О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 150
гр. Попово, 23.04.2021 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави за разглеждане гр.д. № 559/2019 г. по описа на ПпРС
установи следното:
Производството
е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от „А. за С. на
В.“ ЕАД – гр. С., чрез пълномощник:
юрисконсулт Ц.П., против А.Ж.И. ***, за установяване съществуване на
вземане на ищеца от ответника за сумата 832.15 лв. (осемстотин тридесет и два
лева и 15 ст.) – главница, сумата 80.01 лв.
(осемдесет лева 01 ст.) – договорна лихва за периода 16.06.2017 г. –
01.12.2017 г., сумата 18.00 лв. (осемнадесет
лева 00 ст.) – такса разходи, сумата 535.44 лв. (петстотин тридесет и пет лева
и 44 ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
23.06.2017 г. – 01.12.2017 г., сумата 122.52 лв. (сто двадесет и два лева и 52
ст.) – обезщетение за забава за периода 16.06.2017 г. – 01.03.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението – всички суми претендирани
като дължими по Договор за паричен заем № 2818005/25.05.2017 г., сключен между А.Ж.И.
и „***“АД, вземането по който е прехвърлено по силата на Приложение №
1/01.04.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г. в полза на „А. за С. на В.” ЕАД, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
198/2019г. по описа на ПпРС.
Претендират се разноски за заповедното и за исковото
производство.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В
едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника, не е изразено становище по предявените искове.
Съдът, след
извършената служебна проверка счита, че исковата молба е редовна и предявените искове
са допустими.
Следва да бъде
насрочено делото за разглеждане в открито заседание, както и да бъде указана на
страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора.
Следва да бъдат приети и приложени писмените
доказателства, както и съдът да се произнесе по предварителните въпроси и по
направените доказателствени искания на страните.
Следва да бъде
съобщен и проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 19.05.2021 г. – 9.30 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
УКАЗВА на страните възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА за приемане и прилагане по делото на представените
с исковата молба и подробно описани в нея писмени доказателства: заверено копие
на Договор за паричен заем № 2818005/25.05.2017 г., ведно с предложение за
сключване на договор за паричен заем; заверено копие на Тарифа на „***“ АД;
заверено копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г.; заверено копие на потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД; заверено
копие на извлечение от Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания; заверено копие на пълномощно от изпълнителния директор на „***“ АД, с което „***“ ООД е упълномощено да
уведомява длъжници за цедирани
вземания; заверено копие на уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания, изх. № УПЦ-П-ИАМ/2818005 от 04.04.2018 г.,
ведно с обратна разписка; заверено копие на уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания, изх. № УПЦ-С-ИАМ/2818005 от 20.06.2019 г., ведно с
обратна разписка към товарителница.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 198/2019 г. по описа на ПпРС.
СЪОБЩАВА
ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, а именно:
1. Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди,
че на 01.04.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „***” АД и „А.
за С. на В.” ООД (чийто универсален правоприемник било „А. за С. на В.“ ЕАД),
по силата на което вземането на „***” АД, произтичащо от Договор за паричен
заем № 2818005/25.05.2017 г. било прехвърлено в собственост на „А. за С. на В.”
ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви.
На длъжника
били изпратени 2 бр. уведомителни писма по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането, но същите се върнали в цялост. Към исковата
молба били приложени копия на уведомленията за извършената цесия, за връчване
от съда на ответника, с оглед уведомяването му за станалата продажба.
Твърди, че на 25.05.2017
г., между „***“ АД (заемодател) и А.Ж.И. (заемател)
бил сключен Договор за паричен заем с № 2818005 в съответствие с разпоредбите
на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително
на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от заемателя. С подписването на договора заемодателят
се бил задължил да предостави на заемателя парична
сума в размер на 900.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на
кредита. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя,
се уреждали от Договора и условията към него. Страните били постигнали
съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната
сума по договора била предоставена на заемателя при
подписване на договора. Така кредиторът
изпълнил задължението си по договора да предостави заемната сума, а за заемателя възникнало задължението да заплати на заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в договора.
Погасителните
вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита била договорена в размер на 1000.08 лв. Така
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 100.08 лв.
Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят
се бил задължил да върне кредита в срок до 01.12.2017 г. г. на 27 равни седмични
погасителни вноски, в размер на по 37.04 лв. всяка, като падежът на първата
погасителна вноска бил на 02.06.2017 г., а падежът на последната погасителна
вноска – на 01.12.2017 г.
