Решение по дело №822/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 99 от ЗДАНС.

Образувано е по жалба на Я. А. Д. от гр. Варна, [улица], ет.5, ап.10, чрез адвокат Н. Г., срещу Заповед с рег. № 3-620 от 11.03.2024г., издадена от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с която Д. временно е отстранен от длъжност на основание чл.9, ал.2 вр. чл.99, ал.1 т.4 предл. първо от ЗДАНС.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, иска се нейната отмяна и се претендират съдебни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител в които подробно са изложени възраженията срещу оспорената заповед. Твърди се, че същата е издадена въз основа на невлязъл в сила ИАА – Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № Л-90/08.03.2024 г. на председателя на ДАНС, при липса на мотиви и не съответства на целта на закона.

Ответникът - Председател на Държавна агенция "Национална сигурност", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата излага съображения за правилност и законосъобразност на оспорената заповед и претендира юрисконсултско възнаграждение, по съображения изложени в писмена защита.

Съдът, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Д. заема длъжността експерт в сектор “Б-31” към СД “Б” при ДАНС с присъден ранг младши агент IV степен.

Констатира се, видно от приложената по делото Длъжностна характеристика за горепосочената длъжност, че сред изискванията за заемането й е наличието на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация до съответното ниво на класификация, съгласно списък по чл. 37 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/.

С административната преписка по делото е приложен акт на председателя на ДАНС, наименуван "Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация" № Л-90/08.03.2024 г. /л. 9/, съгласно който, на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 41, т. 4 от ЗЗКИ, се отнема разрешението на Д. за достъп до класифицирана информация № Л-13060/20.10.2022 г. до ниво на класификация "Строго секретно".

С обжалваната в настоящото производство заповед № 3-620 от 11.03.2024 г. на председателя на ДАНС, Д. временно е отстранен от длъжност като му е забранен достъпът до служебните помещения на Агенцията; информационните фондове; компютри и автоматизирани информационни системи; служебните документи и всякакъв вид информация, свързана с изпълнението на задачите и дейностите на ДАНС и е спряно изпълнението на служебните му задължения за периода на отстраняване. С оспорваната заповед е разпоредено на основание чл. 124, ал. 1 от ППЗДАНС да бъдат иззети, зачислените на жалбоподателя служебни карта и оръжие, както и на основание чл. 99, ал. 2 ЗДАНС, Д. да не получава възнаграждение за времето, през което е отстранен от длъжност.

В заповедта е разпоредено и предварителното й изпълнение, за което няма данни да е обжалвано.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя беше представено удостоверение изх.№ И-194/23.05.2024 г. от ДКСИ, от което е видно, че пред ДКСИ е на производство административна преписка по жалба на Д. срещу Отнемане № Л-90/08.03.2024 г. на разрешение за достъп до класифицирана информация, до ниво “Строго секретно”, издадено от председателя на ДАНС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя на 11.03.2024 г., а жалбата срещу нея е подадена, чрез административния орган на 25.03.2024 г., което се явява направено в установения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок, и от субект, който има интерес от обжалването, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт, към момента на издаването му, на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила при издаването му и съответства ли на материалноправните разпоредби и целта на закона.

Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - Председателя на ДАНС, в рамките на предоставените му правомощия, при условията на чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 99, ал. 1, т. 4 от ЗДАНС.

Същата е издадена в законноустановената форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са обективно и пълно фактическите и правни основания за издаването на административния акт, както и разпоредителната му част.

Съдът констатира и че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Производството е стартирало по повод издадено отнемане на разрешение за достъп до квалифицирана информация рег. № Л-90 от 08.03.2024 г. на председателя на ДАНС, за който жалбоподателят е реализирал правото си да го оспори, по реда на чл. 62 от ЗЗКИ, видно от удостоверението на л. 26. Правното основание, посочено в издадения акт е разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 4 от ЗДАНС, съгласно която държавен служител в агенцията може да бъде временно отстранен от длъжност, когато му бъде отнет или му бъде отказан достъп до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв, до влизането в сила или до отменянето на акта, с който е отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, като в този случай отстраняването се извършва от председателя на агенцията.

В конкретния случай заповедта е издадена в съответствие с посочената в нея законова разпоредба. Формираното волеизявление от Председателя на ДАНС се констатира да е извършено изцяло в съответствие със закона, като е налице и единство между мотивите, диспозитива и приложената норма на чл. 99, ал. 1, т. 4, предложение "първо" от ЗДАНС. При наличието на доказателства за отнет достъп до класифицирана информация и при положение че заеманата длъжност изисква такъв, както бе посочено по-горе, ответникът е упражнил законовата си компетентност да отстрани временно от заеманата длъжност жалбоподателят.

Нещо повече, от приложения по делото Списък на длъжностите в ДАНС става ясно, че в агенцията няма длъжност, за която да не се изисква достъп до класифицирана информация.

Изложените в жалбата доводи за неправилност и незаконосъобразност на отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация са изцяло неотносими към настоящото съдебно производство, а освен това, в случая е налице друг ред за разглеждането им, който е упражнен от самия жалбоподател.

Обстоятелството, че акта, с който е отнето разрешението за достъп не е влязъл в сила, не променя изводите на съда, за законосъобразност на оспорената заповед. Това е така, защото чл.99, ал.4 от ЗДАНС предвижда именно такава хипотеза – че временното отстраняване от длъжност е или “до влизане в сила или до отменянето на акта, с който е отнет или отказан достъпът до класифицирана информация;” Нещо повече, в чл.68, ал.3 от ЗЗКИ е посочено, че дори и жалбата срещу решението на ДКСИ не спира изпълнението на решението на ДКСИ.

В тази връзка и с оглед приложените към административната преписка писмени доказателства, по категоричен и безспорен начин се установява, че е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация на служителя и спрямо него следва да се приложат последиците, свързани с отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация.

Предвид изложеното се налага извода, че наложената мярка осъществява легитимните цели, посочени в закона и не съществува такова несъответствие с тях, което да сочи на превратно упражняване на власт от административния орган.

По изложените съображения съдът намира, че административният орган е постановил един законосъобразен административен акт, в съответствие с материалноправните разпоредби, административно производствените правила и с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния му представител, съдът дължи произнасяне по претендираните разноски от ответника, чиито размер следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед посочените разпоредби, жалбоподателя следва да заплати в полза на ДАНС, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. А. Д. от гр. Варна, [улица], ет.5, ап.10, чрез адвокат Н. Г., срещу Заповед с рег. № 3-620 от 11.03.2024г., издадена от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с която Д. временно е отстранен от длъжност на основание чл.9, ал.2 вр. чл.99, ал.1 т.4 предл. първо от ЗДАНС.

ОСЪЖДА Я. А. Д., [ЕГН], да заплати на Държавна агенция "Национална сигурност", гр. София, [улица], сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.