвърляне с двустранно подписан приемо – предавателен протокол. От доказателствата по делото се установява, че въпреки липсата на сключен окончателен договор, ищцата е получила владението върху имота, но липсват данни по делото, кога и как имота е предаден в нейно владение на твърдяната от ответника дата 01.02.2014 г. Поради липса на оспорване от страна на ищцата, а и от показанията на разпитаните свидетели това владение се установявало, както и не се установило, владението да е преустановено до момента на предявяване на иска. В резултат на прихващане на вземането на ищцата в размер на 24 250 евро, с вземането на ответника за обезщетение за лишаване от правото му на ползване на собствения му имот в размер на 14 350 лева, исковата претенция е уважена в размер на 16 909,85 евро.

Така постановеното решение се прецени от въззивния съд за правилно в частта, с която е уважен главния иск и за частично неправилно в частта, относно направеното от ответника възражение за прихващане.

Не се спори между страните, че на 13.06.2013 г. сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот със ,,Стефани Инвест 2002“ ООД, по силата на който, ответното дружество се задължило да продаде на ищцата недвижим имот, находящ се в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *****.502.170 по кадастралния план на с. Р., със стар номер УПИ ***-***, кв. **, с. Р., представляващ апартамент № **, с обща площ от 48.14 кв.м., находящ се на втори жилищен етаж, при посочени граници, за сумата от 36000 евро, платима в размери и срокове, посочени в договора. Не е спорно и че от общо дължимата сума от 36000 евро ищцата заплатила на дружеството сума от 27 850 евро, като дължимият остатък по договора бил в размер на 8150 евро. Не е спорно, а и от доказателствата се установява, че с връчена на ответното дружество нотариална покана на 29.11.2017 г. чрез нотариус М. Б., рег. № *** на НК, ищцата заявила, че прекратява договора, поради неточности в квадратурата на имота, което изявление ответното дружество приело, но оспорило чия е вината за прекратяването с твърдение, че изключителната вина е на ищцата, допуснала забава в плащанията по договора за период повече от 4 години.

При тези фактически данни, правилен е и се споделя извода на първостепенния съд, че прекратяването (развалянето) на процесния предварителен договор е осъществено по взаимно съгласие на страните. Предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот по своята правна същност е облигационен договор. Развалянето на облигационния договор, по силата на чл.88, вр. чл.55, ал.1 ЗЗД, има за последица връщане на даденото. Дължимата реституция на даденото по договора настъпва без оглед чия е вината за погасяването на облигационното отношение. Ето защо и претенцията на ищцата за връщане на даденото е основателна и правилно е била уважена от решаващия съд до предявения размер от 24 250 евро.

С отговора на исковата молба, ответника е направил искане за процесуално прихващане на вземането на ищцата с насрещно негово вземане в размер на 49 500 лева - обезщетение за ползване на процесния имот от ищцата без основание, изчислено на база пазарен наем за периоди, конкретно определени в общия период от 01.02.2014 г. (след въвеждане на сградата в експлоатация) до датата на завеждане на исковата молба - 13.06.2018 г.

Така заявената претенция намира правното си основание в нормата на чл.59 ЗЗД и същата е частично основателна, но не до размера, определен от първоинстанционния съд.

Съгласно нормата на чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Основателността на иска по чл.59 ЗЗД предполага установеност на следните обстоятелства - увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, липса на друга възможност за защита на обеднелият, обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същ факт или обща група факти като връзката между тях не е причинно – следствена. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил и то само до размера на обедняването.

С оглед предмета на конкретния спор, в случая следва да бъде разгледана хипотезата, формираща предметния обхват на чл.59 ЗЗД, а именно - служене с чужди блага без основание. Това е една от проявните форми на неоснователното обогатяване, чието съдържание включва използване на материално или нематериално благо, защитено с абсолютно субективно право. С ППВС №1/79г. е разяснен, със задължително за съдилищата тълкуване, посоченият по-горе фактически състав на иска по чл.59 ЗЗД, чиито елементи следва да бъдат разгледани, в така очертаната тясна хипотеза. В разглеждания случай неоснователно обогатяване има при спестяване на разходи, които иначе обогатилият се е трябвало да понесе, като в хипотезата на ползване на чужд имот без основание - обогатяването се извежда от облагодетелстването на ползващия със спестения наем, който би плащал, а обедняването - като пропуск да бъдат придобити имуществени блага. Общият факт, от който произтичат обедняването и обогатяването е ползването без правно основание на чуждото благо. В посочената хипотеза на ползване на чужд недвижим имот – обедняването на ищеца по иск по чл.59 ЗЗД се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем, а обогатяването за ответника съставлява спестяване на разходи за наем за ползване на имота, като и обедняването и обогатяването произтичат от едни и същ факт – ползването на имота без правно основание. Безспорно, този общ факт следва да е налице винаги когато се извършва преценка за наличие на неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД.

В конкретния случай, както вече се посочи, страните не спорят относно собствеността на процесния имот, за който са имали сключен предварителен договор за покупко-продажба от 13.06.2013 г., прекратен по взаимно съгласие между тях. Установено е също така, че съгл. чл.6 от предварителния договор, владението е следвало да бъде предадено на ищцата в деня на нотариалното прехвърляне на имота, с двустранно подписан приемо – предавателен протокол. Не е спорен и въпроса, че ищцата е ползвала процесния имот. Основните спорни по делото въпроси са относно периода на ползване на имота и основанието за това.

От доказателствата по делото се установява, че въпреки липсата на сключен окончателен договор, ищцата е получила владението върху имота, но липсват данни по делото, кога и как имота е предаден в нейно владение. Липсват и доказателства владението да й е предадено на твърдяната от ответника дата - 01.02.2014 г. Напротив - в показанията си и двамата разпитани по делото свидетели сочат за начало на владението на ищцата 2. г. Така св. С. (брокер на недв.имоти) твърди, че ищцата му предоставила ключ от апартамента през 2016 г., когато му възложила да търси купувач. В същия смисъл са и показанията на св. Б. (също брокер на недв.имоти), която еднозначно сочи, че ищцата й възложила да продава процесния имот през 2016 г., но успяла да направи оглед едва в края на сезона на 2016 г., през м.септември, тъй като преди това ищцата нямала ключ.

От така събраните гласни доказателства не се установява основанието на владението на ищцата, т.е. следва извод за неустановено правно основание за завземане на процесния имот от ищцата, която от своя страна в хода на процеса и не е установила наличието на такова. При това положение и след като предварителния договор не съдържа уговорка за предаване на владението, настоящия съд прие, че последното не е осъществявано от ищцата на договорно основание, а е такова без правно основание. За да определи началото, а и периода на владение на ищцата, взе предвид установените със свидетелските показания данни относно този факт, в частност и двамата свидетели заявяват, че ищцата разполагала с ключ от апартамента от края на сезона на 2016 г. Такива са и твърденията на същата, заявени в хода на процеса и в писмената й защита. При това положение, съдът намери за недоказано твърдението на ответника, че имота се владее неоснователно от 01.02.2014 г. По делото не са ангажирани доказателства, а и не се твърди от ищцата, че е преустановила владението и е предала имота на собственика – ответник към някакъв момент, предхождащ подаването на ИМ в съда. Ето защо въззивния съд намери, че периода на владение на ищцата върху процесния имот следва да се определи от м.09.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба - 13.06.2018 г. В обстоятелствената част на ИМ, описвайки претенцията си по месеци, ответника е включил и месеците юли и август 2018 г., за които месеци претенцията му, като незаявена, не следва да бъде уважавана.

За да определи размера на дължимото обезщетение за определения по-горе период, съдът съобрази заключението на назначената по делото съдебна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните в производството и съдът цени като обективно и компетентно и след извършване въз основа на него собствени изчисления, настоящия съд за определения период от м.09.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба - 13.06.2018 г. намери, че на ответника се дължи обезщетение в размер на 5715 лв.

Поради изложеното, съдът намира за основателно искането на ответника за извършване на прихващане на вземането на ищцата с насрещно негово вземане за обезщетение за ползване на имота му от нея без правно основание. В резултат на прихващане на вземането на ищцата за присъдената сума в размер на 24 250 евро (47 428,87 лева), с вземане на ответника за обезщетение за ползване на собствения му имот в размер на 5 715 лева, исковата претенция следва да се уважи в размер на 21 328,03 евро (47 428,87 лева - 5 715 лева = 41 713,87 лева).

Въз основа на изложеното до тук атакуваното решение следва да се отмени в частта, с която иска на ищцата е отхвърлен за горницата над 16909,85 лв. до размера на 21328,03 евро и да се присъди допълнително сума в размер на 4 418,18 евро, като в останалата отхвърлителна част за горницата над 21 328,03 евро до предявения размер от 24 250 евро - атакуваното решение следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на спора пред въззивната инстанция, следва да бъде ревизирано първоинстанционото решение и в частта му за разноските. Съобразно изхода на спора и двете страни имат право да им бъдат присъдени поисканите и направени по делото разноски, които следва да се присъдят съобразно правилата на чл.78 ГПК.

Ищцата е направила разноски за първоинстанционното производство в общ размер на 4 037,16 лева, което включва заплатени държавни такси и разходи за възнаграждение за адвокат. За въззивното производство е направила разноски в доказан размер на 948,58 лв. за заплатена ДТ, а за претендираната като адв.възнаграждение за въззивната инстанция сума от 1000 лв. липсват доказателства не само за заплащането на такава сума, но и за договарянето на такова възнаграждение. Или сторените и заплатени от ищцата разноски за двете инстанции са в общ размер на 4985,74 лв. С оглед изхода на делото и съобразно уважената част от иска, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4384,98 лева.

Ответникът е поискал да му бъдат заплатени направените пред първата инстанция разноски в размер на 350 лева, разходи за заплатени депозити за експертиза. За въззивното производство е направил разноски в доказан размер на 662,20 лв. за заплатена ДТ. Или сторените, заплатени и поискани за присъждане от ответника разноски за двете инстанции са в общ размер на 1012,20 лв. С оглед изхода на делото и съобразно отхвърлената част от иска, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 121,96 лева.

Така мотивиран, Апелативен съд - Бургас

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №216/13.06.2019 г. по гр.д. №911/2018 г. на БОС в частта, с която иска на Е. Н. Х., родена на **.**.**** г. в Р., чрез процесуалния си представител - адв. Б. К., със съдебен адрес: гр. Б., ул.,,Т. К.“ № **, ет. *, ап. ***** против ,,Стефани инвест 2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равда, общ. Несебър, ул. ,,Хоризонт“ № 6, представлявано от управителите С. И. К., ЕГН ********** и И. Х. Я., ЕГН ********** е отхвърлен за горницата над 16 909,85 евро до размера на 21 328,03 евро, поради извършено прихващане, както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА ,,Стефани инвест 2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равда, общ. Несебър, ул. ,,Хоризонт“ № 6, представлявано от управителите С. И. К., ЕГН ********** и И. Х. Я., ЕГН ********** да заплати на Е. Н. Х., родена на **.**.**** г. в Р., чрез процесуалния си представител- адв. Б. К., със съдебен адрес: гр. Б., ул.,,Т. К.“ № **, ет. *, ап. ***** допълнително сума в размер на 4 418,18 евро.

ОСЪЖДА ,,Стефани инвест 2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равда, общ. Несебър, ул. ,,Хоризонт“ № 6, представлявано от управителите С. И. К., ЕГН ********** и И. Х. Я., ЕГН ********** да заплати на Е. Н. Х., родена на **.**.**** г. в Р., чрез процесуалния си представител - адв. Б. К., със съдебен адрес: гр. Б., ул.,,Т. К.“ № **, ет. *, ап. ***** сума в размер на 4 384,98 лева - сторени по делото разноски за двете инстанции.

ОСЪЖДА Е. Н. Х., родена на **.**.**** г. в Р., чрез процесуалния си представител - адв. Б. К., със съдебен адрес: гр. Б., ул.,,Т. К.“ № **, ет. *, ап. ***** да заплати на ,,Стефани инвест 2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равда, общ. Несебър, ул. ,,Хоризонт“ № 6, представлявано от управителите С. И. К., ЕГН ********** и И. Х. Я., ЕГН ********** сума в размер на 121,96 лева - сторени по делото разноски за двете инстанции.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 216/13.06.2019 г. по гр.д. № 911/2018 г. на БОС в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при усл. на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: 1.              2.