На основание
сключения договор за паричен заем, в случай че заемателят
забавел заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, същият дължал на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Таксата за
направени разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябвало да заплати заемателят, не можело да
надхвърлят 45.00 лв. Така на длъжника била начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45.00 лв.
Съгласно
клаузите на договора, заемателят се бил задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му, а именно: две физически лица – поръчители,
всяко от които да отговаря на подробно описани в исковата молба условия, ИЛИ
банкова гаранция с бенефициер – заемодателят. Заемателят не бил представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, поради което на същия била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 602.37 лв., която страните постигнали споразумение да
бъде разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на по 22.31 лв., платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят,
била в размер на по 59.35 лв.
На основание
Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения
договор, на длъжника му била начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 16.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението
в съда, като общият размер на начислената лихва бил 122.52 лв., който бил
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не
бил платил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата, която
била погасена до момента, била в размер на 181.85 лв., с която били погасени,
както следва: неустойка за неизпълнение: 66.93 лв., такса разходи: 27.00 лв.,
договорна лихва: 20.07 лв., главница: 67.85 лв.
Срокът на
договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 01.12.2017
г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Тъй като
длъжникът не изпълнил задълженията си по договора за заем в пълен размер, въз
основа на подадено от кредитора заявление било образувано ч.гр.д. № 198/2019 г.
по описа на ПпРС, по което била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Длъжникът не бил намерен на установените
в заповедното производство адреси, във връзка с което заповедта за изпълнение
била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна
обуславяло правния интерес на ищеца да подаде настоящата искова молба, с която
моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата
дължи на ищцовата страна сумата 832.15 лв. (осемстотин
тридесет и два лева и 15 ст.) – главница, сумата 80.01 лв. (осемдесет лева 01 ст.) – договорна лихва за периода 16.06.2017 г.
– 01.12.2017 г., сумата 18.00 лв. (осемнадесет
лева 00 ст.) – такса разходи, сумата 535.44 лв. (петстотин тридесет и пет лева
и 44 ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
23.06.2017 г. – 01.12.2017 г., сумата 122.52 лв. (сто двадесет и два лева и 52
ст.) – обезщетение за забава за периода 16.06.2017 г. – 01.03.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски за заповедното и за исковото
производство.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата, не
е изразено становище по предявените искове, не са представени доказателства, не
са оспорени представените с исковата молба доказателства, не са направени доказателствени искания.
2. Правна
квалификация на обективно кумулативно съединените искове е по чл. 422 от ГПК
във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1, във вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, във вр.
чл. 99 от ЗЗД – досежно главница и договорна
лихва
- по чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 92 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД – досежно
неустойка;
- по чл. 422
от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр.
чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД – досежно лихва за забава.
3. Няма права
и обстоятелства, които да се признават изрично.
4. Няма обстоятелства,
които да не се нуждаят от доказване.
5. Разпределение
на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
В исковете по чл. 422 във вр.
чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД досежно главницата
ищецът следва да докаже, че между „***“ АД и А.Ж.И. е налице валидно сключен
договор за кредит, че дружеството е изправен кредитор по договора (предоставило
е на заемателя сумата, предмет на договора), че
задълженията по договора са изискуеми, както и валидно сключен договор за
цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен, а досежно претендираната
договорна лихва ищецът носи тежестта да докаже, че между „***“ АД и ответницата
е постигната уговорка за дължимост на възнаградителна
лихва и нейният размер.
В иска по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД досежно лихвата за забава ищецът следва
да докаже наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, размерът
на претендираната лихва за забава, както и валидно сключен
договор за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен.
В иска по чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 92, ал. 1, във вр.
с чл. 99 от ЗЗД досежно претендираната
неустойка ищецът следва да докаже наличието между
страните по договора за кредит на валидна клауза за неустойка, настъпване на
предпоставките за изискуемост, нейният размер, както и валидно сключен договор
за цесия, за които длъжникът е надлежно уведомен.
Ответникът
следва да докаже правоизключващите, правоунищожаващите, правопогасяващите
и др. възражения срещу правата на ищеца, както и в случай, че твърди това, следва
да докаже, че е платила задълженията си
по договора за кредит в определения срок и в пълен размер.
ОБЯВЯВА НА
СТРАНИТЕ, че ще бъде извършена
служебна проверка относно съответствието на договорните клаузи за дължимост на неустойка и такса разходи за събиране с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, като им УКАЗВА, че в срок до първото по делото
заседание могат да изразят становище и да ангажират доказателства.
ПРЕПИС от определението
да се връчи на страните едновременно с призовките за първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: